понеделник, 28 март 2016 г.

Активен въглен - аварийният обеззаразител


Активният въглен се добива от дървени въглища, при чиято обработка са отстранени въглеводородите. Той е с висока степен на микропорьозност – само 1 гр. активен въглен има площ на адсорбция повече от 500 м2  и това определя неговото полезно и многостранно приложение.

Приемът на активен въглен лекува хранителни отравяния, ползва се при интоксикация със соли на тежките метали, а също при тежки инфекциозни за­болявания като дизентерия, холера, коремен тиф. Ос­вен това оказва благотворно влияние при лечение на хронични гастрити, колити, повишена киселинност на стомашния сок, при тежки форми на диария с пов­ръщане.

При болки от подагра. Смесете 1/2 в.ч. въглен с 1 с.л. счукано ленено семе и малко вода. Разбъркайте и с получената плът­на паста намажете и разтрийте леко болното място. Покрийте с парче найлон и увийте с мека тъкан за цяла нощ. Повторете 2-3 вечери без прекъсване.

Магданозът - супер храна
При диспепсия. Размийте 2 г активен въглен в 150 мл вода и пийте 4 пъти на ден между храненията.

При диария. За да спре диарията, трябва да се приемат по 2 г 3-4 пъти през деня, докато се постигне ефект.

При Колит. При колит е добре да се приема активен въглен 3 пъти на ден по 2 г, 2 часа след ядене, като се поглъща с вода.

При махмурлук. Сутрин на гладно изпийте 3-4 таблетки активен въглен, разтворени в чаша минерална вода. Изчакайте поне час преди да поемате други течности и храна.

При метеоризъм. Пийте 1-2 г, 3-4 пъти на ден с вода, 2 часа след хранене .

Като противоотрова. Активният въглен е най-доброто средство за ин­токсикация. Един грам може да неутрализира 800 мг морфин, 700 мг барбитал, 300-350 мг други барбитурати и алкохол. В зависимост от теглото се приемат от 2 до 4 таблетки или 1 с.л. прах на 1 л вода, може и по 20-30 г, размесени със 100-150 мл вода.

Артрити
За изчистване на организма. За да се прочисти организмът от токсини  е доста­тъчен курс от 7-10 дни, през които се приема активен въглен. Сутрин на гладно, 1-2 часа преди закуска трябва да се изпива по 1 чаша минерална вода с таб­летки (количеството се изчислява според теглото - на всеки 10 кг по 1 таблетка) въглен. Опитайте се по вре­ме на курса на лечение да ядете по-лека храна.

За отслабване. Активният въглен се използва като помощно сред­ство при отслабване. Схемата е следната: В първия ден от диетата се пият 3 хапчета от 0,25 г, на следва­щия ден - 4, после 5 и така, докато дозировката стигне 1 таблетка на всеки 10 кг телесно тегло (например 90-килограмов човек трябва да пие 9 таблетки). Продъл­жава 10 дни, след това се почива 10, после се повтаря, пак се почива 10 дни и отново 10 дни се пие активен въглен.

Внимание! Не използвайте активен въглен, ако имате съмнения, че червата ви кървят или имате язва.


По материали от Яна Борисова и Богдан Ковачев

Прочетете още:

Баналният витамин С

Защо мъжете са небрежни
към здравето си

Виртуален преглед
от специалист

понеделник, 21 март 2016 г.

Хранене и зрение

(продължение...)
Храненето е много важно за здравето на очите

Храненето е ключът към решаването на проблемите, свързани с очите. То не само помага за коригиране на нарушенията, но и предпазва от тяхното появяване. Много важно е да знаем, че очите са зависими от храненето на тялото. Очите ни разчитат на черния дроб, бъбреците и кръвообращението за отстраняването на токсините от кръвта и за разграждането и доставянето на необходимите хранителни вещества.

