Πέμπτη, 20 Σεπτεμβρίου 2018

Мощната алтернатива на аспирина, която расте по дърветата

По материали от: Sayer Ji и GreenMedInfo

Аспиринът се приема от милиони хора по света ежедневно като превантивна мярка срещу сърдечен удар, често без потребителят да е осведомен за сериозните рискове за здравето, свързани с него, някои от които са потенциално фатални. Широко се рекламират кръвоспиращите свойства на аспирина и от тук той е спечелил своята популярност. Добрата новина е, че има естествена алтернатива, която предварителните изследвания показват, че е по-безопасна и по-ефективна. Известна е вече от 15 г. и става все по-популярна сред хората и сред медицинските среди.

Това е пикногенол (pycnogenol), търговското название на екстракт от борова кора (Frenchmaritime pine), който може да се намери по рафтовете на хиляди магазини. Това е уникален продукт, за който са извършени широка база клинични изследвания върху хора. Тези изследвания подкрепят употребата му за различни медицински състояния. Пикногенолът е също толкова ефективен за предотвратяване съсирването на кръвта, колкото и аспирина, но при значително по-ниски дози и има по-висок профил на безопасност.

Пикногенолът, има широк спектър от ползи, които могат да бъдат със значително предимство, когато става дума за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. Пикногенолът редуцира кръвното налягане, в резултат на което могат да бъдат намалени лекарствата за хипертония (или премахнати напълно). Има добър противовъзпалителен ефект. А вече всепризнат факт в медицинските среди е, че възпалителните процеси в организма могат да предизвикат сърдечно-съдови заболявания. Пикногенолът може да бъде перфектното превантивно средство за предотвратяване на тромбоза и концентрации, свързани с радиотоксичност и имунно потискане.

Пикногенолът придобива все по-голяма популярност в медицинските среди и между хората, но важното е да не се превърнем в жертва на модела едно хапче за една болест. Целта е да стигнем до състояние да премахнем нуждата от хапчетата като цяло. А това означава да обръщаме повече внимание на естественото предотвратяване на сърдечно-съдовите заболявания чрез подходяща балансирана храна, достатъчно движение и чист въздух.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас!


Огромна аудитория в Китай
наблюдаваше на живо
отстраняване на миома
с ултразвук в Плевен

Кистозна фиброза: с какво
трябва да се съобразяват
пациентите при пътуване


Истиата за шоколада
"със стевия"







Τετάρτη, 29 Αυγούστου 2018

Кистозна фиброза: с какво трябва да се съобразяват пациентите при пътуване


Нашият източник: StoIATRO

Пътешествията може да бъдат вълнуващи, но се нуждаят от подготовка и добро планиране, за да няма нежелани изненади. Въпреки това, когато някой страда от кистозна фиброза (муковисцидоза) подготовката трябва да бъде още по-внимателна. Канадският Институт за кистозна фиброза и други международни организации имат някои съвети, които могат да бъдат от полза за пациентите.

*Изберете дестинацията си внимателно и подгответе всички необходими документи, за да избегнете неприятни изненади и закъснения. Ако пътувате в рамките на Европейския съюз не забравяйте европейската здравноосигурителна карта. Ако имате частна здравна осигуровка, попитайте дали тя ви покрива в чужбина и в кои страни.

*Когато избирате мястото вземете под внимание вашата издръжливост на високи температури, вашия тренинг и хранителен режим
.
*Не пътувайте сами, освен ако не сте сигурни, че няма да имате нужда от помощ, ако се разболеете. Ако пътувате сами може би е за предпочитане да изберете организирана екскурзия, за да сте винаги с други хора около вас.

*Кажете на вашия лекар, че ще пътувате. Ако планирате пътуване в чужбина, трябва да подготвите медицинско удостоверение и списък на лекарствата, които приемате. Трябва да включите и активната съставка на всяко лекарство, защото то може да се продава под различно наименование в чуждата страна.

