петък, 11 декември 2015 г.

С признателност към д-р Ан



Искрено се възхищавам на д-р Ан Уигмор. Винаги, когато си поръчам чаша сок пшенична трева, имам чувството, че лично я познавам. Сокът от пшенична трева ми дава здраве. На д-р Ан дължа възможността да го пия в близкия магазин. Благодарение на нея хората по целия свят могат да пият сок от пшенична трева и да се радват на безбройните му лечебни свойства. Удивително е как д-р Ан продължава да докосва живота ни десетилетия след смъртта си, въпреки че повечето от нас никога не са я срещали и може би дори не са чували името й.

Д-р Ан не само открива и задълбочено изследва лечебните свойства на пшеничната трева, но и разработва и подробно описва процеса на отглеждането й в домашни условия и навсякъде по света. Тя създава и евтината сокоизстисквачка за нея, която да направи този еликсир на живота достъпен за всички.

Високо ценя много от откритията й, които всички спокойно използваме в ежедневието си, сякаш винаги са съществували. Кой днес си спомня, че суровата деликатесна храна се е родила с рецептите на д-р Ан за „сирене от семена“ и „сурова супа“? Тя е създателят на млякото от ядки, сушените кракери, бадемовите питки  и „живите“ бонбони.

Д-р Ан ни запозна с много видове кълнове, както и с торбичката за кълнове. Където и да пътуваме със семейството ми, винаги вземаме със себе си покълнали семена, за да имаме прясна зелена храна. Д-р Ан нарича кълновете „жива храна“. Трудно можем да си представим, че преди време тези думи изобщо не са съществували.
Д-р Ан откри многото лечебни свойства на смлените храни и най-вече зелените. През последните години от живота си тя приемаше само смляна храна, голяма част от която беше зелена. Тя обърна внимание, че смлените храни се усвояват по-добре от организма. „Ако имам ябълка, ще я смеля, вместо да я дъвча казваше тя, - защото не искам да губя нито нейната енергия, нито моята“.  

Преди д-р Ан хората използваха блендерите и пасаторите за незначителни  цели като биене на яйца и приготвяне на коктейли. Днес не можем да си представим суровоядната кухня без мощен блендер.

Д-р Ан ясно виждаше тясната връзка между необременената с химикали почва и човешкото здраве и защитаваше биоградинарството и компостирането още през 60-те години на 20 век, когато повечето хора тъкмо започваха да възприемат химичните торове като бъдещето на земеделието.
Д-р Уигмор притежаваше уникалната способност да обръща внимание на широк спектър от събития, да изследва живота на тази планета като цялостен процес и да прилага задълбочените си познания към множество различни аспекти от нашето всекидневие. За разлика от мнозина, тя не избра да специализира в нито една тясна област. Имаше смелостта да формира собствено мнение за всичко, с което се сблъскваше, независимо дали ставаше дума за кръвни изследвания, клизми, постене, състав на храните, бактерии, градинарство или питейна вода. Благодарение на всеобхватния си поглед тя бе способна да създаде система за лечение, която помогна на хиляди хора.

Д-р Ан беше известна с упоритата си и продуктивна работа. Всеки ден имаше нови идеи. Поддържаше се в отлична форма, винаги тичаше, никога не ходеше, спеше само по два часа в денонощието. На осемдесет и две години нямаше нито един бял косъм. Сам по себе си този факт беше толкова невероятен, че учениците й я помолиха да изследват кичур от косата й в лабораторни условия, за да проверят дали наистина не е боядисана. Резултатите показаха, че това е естественият й цвят.

Освен задълбочените си изследвания в областта на човешкото здраве,  д-р Ан беше активен защитник на животните,  бореше се срещу флуорирането и хлорирането на питейната вода, обявяваше се срещу химичното замърсяване и много други.

Най-новите научни открития доказват, че д-р Ан е била права в повечето си предвиждания и препоръки. Вярвам, че ще дойде ден, когато студентите ще изучават нейните книги така, както сега изучават Хипократ.

Д-р Ан е известна по целия свят. И досега при пътуванията си срещам хора, които ме питат дали съм чувала за нея. Въпросът обикновено е последван от вълнуваща история за поредния човешки живот, спасен благодарение на нейните учения. Съмнявам се, че може да се изчисли колко души дължат живота си на тази гениална жена. Самата тя беше един от най-здравите хора на планетата през 20 век. Тя живееше така, както съветваше другите да го правят, и лично практикуваше всичко, на което ни учеше.  А хората,  които я познаваха лично,  вечно ще помнят благия й, любящ дух.


