Τρίτη, 16 Απριλίου 2019

Здраве и хомеостаза

Какво точно е здравето? Дали това е просто  липса на болест? Ако нямаме симптоми означава ли, че сме здрави? Всъщност това е много по-важен и по-дълбок въпрос от това как всъщност работи човешката физиология?

Човешкият организъм е изграден от милиарди клетки, които функционират синхронно като единна система. Клетките на тялото изпълняват различни функции, въпреки че техните метаболитни нужди са доста сходни. Поддържането на постоянна вътрешна среда на организма с всичко, от което се нуждаят клетките - от кислород, вода, глюкоза, минерални вещества, подходяща температура, баланс между киселинност и алкалност (pH), е жизнено важно за отделната клетка и съответно за целия организъм. Разнообразните процеси, с които тялото регулира вътрешната си среда са „инструментите”, чрез които се поддържа задължителният динамичен баланс наречен хомеостаза. Ето този баланс се нарича здраве!
 
“Всички жизнени процеси, колкото и различни да са те, имат само една цел - да запазят постоянни условията на живот във вътрешната среда.“ – е казал френският учен Клод Бернар, който е формолирал за пръв път понятието хомеостаза.
Ето някои основни примери за хомеостаза:
·        Регулиране количеството вода и минерали в тялото. Това се нарича осморегулация и се извършва в бъбреците.
·        Изхвърлянето на метаболитния боклук. Това се нарича отделяне и се извършва от отделителните органи, като бъбреците и белите дробове. 
·        Регулиране на телесната температура. Извършва се главно от кожата. 
·        Регулираненивото на глюкоза в кръвта. То се осъществява основно от черния дроб и инсулина, отделян от задстомашната жлеза в тялото.

Живите организми притежават регулаторни механизми, които поддържат телесната хомеостаза и благодарение на тези механизми живият организъм съществува като една саморегулираща се система. При нарушение в механизмите на регулация настъпва болест, а ако настъпилите нарушения са големи - може да настъпи смърт. Биологичната система е устроена така, че да се саморегулира, за да може вътрешните условия да остават стабилни, независимо от променящите се външни условия.

Как всъщност работи човешката физиология?
Нашият организъм е единна цялост от клетки, които работят съгласувано и координирано помежду  си благодарение на интензивния обмен на информация, който тече постоянно между тях - т.н. клетъчна сигнализация. Като цяло всеки аспект  на човешката физиология  се основава на баланса  между полярната противоположност. Баланса между енергиите ИН – ЯН.



Нека да погледнем конкретни части на нашата физиология.

ИМУННА СИСТЕМА

Противовъзпалително - възпалително

Когато има баланс имунната система функционира правилно.




НЕРВНА СИСТЕМА
Възбуждане - задържане (релация)
Дейността на ЦНС се обосновава принципно върху два противоположни физиологични процеса – възбуждане и задържане.
Едновременно с процеса възбуждане в централната нервна система възниква и процесът задържане. Например, когато човек слуша увлекателен разказ, появата на силен шум води до насочване на вниманието към източника на шума т.е. първоначалната дейност се оказва задържана. Това става, защото в централната нервна система възниква второ огнище на възбуждане, което потиска първото.
Процесите на възбуждане и задържане се намират във взаимодействие помежду си и са в основата на нервната дейност. Във  всяка рефлексна реакция участват и двата процеса.

ЕНДОКРИННА СИСТЕМА
Нашата хормонална система  е много важен ключ към здравето. Имаме силите на разрушаване на тъканите КАТАБОЛНИТЕ ХОРМОНИ  - АНАБОЛНИ ХОРМОНИ, които изграждат тъканите.
Когато тези две сили са в равновесие  ние имаме хомеостаза  на нашата Ендокринна система (Хормонална система)
Хормоните са едни от видовите сигнални молекули, които се отделят  от една клетка и въздействат на различно разстояние от нея.

Ако говорим за окисление имаме две сили:
Антиоксидация - оксидация
Ако нямаме окисляване в нашият организъм няма да живеем и една минута, и обратно, ако нямаме антиоксидация и липсва  алкална среда последствието ще е същото както ако липсва оксидация. Тези два процеса трябва да са в строго равновесие.

Нашите клетки се нуждаят от  оксидация  и от антиоксидация (алкализация),така нареченото РН трябва да е в хомеостаза (строг динамичен баланс).