*Попитайте лекаря си и други специалисти в областта на здравеопазването (напр. физиотерапевт, диетолог) за корекциите, които можете да направите, за да запазите програмата си за самообслужване възможно най-дълго. Например, те могат да заменят някои лекарства, които приемате с инхалатор с перорални таблетки, или да предложат начини за адаптиране на дихателната физиотерапия по време на пътуването.

*Ако вашето пътуване изисква преход между различни часови зони, настройте графика си по начин, който ще ви позволи да се адаптирате. В този контекст може да се наложи да промените програмата за вземане на лекарствата ви. Консултирайте се с Вашия лекар.

*Създайте си програма, която ще ви осигури достатъчна почивка. При преумора има вероятност да получите обостряне на заболяването си, затова не надвишавайте възможностите си.

*Вземете със себе си необходимите количества лекарства. Вашият лекар ще трябва да ви даде медицинско удостоверение за количествата, които трябва да носите със себе си по време на пътуването (в ръчния си багаж), независимо от начина, по който пътувате. Удостоверението трябва да бъде на английски език и ще посочва лекарствата с търговска марка и/или активна съставка, в зависимост от вашата дестинация за пътуване.

*Направете няколко фотокопия на медицинските си документи, за да са ви под ръка ако се наложи да ги дадете на някой лекар. Оригиналите трябва да се съхраняват от лицето, което ви придружава или в хотела, където сте отседнали.

*Информирайте се за болестите, които са характерни за страната където отивате (например малария, западнонилска треска и др.) 

*Посъветвайте се с лекаря си къде трябва да внимавате, в случай че се заразите с някоя от тях. Например, лекарствата за малария може да взаимодействат с някои лекарства прилагани при пациенти с муковисцидоза, които имат чернодробно или бъбречно заболяване или са имали трансплантация.

*Ако се налага да вземете със себе си инхлатор, по-добре е да бъде портативен. Обърнете се към вашия медицински екип. Ако пътувате в чужбина, вземете адаптер за щепсел с вас. На летищата може да намерите адаптери за множество дестинации.

*Информирайте се за болниците и клиниките за муковисцидоза в държавата където отивате. Ако няма достатъчно здравно покритие, променете дестинацията си.

*Обърнете внимание на надморската височина. Ако е много голяма, това може да затрудни дишането ви.

*Съобразявайте се с диетата си, пийте много вода, не забравяйте да вземете със себе си ензимите си.


Παρασκευή, 10 Αυγούστου 2018

Правилните мазнини – ключ към здравето



Много от нас са израснали в епоха, в която се поставяше знак на равенство между нискомазнинната диета и това да сме здрави и слаби. Лекари, нутриционисти, учени, правителството и медиите ни промиваха мозъците, че мазнините, които поглъщаме, се превръщат в телесни мазнини, или още по-лошо - запушват артериите ни. Тези твърдения обаче не са научно обосновани. Базират се на погрешни факти и пренебрегват непреодолимите доказателства в полза на противното. Страхът ни от мазнините създаде голяма тлъста бъркотия в представите ни за хигиената на храненето.

Всичко започна, когато заради привидно добре обоснованите съвети на правителството, здравните агенции и хранително- вкусовата промишленост намалихме приема на мазнините - основен фактор за отслабване и поддържане на добро здраве. После ги заместихме със захар и други въглехидрати. През 1992 г. правителството публикува своята хранителна пирамида. В основата й бяха въглехидратите, като ни бе препоръчано да ядем на ден 6-11 порции хляб, ориз, зърнени храни и макаронени изделия. Заостреният връх на пирамидата бе отреден за мазнините и маслата - за икономично консумиране. От хранително-вкусовата промишленост се присъединиха към манията за нискомазнинно  хранене и създадоха разнообразни продукти - от салатен сос с ниско съдържание на мазнини до кисело мляко без мазнини и нискомаслени десерти…