Свързани с грижата за очите са следните витамини и минерали:

  • Ø витамин Е и D за общо поддържане на здравето
  • Ø витамин А за правилен метаболизъм в черния дроб и храносмилането
  • Ø витамин С за отстраняване на токсините в кръвта
    Здравен навигатор
  • Ø глутатион за отстраняване на излишната течност
  • Ø селен, каротеноиди и ниацин за повишаване на кръвообращението
  • Ø всички витамини от групата В, омега-3 и 6 мастни киселини за намаляване на възпалението
  • Ø магнезий и калций, намиращи се в равновесие за правилен мускулен контрол

Билките допълват хранителните вещества, получени от храната. Към тях се отнасят главно тези, които подобряват кръвообращението така, че до окото да достигнат повече хранителни вещества. Това са гинко билоба, готу-кола, плодове глог,  майорана, лют червен пипер, джинджифил, чесън, боровинка, екстракт от борова кора, гроздови семена, годжи бери.

Една много ефективна билка за очите е Euphrasia officinalis.
Тя представлява едногодишно растение, което принадлежи към семейство Живеничеви. Нарича се очанка, сълзица или очемилка, и в буквален превод латинското й наименование означава "радост". Билката вирее из храсталаци, пасища и ливади, до към 1800 метра надморска височина. Тя е разпространена из цяла Европа, с изключение на нейните най-източни и южни райони. С лечебна цел се използва надземната част на растението.

HIFU-Терапевтичен ултразвук
Очанката има уникален химичен състав, в който влизат много биологично активни вещества. Тя е богата на витамини А, В и С, елементи сребро, магнезий, мед, желязо, силиций, цинк, хром, никел и бор. Откриват се и много гликозиди, горчиви вещества, бета-каротин, тлъсти масла и флавоноиди. В надземната част на растението се открива етерично масло, алкалоиди, синьо багрило, стигмастерол, кафеена и ферулова киселина, аукубин, холин и галотанин.


За лечебните свойства на очанката се знае още от преди 1300 години. В тибетската медицина билката се използва като лечебно средство при симптоми на конюктивит, а сокът от билката, особено в Исландия, се използва за обезболяване на очите. Специалистите билкари смятат, че очанката може да се употребява ефективно срещу различни очни заболявания. Съдържащите се в нея танини са много ефективни при изсушаване на лигавицата на очите. Билката има много силно противоалергично и противовъзпалително действие. Тя има
Искам да съм информиран 
(свали в PPS)
понижаващо действие върху вътреочното налагяне. Именно поради тази причина билката е високо ефективна при очни заболявания, като сенна хрема, ечемик, конюктивит, уморени очи и възпаления на слъзните канали и катаракта. Билката има положително действие дори при физически травми на очите, при които е засегната роговицата. Тя намалява болката и предотвратява появата на възпаление. Промиването с отвара от билката няколко пъти дневно помага при зачервени и възпалени очи.

Освен за очни заболявания, растението може да се използва и при дихателни проблеми. Отварата от очанка спомага за отделянето на секретите от белите дробове. Освен това билката има и ефективно действие при симптоми на синузит. В българската народна медицина очанката се използва при различни стомашни проблеми. Като цяло тя нормализира работата на червата и стомаха.

По материали от д-р Гари Нъл и Надя Колева

Прочетете още за доброто зрение:

Упражнения за очите

   

сряда, 16 март 2016 г.

Защо мъжете са небрежни към здравето си?




Голяма част от мъжете са по-осведомени за женския менструален цикъл, отколкото за собственото си тяло и неговото сексуално здраве. Мъжете имат повече познания за рака на гърдата и предменструалния синдром, отколкото за рака на тести­сите и увеличаването на простатната жлеза. Това е изненадващо, като се има предвид, че 80 % от мъжете могат да имат проблеми с проста­тата, а ракът на простатата е толкова разпространен, кол­кото и ракът на гърдата. Ракът на тестисите пък е най-често срещаното заболя­ване при мъжете на възраст между 20 и 40 години.
Много често дори когато забележи, че има здравосло­вен проблем, мъжът избягва да мисли за него с надеждата, че той може да изчезне от само себе си. Четирима от всеки пет мъже признават, че протакат прекалено дълго, преди да потърсят медицинска помощ. Това се доказва и от факта, че две трети от хората, които не посещават лекар поне вед­нъж годишно, са мъже. Броят на мъжете, които търсят лекар, щом са притеснени за здравето си, е четири пъти по-малък от този на жените, затова пък броят им като пациенти в спешното отделение със сериозни заболявания като инфаркт или инсулт е много по-голям.

