Ах, тази кашлица!

Сезонът на настинките е придружен почти винаги с мъчителна кашлица. Има много ефективни природни методи за нейното облекчаване. Но за съжаление, при различните хора действат по различен начин. Понякога опитваме всичко, каквото знаем и каквото ни кажат, а кашлицата не минава. Сега ние ще ви предложим още една рецепта. Кой знае, може пък това да е вашето спасение!

Необходими са следните продукти:

250 мл прясно мляко

1 с.л. сух градински чай (Salvia officinalis)

1 ч.л. краве масло

1 ч.л. мед

1 ч.л. куркума на прах

Сложете млякото и градинския чай в съд и загрейте до завиране. След това отдръпнете от огъня и добавете маслото. След 15 минути прецедете и добавете меда и куркумата. Ако приготвяте напитката за деца, намалете дозата куркума наполовина (1/2 ч.л.). След това разбъркайте много добре. Пригответе напитката и изпийте топла половин час преди лягане.

Прочетете още: 

Имел - смъртоносна клонка за раковите клетки!  
Щадящата Инсулин-потенцирана терапия (IPT)
Рак на черния дроб и терапевтичната сила на ултразвука

JessiHealthConsulting

Природният тоник на черния дроб

Магарешкият бодил е диво растение, поради което добиването на монофлорен мед от него е много рядко – на много места в България той се среща като част от полифлорния мед. Цветът му варира от бледо-жълт до тъмен цвят. Вкусът му е доста мек и сладък, в някои случаи дори леко горчив и стипчив. Той кристализира със средно големи, пясъчни кристали, често неравномерно, на светли петна. 

                                                 JessiHealthConsulting                                

Медът от магарешки бодил притежава ясно изразено противомикробно действие. Успокоява нервната система и се препоръчва при смущения в сърдечната дейност, при високо кръвно налягане, аритмия, както и при проблеми с дихателните пътища. 

Изследвания в Германия през 1950-те години открива активна съставка, силимарин (silymarin), в магарешкия трън. В по-нататъшни изследвания се доказва, че силимарин всъщност е смес от съединения, известни като "flavonolignans", които имат защитно действие върху черния дроб. Тези съединения, имат свойството да възстановяват лесно тежки токсични увреждания на черния дроб, дори и от тези на Зелената Мухоморка. 

Медът от магарешки бодил ускорява процеса на регенерацията на увредени чернодробна тъкан. Доказано е също така успешното лечение на увреждания на черния дроб при алкохолизъм с мед от магарешки бодил чрез стабилизиране на клетъчната мембрана и стимулиране на синтезата на протеини. Често медът от магарешки бодил бива наричан "природния тоник за черния дроб".

ИЗТОЧНИК BIOZONA

Прочетете още:

Защо да предпочета карта Φροντίδα Υγείας?  

Тай Болинджър и неговата мисия "Истината за рака"     

Терапия за заболявания на маточната шийка

Да свалим напрежението от очите си - 2

 (…продължение)

Практични съвети за възстановяване на зрението от д-р Бейтс:

Принцип на премахването

Необходимо е да се избавим от навика погледът ни да "замръзва" на даден обект, правейки усилие да го видим по-добре. Това става, когато започнем правилно да използвате очите при четене, писане, работа с компютър, гледане на телевизия и т.н.

Защото процесът на виждане е пасивен. Ние виждаме обектите по абсолютно същия начин, както ги чувстваме при докосване, както ги чуваме или вкусваме. Това се получава без усилието на волята ни.

Ето едно упражнение: Без значение какъв обект гледате, отпуснете очите си до степен, при която обектът идва в отпуснатото око, а не окото да се опитва да достигне обекта. За да се избавите от навика да се взирате ще ви помогне периодичното мигане. Мигайте! Мигайте! Мигайте!

Принцип на стимулирането

Можем да подобрим кръвоснабдяването и чувствителността на ретината с помощта на соларизация, дихателни упражнения, централна фиксация, концентрация върху пламъка на свещ, четене на дребен шрифт при добро осветление и на свещ и т.н. Полезно е и укрепването на мускулите на очите с помощта на гимнастиката за очите.

                                                                                  
Принцип на отпускането                   JessiHealthConsulting

Необходимо е да правим упражнения за отпускане на психиката и очите: палминг, големи и малки завъртания, визуализиране на букви и обекти, гледане на чиста повърхност (небето или зелена трева) без усилие и т.н.

Как да направим палминг?

Бих казала, че  едно много приятно и релаксиращо упражнение. Поставяме дланите си върху очите леко, без да ги притискаме. Ако сме седнали ще опрем лакти в масата пред нас, но гръбнакът и вратът ни задължително трябва да бъдат изправени. Така се постига правилно кръвоснабдяване на главата и очите.  Ако сме легнали, поставяме под лактите възглавници, за избегнем допълнително напрежение, когато се уморят ръцете ни. В началото „виждаме” завъртулки, петънца, чертички, точици, което означава, че се намираме под въздействието на превъзбудените зрителни центрове на мозъка. Постепенно ще се освободим от това напрежение и ще постигнем абсолютно черно поле. 

Следващата стъпка е да се концентрираме върху един приятен спомен и да се опитаме да си го представим възможно най-ясно. Колкото по-ясен е споменът, толкова по-дълбоко е отпускането…

Водни процедури                        ОБЕЗБОЛЯВАЩИ ХРАНИ

Сутрин изплакваме очите си първо с търпимо гореща вода 10 пъти и след това 10 пъти със студена. Вечер редът е обратен – първо студена вода 10 пъти, после гореща вода 10 пъти. Това упражнение стимулира кръвообръщението и застойните процеси около очите.