Диабетният център Joslin Diabetes Center в Харвард - един от най-добрите центрове за лечение на диабет в света, носи името на Dr. Elliott Joslin. През 20-те години на XX век той препоръчал хранителен режим за лечение на диабет, включващ 75% мазнини, 20% белтъчини и 5% въглехидрати. След демонизирането на мазнините през 50-те и 60-те години на XX век, изтъкнатите за времето си учени и лекари посъветваха спазване на нискомазнинна-високовъглехидратна диета (55-60% въглехидрати). Американската диабетна асоциация препоръчваше този хранителен режим в продължение на векове, докато епидемията от диабет придобиваше все по-големи размери от година на година. В наши дни изследователите от Joslin Diabetes Center отново съветват пациенти със захарен диабет тип 2 да спазват диета с мазнини до 70%.

Всъщност точните мазнини са ключът към здравето и към свалянето на килограми!

Слава богу, започваме да възприемаме мазнините по различен начин. През последните пет години се увеличават научните доказателства, че високомазнинните диети са по-ефективни от нискомазнинните в свалянето на килограми и в премахването на рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания (вкл. повишен холестерол), диабет, повишено кръвно налягане, възпаления и др. В действителност не е установена връзка между приема на хранителни мазнини като цяло, на наситени мастни киселини и холестерол, и болестите на сърдечносъдовата система.

В продължение на години учените си блъскаха главите в опита да разберат  така наречения „френски парадокс“. Как е възможно французите да са толкова слаби и с толкова ниска честота на сърдечносъдови заболявания, при условие че консумират толкова много масло и мазнини? Изследователите би трябвало да насочат вниманието си към явлението, което аз наричам „американския парадокс“: как американците все повече страдат от затлъстяване и от заболявания на сърдечносъдовата система, въпреки че приемат с храната си все по-малко мазнини? Нашата парадигма бе толкова дълбоко вкоренена в начина ни на мислене, че не можехме да видим истината. Ronald David Laing, психиятър, казваше: „Учените възприемат нещата по своя начин, в зависимост от собствената си гледна точка.“

Установих някои изненадващи факти, докато подготвях книгата си Яж мазнини и отслабвай, а също и в хода на изследването и лечението на повече от 20 000 мои пациенти през последните 30 години:

• Мазнините в храната ускоряват метаболизма, намаляват чувството на глад и стимулират изгарянето на телесните мазнини

• Мазнините ни помагат да намалим дневния калориен прием

• Наситените мастни киселини увеличават количеството на по-безобидната част от холестерола с ниска плътност (по-лекия, пухкав LDL) и повишават добрия холестерол - HDL (холестерол с висока плътност)

• Намаляват възпаленията, риска от образуване на кръвни съсиреци и развитие на сърдечносъдови заболявания

• Подобряват състоянието на кръвоносните съдове

• Спомагат за по-ефективно функциониране на мозъка, по-добро настроение и предпазват от деменция

• Високомазнинните-нисковъглехидратни режими могат да обърнат хода на захарния диабет тип 2

• Режимите с високо съдържание на мазнини спомагат за намаляване на килограмите в по-голяма степен от диетите с високо съдържание на въглехидрати и са по-лесни за спазване

• Растителните масла (соево, царевично, слънчогледово, шафраново), които смятахме за полезни, в действителност предизвикват възпаления и спомагат за окисляването на холестерола, повишавайки риска от сърдечносъдови заболявания

• Наситените мастни киселини в храната (краве масло, кокосово масло) не повишават нивата на наситените мастни киселини в кръвта

• Въглехидратите, а не мазнините в храната, се преобразуват в наситени мастни киселини в кръвта, които участват в патогенезата на болестите на сърдечносъдовата система

• Прекомерният прием на въглехидрати стимулира апетита и натрупването на коремни тлъстини и забавя метаболизма

