Професия медицински физик

По материали от: BNR, UNI-SOFIA

Професията медицински физик играе важна роля в здравеопазването на съвременния човек. Това е една професия в две направления – физика и инженерство и медицина, което само по себе си говори за нейната огромна значимост. 

Технологичното развитие в медицината се дължи на медицинските физици. Малко са хората, които знаят, че именно медицинските физици са хората, които са изобретили скенера, магнитния резонанс, ултразвуковата апаратура, линейните ускорители и пр. В последните 50 г. четири от нобеловите награди са дадени на медицински физици. Приложението на физиката в медицината започва още от древността с използването на топлината и светлината за лечение, но в началото на 20 век след откриването на рентгеновите лъчи тя се превръща в сериозна наука и има голям принос в медицината. 

Днес медицинските физици са неразделна част от диагностичния и терепавтичния лекарски екип. Макар, че тяхната работа остава скрита от пациентите, те са хората които полагат грижи изследването да бъде проведено по възможно най-добрия начин, апаратите да бъдат в изправност и да следят за безопасността на пациента и персонала. Имайки предвид всичко това, звучи някак нелепо, че едва през 2012 г. професията медицински физик е регистрирана официално от Международната организация по труда и е призната от ООН като професия. Заслуги за това има българският проф. Славик Табаков. Проф. Табаков е президент на Международната организация по медицинска физика, включваща 80 страни и е преподавател в Royal College, Лондон. Той има значителен принос за развитието и  глобалното разпространение на образованието и обучението по медицинска физика и е един от пионерите в електронното обучение в таза област.

Нивото на медицинската физика у нас се намира на средно европейско ниво. На този етап медицинските физици в България са само 60. Първият курс по медицинска физика е бил проведен в Пловдив под ръководството на проф. Славик Табаков през 1995 г., а в последствие 15 други страни са усвоили опита ни, използвайки дори същите материали.

Днес Магистърската програма Медицинска физика със срок на обучение 3 семестъра е предназначена за специалисти със завършена бакалавърска степен по физика, които имат специалност медицинска физика. Програмата със срок на обучение 4 семестъра е за специалисти, които имат бакалавърска степен по физика, но без специалност медицинска физика.

Дипломираните магистри по медицинска физика могат да се реализират като специалисти в медицински институти, болници и лаборатории, здравни центрове, в метрологични институти, институтите на БАН; в радиологични центрове и лаборатории, радиохимични лаборатории, лаборатории по радиационна защита и дозиметрия, в хигиенно-епидемиологични инспекции, радиоекологични лаборатории и инспекциите по охрана на околната среда, разработка на медицинска апаратура. Това са специалисти, запознати със съвременните методи и технологии на физиката и информатиката в медицинските изследвания и клиничната практика, прилагащи информационни технологии при обработването на медицинската информация, обработването и разпознаването на изображенията в медицинската диагностика.

Медицинската физика е много престижна и търсена професия в целия свят. С особено бързи темпове нараства търсенето и реализацията на такива специалисти в САЩ, Западна Европа и други икономически развити страни. Тази професия синтезира в себе си знания от всички природни науки поради изключителната сложност и многообразност на процесите в живия организъм. Много наши възпитаници са докторанти и изследователи в САЩ, Канада, Германия, Австрия, Швеция и др. страни по света. Всяка година студенти и докторанти участват в курсовете за висша квалификация на Europеan School of Medical Physics в Швейцария и Франция, където се обучават и получават квалификации по най-нови високи физични технологии в медицината.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! Ако искате да получавате всяка наша нова статия, регистрирайте се във формата, която се намира горния десен ъгъл. 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Терапия HIFU ми върна
радостта от живота

Как миомите влияят
на репродуктивността?

Лечение на
ревматоиден артрит
с натурални средства

Оголване на венците, лечение с естествени средства

Парадонтозата е често срещано явление, макар че тези, които страдат не го забелязват веднага. Постепенно тъканта около зъбите корозира и зъбите започват да изглеждат по-големи и издължени. С влошаване на заболяването може да бъде засегната и костта и ако не се лекува, може да доведе до загуба на зъби. За щастие процесът протича много бавно и можем да го предотвратим, използвайки някои естествени природни средства.

Зеленият чай, благодарение на катехините, които съдържа, действа противовъзпалително, намалява отока и заздравява връзката между зъбите и венеца.

Алое Вера със своите антибактериални свойства може да предотврати инфекцията и да потуши възпалението. Освен това действа регенериращо на клетките и тъканите.