(продължава…)

ДА СВАЛИМ НАПРЕЖЕНИЕТО ОТ ОЧИТЕ СИ - 1

ВЕНЕРИНА МУХОЛОВКА - НАСЕКОМОЯДНО РАСТЕНИЕ С МОЩЕН ТЕРАПЕВТИЧЕН ЕФЕКТ

Индианците керос - дълголетниците на Южна Америка

ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ ЗА ТЕРАПИЯ ХАЙФУ

Чудодейната перуанска мака

Lepidium meyenii

Мака е грудка, която по външен вид наподобява ряпа, но е по-малка. Спечелила си е славата на перуанския женшен и перуанската виагра. Някога мака е била разпространена в Андите повече от картофите. Сега, благодарение на необикновените си хранителни качества, тя започва своя ренесанс. Както твърдят индианците, когато конквистадорите стигнали до Андите забелязали, че конете им стават мудни и нямат желание за размножаване. Положително настроените все още индианци препоръчали на конквистадорите да прибавят към пашата мака. Препоръката се оказала ефикасна. Скоро конете не само започнали да наддават на тегло, но и да се чифтосват.

Днес лабораторните изследвания потвърждават откритите преди векове свойства на маката. Освен подчертаното действие на увеличаване на мускулната маса, мака повишава физическата издръжливост, защитните сили, половата активност и плодовитостта.

Маката  просто е трудно да се определи еднозначно. Прилага се успешно при лечение на анемии, безплодие, импотентност, намалено либидо, остеомалация, ревматизъм, артрит, нарушения в растежа, туберкулоза, СПИН, остеопороза.

Нейният забележителен състав:

60% въглехидрати, 10% протеини, 8.5% хранителни фибри и 2.2% мазнини. Съдържа също уридин, яблъчна киселина, бензоил дериват, glucosinolates (гликосинолати, които предпазват от ракови заболявания, особено на млечните жлези) и др. Изсушеният корен от мака е богат на алкалоиди и есенциални минерали (селен, калций, магнезий, желязо) мастни киселини, 19 аминокиселини, полизахариди и др.

В района на Андите на мака се гледа като на магичен „символ на младостта”.

В Перу мака се препоръчва на младежите за развитие на мускулната маса, а на възрастните – за възстановяване на виталните сили. Мака е основно помощно средство за борба с остеопорозата, тъй като помага за възстановяване на костната тъкан.  

Мака дава добър ефект при възстановяване на изтощените от СПИН болни. Това става все по-разпространена практика в американските клиники. Мака предпазва болните от бързо отслабване и загуба на мускулна маса. Спомага за възстановяване на здравето.

На жените, които са загубили всякаква надежда за потомство, мака е помогнала да забременеят и да родят здрави деца, понякога само след няколкоседмична терапия.

Мака е култура, която се отглежда високо в планините на 2400-4300 м надморска височина при изключително ниски температури, интензивна слънчева светлина и силни ветрове. Тъй като в близост не могат да бъдат отглеждани семенни земеделски култури тя практически няма вредители и винаги се отглежда по биологичен начин. Много перуански производители са започнали да я засаждат с други кореноплодни зеленчуци като растението естествено отблъсква патогенни нематоди и други вредители.

Венерина мухоловка - насекомоядно растение с мощен терапевтичен ефект

Най-щадящият метод за лечение на миомна болест

Лечебната сила на хлорофила

Индианците керос - дълголетниците на Южна Америка

Индианците от племето Керос са смятани за най-близките потомци на древните инки. Те са запазили в най-чист вид старите предколумбийски традиции. Това племе живее по високите части на планините, на изток от Куско. За да се достигне до тях трябва да се измине петдневен маршрут – отначало с автобус по околностите на Паукартанто, след това на гърба на магаре или муле, а още по-нататък – пеша. Непрекъснато нагоре по планината, без никакви пътеки, трябва да се върви поне три дни. Минава се безлюдна “пуна”, достига се до границите на вечния сняг, за да слезе след това малко по-надолу в долината. Това  е труден и изнурителен поход. Но когато се постигне целта, става ясно, че си е струвало усилието. Както казва  д-р Фелипе Мирез: 

“Тогава навлизаме в съвсем друг свят, срещаме се със съвсем други хора…

Керос живеят в абсолютна хармония със заобикалящата ги природа. За никъде не бързат, защото няма за къде. Нищо не искат, защото всичко, което им е необходимо, го имат. Те са наистина щастливи. Благодарение на това, че живеят така далече от цивилизацията и че техните села са разположени на повече от пет хиляди метра над морското равнище, което означава, че който и външен да отиде при тях трябва бързо да тръгне обратно поради ниското количество кислород – продължават да живеят така, както преди векове. Те пазят традицията на инките в най-чиста форма. Сякаш се намират в капсула от време. Винаги, когато отивам при тях, имам угризения на съвестта. Прекрасно зная, че съм натрапник в този свят отпреди векове. Зная, че колкото и да се старая, в определен смисъл нарушавам тяхната действителност, която след моето отпътуване, трябва отново да възстановяват.