• Въглехидратите задействат фабриката за производство на мазнини в черния ни дроб (т.нар. липогенеза), което води до повишаване на холестерола и триглицеридите в кръвта, понижаване на добрия холестерол (HDL) и синтеза на малки, опасни плътни LDL частици, които са фактор за развитие на сърдечносъдови заболявания

• Консумацията на захар и захарни изделия повишава риска от деменция и от преждевременна смърт

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 
А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:


Терапия HIFU за
Болест на Паркинсон
в Европа
Истината за
шоколада „със стевия“
Спрете да използвате
лекарства, за да лекувате
хранителен проблем






Κυριακή, 22 Ιουλίου 2018

Истината за шоколада „със стевия“

Автор: Д-р Константинос Ксенос, клиничен диетолог-нутриционист
Източник: DietTv

През 1887 г. швейцарския ботаник Dr. Moises Santiago Bertoni, изследвайки горите на Източен Парагвай открива за пръв път свойствата на стевията (храст, който достига до 80 см височина). Доста време след това в една от научните си публикации той подчертава: „Едно миниатюрно парченце от лист на това растение е в състояние да поддържа усещането за сладост в устата за цял час, докато няколко малки листенца могат да подсладят чаша кафе или силен чай.“

През 1931 г. двама френски химици идентифицират ключовите гликозиди, които придават сладкия вкус на стевията. От тези гликозиди особен научен и технологичен интерес представляват стевиозид и ребаудиозид с подслаждащи свойства 250-300 пъти повече от бялата захар. Тук искам да подчертая, че подслаждащата сила на дадено вещество зависи от неговата чистота, температура, pH и пр. Ребаудиозид и стевиозид имат голямо молекулно тегло (967.01 и 804.9) и следователно не се абсорбират от чревния тракт. Освен това човекът няма ензими на разграждане на тези вещества. В храносмилателния тракт ребаудиозида се метаболизира в стевиозид. Тогава стевиозидът се разгражда до глюкоза и стевиол. Глюкозата, освободена в този процес, се използва от бактерии в дебелото черво и не се абсорбира в кръвния поток. Стевията не може да бъде допълнително смляна и се изхвърля от организма.

Окончателното одобрение на гликозида стевиол за използване като подсладител в Европа беше публикувано в официален вестник на Европейския съюз на 12 декември, 2011 г.

Безопасността на стевия, нулевата калорийност и най-вече естествения й произход, дават на този подсладител огромна популярност. Само за няколко години на пазара излизат десетки продукти със стевия, които далеч превъзхождат тези, съдържащи изкуствени подсладители или заместители и това може да е вярно, но при едно условие… ако стевията напълно е заменила бялата захар или различните изкуствени подсладители. Но това се случва много рядко, защото стевията променя органолептичните свойства (главно текстура и вкус), дори и употребена в умерени количества.

И някъде тук започва историята на шоколада „със стевия“…
От рекламите потребите се информират, че им се предлага шоколад, който съдържа стевия, а не захар. Но никога не са чували по телевизията, а да не говорим за рекламите, думата полиоли. И така, шоколадите „със стевия“ по същество са шоколади с голямо количество полиоли, които могат да достигнат до 48 г/100 г шоколад (в зависимост от вида му – млечен или черен, но също така и вида на използвания полиол - малтитол или еритритол). Така че половината от шоколада може да бъде полиоли. А къде е стевията? – ще попита някой. Привлекателната за потребителя, но не и за индустрията стевия или по-точно гликозидите стевиоли не надхвърлят количеството от 0,005 г/100 г. продукт! Да, чухте го правилно - 0,005 г/100 г. продукт!

Полиолите са група въглехидрати, които се абсорбират слабо от човешкия организъм, в резултат на което те не повлияват нивата на захарта в кръвта както обикновената захар и имат по-нисък гликемичен индекс (2,4 калории спрямо 4 калории на грам  съответно). Тези вещества са успели успешно да заменят захарта в шоколада главно поради обема, който те дават (наричат обемни подсладители).
Затова ако някой прекалява с тези шоколади и се оплаква от стомашно-чревни разстройства, със сигурност не трябва да вини стевията, която почти не присъства в тях (тя дори няма подобни странични ефекти). Виновни са полиолите! Страничните ефекти на полиолите са стомашно-чревни проблеми и влошаване на синдрома на раздразнените черва.

