Сарком на Юинг - Завещание на надеждата

Стивън Марчело беше роден за хокей. Както във всеки спорт, много деца показват талант, който им предрича съдба на професионалисти. Стивън беше много упорит. Той мечтаеше да стане част от отбора на звездите (All-Star team). Когато беше в 8-ми клас той взе участие в турнир по хокей в Спокейн (щата Вашингтон). На него присъстваха много деца от Канада и някои от тях бяха набелязани за професионалисти. За да бъдеш одобрен за този отбор всички треньори на турнира трябваше да гласуват за теб. Стив беше единственото дете от своя отбор в Колорадо, който получи всичките гласове. Беше наистина много талантлив.

За съжаление често, когато бъдещето изглежда толкова светло, се случва нещо, което ни поваля. За Стив това дойде под формата на хокейна шайба, която го удари в глезена по време на мач в първата му година от гимназията. Контузиите са част от играта, така че кракът на Стив беше гипсиран и се очакваше да се завърне на леда след няколко месеца. По някаква причина обаче, глезенът не заздравяваше. Все по-разтревожен, докторът на Стив търсеше възможните причини. Най-вероятно това беше рак на костта, който увреждаше тъканта и причиняваше възпаление. За жалост подозренията му се оказаха верни. На 17 април 1987 г. Стив беше диагностициран със Сарком на Юинг. Саркомът на Юинг е един от сравнително често срещаните първични злокачествени тумори на скелета и меките тъкани и засяга предимно деца между 10 и 25 годишна възраст.

Повече от всякога Стив се нуждаеше от целия този борбен дух, за да продължи. Това включваше три големи операции и тежка химиотерапия.

Шансовете бяха минимални. Докторите се бояха, че ще загуби крака си и никога повече нямаше да може да играе хокей. Но още един път Стив победи. Той премина успешно през терапията и стъпи отново на кънките, за да стане капитан на своя отбор в старша възраст. Ракът промени по-дълбоко душата му, отколкото костта му. Той формира душата му и го предизвика да помага на други хора, които се бореха с болестта. Той започна да работи като доброволец в детски лагер за болни от рак деца. В крайна сметка реши да следва медицина и да специализира ортопедична хирургия.

Желанието на Стив да помага на хората не означаваше, че битката му е приключила. Той продължаваше противораковото лечение в периода на следването си. Много пъти прекарваше уикендите си в болницата. Състудентите му не го оставяха сам. Те го посещаваха в болничната стая. Колкото и странно да звучи,  това се случваше не защото искаха да му помогнат да не изостане с материала, а защото идваха да търсят помощ от него. Той като че ли знаеше всички отговори и нищо не можеше да го затрудни.

През  втората година на следването му здравето на Стив се влоши рязко. Ренгеновите снимки показаха, че ракът се е  разпространил по цялото му тяло и не му оставаше много време да живее. Но имаше още едно нещо, което искаше да направи. Той знаеше, че може да осъществи още един план, за да продължи да помага на хората, дори и след смъртта си. Семейството му беше направило застраховка живот на Стив, когато той беше само на 1 годинка, дълго преди да се появят каквито и да било признаци за рак. Изправен пред края на живота си, Стив видя в това средство за бъдещето на оцелелите от рак деца. Той помоли семейството си да създадат фондация, която да предоставя стипендии. Той разбираше тежкия товар, който щяха да носят вследствие на битката им с рака.

Стив почина на 16 януари 1999 г. Беше само на 28 години.

Неговата красива и безкористна идея се нуждаеше от усилието на много хора, за да бъде реализирана. Родителите му Марио и Франси дадоха живот на неговото Завещание на надеждата  и разчитат на заинтересовани приятели, членове и доброволци, за да изградят и управляват фондацията, която носи неговото име - Stephen T. Marchello Foundation. Организацията продължава да предлага стипендии на ученици, оцелели от рака в Колорадо и Монтана. До сега повече от 80 такива стипендии са раздадени от началото на създаване на фондацията.

Автор: KevinDinstell от Health Stories Projectcommunity –

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Не позволявайте на болестите
да ви откъснат от мечтите ви!

Ако не мога да ходя, тогава ще летя!

Защо мъжете са небрежни към здравето си?

Защо образуваме плаки от холестерол?