Керос са известни като дълголетниците на Южна Америка. Те живеят по 120-130 години! Това при тях е нормално! Техният свят, макар отново да прозвучи като приказка, практически не познава смъртта! През последните няколко десетки години, откогато ги посещавам, там са умрели само двама души! Умрели? Не, това не е правилната дума! Отплували, заминали… 

Бях свидетел на една такава смърт. Този, който се разделяше с живота, сядаше и чакаше. Напяваше тиха песен и с нея на уста, бавно… отплуваше. Заминаваше, капка по капка  изтичаше от него живота, а той продължаваше да пее, пее, пее… И заедно с последната дума от песента, отмираща с него, се пренасяше на другата страна. Това беше необикновено красиво и впечатляващо. Да! Начинът по който си отиват керос е… КРАСИВ! Тяхната смърт няма нищо общо с бруталността, с която я свързваме ние обикновено…

Плавното преминаване от живота към смъртта, което наблюдавах при индианците керос – промяната на една форма на материята в друга – показва, че във Вселената всичко е свързано с безкрайно много невидими нишки, които правят космоса едно огромно цяло…”

Индианците керос са майстори в използването на лечебни растения. От столетия отглеждат манаюпа, асмачилка и пасучака. Ежедневно използват също вилкакора, мака, кути-кути, пинко-пинко, пахарробо. Наричат ги народът на вилкакора, защото, също като индианците от джунглата, издигат в култ това растение.

Керос по принцип не боледуват. Те не използват андийските билки с лечебна цел, а преди всичко като профилактика. Растенията, които не могат да отглеждат поради суровия климат, купуват от другите индианци.

Вилкакора - панацеята на перуанските индианци

Мнения на специалистите за вилкакора

Венерина мухоловка - насекомоядно растение с мощен терапевтичен ефект

Венерина мухоловка - насекомоядно растение с мощен терапевтичен ефект

Carnivora® е сто процента чист екстракт от растението венерина мухоловка (Venus Flytrap). Разработен е от д-р Хелмут Г. Келър, онколог от Германия. 

Като млад лекар Келър е разочарован от слабия успех на лечението на конвенционалното лечение  и решава да се откаже от онкологията. По някакъв странен и неочакван обрат на съдбата той открива венерината мухоловка, когато купува букет цветя за съпругата си. Наблюдавайки растението, Келър разбира, че то трябва да притежава развита имунна система, за да може да разграничава вредните натрапници от собствените си клетки и бил заинтригуван  от неговата  способност да разпознава и смила животински белтъци от насекоми и паяци. Докторът имал чувството, че това насекомоядно растение може да стане важно научно откритие в медицината и се оказвал прав!

През 1988 г. е изолиран плумбагин - активният компонет на Carnivora®. Той се доказва инвиво и инвитро (т.е. в живи обекти и в лабораторни условия) като мощен имуностимулатор, активиращ цитокините и възпиращ белтъка киназа, като по този начин спира анормалния клетъчен растеж и пролиферация на раковите клетки (нарастване на тъканите чрез делене на клетките).

Carnivora®  действа терапевтично за намаляване на твърди тумори и въздейства върху всички видове рак с изключение на левкемия. Няколко известни личности успешно са го използвали за лечение на рак, включително и бившият президент Роналд Рейгън, който провежда лечение в Германия.

"Д-р Келър днес има зад гърба си повече от три десетилетия, преминали в лабораторни анализи, клинични наблюдения и лечение на около 15 000 болни от рак. Това растение е изпълнено със седемнадесет различни вещества, които засилват имунната система.

Carnivora® има драматично въздействие върху пациенти, заразени с вируса ХИВ, тъй като увеличава броя и активността на Т-клетките и други клетки на имунната система…" - казва д-р Дан Кенър.

Освен рак и ХИВ Carnivora®  успешно лекува артрит, лаймска болест, хепатит С, болест на  Крон, лупус еритематодес, синдром на хроничната умора, язвен колит и множествена склероза.

Д-р Дан Кенър, писател и консултант по алтернативно здравеопазване казва:

„Ако мога да избера само едно натурално лекарство за употреба, отговорът ще е лесен: венерина мухоловка. Защо? Нейният екстракт е най-прецизното растително вещество за лечение на хронични инфекции и дегенеративни болести, което някога съм срещал.”

                                                                                  Тай Болинджър

                                                                       Cancer – step outside the box 

Имел - смъртоносната клонка за раковите клетки 
Щадящата инсулин-потенцирана терапия 
Хайфу операционна - мечтата на няколко ентусиасти

„Баналният” витамин С

 “Всички знаят, че нещо не може да се направи. И тогава се появява този един, който не знае, че не може и точно той прави това нещо”.

                                                                                                               Айнщайн

Д-р William J. McCormick не знаел, че витамин С предизвиква камъни в бъбреците. Шведите заявили това едва няколко десетки години по-късно. И понеже не знаел, точно поради тази причина с успех го използвал за разтваряне на бъбречни камъни в своя частен High Park Sanitarium в Торонто, където пристигали "вкаменени" тълпи пациенти, жадни за мигновено "откаменяване". Всички те си отивали много доволни от качеството на медицинските услуги, предоставяни в санаториума и… без камъни!

Но момент, ще попиташ: как така витамин С е ефикасен за толкова много нарушения? Става дума за толкова разнородни болести - предизвикани от микроорганизми (напр. полио, тетанус, дифтерит), бъбречни камъни, а дори заболявания на кръвоносната система! Това е невъзможно, това не пасва, това вероятно е някаква измама!