И така, когато ви рекламират шоколад „със стевия“ да знаете, че става въпрос за шоколад с полиоли и следи от стевия, при който относително малката разлика в калорийния състав от класическия шоколад със захар по никакъв начин не оправдава прекомерната и честата му употреба.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:


Премахването на сливиците
в детска възраст може да
доведе до 28 нови болести
Без скалпел!
Хирургията на 21-ви Век!
Лечение на ревматоиден артрит
с натурални средства


Πέμπτη, 12 Ιουλίου 2018

Как да разговарям с дъщеря си за нейното тяло


Интерпретация от Александра Козмарику 
Английски източник: Сара Копелкам

Не казвай на дъщеря си, че е отслабнала. Нито, че е напълняла. Просто поговори с нея за това как функционира тялото й.

Макар и да мислиш, че тялото й е невероятно, просто не й го казвай. Вместо това можеш да й кажеш какъв здрав вид има или колко силна изглежда. Или пък колко се радваш, че излъчва щастие. Похвали я за нещо, което няма връзка с тялото й.

Не обсъждай пред нея тялото на която и да е друга жена. Не казвай нито думичка. Нито положително, нито отрицателно.

Не смей да изразяваш пред нея колко мразиш тялото си или пък да й разказваш с подробности за новата си диета. По-добре изобщо не прави диета пред дъщеря си. Купи здравословни продукти. Готви здравословна храна. Не казвай, че не ядеш въглехидрати. Нека дъщеря ти не остава с впечатлението, че въглехидратите са нещо лошо. Защото, когато се срамуваш от това, което си избрала да ядеш, в действителност засрамваш себе си.

Карай я да тича, за да се освободи от напрежението. Научи я да изкачва планини, за да открие духовната си страна на върха на света. Насърчавай я да се катери по стени или да скача в морето от високо, защото страхът се побеждава само със страх. Насърчавай я да обикне спорта, да стане водач на група и да придобие увереност в себе си. Не я насилвай да се занимава със спорт, който не харесва.

Покажи й, че жените не се нуждаят от мъж, за да преместят някоя мебел в къщи. Научи я на онази рецепта за велинкденски курабийки с канела, която ти научи от своята майка. Нека наследи от теб възхищението ти към природата във всичките й краски. Научи я как да обича другите, но и себе си.

Може твоето или пък нейното тяло да е тежко, със здрави мускули и стегната гръд. Много лесно е да намразиш някои части от тялото си, защото не приличат на анорексичен модел. Не го причинявай на себе си, нито на дъщеря си. 

Кажи й, че с тези крака, ако иска може да тича във всеки маратон. Кажи й, че белите й дробове съществуват, за да може да крещи силно, да пее високо и да подлуди целия свят с таланта си, стига да го желае.

Напомняй всеки ден на дъщеря си, че най-доброто, което може да направи с тялото си е да го използва за пътуването на красивата си душа!

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:


Тонг – обикновен човек
с необикновено сърце
Доброто през погледа на децата
Да получиш живота си обратно



  

Τετάρτη, 11 Ιουλίου 2018

Премахването на сливиците и третата сливица в детска възраст може да доведе до 28 нови болести


Автор: Sayer Ji
Източник: GreenMedInfo

Докато конвенционалното медицинско заведение изисква премахването на „счупени“ и „дефектни“ части на тялото, изследването на дългосрочните последици от отстраняване на сливиците и третата сливица поставя под въпрос правилността на тази операция, която се провежда на половин милион деца всяка година в Съединените Щати.