                                                                                 Виктория Бутенко

сряда, 9 декември 2015 г.

Д-р Буржински - поредната битка!


Д-р Станислав Буржински е роден в Полша през 1943 г. Интересът му към химията е изключително силен и като ученик през 1960 г. той печели национален медал в проведената Олимпиада. След завършване на гимназия записва медицина. Проявява силно влечение към биохимията и дори му дават да отговаря за една лаборатория още докато следва. Като студент той публикува и първите си статии върху аминокиселините и пептидите. 




През 1967 г. Буржински завършва медицина с отличие - пръв сред своите 250 съвипускници, а една година след това защитава и докторат по биохимия - постижение, с което могат да се похвалят малцина на тази възраст.

Темата на дисертацията му е свързана с изследването на кръв от пациенти с различни заболявания и връзката между тях и наличието на определени аминокиселини в организмите им. Наблюденията, които той прави през този период, насочват в определена посока проучването на живота му. Успехите му обаче предизвикват завист сред колегите му в социалистическа Полша и той е привикан в казармата. 

Благодарение на влиятелни учени след 2 г. емигрира в САЩ. През 1974 г. получава финансова помощ от Националния институт по рака на САЩ, която използва, за да купи уредите, необходими за продължаване на научноизследователската си дейност.

Д-р Буржински открива, че група пептиди, естествено съществуващи в тялото, потискат израждането на обикновените клетки в ракови. Според него те са част от биохимична защитна система на организма, която допълва имунната, но все пак има по-различно действие от нея. Тези пептиди ни защитават от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, а чрез препрограмирането им. Буржински ги нарекъл антинеопластони. Той открил, че раково болните хора имат много силен недостиг от тези пептиди в тялото си - само до 2-3% от количеството, намиращо се в здрав организъм. Въвеждането на достатъчно антинеопластони през устата или инжекционно водело до бързо намаляване на повечето видове ракови образувания и до тяхното изчезване. Приложението им не е свързано със странични ефекти за разлика от химиотерапия  и лъчетерапията, дори и при приемане на много големи количества от тях.

Благодарение на тази терапия от 1977 до 1992 г. при повече от 2000 раково болни хора, много от които в терминален стадий и обявени за нелечими, било постигнато излекуване или подобрение със значително удължена преживяемост.

През 1983 г. FDA се опитва да попречи на д-р Буржински да прилага своето лечение, като завежда гражданско дело срещу него. Съдията не вижда никаква вина и искът е отхвърлен. Но адвокатът на Буржински споделя какво му е казал представителят на Управлението Робърт Спилър: "Имаме и други начини да го спрем."

През юли 1985 г. агенти на FDA нахълтват в клиниката му в Хюстън, Тексас. Без да имат право, агентите конфискуват около 200 000 страници документация по случаите на неговите пациенти и във връзка с проучванията му.

През 1990 г. д-р Буржински отново е призован в съда да дава показания. През 1991 г. петима експерти от NCI посещават клиниката му и преглеждат документацията на 7 души с тумори в мозъка, които са били смятани за нелечими. Те установяват, че петима от тях са в ремисия (т.е. при тях не се забелязва никакъв тумор), а други двама са в регресия, т.е. новообразуванието е намаляло. Експертите утвърждават, че прилаганото лечение има антираков ефект и препоръчват по-нататъшни опити.


На 24 март 1995 г. д-р Буржински заедно с трима свои излекувани пациенти е поканен в предаването на Си Би Ес "Дис Морнинг". Още същия ден следобед агентите на FDA нахлуват в клиниката му, където извършват обиск, и след като 7 часа тероризират персонала му, си тръгват с пълни кутии с документация - негова лична, медицинска и на фирмата му. Независимо,  че не било намерено нито едно доказателство, уличаващо го в каквото и да е престъпление, до 1997 г. д-р Буржински живее в един кошмар, непрекъснато преследван по различни начини - призовки за съдебни дела, конфискация и унищожаване на информация за лекуваните от него хора, като дори е оказван психически тормоз над някои от тях.