Витамин С е добър за много неща, а недоверието идва от създаването (или по-точно несъздаването) на шум около него, а не поради липсата на научно обосноваване. В действителност, никой не пита защо антибиотиците и стероидите имат толкова много приложения, но за сметка на това почти всеки е готов да протестира, когато чуе, че „баналният” витамин С има множество приложения. Не е ли така?
Да продължим, ще стане още по-интересно.

В началото на 50-те години, калифорнийският лекар д-р Robert F. Cathcart III описал в своите разработки как прилагал при свои пациенти мегадози витамин С при лечението на грип, бронхопневмония, жълтеница и (вече по-късно, през 80-те и 90-те години) СПИН. Какво би могло да представлява по-убедително доказателство за антивирусното действие на витамин С?

През 70-те години двама лекари, dr. Ewan Cameron от Шотландия и dr Hugh D. Riordan (основател на Riordan Clinic) от Канзас (САЩ), за пръв път използвали с успех мегадози витамин С при онкоболни пациенти, апликирайки го венозно и орално.

Това беше само кратко и откъслечно обобщение, но разработките са много повече. Пълен списък на разработките от целия свят, на лекари лекуващи пациенти с успех, прилагайки мегадози витамин С срещу най-различни заболявания може да намериш ТУК. Някои са написани в доста тежък научен стил и при това на английски, но така и така може човек да се ориентира за какво става въпрос. Твоят лекар ще го направи без затруднение, стига да прояви желание. Самият той вероятно ще се чуди защо, по дяволите, никой никога за шестте години следване, не му е споменал и дума за това! Разработките могат да се разглеждат хронологично (за годините 1935-1999) или тематично: астма, алергии, изгаряния, наркотични зависимости, анемия, бруцелоза, изгаряния и травми (също следоперативни), простуди и инфекции, рак, диабет, менингит, херпес и херпес зостер, морбили, заушка, скарлатина, коклюш, туберкулоза, топлинен удар, ухапвания от насекоми и змии, варицела, сепсис, психични смушения, остър ставен ревматизъм


Списъкът е впечатляващ и трябва да се признае, че се е насъбрало голямо количество резултати от прилагането на витамин С върху пациенти в продължение на тези няколко десетки години. Представи си само колко лекарства и колко аптеки биха изчезнали от повърхността на Земята, ако хората разберат за тези изследвания! А кой знае за тях? Кой ги е чел? Кой ги подкрепя? Ако твоят лекар не ги знае, не е негова вината. Вината е на образователната система, в която му се е паднало да се подготви за неговата професия. Ако пък му стане смешно от това и го сметне за измислици “понеже в интернет е пълно с глупости”, тогава направи това, което подсказва д-р Andrew Saul в книгата си Fire Your Doctor, а именно - уволни го, това не е добър лекар! Можеш да бъдеш здрав независимо от това, какво е неговото мнение по този въпрос!

Материали 

Имел - смъртоносна клонка за раковите клетки!

Големи дози Витамин С убиват рака!

Щадящата Инсулин-потенцирана терапия

Мнения на специалистите за вилкакора

ВИЛКАКОРА, КОТЕШКИ НОКЪТ, UNCARIA TOMENDOSA

Химическите анализи, потвърдени от наблюденията потвърждават шерокоспектърното и необикновено благотворно действие върху човешкия организъм на растението с индианско наименование вилкакора.  Клиничните изследвания показват, че това растение много добре изпълнява ролята на антиоксидант, има противораково действие, а в случай на туморно образувание предпазва от матастази и предизвиква техния регрес. Високата концентрация на гликозиди, характерни за растението, допринася за противовъзпалителните и антивирусните свойства, подпомага образуването на белите кръвни телца, стимулира имунната система и подсилва фагоцитозата (процес, при който белите кръвни телца поглъщат вредните за организма бактерии). Това води до увеличаване на общото състояние на здравето дори при най-сериозни заболявания.

Д-р Клаус Кеплингер от австрийската лаборатория Immodal, притежател на два американски патента с номера 4.844.901 и 4.940.725 за метод на получаване на алкалоиди от типа оксоиндолови от корена на вилкакора казва:

„Според мен няма съмнение, че съдържащите се във вилкакора активни алкалоиди са извънредно  необходими за общото активизиране на имунната система и за  засилване на отбранителните сили на организма. Тези алкалоиди въздействат положително върху  процеса на фагоцитозата.

Най-активният имунологичен алкалоид е изоптероподина, или изомер А. Освен изомер А и останалите три алколоида, стимулиращи имунната система, вилкакора съдържа още и друг алкалоид – ринофилин. В  продължение на няколко години това съединение е изследвано в Китайския институт за традиционна медицина в Шанхай. Извършените там анализи показват, че ринофилина има способността да възпира натрупването на тромбоцитите и съсирването, което отваря пред вилкакора много широко поле на приложение при лечение на болести на кръвоносната система и при профилактика на инфаркти на сърцето. Вилкакора увеличава също образуването на левкоцити и по-специално на лимфоцити Т4, които побеждават много вирусни заболявания.”

Мнението на Д-р Брент Дейвис, прилагащ от години вилкакора в клиничната си практика в САЩ:

„Вилкакора е забележителен лек за много болести и по-точно на заболявания на храносмилателната система. Това растение има просто феноменална способност да  прочиства целия  храносмилателен тракт, което е изключително важно, защото както твърдят някои лекари “смъртта започва от червата, а още по-точно –  от дебелото черво”.