Сусамовото олио намалява натрупването на плака и унищожава токсините в устата. То създава защитен слой около зъбите и предотвратява по-нататъшното натрупване на зъбен камък. Измийте зъбите си, затоплете сусамовото олио и отпийте една глътка без да го гълтате. Задръжте в устата и жабурете за няколко минути. Ако ви изглежда трудно, започнете с 30 секунди и постепенно увеличавайте времетраенето. Целта е да стигнете до 15-20 минути.

Етеричното масло от евкалипт може да унищожи микробите в устата и да предотврати развитието на остър възпалителен процес. В 2 супени лъжици вода сложете 2 капки евкалиптово масло. Потопете четката за зъби в разтвора или пръста си и масажирайте леко венците. След това изплакнете устата си обилно с вода.  

Маслото от карамфил има обезболяващ ефект. Унищожава микробите, намалява отока и премахва възпалението. Може просто да дъвчете 1-2 зърна карамфил след всяко хранене, като се стараете да го въртите навсякъде из устата си. Противопоказно е само ако използвате кръвосъсирващо лекарство.

Вземайте хранителни добавки от Витамин С, Калций, Гинко Билоба, Цинк и CoQ10.

Не забравяйте, че е по-лесно да се предотврати развитието на един процес, отколкото неговото лечение. Затова се грижете за добрата хигиена на устната си кухина. Пийте достатъчно вода. Яжте разнообразни плодове и зеленчуци, намалете захарта, алкохола, кофеина и всички обработени храни.

По материали от:  HealthNutNews

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас!

Мощната алтернатива на
аспирина, която расте
по дърветата

Множествената склероза
е моята сила

Без скалпел,
Хирургията на 21-ви Век

Имунотерапията промени лечението на рака, но тя не е чудодейна

Автор: Dr. Ranjana Srivastava

Имунотерапията предлага сериозно основание за оптимизъм и даже удивление. За жалост не действа при повечето пациенти.

Жената се задъхва, седнала на ръба на стола, прегърбена върху проходилката си, за да намери удобна позиция и да произнесе малкото думи, които едва излизат от устата й. Имайки предвид лошото й състояние предполагам, че й остават няколко седмици живот. Бавно и мъчително тя изважда вестник от чантата си. Не мога да не забележа, че това й коства много усилия, така че се налага синът й да разгръща вестника.

-        --Тази имунна медицина, не мога ли и аз да се възползвам от нея? - казва тя задъхано, сочейки към една статия.

-        -- Боя се, че не – отговарям аз.

-        -- Но тя изглежда невероятна!

-        -- Но не е точно това чудо, както го представят – подчертавам аз.

Забелязах как лицето й посърна от разочарование. Де да можех да не се чувствам толкова зле, че й казвах истината! Тя щеше да запомни момента, в който убих надеждата й. Тази жена прие дългото ми обяснение „защо не може“, но следващият пациент отказа и настояваше или да му предпиша имунотерапия или да намери някой друг, който да го направи. Черният му дроб едвам функционираше и кръвната му захар бе крайно нестабилна. Даже и да искахме да опитаме, той не отговаряше на стриктните първоначални изисквания. Все пак, чувствайки се тъпо, правя няколко телефонни обаждания за негова утеха. Навсякъде отговорът е един и същ – няма доказателство, че ракът му може да се лекува с имунотерапия. Непреклонен, пациентът намира онколог, склонен да предпише лекарството, стига той сам да поеме разноските. След няколко седмици и хиляди похарчени долари пациентът умира, поразен от куп странични ефекти, причинени от новото лекарство.

Всеки онколог разбира желанието на пациентите да получат имунотерапия, която е най-нашумялата терапия против рака. Не минава и седмица без поредния разказ за това революционно лечение на рака. Имунната система защитава тялото от всякакви атаки. По тази причина раните заздравяват, простудите отшумяват и много други физически заплахи са неутрализирани, даже без да го осъзнаваме. Но също така мощни възпиращи сили пречат на имунната система да атакува здравите клетки и да причинява нежелани увреждания. А раковите клетки от своя страна умело манипулират същите тези спирачки, за да не бъдат разпознати от имунната система. Просто казано, лекарствата на имунотерапията освобождават тези спирачки и предизвикват имунните клетки да атакуват и унищожават рака. Процесът е толкова елегантен, колкото и пленителен. И никога няма да забравя, когато бях сред група онколози, които се появиха за отдавна забравени лекции в периода, когато тези лекарства за пръв път разпалиха въображението ни преди няколко години. В болницата, изправена пред пациент, който иска „всичко да се направи“ е трудно да не се подам на обещанието на имунотерапията. „Нищо не пречи да опитаме“, моли отчаяният пациент. Изкушаващо е да се подклажда надеждата му с отговора: „Прав си, няма какво да губим.“ Но на следващата седмица откриваш колко много има за губене, когато лекарят от спешното започва да крещи паникьосан.

Красотата на имунотерапията е в това, че при някои пациенти ефектът е впечатляващ и даже траен. За изтощения лекар и пациент гледката на изчезващия тумор може да изглежда почти чудотворна. Имунотерапията дава добро основание за оптимизъм и даже удивление. Но не е панацея. За жалост тя не действа при повечето пациенти. Според проучванията около 20% от пациентите оцеляват с различна степен на подобрение. Някои от тях живеят дълъг и качествен живот, но при много други не е така. Имунотерапията действа при някои типове рак и не действа изобщо при други. Трябва да разграничаваме ползата от вредата.

Междувременно обърканата имунна система причинява сериозни увреждания на вътрешните органи, включително черния дроб, белите дробове, сърцето, червата, щитовидната жлеза и хипофизата. Тези органи могат да получат тежко и даже фатално възпаление. Комбинациите с две лекарства се оказват особено токсични. Състоянието на пациентите може бързо да се промени от стабилно в много тежко. Понеже страничните ефекти са нещо ново, както и лекарствата, възможно е да не бъдат своевременно разпознати и лекувани адекватно. За да се извърши безопасна имунотерапия е необходимо намесата не само на онколози, но и други специалисти с готовност за бързо реагиране при поява на токсичност. Тази инфраструктура се формира бавно, при което и лекари и пациенти се учат заедно на трудни уроци. 

В медицината изборът на подходящ пациент е толкова важен, колкото изборът на добро лекарство. Провеждат се повече от хиляда опита за имунотерапия, но изследователите се опасяват, че те са мотивирани не толкова от солидни резултати, колкото от желанието на фармацевтичните компания бързо да създават печеливши сензации. Освен напразните усилия онколозите осъзнават, че пренебрегването на темата за финансовата страна става по-трудно в епоха, когато лечението на рака може да струва повече от една къща. Печално е да гледаш как един безнадеждно болен човек е вкопчен в магията на имунотерапията. Те се терзаят за това как да отговорят на изискванията за нея, къде да я открият и как да си я позволят. Близките им се оказват в затруднено положение, когато усещат края, но пациентите не го осъзнават. Търсенето на още едно изплъзващо се лечение лишава много пациенти от ценно време да осъзнаят и да се подготвят за края.

Важната дилема за всички нас се отлага отново с надеждата, че новият ден ще донесе ново лекарство. Темата за смъртта е несъвместима с розовите обещания на имунотерапията. Пациентите се чувстват наскърбени, че им се „отказва“ имунотерапия, но това, което те и близките им губят е възможността за смислен разговор върху всичко онова, което има значение, когато лечението е невъзможно. Това е едно постоянно предизвикателство за онколозите.

Добрата новина е, че имунотерапията без съмнение промени третирането на рака. Любопитството и ентусиазмът си заслужават. Благодарение на твърдата решителност на учените можем да мечтаем за деня, в който тези терапии ще са възможни, достъпни и безопасни, не само за отделни пациенти, а и за страдащи по целия свят. Но за сега, имунотерапията не е и не трябва да бъде представяна като чудотворен лек за повечето видове от рак. Сензацията вместо да дава надежда надежда на пациентите, тя я убива. Напълно разбираемо е, че уязвимите пациенти искат да изчерпат всички възможности за потенциално лечение на рака. Но отговорността пада изцяло върху онколозите, които трябва да търсят баланса между надежда и реалност. Също така и медиите не трябва да разкрасяват с небивалици за чудодейни лекарства сложните и често тъжни ситуации.

Нашата обща мисия трябва да бъде primum non nocere - първо не вреди.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Превъзходното червено зеле

Природният тоник
на черния дроб

Микробалончета и ултразвук
пренасят лекарства до мозъка

Лечение на рак с ензими

Автор: Thomasina Copenhaver, лекар натуропат

Ракът успешно се лекува с ензими в продължение на десетилетия. Терапията с ензими не е нова, всъщност тя датира поне от 18 век, когато Jean Senebier установява, че стомашните сокове могат да се прилагат на рани за предотвратяване на инфекции и ускоряване на лечението. Типично за ензимите в стомашните сокове е да разрушават мъртвата тъкан. А солната киселина от стомаха поддържа раната чиста.