Една от причините за това е, че мъжете не са свикнали да об­съждат неудобни теми или да се задълбават в интимни въпроси. От друга страна, съществуват и национални раз­личия. Проучванията показват, че германските или амери­канските мъже са два пъти по-склонни да се подложат на ректално изследване, отколкото мъжете във Франция, да не говорим пък за англичаните, при които съотношението става вече четири към едно.

Без съмнение мъжкото здраве има нужда от повече грижи. Мъжете са по-предразположени да си отидат от този свят преждевременно, преди да са навършили 65 години, отколкото жените, родени в една година с тях.

Много от причините, поради които мъжете напускат живота по-млади от жените, са свързани с хранителните навици и начина на живот. Днес медицинските специалис­ти определят подобряването на здравословното състояние на мъжете като задача от първостепенна важност. Има мно­го неща, върху които може да се работи:

Ø 45% от мъжете са с наднормено тегло.
Ø 13% от мъжете са прекалено пълни
Ø 80% от мъжете не правят физически упражнения
Ø 60% от мъжете на средна възраст са напълно обездвижени
Ø В сравнение със жените два пъти повече мъже употребяват извънредно много  алкохол
Ø При седем от всеки осем мъже е налице поне един рисков фактор за коронарна болест  
Ø Само 25% от мъжете с високо кръвно налягане контролират състоянието си медикаментозно
Ø Мъжете на възраст между 55 и 74 години са два пъ­ти по-предразположени към сърдечна недостатъч­ност и инсулт, отколкото жените на същата възраст.
Ø 87% от европейските мъже никога не са изследвали тестисите си

Автор: Д-р Сара Бруър

 Прочетете още:



понеделник, 7 март 2016 г.

Оксидативна терапия - Озон


(продължение)

Озонът е открит от Кристиан Фридрих Шонбайн през 1840 г. Това е кислородно „трио”, активна форма на кислород с три атома (03). Първоначално  по време на Първата световна война - озонът е използван за дезинфекция на рани.

Озоновата терапия ускорява метаболизма на кислорода и стимулира освобождаването на кислородни атоми в кръвообращението. За период от двадесет до тридесет минути озонът се разпада на една обикновена кислородна молекула и остава един реактивен кислороден атом.

Доказано е, че озонът може да „взривява” дупки в мембраните на вирусите (ХИВ), гъбичките, плесени, бактериите и са раковите клетки преди да ги убие, без да уврежда нормалните тъкани. През 30-те години на миналия век озонът е обект на сериозни изследвания в Германия и е успешно използван за лечение на пациенти, страдащи от възпаления в коремната област, язвен (улцерозен) колит, болест на Крон и хронична бактериална диария.

Медицинският озон се прави от чист кислород, смесен с електрическа енергия с помощта на генератор. Той има един допълнителен и неустойчив кислороден атом. Когато този единичен кислород се откъсне, се свързва с други елементи, като въглероден оксид (който е смъртоносен) и го превръща във въглероден диоксид  с когото организмът знае как да се справи. Организмът обича кислорода. Ето защо този допълнителен кислороден атом се поглъща от всичко здраво и унищожава всичко, което е нездраво. Озонът е убиец за болестотворните микроорганизми - бактерии, вируси, плесени, гъбички, паразити и ракови клетки.

Как се вкарва озон в организма? Отличен начин да се направи това е чрез венозно инжектиране. Друг ефективен метод е автохемотерапията. При този метод се взимат 10-15 мл кръв, насищат  се с озон и след това се инжектират обратно в организма. Вероятно най-ефективната терапия е озоновата сауна, при която едновременно действат и озонът, и повишаването на температурата.

Помнете, че цялата работа се върши от енергията на озона. Ето защо, действието му се приема за електротерапия. Както казва Тесла, кислородът за организма е преносител на енергия. Озонът стимулира произвеждането на цитокини. Цитокините са клетки-вестоносци вестоносци, които задействат каскадна реакция на положителни промени в цялата имунна система. Увеличеното количество кислород от своя страна подпомага метаболитните и детоксикационните функции на всички органи.