Психическото и емоционалното здраве на човека е тясно свързано с неговотто физическото здраве.  Нашите мисли и емоции, в зависимост от това дали са позитивни или негативни, предизвикват различни химически реакции в тялото, които могат да укрепят здравето на клетките или да ги увредят.

Здравето представлява баланс между ум, душа и тяло. Умът е нашата психическа същност, душата е духовната ни същност, а тялото е физическата. Ето защо, ако ние не сме емоционално здрави, няма как да бъдем и физически здрави.

Хомеостаза е свойство на биологичните системи в живите организми, чрез което те регулират вътрешната си среда така, че да се поддържа стабилно, постоянно състояние, чрез многобройни корекции за постигане на равновесие. Т.е. човешкият организъм изисква хомеостатична (равновесна) вътрешна среда, за да живее. Ако системата не успее да възстанови баланса си, тя може да спре да функционира.

Дадохме за пример една много малка част от начина как работи нашата физиологична система и какво е  динамично равновесие. Вътрешният механизъм, съставките които произвежда, молекулите,  многобройните рецептори, които приемат и предават информация и .т.н., всички те  се грижат за да има баланс в човешкия организъм.

Човешката физиология се доказва  векове наред  и ще продължава да се доказва с все нови и нови изследвания и открития, доказвайки колко е съвършена.

Едно от тези открития е ендоканабиноидната система. Човешкият организъм притежава най-голямата, саморегулираща се система, която има огромен потенциал да персонализира начина, по който човешкото тяло работи, служи за предаване на определени сигнали и е от съществено значение за баланса на всички процеси в тялото ни. Открита е в края на 80-те години на миналия век от екип  израелски учени с ръководител, родения в България проф. Рафаел Мешулам.
Ендоканабиноидната система представлява биохимична контролна система от невромодулаторни липиди и техните рецептори, намиращи се в цялото тяло: в мозъка, в нервната система, в съединителната тъкан, в половите жлези и органи, в клетките, тъканите и органите на имунната система.

Новостите няма да спрат до тук, както и вашият интерес да опознаете тяло си и как да се грижите за него, за да имате  динамично здраве.

Очаквайте следващата ни статия, в която ще разберете:
Какво представлява ендоканабиноидната система? Как работи тази чудотворна система? Какъв е приносът й  за човешкият организъм?

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:


Как да разговарям с дъщеря
си за нейното тяло
Есенциален тремор 
и терапия HIFU
Да станеш 
Необикновена Жена!



Κυριακή, 7 Απριλίου 2019

Мъжко здраве, простатит

От Dr. Sarah Brewer


Погледната под микроскоп, простатната жлеза се оказва изпълнена с повече канали и глухи улици от самата Венеция. Те лесно могат да се инфектират, възпалят или запушат било от сгъстена секреция или малки чакълоподобни камъчета. Така се получава простатит, от който страда всеки трети мъж между 20 и 50 години. Болестта се проявява в няколко форми.

Остър бакетериален простатит. Тази инфекция се причинява от бактерии, идващи от храносмилателния тракт, които стигат до пикочопровода или през уретера, или по кръвен и лимфен път. Понякога причинителите са микроорганизми на венерическите болести (напр. гонорея, хламидии). Симптомите се появяват внезапно и биват: неразположение, студени тръпки или треска, болки в долната част на гърба, около бедрата или гениталиите, пронизваща болка между скроума и ануса, болезнено и затруднено уриниране, често уриниране, болка при еякулация.

При преглед чрез туширане лекарят напипва топла, подута и мека простатна жлеза. След установяване на диагнозата се предписва продължителен (обикновено до четири седмици) курс с антибиотици; подобрението трябва да настъпи след първите няколко дни. В някои случаи простатната жлеза се подува дотолкова, че притиска напълно уретера, което прави уринирането невъзможно и се налага постъпване в болница. Под местна упойка се поставя катетър, който възстановява дренажа на урината. Ако въпреки лечението възпалителните промени в гънките и каналите на жлезата останат, може да се говори за хронично състояние на болестта.

Хроничният простатит е обичайно заболяване в развитите страни. Медицинската статистика разкрива, че един на петима мъже под 40 години и трима от всеки петима в по-напреднала възраст имат хронично възпаление на простатната жлеза, което протича без външни симптоми.

Съществуват две разновидности на хроничния простатит: единият е причинен от микробна инфекция, а при другия има възпаление без признаци на инфекция.