В западните държави се консумира храна с такова съдържание и консистенция, които затрудняват отделянето й от организма. С напредването на възрастта и износването  на клетките в дебелото черво се образуват малки разширения, в които се трупат субстанции, предназначени за отделяне. Когато влязат там, те се задържат и остават прекалено дълго, вместо да напуснат организма, което води до систематично замърсяване на кръвообращението. Вилкакора предпазва точно от това – изчиства всякакви вдлъбнатини по цялата дължина на червата. Кой знае дали това не е най-важното и благословено нейно действие?

Освен това, както се твърди, това растение помага при болестта на Крон, при възпаление на тънкото и  дебелото черво, хемороиди и противодейства на нарушаването на равновесието на чревната флора. Това е билка от световна класа, която има свойството да задържа и връща силно напреднала патология и което също е съществено, нейното прилагане в никакъв случай не изключва прилагането на терапиите едновременно с методите на традиционната медицина.”

А ето какво твърди Д-р Джули Клемънтс, американски онколог:

„При моите пациенти, болни с новообразувания, при които е прилагана вилкакора, е потвърдено значително намаляване на страничните ефекти от облъчването и химиотерапията. Въз основа на няколкогодишни клинични наблюдения зная също, че приемането на вилкакора може да бъде свързано с ремисия или изчезване на туморите, в това число и на тумори със значителна големина. С течение на времето се убедих до такава степен в ефикасността на това растение, че го приложих и на моята майка. От дълго време майка ми се оплакваше, че има сериозни проблеми с оросяването на краката, което много затрудняваше ходенето й. След няколкоседмично приемане на вилкакора оросяването се подобри дотолкова, че вече можеше да върви без да усеща никаква болка. С радост ми каза, че е получила от мен като подарък нови крака! „

Д-р Дона Швонтковски, САЩ твърди:

„Вилкакора с успех побеждава инфекциите при пациенти, болни от СПИН и нерядко, дори само след две седмици! Предизвиква намаляване на раковите тумори на кожата, а също и на абсцесите. Когато за първи път имах възможността да се убедя в това, просто не можах да повярвам на очите си...”

Д-р Филип Н. Щайнберг , американски изследовател, прилагащ вилкакора от 1993 година казва:

„С терапевтична цел препоръчвам от 3 до 6 грама вилкакора дневно, най-добре разделени на три дози. За  профилактични цели се използват антиоксидантното и повишаващото  адаптивните способности на организма действие; в такива случаи дозирането би трябвало да бъде три пъти по-малко. При напреднали патологични състояния вилкакора се прилага по време на три последователни седмици дори по 20 грама дневно в една доза! Не се страхувам от предозиране. Боя се по-скоро от това дали ще ми стигне времето и дали ще успея да помогна на пациента. Затова се старая да дам на организма възможно най-голямото количество безценни алкалоиди и често това води направо до невероятни резултати!”

Мнението на Д-р Фелипе Малгарейо:

„Вече е безспорно потвърдено, че вилкакора спира деленето на неоплазмените клетки, активизира гранулоцитите и макрофагите, предизвиква изчезване на новообразуванията и предпазва от неконтролируем растеж на раковите клетки.”

От практиката на Д-р Лида Обрегон, директор на Американския институт по фитотерапия в Лима:

„Вилкакора е ефективна при различни възпалителни заболявания, при астма, диабет и язва на стомаха, оказва се незаменима в борбата с туморните заболявания, за което има все повече доказателства.”

Както произлиза от клиничните изследвания на три групи пациенти с туморни заболявания, описани от американския лекар проф. Х. Осуалд, след прилагането на вилкакора във всеки един от случаите са наблюдавани забележителни резултати. В тричленна група от болни с рак на дебелото черво и яйчниците, след 4 и 7 месеца на приемане на вилкакора, в два от случаите туморът изчезнал, а в единия от случаите значително намалил размерите си. В група от двадесет и двама болни с различни видове новообразувания, в тринадесет от случаите е настъпила ремисия или изчезване на туморите, а останалите пациенти имат преживяемост повече от пет години. Според международните норми това означава, че пациентите са излекувани. В най-голямата група, състояща се от седемдесет и осем пациенти с новообразувания на мозъка, е забелязано изчезване на тумора при всички след една година. Други клинични изследвания, при които се доказва ефективността на вилкакора, са направени при три жени на възраст 42, 58 и 80 години, болни съответно от рак на яйчниците, матката и дебелото черво. И при трите случаи също е настъпило забележително подобрение, включително с изчезване на туморите.

Доводите, свидетелстващи за чудодейното действие на перуанската лиана, стават все от убедителни!...

Продължава…

                               

                                                            Роман Варшевски&Гжегош Рибински

Вилкакора - панацеята на перуанските индианци 
Лечебният метод на д-р Боб Бек 
Красивият олеандър - мощен враг на рака

Имел - смъртоносна клонка за раковите клетки!

Имелът е медицинско растение, използвано от древни времена. Способността му да лекува всичко датира още от времето на древните гърци и друиди. От векове се използва за лечение на епилепсия, артрит и високо кръвно налягане. И макар, че има потенциал да лекува много заболявания, той е особено смъртоносен за раковите тумори.

Европейският имел (Viscum album) през последните няколко десетилетия се използва за лечение на определени заболявания. Растението е познато като златна клонка или Herb de la Croix (на френски „билката на кръста”).