Както вече споменах, за разлика от множеството бактерии, гъбички и вируси, Бог чудно е създал човешкия организъм да се защитава срещу единичния реактивен кислород. Това се случва чрез клетъчното производство на защитни ензими (супероксид дисмутаза, глутатион пероксидаза, глутатион редуктаза и каталаза). За да се произведат тези ензими, се изисква много енергия, а слабата ракова клетка няма достатъчно енергия, за да ги изгради. В това се състои и нейната уязвимост, когато единичният кислороден атом я посети.

По този начин озонът не уврежда здравите клетки, но има ясно изразени бактерицидни, фунгицидни и вирусоустойчиви свойства. Затова и широко се използва за дезинфекция на рани, както и при болести, причинени от бактерии и вируси. Той е избирателно токсичен. Като краен резултат озоновата терапия убива вредните бактерии, вируси, гъбички, но не смущава здравите клетки…

Както Агенцията за защита на околната среда, така и Агенцията за контрол върху храните и лекарствата признават способността на озона да окислява над 99.99 процента от всички пренасяни чрез водата болестотворни микроорганизми.

За здравословни цели озонът се използва от 1860 г. Понастоящем се употребява в над 16 страни. Най-широко се използва в Германия, където от Втората световна война насам с негова помощ над 7 000 лекари са излекували повече от 12 000 000 души. Обаче, както може да се очаква, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не разрешава лечението с озон и активно преследва лекарите, които го използват.

Д-р Ханс Нийпър, който използва озон в Хановер, Германия, споделя: „Няма да повярвате колко много служители на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, техни роднини или приятели идват при мен като пациенти. Идват още директори на Американската медицинска асоциация, на Американското общество на болни от рак, а също и управители на съвременни институции за лечение на рак. Това е истината”. 

Много известни хора са пътували до Германия, за да се лекуват при д-р Нийпър, включително и президентът Ронълд Рейгьн, сър Антъни Куин, Уилям Холдън, Джон Уейн, Юл Брайнър и принцеса Каролина от Монако.
(д-р Ханс Нийпър умира през 1998 г.)


                                                                                                    Тай Болинджър

Прочетете още: 
Умът - доброкачествен или злокачествен
Чрез езика на тялото винаги говори истината
Протеолитични (смилащи белтъците) ензими

Хипотония – Загуба на жизнената сила



Древните китайци са  наричали ниското кръвно налягане  „загуба на жизнената сила". Характеризира се с намаляване на тонуса на венозните съдове и на скоростта на циркулацията на кръвта. В кръвоносните съдове, работещи с години при ниско налягане настъпват структурни промени. Най-често срещаните симптоми  са: виене на свят и залитане, обща слабост (особено сутрин), побледняване на кожата, студена пот, бърза умора, чувствителност към светлината, сънливост, студени и изтръпнали долни крайници, тежест в стомашната област, влошаване на паметта, разсеяност, понижена работоспособност, лек оток в коленете и стъпалата вечер.

Среща се най-често при жените на 30-40 години, особено при тези, които се занимават с умствен труд и при деца с наследствена предразположеност и прекарали инфекциозни заболявания.

Някои от причините за ниското кръвно са: неправилно и непълноценно хранене, авитаминоза, липса на прием на достатъчно течности, хормонален дисбаланс, проблеми с черния дроб или понижена функция на щитовидната жлеза, анемия, сърдечна слабост, алергии, физическа и психична преумора, интоксикация на организма, фамилна обремененост и др.

Хипотонията има две разновидности:

Едната е индивидуална особеност на организма, знак за добро здраве на живеещите във високите части на планините и тропиците. 

Другата е болест, която трябва да се лекува. Ако не се вземат своевременно мерки за ниското кръвно налягане, се стига до депресии, неврастении и мозъчен инсулт. Днес по-лесно е да се понижат стойностите на кръвното налягане, отколкото да се повишат.