Хроничен бактериален простатит. Микроорганизмите навлизат в простатната жлеза и причиняват локализирана инфекция с гной и микроабсцеси. Настъпва подуване, което блокира обичайните канали за оттичане и задържа бактериите в жлезата. В някои случаи бактериите се обвиват в простатна секреция, която се втвърдява до малки кристалчета или камъчета, и така се защитават от атаките на имунната система и антибиотиците. С това се обясняват честите пристъпи на хроничните бактериални простатити.
Симптомите варират, но общото между тях е: болка и дискомфорт в простатата, скротума, тестисите, ректума или върха на пениса, болки в долната част на гърба, слабините или от вътрешната страна на бедрата, водниста секреция от пениса, често и болезнено уриниране, болезнена и/или преждевременна еякулация с кръв в спермата, инфектиране и подуване на тестисите. За съжаление тези състояния трудно се отстраняват и някои мъже страдат от симптомите им през целия си живот.

Хроничният небактериален простатит може да сполети мъжа по всяко време след пубертета, но най-често се явява между 30 и 50 години. Проявява се с възпаление, при което простатната жлеза отделя бели гнойни клетки, но не и бактерии.
Общоприето обяснение е, че това страдание се причинява от ненормално изпразване на пикочния мехур, при което урината отива в каналите на простатната жлеза и предизвиква дразнене и възпаление. Може да се получи или да се влоши, ако мъжът тренира бягане или активен спорт с пълен мехур.

Съществува и друга теория, според която някои мъже произвеждат по-гъста и може би по-киселинна простатна секреция, която не може да се оттича нормално през тесните канали и в резултат от натрупването й се получава подуване и възпаление. Обичайните симптоми са: болки в тестисите, пениса или ректума, болки в долната част на гърба, пареща болка при уриниране, секретиране от уретера, особено след сношение.

Хроничната небактериална инфекция може да се окаже трудно податлива на лечение, понеже възпалението и подутината, така да се каже я капсулират в жлезата. Лекува се с антибиотици в продължение на поне шест седмици до три и повече месеци. Противовъзпалителни болкоуспокояващи като ибупрофен също облекчават отока, възпалението и болката.

По време на лечението или докато траят симптомите се препоръчва въздържане от полови контакти. Ако проблемът се дължи на инфекция, съществува възможност за пренасянето й на партньорката, която може да получи цистит или вагинална инфекция. Най-добре е лекарят да прецени кога да се възобнови сексуалната активност.
(продължава...)

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои инересни неща за вас:


Мъжко здраве
простатна жлеза
Хроничен стрес и адаптогени
Ролята на HIFU при
рак на щитовидната жлеза



Κυριακή, 31 Μαρτίου 2019

Мъжко здраве, простатна жлеза


Простатната жлеза е бомба със закъснител, чийто часовников механизъм неумолимо отмерва времето в отделителната и репродуктивната система на всеки мъж. Според Световната здравна организация 80% от мъжете рано или късно имат проблеми с простатата и се нуждаят от лечение. На един от всеки трима се налага да оперативно лечение.

Въпреки тази ужасяваща статистика малцина знаят къде изобщо е простатната им жлеза, какви са функциите й и какви са симптомите на нейните повреди. Но по-разочароващо е, че твърде малко мъже си дават сметка какво голямо значение има храненето за успешната профилактика на трите главни заболявания на простатата: доброкачествена хиперплазия, простатит, рак.

Здравата простатна жлеза тежи 20 г и по размер и форма прилича на голям кестен. Съставена е от милион малки жлези, които секретират рядка, млечнобяла кисела течност. Простатната жлеза е снабдена с мускули и фиброзни клетки, които й помагат да се свива. Тя е разположена между пикочния мехур и пениса, като обгръща уретера, в което се състои и незавидното й място сред постиженията на биологическата еволюция. Защото с напредването на възрастта простатата неизбежно започва да се увеличава, в резултат на което притиска уретера и затруднява уринирането.