Черният дроб произвежда в изобилие холестерол - важен липид, използван от тялото поради много причини. По определение липид е всяка група мазнини или мастноподобни вещества, които се характеризират с неразтворимостта си във вода и разтворимостта си в разтворители като спирт, етер и хлороформ. Терминът е по-скоро описателен, отколкото химическо название, като протеини или въглехидрати. Липидите включват истинските мазнини (естери на мастни киселини и глицерол); липоиди (фосфолипиди, цереброзиди); и стероли (холестерол, ергостерол). Голяма част от мембраната на клетката се състои от холестерол. Надбъбречните жлези използват холестерола за произвеждане на кортикостероиди, които са отчасти противовъзпалителните вещества на тялото.

И така, защо холестеролът се натрупва по стените на кръвоносните съдове и други тъкани в тялото? (Това натрупване е известно като плаки.) За да отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем какво представлява възпалението или ацидозата и ролята на стероидите в тялото. Това възпаление или огън може да бъде тихо или да се превърне в бушуващ пожар. Ракът е пример за бушуващ пожар. Както вече стана дума, възпалението се причинява от ацидозата, която от своя страна е резултат от онова, което ядем, пием, дишаме или поставяме върху кожата си, както и от онова, което мислим и чувстваме. Възпалението се диагностицира като някакво заболяване, завършващо на "ит". Мястото на възпалението определя какво е точното наименование. Артритът например е възпаление на ставите. Алопатичната медицина обикновено третира този тип заболявания със стероиди като кортизон и преднизон. 

След като знаем, че надбъбречните жлези използват холестерол за производството на кортикостероиди, естествено възниква въпросът, защо надбъбречните ми жлези не отделят достатъчно от своя кортизон?. Отговорът е, че ако отговарящите за производството на тези стероиди тъкани в надбъбречните жлези са недостатъчно активни, тялото не е в състояние да се защити добре от това силно възпаление. След като не разполага с достатъчно стероиди, тялото няма друг избор, освен да се обърне към водата и електролитите в опитите да се справи с „пожара“. Но водата и електролитите причиняват също така отоци в областта на възпалението. В такъв случай черният дроб ще започне да увеличава производството на холестерол, осигурявайки по този начин допълнителни противовъзпалителни вещества за тялото. Холестеролът е една от главните съставки на стероидите.

Всички тези противовъзпалителни съставки са от първостепенно значение за предпазването на клетката от изключително вредното въздействие на киселините. Образуването на плака става естествено по химичен път, когато средата е киселинна. За отстраняването на този „предпазен слой“, който сам по себе си може да се превърне в проблем, е нужна алкализация.

Повечето хора консумират 90-100% киселинообразуващи храни. Подобно хранене поддържа рН фактора на тялото киселинен. След метаболизма киселинните вторични продукти също спомагат за по-нататъшната ацидоза на организма, причинявайки възпаление, което убива клетките. Тялото се опитва да компенсира това положение с няколко метода, включително производството на стероиди, образуването на холестеролни  плаки, извличане на калций и задържане на електролити или течности. Този опит на тялото да се алкализира не е нищо друго, освен самозащита.

Автор: Д-р Робърт Морс

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: 

Д-р Авива Ром и нейната мисия

Защо винаги обвиняваме гените

Без скалпел! Хирургията на 21-ви Век!

Пораженията, които нанасят изтощените надбъбречни жлези

Автор: Д-р Робърт Морс

При жените

Жените са особено потърпевши, когато става дума за слабост на надбъбречните жлези. Един от първите индикатори е ниското кръвно налягане. При недостатъчно активни надбъбречни жлези систолното кръвно налягане е под 118 и в крайна сметка може да се отклони в другата посока, предизвиквайки високо кръвно налягане, или да продължи да се понижава.

Друг индикатор за слабост на надбъбречните жлези при жените са проблемите с менструалния цикъл. В тази ситуация е много вероятно менструацията да започне в съвсем ранна възраст, между три и дванадесетгодишна възраст. Често кървенето е много силно, а цикълът - нередовен. Възможно е и точно обратното - оскъдна и нередовна менструация. Този вариант обаче е рядкост.

Нарушената функция на надбъбречните жлези може да се прояви и като проблеми с плодовитостта, липса на сексуално желание, фригидност и сухота на влагалището.

Ако слабостта на надбъбречнните жлези продължи, жената може да развие кисти на яйчниците, маточни фиброиди, кистозна фиброза, атипични клетки, фибромиалгия и рак на гърдата, яйчниците, матката и/или шийката на матката. Главният проблем, разбира се, е естрогенът. Без нужното ниво на прогестерон и други противовъзпалителни стероиди естрогенът започва да доминира в организма на жената. Неговото ниво в тялото особено на произведения от яйчниците, доминира, когато не се балансира от прогестерона. Повечето естрогени са киселинни, особено яйчниковият, който разгражда лигавицата на матката всеки месец. Прогестеронът спира това и лекува възпалената тъкан, като възстановява увредените клетки.

Тъй като естрогенът е този, който разгражда лигавицата на матката, противозачатъчните таблетки съдържат естроген. Естрогенът стимулира естествения месечен цикъл на жената. Като имате предвид всичко това, се запитайте, защо лекарите дават още естроген на жените, на които матката е отстранена оперативно? А как смятате, след като вече прочетохте горната информация, естрогенът изгражда ли костите, или ги разгражда? Да, разгражда ги. Ето защо програмите с приемане на естроген обикновено влошават още повече състоянието на жената.

При мъжете

А сега нека хвърлим поглед върху мъжките проблеми, породени в резултат на същата нарушена функция на надбъбречните жлези. Този дисбаланс може да се изрази във вид на простатит и рак на простатната жлеза. Действат същите причини: киселинният тип хормони, като тестостерон и андростерон доминират, без да бъдат балансирани от нужното количество стероиди (като прогестерон), неутрализиращи възпалението, причинено от въпросните киселинни вещества или хормони. Много от хубавите моменти в интимните отношения се губят заради слабост на жлезите. Тя може да включва много други състояния, характерни за мъжете, като проблеми с ерекцията, импотентност и преждевременна еякулация.

И мъжете, и жените със слабо производство на стероиди поради недостатъчната активност на надбъбречните жлези се оплакват също така от слабост в кръста и в тазовата област. Това води до ишиас и други форми на болка на нервите в долните крайници, особено когато е засегната и щитовидната жлеза. Тъй като щитовидната и паращитовидната жлези влияят върху усвояването на калция, ставаме свидетели на загуба на костна маса, проблеми с ноктите и съединителната тъкан, включително варикозни вени, дегенерация на макулата, хемороиди, херния, сърдечна аритмия и аневризъм.

Надбъбречните жлези създават и невротрансмитери. Когато надбъбречните жлези са слаби, нервната система може да бъде засегната и да се стигне до безпокойство, стеснителност, усещане за неадекватност, пристъпи на паника, астма, множествена склероза, болест на Паркинсон и всякакъв друг тип невротрансмитерна слабост, в това число ниско или високо кръвно налягане. Шокиращо е да се разбере какво огромно количество рефлекторни състояния могат да бъдат резултат от намалената активност само на една двойка жлези. Добавете към това факта, че повечето хора страдат от слабост на щитовидната жлеза и/или хипофизата и списъкът на възможните заболявания се увеличава още повече. Погледнем ли общата картина, установяваме, че в болестите няма нищо загадъчно.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: 

Алтернативна медицина

Естественият дар на тялото
да се лекува само

Как миомите влияят на репродуктивността?

Стресът и кожата

От Hanna Sillitoe

Когато става въпрос за доброто състояние на кожата, обичам да гледам на тялото като на едно цяло. Говоря много за невероятно успокояващите ползи върху кожата си, които имам от противовъзпалителната диета, но също толкова важно е да се успокои умът. По-лесно ли е да се каже, отколкото да се направи? По-лесно за възприемане е когато ви кажат да премахнете от диетата си глутен, млечни продукти или захар, но аз започнах да мразя хората, които ми казваха, че трябва да се освободя от стреса. Сякаш съм превключвател, който може да се включи или изключи! Ако беше толкова лесно щях да натисна копчето за стреса и проблема щеше да е решен. Но за съжаление умът е толкова сложно нещо! Има стотици изследвания, които показват тясната връзка между психичното състояние и кожата.  Изцелението на ума често може да бъде огромна крачка напред в изцелението на 

кожата.

„Направени са изследвания, които показват, че най-малко 30% от всички пациенти с дерматологични проблеми имат някакъв основен психологичен проблем, който често пъти остава незабелязан при първото посещение при лекаря. Ако се обърне сериозно внимание на психологическото състояние на пациента, това може да има положително и мощно въздействие върху състоянието на кожата му.” - Shelley Sekula-Gibbs, MD

Най-общо казано стресът е естествен психически и физически отговор, както на положителния, така и на негативния опит. Ето как тялото реагира физически, когато се намираме в стресова ситуация. Когато усещаме, виждаме или възприемаме потенциална заплаха, нервите предизвикват алармен сигнал, за да ни предупредят. Този сигнал е насочен към област в мозъка, наречена амигдала. Амигдалата се занимава с регулиране на нашите емоции. Това на свой ред сигнализира на хипоталамуса, който контролира производството на хормони.

До този момент тази реакция се движи през тялото, докато хипоталамусът инициира последователност, която води до производството на стресов хормон, наречен кортизол, нервната система се включва и освобождава адреналин. Кортизолът навлиза в кръвообращението и започва да се движи из тялото. Нашите органи и тъкани са наситени с протеини, известни като глюкокортикоидни рецептори. Кортизолът насочва тези протеини и ги прилепва към тях като прикачване на космически кораб.

Кортизолът повишава нивата на кръвната ни захар. Сърцето ни започва да бие и кислородът потича към основните ни мускули.  Вече официално сме в режим „борба или бягство”. Когато чуем думата „стрес” приемаме, че това е нещо лошо, но всичките тези реакции в организма се задействат с цел да ни предпазят. Този краткосрочен взрив от хормони и изострените ни сетива ни поддържа в опасни ситуации. Когато обаче сме изложени на този повтарящ се процес ден след ден, стресът се превръща в проблем.

Острият стрес, който е краткосрочен, ни предпазва в моменти на потенциална опасност. Осигурява временно допълнително засилване на енергията или бдителност, което увеличава продуктивността ни. Нашите реакции се ускоряват, което ни помага да вземем бързо решение или действие по време на опасност.

Повтарящите се дългосрочни стресови ситуации обаче, като например проблеми в работата, сблъскване със сложни взаимоотношения, трудности в семейния живот и всички тези ежедневни сценарии, които създават умствено безпокойство, могат да накарат организма ни непрекъснато да активира стресовия хормон. Тялото ни започва да се бори с продължителното възпаление и ние сме постоянно напрегнати.

Вместо да се появяват, когато е необходимо, тези хормони и химикали остават постоянно в организма ни. Кортизолът може да се окаже в кръвта ни за дълго време. Тогава тялото ни развива резистентност към кортизола и не може да реагира, когато е необходимо. Организмът ни се обърква и засилва производството на вещества, които в действителност стимулират възпалението, водещо до хронично възпаление. Това води до по-голямо тревожност, депресия и безсъние, риск от сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане и храносмилателни проблеми. В този случай вместо да се грижи за нас, стресът буквално ни убива.

При автоимунни заболявания, като псориазис, артрит или лупус, нашата имунна система вече е започнала да реагира. Основната работа на имунната система е борбата с вредните вещества, като патогените, които причиняват инфекции и болести. Сега изведнъж под цялото това постоянно напрежение тя не разбира разликата между реални и фалшиви заплахи. Неотдавна учените са успели да определят маркерите, които може да предизвикат стресиращо събитие, което на свой ред предизвиква автоимунна реакция.

„Психодерматологията е област, която разглежда въздействието на емоцията върху кожата. Аз мисля, че психодерматологията ще се развива много бързи темпове, защото дерматологията е готова за по-интегриран подход с други области, като психология, психиатрия и дори допълваща медицина… Умът и кожата са свързани на много различни нива. Много нервни окончания са свързани с кожата, обвиваща органите. Така че както емоциите се проявяват неврологично, те могат да се изразяват чрез кожата, точно както стресът се проявява чрез гастроинтестинални симптоми, повишено безпокойство или хипертония.” - Karen Mallin, PsyD

Това напълно обяснява връзката между стреса и нашата кожа. Често смятаме, че умът и тялото са две различни единици, но разбира се всичко в нас е свързано. Нашите мозъци и кожа са направени от едни и същи клетки така, че е напълно обяснимо едните да оказват влияние върху другите. Емоционалната бъркотия вътре в мен, винаги се отразяваше навън върху кожата ми. За някои хора това е главоболие или болки в стомаха, а за мен винаги са били кожни обриви.

„Това е теорията на целевите органи. За различните хора това са различни органи, които канализират стрес. Някои хора получават язви, други мигрена, а други обриви.” - Bruce Katz, MD

Ключът към спирането на този порочен кръг е правилното прилагане на практическите стъпки, които можем да предприемем, за да намалим и премахнем трайно стреса.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!
А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: 

Укрепете сърцето си с витамин Е

Колко вода пиете?
Банално и все пак...

Тест за риск от остеопороза