Няколко техники за самопомощ:

* При събуждане завъртете в двете посоки последователно
   стъпалата, китките и ръцете от лактите. Не ставайте рязко от
   леглото, за да не се получи ортостатична дисрегулация.
* Масажирайте със силни, енергични движения средния си  
   пръст от върха към основата около 5 минути на едната и 5
   минути на другата ръка.
* Гледайте предмети и вещи, оцветени в ярко червен цвят.
* Използвайте контрастен душ и масажи.
* Разхождайте се на чист въздух и дишайте дълбоко.
* При криза веднага легнете в хоризонтално положение за
   десетина минути и поставете малко сол под езика си.

 Дик Дерик

Прочетете още: 



неделя, 6 март 2016 г.

Здравето е в главите ни – 3



(продължение…)

Една друга гледна точка с голяма доза хумор…

Почти всички хора се стремят да бъдат здрави. Но съв­сем не всички си представят какво би станало, ако неочаквано оздравеят. Животът им може да стане доста по-некомфортен, отколкото е сега дори и с болестта. След като оздравеете, може да получите много  задачи, които избягвате заради болестта. Няма да имате основания да откажете неприятните за вас срещи и контакти. След като оздравеете, ще ви се наложи да изпълните онези обещания, които сте си давали преди. Тъй като  така или иначе няма да ги изпълните, ще се засрамите от самите себе си, а това е неприятно. След като оздравеете, вече няма да можете да вну­шавате на околните чувство за вина и с това да манипу­лирате поведението им. За някои хора борбата за здравето е единствена цел в живота им, затова оздравяването за тях ще означава, че животът им е изгубил смисъл. По този начин съвсем не всички хора имат нуждата да бъдат здрави и това трябва да бъде ясно осъзнато, за да не губят излишни сили и пари в безполезна борба с бо­лестите, които са им нужни.
Човек се нуждае от някак­ва цел, някакво занимание, той не може да съществува без това. Ако сте материално осигурени (апартамент, пенсия или детски надбавки), съществува вероят­ността да изгубите стимул за живот. Обикновено, разбира се, се намира нещо - възпитанието на внуците, вила или градина и т.н. Но ако живеете в града, нямате вила, а внуците ви вече са пораснали, ставате напълно безполезни. Животът губи смисъл и вие трепетно търсите някакво занимание. Тук организмът ви се притичва на помощ и ви подхвърля продължително за­нимание - да се борите за здравето си. Разболявате се и вие с хъс се включвате в борбата с болното си тяло. Ясно е, че тук няма за какво да се бърза. Трябва ста­рателно да изучите болестта си - това изисква мно­гобройни посещения при лекари, лечители, врачки, изучаване на начините за самолечение и т.н. Трябва да опитате всички начини на лечение, да ги сравните един с друг и да признаете пълната им неефективност във вашия случай…Трябва ли ви да оздравявате при такъв интересен процес? В никакъв случай! Така и става в повечето случаи.

Същата ситуация понякога се наблюдава в семейства, в които жената много години стои в къщи и няма какво да прави. Традиционното занимание в подобни случаи е борбата с излишните килограми. Наднорменото тегло, разбира се, не е болест, но понякога отнема повече време и сили, отколкото което и да било заболяване. Главното в това увлекателно занимание е самият процес на борба с наднорменото тегло, а не резултатът. Точно затова той често протича в продължение на години и дава възможност да се занимавате с това увлекателно нещо още много-много години. Докато не ви омръзне.

От гледна точка на методиката на Разумния път продължителното недоволство от собствената външ­ност е идеализация на красотата и външността. Освен това, в процеса на борба с излишните килограми обикновено възниква идеализация на целта. И двете успешно се блокират с цел да се научите спокойно да се отна­сяте към действителността, каквато и да е тя. Докато не постигнете това, няма да постигнете и устойчиви резултати в борбата с излишните килограми.