Интересът към имела като лекарство за рак започва около 20-те години на двадесети век. В някои европейски страни продуктите, направени от имел са сред най-използваните за терапия на болни от рак. Всъщност лекарите в Германия лекуват над 50 процента от своите болни с имел под една или друга форма. Много от тези терапии са подробно описани в специалния доклад  Немският раков пробив, който представлява ръководство от най-добрите немски клиники за алтернативни методи за лечение на рак. Може би с право имелът си е спечелим името лаетрилът на Германия.

Екстрактът от имел се продава под няколко търговски имена в Европа. Най-известното от тях е Iscador®. Една от основните функции на Iscador® е да стимулира части от имунната система (NK-клетките), които могат да забавят растежа на раковите клетки и това се случва с малко странични ефекти. Друг плюс е същественото подобряване качеството на живот на болния, докато се бори с рака. Затова, ако сте подложени на лечение с „великата тройка” (операция, химиотерапия, лъчетерапия), имелът ще намали неблагоприятните ефекти.

В изданието на Алтернативни терапии от 1 май 2001 г. д-р Р. Г. Матичек (и колеги) публикуват  резултатите от 30-годишно изследване (с повече от 35 000 участници). Заключението е че екстракт от имел (Iscador®) подобрява дейността на имунната система, спира растежа на тумора и предотвратява появата на метастази.

Най-разпространената форма на лечение с екстракт от имел е подкожно инжектиране. Разбира се, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не позволява в САЩ да се продава или използва имел за инжектиране, а само за проучвания. Затова, ако живеете в САЩ, можете единствено да използвате продукти за приемане през устата или ще се наложи да пътувате до друга държава.

(Внимание! Американският имел (видовете Phoradendron) е отровен и не трябва да се поглъща. Доказано е, че след приемането му настъпва смърт в рамките на 10 часа.)
                                                                      Тай Болинджър
                                                            Cancer – step outside the box                                 

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ ЗА ЧУДОТВОРНИТЕ КАЧЕСТВА НА БЯЛ ИМЕЛ 
LIFEONE - УБИЕЦЪТ НА РАКОВИТЕ КЛЕТКИ
ОТВОРЕНИЯТ КОД НА ДЖЕЙ БРАДНЪР

Ензими срещу рак

Основните съставки в храната са три – белтъци, въглехидрати и мазнини. Не е важно колко храна се консумира, а какво количество се усвоява. Основен елемент при храносмилането са ензимите. Имаме три основни категории храносмилателни ензими:

¶ протеаза – за смилане на белтъците
¶ амилаза – за смилане на въглехидратите
¶ липаза – за смилане на мазнините



Белтъците се разграждат до аминокиселини, въглехидратите до глюкоза, а мазнините – до мастни киселини.
Панкреасът отделя около 1.7 л сок в тънките черва. В него се съдържат ензимите липаза, протеаза и амилаза, необходими за смилането и всмукването на храната.

Произвежданите от панкреаса протеази често са наричани протеолитични (смилащи белтъците) ензими. Когато в организма попадне „чужд нашественик”, левкоцитите реагират веднага. Това е защитната функция на имунната система. Обаче раковата клетка има белтъчна обвивка, която я прави неразпознаваема за левкоцитите и не позволява те да я унищожат.

Няма ли да е разумно в този случай да има нещо, което да свали външната белтъчна обвивка на раковата клетка? Разбира се, че е разумно. Тази идея звучи логично в Европа и Азия от почти половин век, където с голям успех се използват ензими срещу рака. Д-р Уилям Кели предлага метод за лечение на рака, основан на ензимите и го използва успешно за лечение на десетки хиляди болни от рак.

Протеолитичните ензими действат против раковите клетки, като разграждат белтъчната им обвивка. Така позволяват на левкоцитите да ги атакуват и да ги унищожат. Обаче, когато се приема храна, богата на преработени белтъци, чиито ензими липсват, протеолитичните ензими смилат предимно тези белтъци. Всеки човек разполага с ограничен запас от протеолитични ензими и ако те се ангажират само с разграждане на белтъците в храните, тогава няма кой да разгражда белтъчната обвивка на раковите клетки. Така мутиралите клетки започват да се размножават, защото левкоцитите  не могат да ги разпознаят и унищожат.

Истината е, че ракът е болест на белтъчния метаболизъм, защото справящият се с рака механизъм на протеолитичните ензими може да бъде нарушен от приема на храни, богати на белтъци, в неподходящо време или в големи количества. Организмът има нужда от 12-часова почивка, в която да не се приемат белтъци, за да може ензимният механизъм за справяне с рака да работи добре.

След 30-годишна възраст произвеждането на ензими в организма драстично намалява. Ако сте болни от рак, трябва да знаете, че Wobenzym съдържа повече трипсин и химотрипсин, отколкото всеки друг ензим; затова може да е най-подходящ за вас. Можете да го намерите в интернет в сайта www.iherb.com.

                                                                                Тай Болинджър

                                                                     Cancer – step outside the box

ВИЛКАКОРА - ПАНАЦЕЯТА НА ПЕРУАНСКИТЕ ИНДИАНЦИ
ДА СВАЛИМ НАПРЕЖЕНИЕТО ОТ ОЧИТЕ СИ
С ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ Д-Р АН

ВИЛКАКОРА – панацеята на перуанските индианци

  

Отец Едмунд Шелига, полски мисионер, живеещ от дълги години в Лима, Перу, успешно лекува СПИН. А с рака, дори в най-лошите случаи се справя по-добре от много известни онколози в света.