Dr. John Beard, ембриолог, професор в университета в Единбург (Шотландия), публикува една книга през 1911 г., показвайки своите резултати от лечението на 170 пациенти в напреднал стадий на рак. Той ги инжектирал с панкреатични ензими. Dr. John Beard открил, че тези ензими могат да бъдат успешно използвани за спиране  на неконтролируемия растеж на ракови клетки. Книгата обхваща 20 години интензивна лабораторна работа и безупречна документация, която до ден днешен се потвърждава от научните изследвания.  Въпреки, че е бил номиниран за Нобелова награда през 1905 г. и многото положителни отзиви, повечето „експерти по рака“ отричат неговата теория. Медиите (изследователско-научното общество) съсредоточават своите усилия върху много по-динамична личност – не кой да е, а Мария Кюри. Като любимка на медиите тя твърди, че проста нетоксична радиация лекува рак. По онова време това като че ли било добра идея. Години по-късно Мария Кюри умира от апластична анемия, причина за която се счита излагането на радиация и епруветките с радий в джобовете й. До момента на нейната смърт трудът на Dr. John Beard е бил почти забравен, а самият той – покойник.

От друга страна, Мадам Кюри се озовава и в научните и в ученическите учебници. Инжектирането на панкреатични ензими  е било забранено и от тогава не се практикува. Понеже Dr. John Beard е бил ембриолог, разумно е да се счита, че теорията му има нещо общо със създаването на живот. Той открива специфична ембрионална тъкан, която има същите характеристики като на раковата клетка. Това би било трофобласта. Той играе важна роля при имплантирането на ембриона в матката. Докато ембрионът отива към матката трофобластът се захваща и преминава през стената на матката. Когато вече е вътре и безопасно прикрепен за стената на матката, той започва да създава кръвоносни съдове, които образуват плацентата – майчината жизнена верига на кръвообращението, която носи хранителни вещества и отнема отпадъците от растящия зародиш. Това е сложен и чудодеен хормонален процес. Всички хормонални процеси изискват ензимните катализатори да се извършват своевременно. При нормално развитие на бременността трофобластът узрява в плацента, което осигурява хранене и отстраняване на отпадъците за цялата продължителност на бременността. Dr. Beard правилно установява  тази промяна от грубия нашественик към спасителния тръбопровод, която настъпва на петдесет и шестия ден от бременността. Ако трофобластът продължава да нахлува би пробил стената на матката и би убил майката. Но човешкият организъм е така съвършено устроен, че изпраща хормоните, които дават сигнал на трофобластите да преустановят нахлуването и вместо това да насочат кръвоносните съдове към растящия плод. Превключването от трофобласт към плацента става когато зародишът започва да произвежда панкреатични ензими.

Dr. Beard анализира ранните плацентни клетки под микроскоп и забелязва, че под микроскопа те изглеждат точно като ракови клетки. Разликата между ракова клетка и трофобласт, е че ракът не спира да нахлува. Докторът предполага, че ако може да разбере какъв е сигнала за промяната на трофобласта към плацента той би могъл да приложи това познание за предотвратяване развитието на рака. И сигналът се оказал панкреатичните ензими. По-нататък Dr. Beard предположил, че всеки тип рак се е развил от неконтролируеми плацентни клетки, останали от зародишния стадий на бременността, което е нормално да се контролира от панкреатични ензими. Така че ракът се развива когато ембрионалния панкреас не отделя достатъчно количество ензими, за да промени естеството на трофобласта. В резултат остатъчни трофобласти циркулират в тялото и излизат извън контрол.

Истината за
шоколада
„със стевия“

Допълнителни форми на ензими са растителни, микробни или животински източници. Панкреатичните ензими се получават от животински източници. Растителни и микробни ензими са активни в pH от 2 до 12, което означава, че те действат както в киселинния стомах, разлагайки храната, така и в алкалното тънко черво. Пепсинът например е ензим, който е активен в долната част на стомаха за разграждането на протеини. Пепсинът е активен единствено във висококиселинната среда на долната част на стомаха след отделянето на солна киселина. Пепсинът не е активен в тънкото черво, което е прекалено алкално. Панкреатичните ензими биха били разрушени от стомашната киселина  ако не са предпазени от ентерично покритие. Ако животинските ензими нямат ентерично покритие те ще действат в алкалната горна част на стомаха, но биха били разрушени от киселинната му долна част. Важно е да се помни, животинските ензими панкреатин, трипсин и химотрипсин са активни единствено в алкалната среда на дванадесетопръстника.