На 19 ноември 2015 г. д-р Буржински отново беше изправен пред съда с цел да му бъде отнето медицинското разрешително, за да спре да спасява хора. Колко нелепо! И това дело още не е приключило…

Беше открита подписка в негова защита и до този момент са събрани повече от 29 000 гласа. Ако желаете да се присъедините, можете да го направите ТУК



неделя, 6 декември 2015 г.

Големи дози Витамин С убиват рака!


Витамин С е важен за образуването на колаген - белтъчния „цимент”, който държи клетките заедно. Мислете за клетките като за „тухли в стена”. Здравината на всяка стена всъщност не е само в тухлите, но е резултат и от спойката между тях. Колагенът е „циментът”, който държи клетките заедно.

Ако колагенът съществува в изобилие и е качествен, клетките се държат здраво една за друга. Ако са слепени, туморните клетки трудно ще се разпространяват между тях. Затова силният колаген може да възпрепятства разпространението на рака.

Раковите клетки отделят ензима хиалуронидаза, който им помага да разтварят колагена и да навлизат в останалата част от организма. За да се попречи на този ензим да разрушава колагена,  е необходимо да се повиши приемът на Витамин С в съчетание с незаменимите  аминокиселини: L-лизин, L-пролин и EGCG (катехин). Лабораторните изпитания показват ефективността на комбинацията от тези четири вещества за блокиране на ензима хиалуронидаза.

На имунната система витамин С е необходим, за да създава и мобилизира левкоцитите, които се борят с рака. Жизненоважно е да имаме максимално силна имунна функция, ако искаме организмът да се справи с болестта. Както вече споменах, конвенционалното лечение с химиотерапия и облъчване унищожава имунната система. В публикация от 1995 г. няколко лекари представят доказателства, че аскорбиновата киселина е токсична за раковите клетки. С други думи, витамин С убива ракови клетки, без да пречи на нормалните клетки.

Витамин С засилва имунната система и избирателно убива раковите клетки. Витамин С съдейства за транспортирането на кислород до клетките и е мощен антиоксидант. Кръвта пренася витамин С до белите дробове, където се окислява. След това се пренася до клетките, където се разпространява в митохондриите и доставя своя кислороден потенциал, засилвайки дихателната система. Така цикълът се повтаря.
Големите дози витамин С служат като пренасяща кислорода молекула в кръвта. Най-добре е да се комбинира  с витамин Е, тъй като витамин С пренася кислород в цитоплазмата, а витамин Е пренася кислород през клетъчните стени.

За функционирането на нормалните клетки се изисква съвсем малко и точно определено количество антиоксиданти. Всеки излишък се отхвърля. Освен всички дефекти злокачествените клетки също така нямат тази способност  да регулират приема на антиоксиданти (като витамин С и витамин Е). Затова те се натрупват в раковата тъкан до такова количество, което да доведе до разпадане и смърт на злокачествените клетки.

Разбирането, че витамин С е полезен за лекуване на рак, се приписва главно на пионерската дейност на д-р Лайнъс Полинг. През 1976 г. той и шотландският хирург д-р Юън Камерън докладват, че пациентите, лекувани с високи дози витамин С, оцеляват три до четири пъти по-дълго в сравнение с пациентите, които не приемат хранителни добавки с витамин С. Изследването е проведено в началото на 70-те години на 20-ти век в болницата Vale of Leven, в Loh Lomond, Шотландия.

Д-р Камерън лекува 100 пациента с напреднал стадий на рак с
10 000 мг витамин С на ден. След това подобрението на тези пациенти е сравнено с това на 1 000 пациента (лекувани от други лекари), които НЕ са приемали витамин С. Анализите са публикувани през 1976 г. в Протоколи на Националната академия на науките, с Полинг като съавтор. Докладът от 1976 г. подчертава, че всички пациенти са подложени на конвенционално лечение (тоест на „великата тройка”). Било докладвано, че пациентите приемащи витамин С, имат средно 300 дни повече преживяемост и подобрено качество на живот от другите пациенти. Техните експерименти докладват категорично, че за неизлечимите пациенти витамин С е по-доброто лечение от химиотерапията.