Функции на простатната жлеза:
   секретираната от нея течност съставлява 30-40% от количеството на спермата;
   отделяните от нея хранителни вещества като цинк, аминокиселини, лимонена киселина, витамини и захари вероятно са полезни за качеството на сперматозоидите, но не са жизненоважни за оплодителната им способност; установено е, че сперматозоиди, които не са били в контакт с простатна секреция, също могат да оплодят яйцеклетка;
• помага за насочването на семенната течност навън при еякулацията, за да не се върне тя обратно в пикочния мехур;
  съдържа вещества, придаващи характерната миризма на спермата;
• секретира ензими, които осигуряват такъв вискозитет на семенната течност, който максимално да улеснява движението на сперматозоидите;
  отделя хормоноподобното вещество простагландин, което има особено въздействие върху женския репродуктивен тракт: от една страна, кара шийката на матката да набъбва леко навън, така че сперматозоидът да премине по-лесно през нея, а от друга, предизвиква контракции на женските гениталии (теоретично това действа като вакуум за сперматозоидите и същевременно прави оргазма на жената по-интензивен); показателно за значението на тези процеси е това, че секретите на простатната жлеза излизат първи при еякулацията.

В различни периоди от живота на мъжа простатата може да заболее в някой от следните варианти: 

простатит — инфектиране и възпаление, най-често между 25 и 45 години;
доброкачествена простатна хипертрофия, при която жлезата бавно се увеличава, а симптомите се проявяват след 45-годишна възраст;
рак на простатата, за който обикновено може да се говори едва след 55-годишна възраст, рядко по-рано.
(Продължава…)

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!
А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:


Защо мъжете са небрежни
към здравето си
Сарком на Юинг
Завещание на надеждата
Без скалпел!
Хирургията на 21-ви Век
!








Κυριακή, 24 Μαρτίου 2019

Хроничен стрес и адаптогени


Източник: NaturalHealth365

Факт е че 75-90% от посещенията при лекар са директно свързани със стрес. Оплакванията обикновено са главоболие, безсъние, силно безпокойство и са предизвикани от хроничен стрес. За жалост в повечето случаи единственото, което се прави е да се предписват лекарства. Това е като да превързваш с бинт симптомите, вместо да потърсиш и лекуваш причините за стреса. Ако приемем факта, че повече от половината посещения при доктора са заради стрес, той може да се окаже основна причина за повече болести, отколкото можем да си представим.

Разбирането защо стреса уврежда тялото е първата стъпка към стабилизиране на здравето ни. За жалост, когато сме подложени на хроничен стрес физическата вреда идва от нарушеното равновесие в хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната (ХХН) ос, която контролира реакцията на тялото ни към външния стрес. Обикновено това състояние се нарича „бий се или бягай“. Когато тялото е под хроничен стрес ХХН ос може да не успее да реагира на стреса адекватно.
Как стресът увеличава възпаленията и създава хормонален дисбаланс? Увредената функция на ХХН ос може да повлияе върху развитието на автоимунни заболявания и да предизвика възпаления. Според д-р  Thomas G. Guilliams и д-р Lena Edwards продължителният стрес може да доведе до повече от една форма на дисбаланс на ХХН ос.

Още един основен показател за това как стресът предизвиква много заболявания в днешно време е отделянето на кортизол.  Въпреки че е нормално да преживяваме умерен стрес в живота си, хроничният ежедневен стрес води до постоянно отделяне на кортизол. Това води до предозиране и тогава тялото загубва чувствителност към този хормон, в резултат на което възниква силно възпаление в организма ни. Възпалението е виновно за 8 от 10-те водещи причини за заболявания днес. Тук наблюдаваме верижна реакция: хроничният стрес предизвиква постоянно отделяне на кортизол, който води до възпаление и симптоми на хронично заболяване. Накрая, нарушеното биохимично равновесие на тялото може да доведе до хронични заболявания. Стресът предизвиква дисбаланс както в парасимпатиковата нервна система така и в симпатиковата нервна система и нарушава равновесието на почти всички процеси в тялото. А нарушеното равновесие води до появата на болести.

За овладяване на хроничния стрес голяма роля играят адаптогените. Адаптогените са вещества, които подпомагат адаптацията на тялото към стреса, като поддържат хомеостазата и съдействат на нервната система да отговори на шоковите въздействия.

Почти е невъзможно да се премахне всеки източник на стрес в живота ни, но е възможно да се предостави на тялото ни това, което му е нужно за да се бори с негативния ефект на стреса върху него.

Ще ви представим четири от най-добрите билки-адаптогени, които помагат при овладяване на стреса и поддържат здравето на надбъбречните жлези.  