Съмнявам се, че сте чували за Karen DeFelice. От нея съм научила всичко, което знам за ензимите. Нейните книги и уебсайт обясняват тяхното действие във всичко – от ADD/ADHD до мигрена и рак. Изучавам рака повече от 30 години. Науката най-накрая доказа това, което природните лечители винаги са знаели – че ракът е болест на метаболизма, причинена от прекалено много токсини и недостатъчно хранителни вещества. Ензимите играят изключително важна роля във всеки метаболитен процес в човешкото тяло, като функцията на жлезите, храносмилането и имунната система.

Би ли могъл Dr. John Beard да е открил отговора под микроскопа в началото на 19 век? Вероятно през цялото време сме имали този отговор!

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Лечение на ревматоиден
артритс натурални средства

Възли на щитовидната жлеза,
терапия с ултразвук

Мощната алтернатива на аспирина, която расте по дърветата

По материали от: Sayer Ji и GreenMedInfo

Аспиринът се приема от милиони хора по света ежедневно като превантивна мярка срещу сърдечен удар, често без потребителят да е осведомен за сериозните рискове за здравето, свързани с него, някои от които са потенциално фатални. Широко се рекламират кръвоспиращите свойства на аспирина и от тук той е спечелил своята популярност. Добрата новина е, че има естествена алтернатива, която предварителните изследвания показват, че е по-безопасна и по-ефективна. Известна е вече от 15 г. и става все по-популярна сред хората и сред медицинските среди.

Това е пикногенол (pycnogenol), търговското название на екстракт от борова кора (Frenchmaritime pine), който може да се намери по рафтовете на хиляди магазини. Това е уникален продукт, за който са извършени широка база клинични изследвания върху хора. Тези изследвания подкрепят употребата му за различни медицински състояния. Пикногенолът е също толкова ефективен за предотвратяване съсирването на кръвта, колкото и аспирина, но при значително по-ниски дози и има по-висок профил на безопасност.

Пикногенолът, има широк спектър от ползи, които могат да бъдат със значително предимство, когато става дума за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. Пикногенолът редуцира кръвното налягане, в резултат на което могат да бъдат намалени лекарствата за хипертония (или премахнати напълно). Има добър противовъзпалителен ефект. А вече всепризнат факт в медицинските среди е, че възпалителните процеси в организма могат да предизвикат сърдечно-съдови заболявания. Пикногенолът може да бъде перфектното превантивно средство за предотвратяване на тромбоза и концентрации, свързани с радиотоксичност и имунно потискане.

Пикногенолът придобива все по-голяма популярност в медицинските среди и между хората, но важното е да не се превърнем в жертва на модела едно хапче за една болест. Целта е да стигнем до състояние да премахнем нуждата от хапчетата като цяло. А това означава да обръщаме повече внимание на естественото предотвратяване на сърдечно-съдовите заболявания чрез подходяща балансирана храна, достатъчно движение и чист въздух.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас!

Огромна аудитория в Китай
наблюдаваше на живо
отстраняване на миома
с ултразвук в Плевен

Кистозна фиброза: с какво
трябва да се съобразяват
пациентите при пътуване

Истиата за шоколада
"със стевия"

Кистозна фиброза: с какво трябва да се съобразяват пациентите при пътуване

Нашият източник: StoIATRO

Пътешествията може да бъдат вълнуващи, но се нуждаят от подготовка и добро планиране, за да няма нежелани изненади. Въпреки това, когато някой страда от кистозна фиброза (муковисцидоза) подготовката трябва да бъде още по-внимателна. Канадският Институт за кистозна фиброза и други международни организации имат някои съвети, които могат да бъдат от полза за пациентите.

*Изберете дестинацията си внимателно и подгответе всички необходими документи, за да избегнете неприятни изненади и закъснения. Ако пътувате в рамките на Европейския съюз не забравяйте европейската здравноосигурителна карта. Ако имате частна здравна осигуровка, попитайте дали тя ви покрива в чужбина и в кои страни.