Онкоиндустрията била бясна на Полинг и Камерън. Нямало начин да бъде позволено тези двама „шарлатани” и тяхната витаминна терапия да унищожат химиотерапевничната  „дойна крава”! Толкова много неща са заложени на карта в името на онкоиндустрията!  Акционерите искат огромни печалби! Бордовете на директорите искат седемцифрени заплати и златни парашути! Децата им имат нужда от обучение в престижните училища на Ivy League! Така че по стандартната оперативна процедура се провежда кампания, която да дискредитира истината на  д-р Полинг и д-р Камерън. Но възникнал голям проблем: резултатите от тестовете вече били публикувани в книгата на Камерън и Полинг  Ракът и витамин С.

Затова сътрудниците на онкоиндустрията бързо запретват ръкави. Те провеждат три мними изследвания с предварително определени резултати и всички противоречат на откритията на Камерън и Полинг. Ето тяхната мръсна тайна. Във всичките три изследвания те пропускат да следват протокола за селективност, протокола за лечение и прилагат няколко фантастични лингвистични и статистически хитрости.
Чудно ли е тогава, че в края на краищата онкоиндустрията гордо оповестява, че Камерън и Полинг са шарлатани и че техните резултати не са достоверни? Обаче четири напълно независими изследвания използват същия протокол на лечение и получават същите резултати като тези на Полинг и Камерън. Трите фалшиви изследвания не използват същия протокол на лечение и не получават същите резултати.

Според Уебстър Кер проучванията на клиниката Mayo са извършени с цел да се дискредитира труда на два пъти нобеловия лауреат Лайнъс Полинг. Той твърдял, че има научни доказателства за витамин С и затова трябвало да бъде спрян. За американското корумпирано правителство е напълно неприемливо (от гледна точка на Биг Фарма) да позволи каквито и да са научни доказателства за алтернативни методи за лечение на рака. Тъй като има научни доказателства за витамин С и тъй като те не биха могли да направят така, че двукратен нобелов лауреат да замълчи, трябвало да се направят лъжливи изследвания е цел вниманието на обществото да се отклони от достоверните изследвания. Щом веднъж фалшивите изследвания приключат, медиите могат да прикрият истината и веднага да впишат достоверните изследвания в черния списък (виж подробности)

Главната заслуга за основаването на Движението за алтернативно здраве с използване на хранителни (ортомолекулярни) методи за лечение се дължи на д-р Ейбрахам Хофър. По време на практиката си повече от 40 години той лекува хиляди пациенти предимно от рак и шизофрения. Автор е на много статии за списания и книги. Като част от усилията си той помага на д-р Лайнъс Полинг за лечението на рак с витамин С (заедно с други хранителни вещества).

Колко витамин С трябва да се приема? Изследванията показват, че за да влезе достатъчно витамин С в раковата клетка, най-добрият начин е да се влива венозно. Разбира се, трябва да се прави под лекарско наблюдение - в никакъв случай не трябва да опитвате сами да си поставяте венозно витамин С! Най-важно е да се приемат големи количества витамин С на няколко приема всеки ден.

Клиника RIORDAN - голяма изследователска клиника в Уичита, Канзас предлага терапия с витамин С. Всички подробности тук. 

Лечебният метод на д-р Камерън

                                                                         Тай Болинджър
                                                             Ракът - да оцелееш извън матрицата

Прочетете още: 
Чаят Есиак - още едно природно чудо, което лекува рак
Терапия за заболявания на маточната шийка




                                                                             

четвъртък, 3 декември 2015 г.

Лечебният метод на д-р Боб Бек


През 1990 г. двама лекари, д-р Уилям Лаймън и д-р Стивън Кали, откриват, че слаб електрически ток може да направи микробите неспособни да се размножават, да станат инертни и безвредни. Това е едно от най-великите открития в историята на медицината, защото буквално всички болeсти се причиняват или усложняват от микроби. Откритието е лекарство за почти всяка болест, позната на човечеството.

Обаче, въпреки че технологията е добре документирана, конвенционалната медицина не се интересува от гениалното откритие. Тя се интересува от различни видове лечения, а не от излекуване, защото лекуването на един човек е по-доходно от излекуването му.

Д-р Бек, който умира през 2002 г., има докторска степен по физика и 30-годишни изследвания в областта на електромедицината. Той научава за откритието на Лаймън и Кали и открива неинвазивен начин да го използва.