Още една причина, поради която човек може дълго да боледува, е желанието да бъде в центъра на внимание­то, да заема видно положение, дори ако за това се нала­га да търпи силна болка. Били сте известен човек, вина­ги са ви заобикаляли хора, които са ви демонстрирали уважението си, били сте в центъра на вниманието. По-късно, по силата на някакви обстоятелства, всичко това е изчезнало. Иска ви се да се върнете към това предишно състояние и организмът ви ви идва на помощ. Развивате сложно или рядко заболяване, което привлича към вас вниманието на много хора. Имате причина да обикаляте различни клиники, да се срещате с най-известните специалисти и после с гордост да разказвате на познати, че професор Х не ви е помогнал, професор Y също не се е справил и сега цялата надежда е в професор Z. Ясно е, че и Z в случая ще се окаже напълно безполезен. Това прилича на търсенето на смисъла на съществуването, но всичко е много по-мащабно, привлича множество хора, включително и някои много известни. Трябва да кажем, че доста болни с удоволствие играят играта „Хайде сега се опитай да ме излекуваш!" и с удоволствие печелят срещу лекарите и лечителите.

Помислете си, струва ли си да оздравявате? За много хора е абсолютно ненужно да бъдат здрави. По-добре да оставите всичко както си е. Вече сте свикнали с това положение, знаете как да се държите при влошаване. Свикнали сте с болестта си, тя се е превърнала в част от живота ви. И не искате нищо да променяте, тъй като не е ясно какво ще правите в бъдеще с това неясно здраве.


                                                             Александър Свияш

Прочетете още:

петък, 4 март 2016 г.

Умът - доброкачествен или злокачествен



Пренебрегването на връзката между ума и тялото от страна на технологичната медицина е само бегло отклонение на фона на цялата история на лечителското изкуство.



В традиционната племенна медицина, както и в западната практика, чието начало е поставено от Хипократ, необходимостта да се действа чрез ума на пациента винаги се е признавала. До 19-и век в медицинската литература рядко са пропускали да споменат въздействието на мъката, отчаянието или безнадеждността върху възникването и развитието на болестта или епидемията. Нито са пренебрегвали целебния ефект на вярата, надеждата и душевния покой. Удовлетвореността се е смятала за необходима предпоставка за здравето.

Съвременният медик обаче е придобил толкова голяма власт над определени болести благодарение на лекарствата, че е забравил за потенциалната сила вътре в самия пациент. Съзнанието за силата на ума се е загубило с изхвърлянето на всички "лични данни" - информацията, която медицината трудно изразява и обяснява количествено или научно.

Част от въздействието на ума върху здравето е пряко и съзнателно. Обичта ни към себе си определя дали се храним правилно, дали спим достатъчно, дали пушим, слагаме ли предпазни колани, спортуваме ли и т.н. Всяко едно от тези решения говори колко всъщност ни интересува животът. Като цяло тези решения контролират около 90 % от факторите, които определят здравословното ни състояние. Бедата е, че мотивацията на повечето хора да спазват тези основни изисквания се изкривяват от скрити за всекидневното съзнание чувства. В резултат мнозина от нас имат противоречиви намерения. Любовта към себе си  обикновено се възприема единствено като суета и нарцисизъм. И въпреки това откритото, положително самообожание си остава най-съществения фактор за здравето. Самоуважението и любовта към себе си не са грях. Те превръщат живота в радост, вместо в бреме.

Но умът не въздейства само чрез съзнателните ни решения. Голяма част от въздействието му се осъществява направо върху телесните тъкани, без въобще да го съзнаваме. Тялото откликва на посланията на ума, независимо дали са съзнателни или подсъзнателни. Нашето подсъзнание няма чувство за хумор; то приема всяка необмислена дума, включително и лъжата, като стопроцентова истина. Съвсем не е случайно, че толкова много се говори за силата на словото, за позитивното мислене и утвърждения като основна част от процеса на изцеление.

Хирургия без скалпел
По принцип, на всяка ситуация човек реагира по три начина: като се пребори с нея, като избяга от нея или като се примири (Ханс Селие). Затова всяко от решенията на нашето съзнание или подсъзнание могат да бъдат послания "Живей" или "Умри". Убеден съм, че имаме не само инстинкт за оцеляване и свързаните с него механизми от рода на "Бий се" или "Бягай", но и механизми за саморазрушение, които блокират защитните ни сили, забавят телесните функции и ни тласкат към смъртта, когато не виждаме смисъл да живеем.