*Когато избирате мястото вземете под внимание вашата издръжливост на високи температури, вашия тренинг и хранителен режим

.

*Не пътувайте сами, освен ако не сте сигурни, че няма да имате нужда от помощ, ако се разболеете. Ако пътувате сами може би е за предпочитане да изберете организирана екскурзия, за да сте винаги с други хора около вас.

*Кажете на вашия лекар, че ще пътувате. Ако планирате пътуване в чужбина, трябва да подготвите медицинско удостоверение и списък на лекарствата, които приемате. Трябва да включите и активната съставка на всяко лекарство, защото то може да се продава под различно наименование в чуждата страна.

*Попитайте лекаря си и други специалисти в областта на здравеопазването (напр. физиотерапевт, диетолог) за корекциите, които можете да направите, за да запазите програмата си за самообслужване възможно най-дълго. Например, те могат да заменят някои лекарства, които приемате с инхалатор с перорални таблетки, или да предложат начини за адаптиране на дихателната физиотерапия по време на пътуването.

*Ако вашето пътуване изисква преход между различни часови зони, настройте графика си по начин, който ще ви позволи да се адаптирате. В този контекст може да се наложи да промените програмата за вземане на лекарствата ви. Консултирайте се с Вашия лекар.

*Създайте си програма, която ще ви осигури достатъчна почивка. При преумора има вероятност да получите обостряне на заболяването си, затова не надвишавайте възможностите си.

*Вземете със себе си необходимите количества лекарства. Вашият лекар ще трябва да ви даде медицинско удостоверение за количествата, които трябва да носите със себе си по време на пътуването (в ръчния си багаж), независимо от начина, по който пътувате. Удостоверението трябва да бъде на английски език и ще посочва лекарствата с търговска марка и/или активна съставка, в зависимост от вашата дестинация за пътуване.

*Направете няколко фотокопия на медицинските си документи, за да са ви под ръка ако се наложи да ги дадете на някой лекар. Оригиналите трябва да се съхраняват от лицето, което ви придружава или в хотела, където сте отседнали.

*Информирайте се за болестите, които са характерни за страната където отивате (например малария, западнонилска треска и др.) 

*Посъветвайте се с лекаря си къде трябва да внимавате, в случай че се заразите с някоя от тях. Например, лекарствата за малария може да взаимодействат с някои лекарства прилагани при пациенти с муковисцидоза, които имат чернодробно или бъбречно заболяване или са имали трансплантация.

*Ако се налага да вземете със себе си инхлатор, по-добре е да бъде портативен. Обърнете се към вашия медицински екип. Ако пътувате в чужбина, вземете адаптер за щепсел с вас. На летищата може да намерите адаптери за множество дестинации.

*Информирайте се за болниците и клиниките за муковисцидоза в държавата където отивате. Ако няма достатъчно здравно покритие, променете дестинацията си.

*Обърнете внимание на надморската височина. Ако е много голяма, това може да затрудни дишането ви.

*Съобразявайте се с диетата си, пийте много вода, не забравяйте да вземете със себе си ензимите си.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 
А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Премахването на сливиците и
третата сливица в детска
възрастможе да доведе до
28 нови болести

Фокусиран ултразвук
при лечение на
сърдечно-съдови
заболявания

Терапия HIFU за
Болест на Паркинсон
в Европа

Правилните мазнини – ключ към здравето

Автор: д-р Марк Хаймън

Много от нас са израснали в епоха, в която се поставяше знак на равенство между нискомазнинната диета и това да сме здрави и слаби. Лекари, нутриционисти, учени, правителството и медиите ни промиваха мозъците, че мазнините, които поглъщаме, се превръщат в телесни мазнини, или още по-лошо - запушват артериите ни. Тези твърдения обаче не са научно обосновани. Базират се на погрешни факти и пренебрегват непреодолимите доказателства в полза на противното. Страхът ни от мазнините създаде голяма тлъста бъркотия в представите ни за хигиената на храненето.