Д-р Бек споделя:

„Прочетох статия в „Сайънс Нюз“, публикувана на 30 март 1991 г. На 207 страница се описваше „шокиращото” лечение на СПИН, предложено от Колежа по медицина „Алберт Айнщайн ” в Ню Йорк. Някой случайно открива начин напълно да излекува СПИН. Прегледах статията и открих, че на 14 март 1991 г. на Първия международен симпозиум по комплексна терапия пред Обединения конгрес на комбинирани терапии във Вашингтон е представена разработка за лечение на СПИН.

Когато се опитах да намеря копие от този материал, за да разбера съдържанието му, установих, че е изчезнал или може би е изключен от докладите на заседанията. Наех частен детектив, който получи копие от резюмето лично от един от присъстващите на конференцията. Направих справка и открих, че единственото друго споменаване на тази технология се намира в списание Longevity появило се в изданието от декември 1992 г. Там се казва, че д-р Стивън Кали от Колежа по медицина „Алберт Айнщайн ” е открил начин да спре развитието на СПИН в кръвта, но че ще са необходими години на изпитания преди устройството за убиване на вируси с електричество да бъде готово за употреба. С други думи, първо са го открили, а след това веднага са се опитали да го унищожат.
Но се случва нещо странно. Две години по-късно неочаквано се появява патент. Патентният отдел на правителството на САЩ описва целия процес. Можете да разгледате Патент 5188738, в който същият д-р Кали описва процеса, който ще въздейства върху каквото и да е: бактерии или вируси (включително и причиняващия СПИН), паразити или всички гъбички, съдържащи се в кръвта, правейки ги неспособни да заразяват нормалната здрава човешка клетка. Това се намира в правителствен документ! И се случва през 1990 г.! Защо обществото не знае за това? Предполагам, че ако има сполучливо лекарство за СПИН, всички трябва да разберем за него.

Когато прегледах работата на д-р Кали, реших да продължа напред и да я финансирам. Установих, че устройството действа при всички случаи. В продължение на две и половина години дадохме пълно признание за изобретението на д-р Кали, чието име носи патентът. Тогава открих, че тази технология има дълга история. Върнахме се по следите на тези патенти 107 години назад!Открихме Патент 4665898, датиращ от 19 май 1887 г., който лекува всички видове рак. Защо е скрит? Защо вашият лекар не ви е казал за това абсолютно доказано и проверено лечение на рака? Отговорът е, че лекарите получават по 375 000 долара на пациент за операция, химиотерапия, рентгеново облъчване, болничен престой, за участие в лечението на други специалисти и анестезиолози. Това е официалната статистика от търговското министерство на САЩ.
За съжаление излекуваният пациент е изгубен клиент ”.



Първите изследвания трябвало да бъдат извършени извън САЩ. Първият електромедицински апарат е наречен пречистващ кръвта апарат или електрификатор на кръвта. Електрификаторът създава слаб променлив електрически ток, който унищожава ключов ензим на повърхността на микроба и му пречи да се размножава. След това организмът безопасно изхвърля лишените от сила микроби.



Обаче д-р Бек открива, че в някои случаи вирусът на СПИН се възвръща отново. Той стига до извода, че някои вируси са в латентно състояние и затова не циркулират в кръвта. След това разработва втори електромедицински апарат - магнитен пулсатор, за да „извади от строя” и онези микроби, които не циркулират в кръвта.

Методът на д-р Бек включва също използване на колоидно сребро и наситена с озон вода. Тъй като този метод потенциално унищожава „полезната” чревна флора в храносмилателния тракт, трябва да се приемат пробиотици, за да се възстанови.

Най-малко един човек е хвърлен в затвора за това, че продава оборудване по метода на Боб Бек, а двама други умират мистериозно. Д-р Бек смята, че предложеното от него лечение, което очевидно премахва всеки микроб от организма, е ефикасен начин за възстановяване на имунната система. Той е убеден, че това е основателна причина лечението да има такъв голям успех при болни от рак.

ВНИМАНИЕ: Никой друг алтернативен или съвременен метод за лечение на рак не може да се използва съвместно с метода на Боб Бек. Всеки друг метод трябва да бъде ПРЕКРАТЕН най-малко два дни преди началото на лечението по метода на Боб Бек. Той трябва да бъде използван самостоятелно - без лекарства, без билки и т.н.

Внимание! Ако решите да използвате метода на Боб Бек, моля, проверете този уебсайт.


                                                                                           Тай Болинджър


Щадящата Инсулин-потенцирана терапия (IPT)