Телесните тъкани и органи се ръководят чрез комплексното взаимодействие между циркулиращите в кръвта химически вещества и отделяните от жлезите с вътрешна секреция хормони. Тази смес се контролира от главната жлеза - хипофизата, разположена в средата на главата, точно под мозъка. Производството на хипофизните хормони на свой ред зависи както от отделяните химически вещества, така и от нервните импулси на съседната част на мозъка, наречена хипоталамус. Този малък орган ръководи преобладаващата част от несъзнателните регулационни процеси на тялото, като биенето на сърцето, дишането, кръвното налягане, температурата и пр.

Виртуален преглед
от специалист
Нервите свързват хипоталамуса с почти всички останали части на мозъка, така че интелектуалните или емоционалните процеси, извършващи се на други места в мозъка, също оказват въздействие върху тялото. Така например съществува "психологическо прекратяване на растежа" - обезпокоително често срещан синдром, при който нездравословната емоционална среда в дома спира физическия растеж на детето. Когато детето е обект на враждебно отношение и се чувства отхвърлено от своите родители и поради това расте без самоуважение, мозъчният център на чувствата, или периферният мозък, въздейства върху прилежащия хипоталамус и той прекратява производството на хормона на растежа в хипофизата.

Имунната система се състои от съсредоточени в далака, тимуса и лимфните възли над дузина различни видове бели кръвни телца, които пазят цялото тяло чрез кръвта и лимфната система. Те се делят на два основни типа. Едната група, наречени В-клетки, произвеждат химически вещества, които неутрализират произведените от болестотворните организми отрови и същевременно помагат на тялото да мобилизира собствените си защитни сили. Другата група, наречени Т-клетки, се състои от клетки-убийци и техните помощници, които унищожават нахлулите бактерии и вируси.

Съвременните изследвания откриха нерви, свързващи тимуса и далака направо с хипоталамуса. Други изследвания доказаха, че белите кръвни телца реагират пряко на някои от химическите вещества, пренасящи информация от една нервна клетка до друга. А това значи, че имунната система се контролира от мозъка индиректно - чрез хормоните в кръвта, или директно - чрез нервната система и т.нар. невропептиди.

Едно от най-разпространените обяснения на рака гласи, че в телата ни непрекъснато се развиват ракови клетки, но обикновено белите кръвни телца ги унищожават, преди да са се превърнали в опасни тумори. Ракът, а и всяка друга болест, се появява, когато имунната система е потисната и вече не е в състояние да се справя с рутинната заплаха.

Смутеният или нарушен контрол на мозъка над имунната система се дължи най-вече на хроничния синдром на стреса, описан за първи път от Ханс Селие през 1936 г. Смесицата от хормони, които надбъбречната жлеза отделя при всяка ситуация, която изисква от нас реакцията "Бий се" или "Бягай", потиска имунната система. От това не е имало кой знае какви последствия, когато предците ни е трябвало да се справят с някой ненадейно появил се див звяр. Но когато напрежението и тревогата на съвременния живот поддържат антистресовата реакция постоянно "включена", хормоните понижават устойчивостта ни на болести и дори увреждат лимфните възли. Нещо повече, "пасивните емоции" като мъката, чувството за провал, сдържането на гнева и пр., предизвикват свръхпроизводство на същите тези хормони, потискащи имунната система.

Все още не разбираме всички начини, по които химическите вещества на мозъка са свързани с емоциите и мислите, но забележителното е, че умственото ни състояние непосредствено и пряко въздейства върху състоянието на тялото. Можем да промени тялото си, като овладеем емоциите. Ако пренебрегваме отчаянието си, тялото получава сигнал "Умри". Ако се справяме с болката и потърсим помощ, посланието е "Животът е труден, но желан" и имунната система започва да действа, за да запази живота ни…

Ако успея да ви науча как да харесвате живота си, да обичате себе си и другите и да постигате душевен покой, може да настъпят необходимите промени. Обичта и прегръдките може да изглеждат глупави, но са научни. Надявам се някой ден вместо лекарства или електрически импулси да можем да предписваме нещо от рода на "Една прегръдка на всеки 3 часа".

Д-р Бърни Сийгъл

Прочетете още:


четвъртък, 3 март 2016 г.

