HEALTHNATURE: Автоимунни заболявания и функционална медицина

Автоимунните заболявания, взети заедно, се превърнаха в огромен проблем за здравеопазването. Сред тях са ревматоиден артрит, лупус, множествена склероза, псориазис, заболяване на щитовидната жлеза, цьолиакия. Всъщност над 80 заболявания са класифицирани като автоимунни и списъкът продължава да расте.

Автоимунните заболявания сега засягат 24 милиона американци и 5% от населението в западните страни. Те често включват странни, трудни за определяне синдроми, като възпаление, болка, подуване и общо неразположение.

Какво представляват автоимунните заболявания? Имунната система е вашата защита срещу външните нашественици- патогени. Тя прилича на армия, която трябва да различава приятеля от врага.

Автоимунните реакции възникват, когато имунната ви система се обърка и влиза в приятелски кръстосан огън със собствената ви тъкан. Казано по друг начин, тялото ви винаги се бори с нещо, независимо дали това са инфекции, токсини, алергени или стресови реакции. Понякога вашата имунна система пренасочва враждебната си атака срещу вас: ставите, мозъка, кожата, а понякога и цялото ви тяло може да стане жертва.

Цялата тази концепция се нарича молекулярна мимикрия. Конвенционалната медицина приема съществуването на проблема, но спира до тук, без да търси причините, които създават това състояние. Те не се задълбочават да намерят кои молекули имитират клетките ви. Затова антителата често погрешно атакуват други органи и системи, от кожата, през мозъка, до щитовидната жлеза.

Използването на противовъзпалителни средства като Advil или стероиди или имуносупресори, като methotrexate или TNF алфа блокери, като Enbrel, могат да доведат до чревно кървене, бъбречна недостатъчност, депресия, психоза, остеопороза, загуба на мускулна маса, диабет, да не говорим за огромна инфекция и рак.

Не ме разбирайте погрешно. Тези лекарства могат да бъдат животоспасяващи и да помогнат на хората да си върнат живота, но те пропускат нещо много важно. Има още един начин да се справите с това.

Какъв е проблема с конвенционалната медицинска практика?

Автоимунните заболявания, въпреки че се водят отделни заболявания, имат едно нещо, което ги обединява: при всички тях организмът атакува сам себе си.

Има ли друг начин да се лекуват тези проблеми, без да се използват мощни имуносупресивни лекарства, които поставят пациентите в повишен риск от инфекция и дори смърт?

Исторически погледнато, медицинските открития произхождат от стремежа на лекарите да наблюдават болестите на пациентите си и да намират отговорите за лечението. Лекарите съобщават своите констатации на колегите си или ги публикуват като казуси.

Днес тези казуси често се определят като ненаучни и все повече губят стойността си. Вместо това сега се съсредоточаваме върху рандомизирани контролирани проучвания като единствен стандарт за доказателства.

За съжаление, този подход отхвърля опита на хиляди пациенти и лекари, тъй като те се занимават с нови научни открития за лечение на трудни заболявания.

Основните научни открития често отнемат десетилетия, за да бъдат приложени в медицинската практика. За съжаление това пречи на достъпа на милиони хора до терапии, които биха могли да са им от полза в момента.

Определящият фактор при вземането на решение дали да се опита нов подход с даден пациент е уравнението риск/полза. Коя е по-голямата вероятност, да навреди ли лечението или да помогне? Колко рисковано може да бъде това лечение? Колко инвалидизиращо или животозастрашаващо е заболяването, което се лекува?

Освен за лечение на травми и инфекции с антибиотици, медицината днес третира повечето болести като потиска, покрива, блокира или като се намесва в биологията на тялото. По принцип, първо ние не се опитваме сериозно да третираме проблемите, причиняващи болестта. Потискаме, блокираме или противодействаме на всичко. Но ние не си задаваме два прости въпроса:

Защо тялото е извън равновесие и как да му помогнем, за да възвърне баланса си?

Както казах, конвенционалната медицина предписва мощни лекарства, потискащи имунната система, вместо да търси причината за автоимунните заболявания. Често пъти тези мощни лекарства не водят до облекчение. Дори напротив, може да се почувствате по-зле.

Всяко автоимунно заболяване се свързва с един централен биохимичен процес: неудържима имунна реакция, която се дължи на това, че тялото атакува собствените си тъкани.

Какъв е подхода на функционалната медицина към автоимунните заболявания?

Функционалната медицина търси основната причина за възпалението. Ако могат да се идентифицират основните източници на възпаление, то може да се излекува тялото. Основните причини могат да включват стрес, скрити инфекции, хранителни алергии или чувствителност, токсична експозиция, генетично предразположение, недостиг на хранителни вещества и пропускливи черва.

Функционалната медицина е новаторски медицински подход, който се фокусира върху причините, които не са симптоми, основавайки се на разбирането за динамичния начин, по който нашите гени взаимодействат с околната среда. Функционалната медицина излиза извън простите рамки на лечение на болестите въз основа на техните характеристики.

Функционалната медицина учи практикуващите да гледат на тялото като на система; да търсят причините за болестта; да разбират основните функционални системи на тялото, да откриват повредите и да възстановяват баланса; да разбират взаимовръзките между симптомите и органите, а не да отделят болестите в класификации.

Този подход е фундаментално различен начин за решаване на медицинските проблеми, който ни позволява да разчитаме произхода на болестта и да идентифицираме нарушенията в биологията, които водят до симптомите.

Продължава…

Автор: Dr. Mark Hyman

В следващата ни статия: 10-те стратегии, които обръщат автоимунното заболяване

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни статии за Вас: