вторник, 16 април 2019 г.

Здраве и хомеостаза

Какво точно е здравето? Дали това е просто  липса на болест? Ако нямаме симптоми означава ли, че сме здрави? Всъщност това е много по-важен и по-дълбок въпрос от това как всъщност работи човешката физиология?

Човешкият организъм е изграден от милиарди клетки, които функционират синхронно като единна система. Клетките на тялото изпълняват различни функции, въпреки че техните метаболитни нужди са доста сходни. Поддържането на постоянна вътрешна среда на организма с всичко, от което се нуждаят клетките - от кислород, вода, глюкоза, минерални вещества, подходяща температура, баланс между киселинност и алкалност (pH), е жизнено важно за отделната клетка и съответно за целия организъм. Разнообразните процеси, с които тялото регулира вътрешната си среда са „инструментите”, чрез които се поддържа задължителният динамичен баланс наречен хомеостаза. Ето този баланс се нарича здраве!
 
“Всички жизнени процеси, колкото и различни да са те, имат само една цел - да запазят постоянни условията на живот във вътрешната среда.“ – е казал френският учен Клод Бернар, който е формолирал за пръв път понятието хомеостаза.
Ето някои основни примери за хомеостаза:
·        Регулиране количеството вода и минерали в тялото. Това се нарича осморегулация и се извършва в бъбреците.
·        Изхвърлянето на метаболитния боклук. Това се нарича отделяне и се извършва от отделителните органи, като бъбреците и белите дробове. 
·        Регулиране на телесната температура. Извършва се главно от кожата. 
·        Регулираненивото на глюкоза в кръвта. То се осъществява основно от черния дроб и инсулина, отделян от задстомашната жлеза в тялото.

Живите организми притежават регулаторни механизми, които поддържат телесната хомеостаза и благодарение на тези механизми живият организъм съществува като една саморегулираща се система. При нарушение в механизмите на регулация настъпва болест, а ако настъпилите нарушения са големи - може да настъпи смърт. Биологичната система е устроена така, че да се саморегулира, за да може вътрешните условия да остават стабилни, независимо от променящите се външни условия.

Как всъщност работи човешката физиология?
Нашият организъм е единна цялост от клетки, които работят съгласувано и координирано помежду  си благодарение на интензивния обмен на информация, който тече постоянно между тях - т.н. клетъчна сигнализация. Като цяло всеки аспект  на човешката физиология  се основава на баланса  между полярната противоположност. Баланса между енергиите ИН – ЯН.



Нека да погледнем конкретни части на нашата физиология.

ИМУННА СИСТЕМА

Противовъзпалително - възпалително

Когато има баланс имунната система функционира правилно.




НЕРВНА СИСТЕМА
Възбуждане - задържане (релация)
Дейността на ЦНС се обосновава принципно върху два противоположни физиологични процеса – възбуждане и задържане.
Едновременно с процеса възбуждане в централната нервна система възниква и процесът задържане. Например, когато човек слуша увлекателен разказ, появата на силен шум води до насочване на вниманието към източника на шума т.е. първоначалната дейност се оказва задържана. Това става, защото в централната нервна система възниква второ огнище на възбуждане, което потиска първото.
Процесите на възбуждане и задържане се намират във взаимодействие помежду си и са в основата на нервната дейност. Във  всяка рефлексна реакция участват и двата процеса.

ЕНДОКРИННА СИСТЕМА
Нашата хормонална система  е много важен ключ към здравето. Имаме силите на разрушаване на тъканите КАТАБОЛНИТЕ ХОРМОНИ  - АНАБОЛНИ ХОРМОНИ, които изграждат тъканите.
Когато тези две сили са в равновесие  ние имаме хомеостаза  на нашата Ендокринна система (Хормонална система)
Хормоните са едни от видовите сигнални молекули, които се отделят  от една клетка и въздействат на различно разстояние от нея.

Ако говорим за окисление имаме две сили:
Антиоксидация - оксидация
Ако нямаме окисляване в нашият организъм няма да живеем и една минута, и обратно, ако нямаме антиоксидация и липсва  алкална среда последствието ще е същото както ако липсва оксидация. Тези два процеса трябва да са в строго равновесие.

Нашите клетки се нуждаят от  оксидация  и от антиоксидация (алкализация),така нареченото РН трябва да е в хомеостаза (строг динамичен баланс).

Психическото и емоционалното здраве на човека е тясно свързано с неговотто физическото здраве.  Нашите мисли и емоции, в зависимост от това дали са позитивни или негативни, предизвикват различни химически реакции в тялото, които могат да укрепят здравето на клетките или да ги увредят.

Здравето представлява баланс между ум, душа и тяло. Умът е нашата психическа същност, душата е духовната ни същност, а тялото е физическата. Ето защо, ако ние не сме емоционално здрави, няма как да бъдем и физически здрави.

Хомеостаза е свойство на биологичните системи в живите организми, чрез което те регулират вътрешната си среда така, че да се поддържа стабилно, постоянно състояние, чрез многобройни корекции за постигане на равновесие. Т.е. човешкият организъм изисква хомеостатична (равновесна) вътрешна среда, за да живее. Ако системата не успее да възстанови баланса си, тя може да спре да функционира.

Дадохме за пример една много малка част от начина как работи нашата физиологична система и какво е  динамично равновесие. Вътрешният механизъм, съставките които произвежда, молекулите,  многобройните рецептори, които приемат и предават информация и .т.н., всички те  се грижат за да има баланс в човешкия организъм.

Човешката физиология се доказва  векове наред  и ще продължава да се доказва с все нови и нови изследвания и открития, доказвайки колко е съвършена.

Едно от тези открития е ендоканабиноидната система. Човешкият организъм притежава най-голямата, саморегулираща се система, която има огромен потенциал да персонализира начина, по който човешкото тяло работи, служи за предаване на определени сигнали и е от съществено значение за баланса на всички процеси в тялото ни. Открита е в края на 80-те години на миналия век от екип  израелски учени с ръководител, родения в България проф. Рафаел Мешулам.
Ендоканабиноидната система представлява биохимична контролна система от невромодулаторни липиди и техните рецептори, намиращи се в цялото тяло: в мозъка, в нервната система, в съединителната тъкан, в половите жлези и органи, в клетките, тъканите и органите на имунната система.

Новостите няма да спрат до тук, както и вашият интерес да опознаете тяло си и как да се грижите за него, за да имате  динамично здраве.

Очаквайте следващата ни статия, в която ще разберете:
Какво представлява ендоканабиноидната система? Как работи тази чудотворна система? Какъв е приносът й  за човешкият организъм?

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:


Как да разговарям с дъщеря
си за нейното тяло
Есенциален тремор 
и терапия HIFU
Да станеш 
Необикновена Жена!



неделя, 7 април 2019 г.

Мъжко здраве, простатит

От Dr. Sarah Brewer


Погледната под микроскоп, простатната жлеза се оказва изпълнена с повече канали и глухи улици от самата Венеция. Те лесно могат да се инфектират, възпалят или запушат било от сгъстена секреция или малки чакълоподобни камъчета. Така се получава простатит, от който страда всеки трети мъж между 20 и 50 години. Болестта се проявява в няколко форми.

Остър бакетериален простатит. Тази инфекция се причинява от бактерии, идващи от храносмилателния тракт, които стигат до пикочопровода или през уретера, или по кръвен и лимфен път. Понякога причинителите са микроорганизми на венерическите болести (напр. гонорея, хламидии). Симптомите се появяват внезапно и биват: неразположение, студени тръпки или треска, болки в долната част на гърба, около бедрата или гениталиите, пронизваща болка между скроума и ануса, болезнено и затруднено уриниране, често уриниране, болка при еякулация.

При преглед чрез туширане лекарят напипва топла, подута и мека простатна жлеза. След установяване на диагнозата се предписва продължителен (обикновено до четири седмици) курс с антибиотици; подобрението трябва да настъпи след първите няколко дни. В някои случаи простатната жлеза се подува дотолкова, че притиска напълно уретера, което прави уринирането невъзможно и се налага постъпване в болница. Под местна упойка се поставя катетър, който възстановява дренажа на урината. Ако въпреки лечението възпалителните промени в гънките и каналите на жлезата останат, може да се говори за хронично състояние на болестта.

Хроничният простатит е обичайно заболяване в развитите страни. Медицинската статистика разкрива, че един на петима мъже под 40 години и трима от всеки петима в по-напреднала възраст имат хронично възпаление на простатната жлеза, което протича без външни симптоми.

Съществуват две разновидности на хроничния простатит: единият е причинен от микробна инфекция, а при другия има възпаление без признаци на инфекция.

Хроничен бактериален простатит. Микроорганизмите навлизат в простатната жлеза и причиняват локализирана инфекция с гной и микроабсцеси. Настъпва подуване, което блокира обичайните канали за оттичане и задържа бактериите в жлезата. В някои случаи бактериите се обвиват в простатна секреция, която се втвърдява до малки кристалчета или камъчета, и така се защитават от атаките на имунната система и антибиотиците. С това се обясняват честите пристъпи на хроничните бактериални простатити.
Симптомите варират, но общото между тях е: болка и дискомфорт в простатата, скротума, тестисите, ректума или върха на пениса, болки в долната част на гърба, слабините или от вътрешната страна на бедрата, водниста секреция от пениса, често и болезнено уриниране, болезнена и/или преждевременна еякулация с кръв в спермата, инфектиране и подуване на тестисите. За съжаление тези състояния трудно се отстраняват и някои мъже страдат от симптомите им през целия си живот.

Хроничният небактериален простатит може да сполети мъжа по всяко време след пубертета, но най-често се явява между 30 и 50 години. Проявява се с възпаление, при което простатната жлеза отделя бели гнойни клетки, но не и бактерии.
Общоприето обяснение е, че това страдание се причинява от ненормално изпразване на пикочния мехур, при което урината отива в каналите на простатната жлеза и предизвиква дразнене и възпаление. Може да се получи или да се влоши, ако мъжът тренира бягане или активен спорт с пълен мехур.

Съществува и друга теория, според която някои мъже произвеждат по-гъста и може би по-киселинна простатна секреция, която не може да се оттича нормално през тесните канали и в резултат от натрупването й се получава подуване и възпаление. Обичайните симптоми са: болки в тестисите, пениса или ректума, болки в долната част на гърба, пареща болка при уриниране, секретиране от уретера, особено след сношение.

Хроничната небактериална инфекция може да се окаже трудно податлива на лечение, понеже възпалението и подутината, така да се каже я капсулират в жлезата. Лекува се с антибиотици в продължение на поне шест седмици до три и повече месеци. Противовъзпалителни болкоуспокояващи като ибупрофен също облекчават отока, възпалението и болката.

По време на лечението или докато траят симптомите се препоръчва въздържане от полови контакти. Ако проблемът се дължи на инфекция, съществува възможност за пренасянето й на партньорката, която може да получи цистит или вагинална инфекция. Най-добре е лекарят да прецени кога да се възобнови сексуалната активност.
(продължава...)

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои инересни неща за вас:


Мъжко здраве
простатна жлеза
Хроничен стрес и адаптогени
Ролята на HIFU при
рак на щитовидната жлеза