Хипертония - Тихият убиец



Така китайците наричат високото кръвно налягане. Пациентите нямат болка и не усещат, че състоянието им се е променило. За съжаление артериалната хипертония дълго време остава незабелязана и неразкрита.

Кръвното налягане не е постоянна величина, а се променя от физиологичните потребности на организма, физическото натоварване, психичното напрежение, възрастта, прекомерната употреба на храна, алкохол и други. Сутрин е най-високо, а по време на сън най-ниско. Това е налягане, което кръвта упражнява върху стените на кръвоносните съдове.То възниква в резултат на взаимодействието между тях и сърцето. Зависи от силата, с която сърцето изпомпва кръвта в кръвообръщението и от еластичността и диаметъра на съдовете. Има две стойности: систолично (горно) - при свиване на сърцето  и диастолично (долно) - при отпускане на сърцето. При систоличното кръвта постъпва в сърцето и то се свива, съкращава, като изтласква най-голямо количество кръв, получавайки най-голямото налягане. При диастоличното сърдечният мускул се отпуска максимално между две съкращения и кръвта се изтласква от него.

В границите на нормата е - горно 120-130 и долно - 85-89.
Първа степен хипертония има при 140-159 на 90-99.
Втора степен - 160-179 на 100-109.
Трета степен над 180 и повече от 110.

При горна граница над 165 започват да се променят стените на артериите, а при долна граница над 115 започва да се сгъстява кръвта. Какво се получава при високо кръвно налягане ? Отслабва сърдечният мускул и едновременно се увеличава втвърдяването на кръвоносните съдове. Колкото е по-високо кръвното налягане, толкова по-интензивно е принудено да работи сърцето (не в обичайния си нормален ритъм), за да снабдява с кръв всички органи и тъкани. Повишеното кръвно, оставено без лечение води до инфаркт, мозъчна атеросклероза, инсулт, бъбречна недостатъчност, проблеми със зрението, съкращаване на продължителността на живота и много други. В световен мащаб то дели второ-трето място сред вредните фактори за здравето, които причиняват болест и смърт.

Най-често срещаните симптоми за високо кръвно налягане са: световъртеж, болки в тилната област на главата, повишена нервност, нарушен сън, изпотяване, умора, сърцебиене, бучене в ушите, задух, изтръпване на пръстите и др.
                                                                               HIFU ТЕРАПИЯ
Кои са рисковите фактори за повишеното налягане:
* тютюнопушене
* заседнал начин на живот и свръхтегло, поради което се   
   отлага калций по стените на кръвоносните съдове
* неправилно хранене с прекомерна употреба на мазнини, сол   
   и захар
* висок холестерол
* хроничен стрес
* наследствена предразположеност
* проблеми с черния дроб, бъбреците, белите дробове и  
   нервната система
* недостиг на магнезий и др.

Как може да се регулира кръвното налягане?
Няколко прости техники за самопомощ

* Докато сте още в леглото разтривайте с длани цялото си  
   лице в продължение на 3-4 минути
* Бавно разресвайте косата си с ръце вместо с гребен около
   5-6 минути
* След ставане масажирайте и дърпайте многократно ушните
   си миди
* Легнете на пода, съединявайки ходилата си едно към друго
   и дланите си една в друга в продължение на 10 минути
* Размачкайте лявото си рамо с дясната ръка десетина пъти и
   после обратното - дясното с лявата ръка
* Правете разходки и умерени физически натоварвания, като  
   избягвате резките навеждания
* През деня по-често съсредоточавайте погледа си върху
   предмети и вещи със син цвят
* Лятно време се излагайте умерено на слънце, но със шапка
   на главата
* При кризи: масажирайте силно средният си пръст на ръката
   от основата към върха около 5 минути на едната и после на
   другата ръка; поставете показалците си в ушните канали за 1
   минута, като упражнявате лек натиск навътре и нагоре,
   извадете ги и вдишайте бавно и дълбоко - повторете това  
   три пъти; поставете краката си в гореща вода, а с кърпа,
   потопена в студена вода, покрийте главата си


                                                                                      Дик Дерик
Прочетете още:
                 
                                           JessiHealthConsulting