Всичко започна, когато заради привидно добре обоснованите съвети на правителството, здравните агенции и хранително- вкусовата промишленост намалихме приема на мазнините - основен фактор за отслабване и поддържане на добро здраве. После ги заместихме със захар и други въглехидрати. През 1992 г. правителството публикува своята хранителна пирамида. В основата й бяха въглехидратите, като ни бе препоръчано да ядем на ден 6-11 порции хляб, ориз, зърнени храни и макаронени изделия. Заостреният връх на пирамидата бе отреден за мазнините и маслата - за икономично консумиране. От хранително-вкусовата промишленост се присъединиха към манията за нискомазнинно  хранене и създадоха разнообразни продукти - от салатен сос с ниско съдържание на мазнини до кисело мляко без мазнини и нискомаслени десерти…

Диабетният център Joslin Diabetes Center в Харвард - един от най-добрите центрове за лечение на диабет в света, носи името на Dr. Elliott Joslin. През 20-те години на XX век той препоръчал хранителен режим за лечение на диабет, включващ 75% мазнини, 20% белтъчини и 5% въглехидрати. След демонизирането на мазнините през 50-те и 60-те години на XX век, изтъкнатите за времето си учени и лекари посъветваха спазване на нискомазнинна-високовъглехидратна диета (55-60% въглехидрати). Американската диабетна асоциация препоръчваше този хранителен режим в продължение на векове, докато епидемията от диабет придобиваше все по-големи размери от година на година. В наши дни изследователите от Joslin Diabetes Center отново съветват пациенти със захарен диабет тип 2 да спазват диета с мазнини до 70%.

Всъщност точните мазнини са ключът към здравето и към свалянето на килограми!

Слава богу, започваме да възприемаме мазнините по различен начин. През последните пет години се увеличават научните доказателства, че високомазнинните диети са по-ефективни от нискомазнинните в свалянето на килограми и в премахването на рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания (вкл. повишен холестерол), диабет, повишено кръвно налягане, възпаления и др. В действителност не е установена връзка между приема на хранителни мазнини като цяло, на наситени мастни киселини и холестерол, и болестите на сърдечносъдовата система.

В продължение на години учените си блъскаха главите в опита да разберат  така наречения „френски парадокс“. Как е възможно французите да са толкова слаби и с толкова ниска честота на сърдечносъдови заболявания, при условие че консумират толкова много масло и мазнини? Изследователите би трябвало да насочат вниманието си към явлението, което аз наричам „американския парадокс“: как американците все повече страдат от затлъстяване и от заболявания на сърдечносъдовата система, въпреки че приемат с храната си все по-малко мазнини? Нашата парадигма бе толкова дълбоко вкоренена в начина ни на мислене, че не можехме да видим истината. Ronald David Laing, психиятър, казваше: „Учените възприемат нещата по своя начин, в зависимост от собствената си гледна точка.“

Установих някои изненадващи факти, докато подготвях книгата си Яж мазнини и отслабвай, а също и в хода на изследването и лечението на повече от 20 000 мои пациенти през последните 30 години:

• Мазнините в храната ускоряват метаболизма, намаляват чувството на глад и стимулират изгарянето на телесните мазнини

• Мазнините ни помагат да намалим дневния калориен прием

• Наситените мастни киселини увеличават количеството на по-безобидната част от холестерола с ниска плътност (по-лекия, пухкав LDL) и повишават добрия холестерол - HDL (холестерол с висока плътност)

• Намаляват възпаленията, риска от образуване на кръвни съсиреци и развитие на сърдечносъдови заболявания

• Подобряват състоянието на кръвоносните съдове

• Спомагат за по-ефективно функциониране на мозъка, по-добро настроение и предпазват от деменция

• Високомазнинните-нисковъглехидратни режими могат да обърнат хода на захарния диабет тип 2

• Режимите с високо съдържание на мазнини спомагат за намаляване на килограмите в по-голяма степен от диетите с високо съдържание на въглехидрати и са по-лесни за спазване

• Растителните масла (соево, царевично, слънчогледово, шафраново), които смятахме за полезни, в действителност предизвикват възпаления и спомагат за окисляването на холестерола, повишавайки риска от сърдечносъдови заболявания

• Наситените мастни киселини в храната (краве масло, кокосово масло) не повишават нивата на наситените мастни киселини в кръвта

• Въглехидратите, а не мазнините в храната, се преобразуват в наситени мастни киселини в кръвта, които участват в патогенезата на болестите на сърдечносъдовата система

• Прекомерният прием на въглехидрати стимулира апетита и натрупването на коремни тлъстини и забавя метаболизма

• Въглехидратите задействат фабриката за производство на мазнини в черния ни дроб (т.нар. липогенеза), което води до повишаване на холестерола и триглицеридите в кръвта, понижаване на добрия холестерол (HDL) и синтеза на малки, опасни плътни LDL частици, които са фактор за развитие на сърдечносъдови заболявания