Отец Шелига не търси известност. Предпочита да остане далеч от шумотевицата на съвремието, отколкото в светлината на прожекторите, смятайки, че по този начин може да бъде по-полезен на болните. Освен това той е монах. А Перу е държава, която наистина се намира настрана от света. Едновременно с това Перу е необикновена държава, потенциално много богата, в която може да се случи всичко или поне почти всичко. Отец Шелига и неговото дело са най-добрия пример за това. Той лекува смъртоносни болести. Лекува ефикасно. Кой знае? Въпреки че няма лекарска диплома, дали не е един от най-добрите лекари на света...

По време на своя необикновен и колоритен живот отец Шелига е пребивавал дълго сред индианците от Горна Амазония и от тях се е научил на удивителни методи на лечение. Той познава всички тайни на амазонската медицина на индианците. Благодарение на това знание, в продължение на няколко десетилетия, той успява да излекува повече от 30 хиляди души с различни заболявания.

Когато чул, че трябва да замине за Перу (родината му е Полша) , се хванал за главата. „Чак толкова далече?” Всъщност, винаги си е мислел за Африка, защото е по-близо до дома, по-близо до Европа. А сега изведнъж – Южна Америка! Макар, че от друга страна, за него не би трябвало да бъде такава изненада. Полските салезиани вече традиционно служели в Латинска Америка, а тяхното мисионерство в Африка едва прохождало.

Само за десет секунди той намерил Южна Америка на картата. Перу се отличавала на нея като голямо лазурно петно, пресечено от няколко големи реки. Прочел имената Укаяли, Урубамба, Мараном, Амазонка. Веднага във въображението му се появила вълнообразна, дива тропическа джунгла, позната му до този момент само от илюстрациите. „Значи скоро ще стигна там и ще видя със собствените си очи джунглата. Как ли ще ме приеме?” – помислил си той. „Как ли ще ме приемат индианците? Какво ли ще трябва да направя, за да спечеля доверието им?”

Тези последни размишления той запомнил много ясно. От тогава те непрекъснато го придружавали. Станали му като девиз, който осветявал неговото пребиваване в Южна Америка. Като за мисионер този подход не бил много ортодоксален. Защото за него проповядването на вярата никога не била цел сама по себе си.  От самото начало приемал мисията си като посланичество на цивилизацията. Тя трябвало да доближи индианците от девствените джунгли към света, към съвремието. Но доближаване, което да не наранява…

„Перу не е само джунгла, Перу е преди всичко планини. Перу е всъщност Южна Америка в миниатюра.” – ще каже 69 години по-късно мисионерът. „Но тази миниатюра е огромна – наброява милион и половина квадратни километра и е пет пъти по-голяма от Полша! Тук има всичко – пустини, заснежени върхове, покрити със селва долини, до които още не е достигал бял човек. Ако искаш да опознаеш този континент ела в Перу. Така би трябвало да звучи логото на туристическите фирми. Сега вече знам, че пристигайки в тази страна, имах голям късмет…”

Но в самото начало, когато се сбогувал с родния си град, той не бил сигурен в това. Обаче се водел от мисълта, че щастието трябва да се заслужи. Не може само да чакаш какво ще ти поднесе съдбата. Затова, докато броял дните до отпътуването зад океана, започнал да учи индианското наречие кечуа, звучащо като чуруликане на птици и ромолене на планински поток – езикът на древните инки.

Амаута на кечуански език означава мъдрец или медик. Днес амаута е електронната поща на неговия Институт, който вече 30 години осъществява контакт със забравената медицина на инките, а също и с парамедицинските знания на индианците, живеещи по източните покрайнини на империята на инките. По този начин вчера и днес са се събрали в една точка. Прастарото изкуство на лечение се е възродило и след векове на затишие е намерило отново своето място…

Знаел, че мисията му ще продължи дълго, но не допускал, че чак толкова… Сигурно е била нужна голяма смелост, за да приеме такова предизвикателство. Била е нужна безпределна вяра в Провидението, за да осъществи мисията си в тази далечна страна. Нека си припомним, че преди 70 години (този материал е писан в 1999 г.), Южна Америка не е била континента, който познаваме днес от канал Discovery и National Geographic. Когато отец Шелига пристигнал в Перу, много части от границите все още не били обозначени на картата. Не е имало пътища, защото е нямало и коли, а вътрешността на страната е представлявала едно голямо бяло петно… Тогава Латинска Америка все още не била свързана с Макондо, а Габриел Гарсия Маркес бил почти на 10 години и с ококорени очи се вслушвал в невероятните разкази на баба си. Тогава Латинска Америка била истинска „tera incognita” без бича на живака, тровещ притоците на Амазонка, без златотърсачите, без прословутата трансамазонска автострада, свързваща двата края на континента. Била известна единствено с безрезултатното търсене на следа, водеща до легендарния загубен в джунглата град Ел Дорадо и с появяващите се от време на време по страниците на пресата известия за странни чудовища, обитаващи вечнозелените бездни на безкрайната селва. Латинска Америка била съвсем друг континент, за който не се знаело почти нищо…

От самото начало отец Шелига имал чувството, че макар мисията му била да проповядва, също така щял да има шанса да научи много, да преоткрие за себе си този непознат свят, ако бъде достатъчно издръжлив и има малко късмет. Свят, който непременно трябва да бъде върнат отново на света…

Кой не знае днес, че именно перуанските индианци са намерили лек за маларията? Това била една от първите молби на отец Шелига: „Моля ви, покажете ми как изглежда хининовото дърво?  Покажете ми как приготвяте лекарство от кората му?”