Ако сте се родили между 1950 и 1970 г. в Съединените Щати със сигурност вие (или някой, когото познавате) сте претърпели операция за премахване на сливиците или третата сливица. И аз бях едно от тези деца. Когато бях в детската градина се простих с моята трета сливица. Вече страдах от тежка бронхиална астма, която изискваше спешно болнично лечение няколко пъти в годината, а често и три пъти в един месец. Очевидно, премахването на сливицата се прави с цел да се избегне обструкция (запушване) на синусите. Но след тази процедура моите проблеми се задълбочиха. Когато станах на 16 имах нужда от операция на запушените си синуси поради полип и изкривена носна преграда.

Макар, че през последните години тази практика намалява, премахването на тонзилите (сливиците) и третата сливица са две от най-често срещаните операции при децата. От първите документирани случаи при отстраняване на сливици и трета сливица, рисковете бяха по-големи в сравнение с ползите от процедурата, но наскоро завършено датско проучване може най-после да наклони везните срещу този „стандарт на грижа“.

Според Кратка история на сливиците сливиците са лимфоидни органи, разположени на входа на храносмилателната и дихателната системи. Възпалените или инфектирани сливици (често явление при децата преди пубертета) често пъти се отстраняват, въпреки че са инструмент на имунната система за защита на организма от други видове инфекции. Повече от половин милион тонзилектомии се провеждат всяка година в Съединените Щати на деца под 15 годишна възраст. Посочено като стандартно лечение за деца с оплаквания от уши, нос и гърло е малко да се каже, че операциите на сливиците са свръх прекалени. Сливиците често се отстраняват като профилактична мярка за предотвратяване на повтарящи се инфекции, а не като краен вариант за възстановяване на здравето в редки и екстремни случаи. 

Същото важи и за премахването на третата сливица. Лекарите, които сляпо следват преобладаващите медицински тенденции често не успяват да направят напълно информирано съгласие за родителите, които след това не разполагат с точна представа за рисковете и ограниченията на тези "рутинни" операции. Тази безусловна практика представя все още неизвестни рискове за здравето на милиони деца по света в дългосрочен план.

Изследването от юни 2018 г. на над един милион датски деца е добавило убедителни аргументи срещу неефективното отстраняване на сливиците. В първото изследване за дългосрочните ефекти от тонзилектомията изследователи от Университета в Мелбърн (Австралия) и Университета в Копенхаген (Дания) получиха достъп до здравните регистри на 1,2 милиона деца от 1979 до 1999 година. От общия брой на изследваните деца 11 830 са претърпели тонзилектомия, 17 460 са с премахване на третата сливица, а 31 377 са имали комбинирана операция – тонзилектомия и трета сливица. По време на операциите децата от конкретните групи не са имали други сериозни здравословни проблеми.

Данните бяха анализирани от двадесетгодишния период, започващ, когато децата са на възраст под 15 години и обхващат периода до 30-годишната им възраст, предоставяйки набор от данни, които могат да посочат развитието на различни дългосрочни здравни състояния. Ето какво казва един от водещите автори на изследването, Dr. Sean Byars: „Изчислихме рисковете от заболяване в зависимост от това дали третата сливица, или сливиците, или и двете са били отстранени през първите 9 години от живота, когато тези тъкани са най-активни в развиващата се имунна система.“

Публикувани в списание на Американската медицинска асоциация Otolaryngology Head and Neck Surgery резултатите принудиха учените да пледират за „обновяване оценката на алтернативите“ на тази твърде обща процедура. Въздействието на операцията за отстраняване на сливиците и / или третата сливица върху бъдещите резултати в здравеопазването се счита за „значително“. Установено е, че децата с отстранени сливици, имат почти трикратно повишаване на риска от развитие на някои заболявания на горните дихателни пътища, в това число астма, грип, пневмония, хроничен бронхит и емфизем. Отстраняването на третата сливица в допълнение към сливиците, увеличава риска с повече от четири пъти за развитие на алергии, възпаление на вътрешното ухо и синузит.