Ашваганда. Това е вероятно най-известното растение-адаптоген, което подобрява силата и издържливостта. По традиция се използва в Аюрведа като тонизиращо средство. Изследванията показват, че този адаптоген може да подобри настроението, да повиши енергията и даже да намали броя на хроничните заболявания и да удължи живота. Ашваганда е особено полезна за физически стрес при високоинтензивни упражнения. Въпреки, че са особено важни за здравето, физическите упражнения могат да предизвикат възпаления и мускулни увреждания. Свойството на ашваганда е да се противопоставя на стреса, предизвикан от интензивни физически упражнения.

Кордицепс. Медицинска гъба, използвана в традиционната китайска медицина. Тя е мощен имуностимулатор с широк спектър на въздействие върху целия организъм. Овладява хроничния стрес, подобрява функцията на сърдечно-съдовата система, бъбреците, черния дроб, дихателната система. Има антибактериални, противогъбични, антиракови, противовъзпалителни и много други лечебни свойства.

Свещен босилек. Използва се също в Аюрведа в продължение на хиляди години. Един от най-широко използваните адаптогени в борбата  хроничния стрес. Предпазва организма от окислителния ефект на стреса и поддържа добър баланс на кортизола. Действа изключително релаксиращо и помага при безпокойство и депресия.

Родиола (златен корен). Екстрактът от това растение подпомага тялото да се адаптира към промени в средата на живот - студ, жега, инфекции, физически стрес, надморски височини.

Ако искате да поемете контрола над хроничния стрес и да възстановите равновесието в организма си, за да функционира оптимално, опитайте една от четирите адаптогенни билки по-горе. Те съществуват от хиляди години и може да са истински отговор за контролиране на негативните ефекти от хроничния стрес в живота ви.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:


Професия
медицински физик
Лечение на рак с ензими
Терапия HIFU за
невропатична болка




Τρίτη, 12 Μαρτίου 2019

Елективен мутизъм - Защо детето ми не може да говори?

Да се страхуваш и да не знаеш защо се страхуваш! Единственият начин да се справиш с този проблем е да се изправиш срещу нещата, от които са страхуваш.

Елективният мутизъм е нервно разстройство, при което децата се затрудняват да говорят при определени ситуации. В къщи са нормални деца, но когато са нервни просто блокират и не могат да говорят. Много от тях дори не могат да поискат да отидат до тоалетната. Каква е разликата между притеснителните деца и децата с елективен мутизъм? Притеснителните деца възприемат и разбират бавно това, което им говориш, но при децата с елективен мутизъм е точно обратното - колкото по-дълго не говорят, толкова по-трудно става да започнат да говорят. 

Причината за елективен мутизъм е комбинация от средата и генетиката. Често един или двамата родители са имали такова заболяване. Родителите често се намесват и отговарят вместо детето или просто му казват, че не е нужно да отговаря. По този начин детето се научава да избягва ситуациите, от които се страхува и постепенно това се превръща в установен модел. Някои деца нямат проблем да говорят с възрастни, но с връстниците си се превръщат в други деца, не могат да говорят, не могат да общуват. Сякаш буца е заседнала в гърлото им…

За пръв път телевизионен екип получава разрешение да заснеме единствения летен лагер, който провежда терапия на деца с елективен мутизъм. По време на снимките, продължили една седмица, екипът научава от родители и деца какво е да живееш с елективен мутизъм.

Гледайте целия филм Защо детето ми не може да говори, с бг субтитри, заснет през 2017 г.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:


Професия медицински физик
Как да разговарям с
дъщеря си за нейното тяло
Терапия HIFU ми върна
радостта от живота




Παρασκευή, 1 Μαρτίου 2019

Ендотелна дисфункция и предотвратяането й с естествени средства

Ендотелът е тънък слой клетки от специален вид епителна тъкан, които покриват вътрешната повърхност на кръвоносните съдове на границата между съдовите стени и протичащата в кухините им кръв и плазма. Той играе водеща роля за съдовата хомеостаза (равновесие) и е непосредствено изложен на всички регулиращи и увреждащи фактори, въздействащи чрез кръвта.