• Консумацията на захар и захарни изделия повишава риска от деменция и от преждевременна смърт

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 
А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Терапия HIFU за
Болест на Паркинсон
в Европа

Истината за
шоколада „със стевия“

Спрете да използвате
лекарства, за да лекувате
хранителен проблем

Истината за шоколада „със стевия“

Автор: Д-р Константинос Ксенос, клиничен диетолог-нутриционист

Източник: DietTv

През 1887 г. швейцарския ботаник Dr. Moises Santiago Bertoni, изследвайки горите на Източен Парагвай открива за пръв път свойствата на стевията (храст, който достига до 80 см височина). Доста време след това в една от научните си публикации той подчертава: „Едно миниатюрно парченце от лист на това растение е в състояние да поддържа усещането за сладост в устата за цял час, докато няколко малки листенца могат да подсладят чаша кафе или силен чай.“

През 1931 г. двама френски химици идентифицират ключовите гликозиди, които придават сладкия вкус на стевията. От тези гликозиди особен научен и технологичен интерес представляват стевиозид и ребаудиозид с подслаждащи свойства 250-300 пъти повече от бялата захар. Тук искам да подчертая, че подслаждащата сила на дадено вещество зависи от неговата чистота, температура, pH и пр. Ребаудиозид и стевиозид имат голямо молекулно тегло (967.01 и 804.9) и следователно не се абсорбират от чревния тракт. Освен това човекът няма ензими на разграждане на тези вещества. В храносмилателния тракт ребаудиозида се метаболизира в стевиозид. Тогава стевиозидът се разгражда до глюкоза и стевиол. Глюкозата, освободена в този процес, се използва от бактерии в дебелото черво и не се абсорбира в кръвния поток. Стевията не може да бъде допълнително смляна и се изхвърля от организма.

Окончателното одобрение на гликозида стевиол за използване като подсладител в Европа беше публикувано в официален вестник на Европейския съюз на 12 декември, 2011 г.

Безопасността на стевия, нулевата калорийност и най-вече естествения й произход, дават на този подсладител огромна популярност. Само за няколко години на пазара излизат десетки продукти със стевия, които далеч превъзхождат тези, съдържащи изкуствени подсладители или заместители и това може да е вярно, но при едно условие… ако стевията напълно е заменила бялата захар или различните изкуствени подсладители. Но това се случва много рядко, защото стевията променя органолептичните свойства (главно текстура и вкус), дори и употребена в умерени количества.

И някъде тук започва историята на шоколада „със стевия“…

От рекламите потребите се информират, че им се предлага шоколад, който съдържа стевия, а не захар. Но никога не са чували по телевизията, а да не говорим за рекламите, думата полиоли. И така, шоколадите „със стевия“ по същество са шоколади с голямо количество полиоли, които могат да достигнат до 48 г/100 г шоколад (в зависимост от вида му – млечен или черен, но също така и вида на използвания полиол - малтитол или еритритол). Така че половината от шоколада може да бъде полиоли. А къде е стевията? – ще попита някой. Привлекателната за потребителя, но не и за индустрията стевия или по-точно гликозидите стевиоли не надхвърлят количеството от 0,005 г/100 г. продукт! Да, чухте го правилно - 0,005 г/100 г. продукт!

Полиолите са група въглехидрати, които се абсорбират слабо от човешкия организъм, в резултат на което те не повлияват нивата на захарта в кръвта както обикновената захар и имат по-нисък гликемичен индекс (2,4 калории спрямо 4 калории на грам  съответно). Тези вещества са успели успешно да заменят захарта в шоколада главно поради обема, който те дават (наричат обемни подсладители).

Затова ако някой прекалява с тези шоколади и се оплаква от стомашно-чревни разстройства, със сигурност не трябва да вини стевията, която почти не присъства в тях (тя дори няма подобни странични ефекти). Виновни са полиолите! Страничните ефекти на полиолите са стомашно-чревни проблеми и влошаване на синдрома на раздразнените черва.

И така, когато ви рекламират шоколад „със стевия“ да знаете, че става въпрос за шоколад с полиоли и следи от стевия, при който относително малката разлика в калорийния състав от класическия шоколад със захар по никакъв начин не оправдава прекомерната и честата му употреба.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Премахването на сливиците
в детска възраст може да
доведе до 28 нови болести

Без скалпел!
Хирургията на 21-ви Век!

Лечение на ревматоиден артрит
с натурални средства