Докато изследователите признават, че тонзилектомията може да помогне за краткотрайното намаляване на инфекциите с УНГ (уши, нос и гърло) и свързания с тях дискомфорт, наблюдението на здравните тенденции в дългосрочен план силно подсказва, че това подобрение е краткотрайно, което не води до дългосрочно намаляване на астматичните пристъпи или  хроничен синузит - две от най-честите причини за извършване на тонзилектомии.

Вместо това рисковете за тези проблеми са били или значително увеличени, или не са се различавали особено от тези при деца, при които не е била извършена тонзилектомия или премахване на третата сливица. Още по-шокиращо е, че несвързани с тях здравословни проблеми, като някои кожни заболявания, очни и паразитни инфекции са 78% по-разпространени при възрастни, претърпели една от тези операции, в сравнение с възрастни, които все още имат сливиците си.
Изследователите твърдят, че тези жлези могат да образуват защитна бариера между инвазивните бактерии и вирусите, като се опитват да предпазят чувствителните и възприемчиви тъкани на белите дробове и гърлото. Позиционирането на тези жлези може да осигури важна филтрираща функция в тази жизненоважна пресечка, където нашият дъх се сблъсква с детрита на външния свят.

Като се има предвид проучването, което установява рязко увеличение на рисковете за повече от 28 заболявания, стигаме до извода, че тези привидно незначителни жлези играят по-голяма роля в функционирането на имунната система, отколкото  се е предполагало!

Това е ясно, според Dr. Sean Byers, че тези констатации подкрепят поне забавяне на операциите за отстраняване на сливиците или третата сливица до цялостното развитие на имунната система на детето. Ясно е също така, че преобладаващата медицинска мъдрост трябва да се развие отвъд гледната точка, че нашите вътрешни органи действат изолирано и неправилно функциониращи части на тялото могат просто да бъдат премахнати, без да се повлияе на цялото. „Докато разкриваме повече за функцията на имунните тъкани и дългосрочните последици от тяхното премахване, особено по време на чувствителна възраст, когато тялото се развива, това ще помогне както на лекарите, така и на родителите при вземане на правилното решение за лечение.“ - посочва Dr. Byers.

Необходимо е медицинските заведения да се интегрират с най-новите открития, за да не се налага друго поколение млади хора да страдат поради тези погрешни практики…

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 
А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:


Природният тоник
на черния дроб
Д-р Neal Kassell, основател на
Focused Ultrasound Foundation
Миома на матката и
най-щадящата терапия




Παρασκευή, 29 Ιουνίου 2018

Правилната грижа за устната кухина

Автор: Д-р Георги Йорданов, дентален специалист


В морето от информация и реклами на различни марки и продукти, изникват следните въпроси: Как се мият правилно зъбите? По колко пъти на ден трябва да се мият зъбите? Има ли значение какви са четката и пастата за зъби? Помага ли водата за уста? Трябва ли да ползвам конци за зъби? Полезни ли са клечките за зъби?
Нека разгледаме всеки един от тези въпроси по отделно:

Как се мият правилно зъбите? При миенето е важно да се използват различни движения с четката - вертикални, хоризонтални и въртеливи. Правилно е да се започне от задните зъби и да се продължи към предните. Средната продължителност е около 3 минути, но това е условно. Всичко е строго индивидуално. Ако имате съмнения, допитайте се до вашия дентален лекар.

По колко пъти на ден трябва да се мият зъбите? Препоръчително е да миете зъбите си след всяко хранене, или около три пъти на ден. Но дори и два пъти (сутрин и вечер) е напълно достатъчно, ако го правите ефективно. По-важното почистване е вечерното. Много хора го забравят, пропускат го от умора или смятат че не е необходимо, което е абсолютно погрешно. През нощта слюнката е с намалено количество, а дъвкателните и мимическите мускули на лицето са в покой. Тези два фактора, събрани заедно понижават самоочистващата фукнция на устната кухина. Тя, в комбинация с времето, за което храната престоява в близост до зъба, са предпоставка за развитие на кариес. Така че, не пропускайте вечерното миене на зъбите, важно е!