Ендотелната дисфункция се състои в нарушения баланс между съдоразширяващите и съдосвиващите субстанции, изразяващ се в намалена продукция на азотен оксид и повишени нива на свободни кислородни радикали. Ендотелната дисфункция съпътства редица сърдечно-съдови и метаболитни заболявания като коронарна болест, хипертония, периферно-съдова болест, захарен диабет, сърдечна и бъбречна недостатъчност и е в пряка корелация с вероятността за остри усложнения като инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт. Ендотелната дисфункция предхожда възникването на атеросклероза. Атеросклерозата се развива с години, често пъти съвсем тихо и безсимптомно. Ендотелната дисфункция започва с неспсобността на кръвоносните съдове да се отпуснат напълно, когато се сблъскат с някакъв стрес. Това може да бъде диетична несъвсемстимост, недостиг на магнезий, тютюнопушене, инфекциозни патогени, психологически проблеми и др. и произтичащите от тях щети. Представете си какво би станало, ако можехме да се справим с ендотелната дисфункция години преди да възникне атеросклероза? И то само чрез добавяне на някои храни в диетата си! Можем да останем удивени от факта, че има повече от 90 храни и вещества, които подобряват ендотелната функция при различни състояния и заболявания.

Например, добавянето на нещо толкова просто като свежо авокадо към традиционния американски хамбургер, може да подобри до голяма степен свойствата на този типичен вид храна.

Една единствена кулинарна порция с добавка на подправки под формата на къри, може да разшири артериите ни и да подобри кръвния поток, предотвратявайки сърдечно-съдово заболяване, свързано с ядене на обичайни храни. Подправките са не само кулинарни агенти за подобряване вкуса на храната, но те са и мощни лекарствени средства, които могат да смекчат вредите от не толкова полезните неща, които обичаме да ядем.  Кърито представлява традиционна японска комбинация от 8 подправки: карамфил, кориандър, кимион, чесън, джинджифил, лук, червен пипер, куркума. Добре известно ни е, че всяка една от тези съставки е добре проучена и оценена със своите хранителни и лечебни качества и малко или много присъстват в нашето ежедневно хранене.

Ще ви дадем още един пример: калорийните стойности на белия ориз и повишаващите му кръвната захар свойства могат да бъдат намалени наполовина, ако бъде приготвен с кокосово масло.

Добри фактори за намаляване на ендотелната дисфункция са бадеми, шам-фъстък, артишок, ябълки, патладжани, розмарин, ягоди, глог, гинко билоба витамин С, витамин D, магнезий, цинк, коензим Q10, мелатонин, пикногенол, черен чай, фолиева киселина, астрагалус, акупунктура и много други.

Нашите източници: GreenMedInfo, Wikipedia

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:


Елегантният механизъм на мозъка
Болест на Уилсън,
алтернативни методи

на лечение


Κυριακή, 17 Φεβρουαρίου 2019

Холестерол, доброто в случая


85% от холестерола ни се произвежда от самия организъм и е ключова съставка за поддържането на живота. Поглъщането му чрез храна засяга само 15% от холестерола в човешкото тяло и няма връзка с нивата му в кръвта. Тъй като холестеролът участва в многобройни функции на тялото, неговите нива в кръвта се повишават не защото приемаме храна, а защото е необходимо да възстановим увреждането на тъканите и клетките. Тялото увеличава производството на ендогенен холестерол, за да помогне на механизмите за възстановяване. Всеки човек има различни, генетично определени нива на холестерол. Няма научни доказателства, които да оправдаят определянето на „нормални“ нива. 

Нормалните нива на холестерола могат да варират между 150-320 mg/dl. Въпреки това, ако човек има стойности, които обикновено варират, например, близо до 220 mg/dl и са по-високи в даден момент това означава, че тялото се нуждае от повече холестерол, за да коригира повредата. Холестеролът не е проблем, а част от процеса за разрешаване на проблема. Идеалното решение би било да локализираме хроничното възпаление и да се намесим, помагайки на организма ни да завърши процедурата. За съжаление, този лов на холестерол е накарал голяма част от хората да избягват храни с висока хранителна стойност, като яйца, месо от свободно-пасищни животни, морски дарове или биологично масло. А същевременно се е увеличила консумацията на захар и преработени храни, които са довели до епидемия от затлъстяване, диабет, сърдечни заболявания, рак и автоимунни заболявания, които срещаме ежедневно.

Със сигурност ще отнеме известно време, докато крайните доказателства за зависимостта на високите нива на холестерола и здравето да спре да влияе на избора, както на обществеността, така и на лекарите. Надявам се, че днес, когато преживяваме информационната революция, тази промяна ще се случи много по-бързо, отколкото би било в миналото.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:


Тест за риск от остеопороза
Възли на щитовидната жлеза,
терапия с ултразвук
Псориазис –
криворазбраното заболяване