До този момент индианците само веднъж били разкривали най-строго пазените си тайни, каквито били лечебните им методи. Една от тези тайни те издали на покосените от малария конквистадори в Амазония. Антидот на тази неизлечима болест се оказала кората на неизвестно за испанците дърво, посочено от инките. Сто години по-късно Линей нарекъл спасителното дърво хининово дърво в чест на жената на вицекраля на Перу – графиня Хинхон, която била първата европейка, излекувана от малария. Скоро йезуитите започнали да експлоатират в Амазония чудотворната кора, а в прахообразно състояние, наречено хинин, я изпращали по света. Правителството на Перу забранило под заплаха от смъртно наказание изнасянето на семена и разсад от хининовото дърво. Едва почти два века по-късно немският ботаник Хаскарл, по поръчка на холандците изнесъл нелегално разсад от Перу в остров Ява. Затова главният производител на хининова кора понастоящем е Ява, а хининът и до днес успешно конкурира синтетичните лекарства против малария…

Интересът на отец Шелига към лечебните растения бил провокиран от една случка със 16-годишно момче, което било ухапано от отровна змия. Това се случило още през първата  година на пристигането му в Перу. Момчето било вече с посиняло лице, пяна на устата и парализирано. Тогава индианците се пръснали към гората и само след няколко минути се върнали, всички държейки в ръка едно и също растение. После те приготвили отвара, от която му давали на интервали в продължение на 24 часа, след което  момчето се възстановило напълно.

Тогава отец Шелига поръчал да му изпратят от Лима Corpus Hypocraticum – забележителната творба на бащата на медицината Хипократ, описваща около 300 лека, в това число над 200 растителни. Искал да разбере как преди 14 века са лекували с растителни отвари, запарки, разтвори, мазила и други смеси. Защото фитотерапията е стара колкото света.

„Непознатите за мен растения, кора от дървета и техните сокове, лиани, корени, цветове, листа, семена и плодове изпращах от джунглата в Салезианския манастир в Лима, от където братята-монаси предаваха пробите на аналитиците в лабораториите на университета Сан Маркос. Така изследвахме дословно всяка тревичка. Щом откриех някакво растение, неизвестно все още на науката, веднага го изпращах в Лима. След това прилагах резултатите към своята документация. Обогатяваха я бележки от всякакво естество, записки от наблюдения, асоциации, констатации. Едновременно с това дълги години изучавах академичните учебници от различни медицински клонове. Продължавам и до днес да задълбочавам това знание като поръчвам в манастира актуални научни периодични издания…”

Най-общите правила , които отец Шелига е научил от индианците пири и мачикенги са:

„Първо: Ако лечебното растение е дърво, то най-много лечебни субстанции се отлагат в кората. Ако растението е храст, лечебните съставки се складират преди всичко в корена.

Второ: Най-универсалната лечебна форма е отварата. Обикновено трябва да се пие три пъти на ден на порции от около четвърт литър… От тези два общи принципа произлиза

Третият: Индианските лекарства представляват преди всичко отвари от кора или корен на растението. Ако не знаем кое точно растение да приложим за дадено заболяване, трябва да вземем билковата противоотрова срещу ухапване от змия. Противоотровните субстанции са нещо като панацея и имат много широк спектър на действие.

Кралицата на всички лечебни растения в Амазония е вилкакора.

Нейното латинско наименование е Uncaria tomentosa. Това е свещената лиана на инките, чието използване някога е било приоритет само за хората от управляващата каста и техните роднини. По моя поръчка още през 60-те години в университета в Неапол бе направен детайлен химичен анализ, който показа, че това растение има уникален състав от алкалоиди и гликозиди, спиращи развитието на много видове ракови заболявания. Отварата от вилкакора, приемана три пъти дневно в дози по 250 мг, се оказва необичайно ефикасно средство срещу рака, дори в напреднал стадий. Това чудесно растение разкрива пред медицината съвсем нови перспективи!”

Вилкакора расте по територията на цяла Амазония. Известна е на науката под латинското наименование Uncaria tomentosa и има около 60 вида. Но все пак в това многобройно семейство само един вид има много силни лечебни свойства. Вилкакора, която използват индианските шамани, е разпространена в джунглата по склоновете на планините и се среща най-често в перуанската Монтана. Вилкакора представлява дълга до тридесет метра дървовидна лиана, която достига зрялост за около двадесет години. За лечебно приложение най-добра е отварата от млада около 3-годишна лиана. Това, което определя този вид вилкакора като най-добре приложим в медицината е съдържанието на алкалоида изоптероподин (изомер А), който показва най-голяма ефективност при активиране на имунната система. Именно този алкалоид като че ли събужда организма от дълъг сън, за да започне борба с болестите, пред които преди това е бил безсилен… Продължава…

(Очаквайте още интересни факти за индианските терапевтични растения, свидетелства на лекари, прилагащи вилкакора, свидетелства на пациенти, информация за племето керос и др.)

                                              Роман Варшевски, Гжегош Рибински

Д-р Буржински - поредната битка!
Големи дози витамин С убиват рака
Лечебният метод на Боб Бек