Има ли значение какви са четката и пастата за зъби? На пазара има хиляди производители и марки на средства за устна хигиена, което обърква потребителите. Четката за зъби е основното от тях. Съществуват различни видове четки, в зависимост от миещата част, дръжката, твърдостта на влакната и други. Всеки производител твърди, че неговият продукт е най-добрият, но като всичко друго, изборът е индивидуален. Дори с най-обикновената четка може да се постигне чудесен резултат. Добре е да се избягват четки с много твърди влакна, тъй като те могат да доведат до изтриване на емайла. Аз препоръчвам четки със средна твърдост при здрави зъби, а при проблеми с венците – такива с малка твърдост. Освен стандартните четки съществуват и интердентални четки. С тяхна помощ ефективно може да се почистват пространствата между зъбите или пародонталните джобове.

По отношение на пастата за зъби, следвайте следните правила: В по-млада възраст се използват пасти с антикариесно действие. За по-напреднала възраст са подходящи пасти, които поддържат здравето на венците. Избелващите пасти са изключително популярни, тъй като обещават бърз, лесен и евтин начин за избелване. Те са много абразивни и при чуствителни зъби могат да засилят симптомите. Избягвайте употребата им, ако имате този проблем. Сами по себе си, те много трудно биха постигнали желания ефект. Цветът на зъбите се влияе от храните, които приемаме и навиците, които имаме. Червено вино, боровинки, кока кола, шоколадът, кафе и цигари са враг на белите зъби. Избелващите пасти са добри за поддържане на резултата от вече направено клинично избелване, но сами по себе си не водят до значим и видим резултат.

Помага ли водата за уста? На пазара се предлагат два типа вода за уста. Едните съдържат активни съставки, а другите имат освежаващо действие. Първите трябва да се използват при определени показания или след проведени хирургични манипулации. Препоръчително е да се използват по предписание на дентален лекар и за кратък период от време. Към втория вид е добре да се подхожда с ясното съзнание, че те не подобряват устната хигиена, а действат само освежаващо. Важно е да запомните, че водата за уста може да бъде допълнение към четката и пастата за зъби, но не и основно средство за устна хигиена.

Трябва ли да ползвам конци за зъби? Препоръчително е да се ползват поне два-три пъти седмично, в най-добрия случай, всеки ден. Те служат за почистване на точката на контакт между два съседни зъба, което с никое друго средство за хигиена не може да се постигне. Конците за зъби могат да бъдат със или без восъчно покритие. Восъчното покритие помага за по-лесното навлизане на конеца в пространството между два зъба, но може да нарани венеца и намалява почистващата способност на конеца. Конците без восъчно покритие навлизат по-трудно, но са нежни към венците и почистват по-добре. Кой вид е най-подходящ за вас, може да прецени денталният лекар и именно той да ви обучи как правилно да работите с конците.

Полезни ли са клечките за зъби? С клечки най-често хората чистят междузъбното пространство. Там не е нормално да се задържа храна. Ако това е така, значи има проблем. Това може да е неправилно направена пломба или наличие на пародонтален джоб. Чистенето с клечки за зъби премахва само част от задържаната храна, но друга остава на мястото и задълбочава проблема. Острият ръб на клечката може да нарани венеца, което допълнително усложнява ситуацията. 
Посетете денталния си лекар, за да проведе необходимото лечение. Ако все пак се налага допълнително почистване на междузъбното пространсто, по-добро средство за избор е интерденталната четка вместо клечката.

Моят съвет е: Спазвайте стриктна устна хигиена, за да сведете риска от кариес до минимум. Ако не знаете как, обърнете се към своя дентален лекар.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 
А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Микробалончета и HIFU
пренасят лекарства до мозъка
Раничка на маточната
шийка и терапия HIFU
Акебия - аромат на ванилия и шоколад