Еднакви ли са всички калории?

Ако изядете 160 калории от бадеми, те няма да се усвоят незабавно, защото фибрите в тях ще забавят това. Кръвната захар ще се покачи малко и ще се усвояват по-дълго време.

Нека вземем нещо противоположно на бадемите – една безалкохолна напитка със същите калории. Тя влиза директно в кръвообращението към черния дроб. Той поема захарния удар и няма друг избор, освен да превърне всичко в мазнини.

„Преработените храни са много по-могъщи, отколкото сме предполагали. Десетилетия наред науката изследваше как наркотиците превземат невронните вериги, за да искат още и още. Сега науката може да докаже, че храната се прави хипер-апетитна с цел да ни кара да искаме още и още.”- казва д-р David Aaron Kessler, бивш председател на Комисията по храните и лекарствата.

Пристрастяването към храна е нещо реално, не е метафора, а биологичен факт. Изследванията показват, че мозъкът „пламва” от захар точно както от хероин или от кокаин. Всъщност към захарта пристрастяването е 8 пъти по-бързо, отколкото към кокаина. Ако давате на децата си от малки храни с много захар, те ще се пристрастят.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Ако статията Ви е харесала, споделете я с приятелите си! За да не пропуснете нито една нова статия, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл!

А тук имаме още няколко интересни статии за вас: 

Когато мозъкът ни
праща сигнали

Миоми и усложнения

Синдромът на заекването

Защо винаги обвиняваме гените

От самото настъпване на Ерата на Генетиката, ние сме програмирани да вярваме, че сме подвластни на силата на своите гени. Светът е пълен с хора, които живеят в постоянен страх, че един ден съвсем неочаквано техните гени ще се задействат. Помислете за масата от хора, които смятат, че са бомби с часовников механизъм; те очакват ракът да нахлуе в живота им, както се е случило с майката, брата, сестрата, лелята или чичо им.

Милиони други отдават разклатеното си здраве не на комбинация от психически, физически, емоционални и духовни причини, а просто на незадоволителната работа на биохимичните механизми в тялото им. Непокорни ли са децата ви? Все по-често първата реакция е такива деца да се лекуват с лекарства, за да се коригира „химичният им баланс", вместо да се потърси отговор на това, какво всъщност се случва с телата, умовете и душите им.

Разбира се, няма две мнения по въпроса: някои болести като болестта на Хънтингтън и таласемията се дължат изцяло на дефектни гени, но генетичните заболявания засягат по-малко от два процента от населението на Земята; огромната част от хората се раждат с гени, които би трябвало да им дадат възможност да живеят щастливо и да бъдат здрави. 

Болестите, които са бич за съвременния човек - диабетът, сърдечните заболявания и ракът, - правят късо съединение във връзката между човека и неговото здраве и щастие. Тези заболявания обаче се появяват не вследствие на един-единствен ген, а на сложни взаимодействия между множество гени и външни фактори.

Ами всички онези заглавия, тръбящи за откриването на ген, отговорен за всичко - от депресията до шизофренията? Ако прочетете внимателно тези статии, ще видите, че зад спиращото дъха заглавие стои една отрезвяваща истина. Учените са свързвали много гени с много болести и характерни белези, по- рядко са установявали, че един ген, е отговорен за някоя отличителна черта или болест.

Объркването настъпва, когато медиите нееднократно изопачават значението на две думи: корелация и причина. Едно е даден ген да се свързва с някоя болест, но съвсем друго да се твърди, че той е причината за нея, което предполага целенасочено и контролирано действие. 

Ако ви покажа ключовете си и заявя, че един от тях „управлява" колата ми, отначало може би ще си помислите, че в думите ми има смисъл, защото знаете, че трябва ключ, за да се запали двигателя. Но ключът „управлява" ли в действителност колата? Ако беше така, нямаше да го оставяте сам в нея, защото, докато не внимавате, би могъл да я вземе назаем за няколко кръгчета. В интерес на истината, ключът има „косвена връзка" с контрола на колата; не той, а човекът, който го завърта, на практика контролира автомобила. 

Определени гени са свързани непряко с поведението и характеристиките на организма. Само че тези гени не са активни, докато нещо не ги активира.Кое активира гените? Отговорът беше елегантно поднесен в една статия от 1990 г., озаглавена „Метафорите и ролята на гените и развитието" от Frederik Nijhout. Той излага доказателства, според които тезата, че гените контролират биологията, е повтаряна толкова дълго и често, че учените са забравили, че това е само хипотеза, а не неоспорим факт. В действителност тази идея е просто едно подозрение, което никога не е било доказвано, всъщност то е поставено под съмнение от най-новите научни изследвания. Генетичният контрол, твърди Frederik Nijhout, се е превърнал в метафора за обществото ни. Иска ни се да вярваме, че генните инженери са новите медицински вълшебници, които могат да лекуват болести и в същото време да създадат още Айнщайновци и Моцартовци.

Само че метафората не отговаря на научната истина. Nijhout обобщава: „Когато е необходим даден генетичен продукт, проявлението на въпросния ген се активира от сигнал от заобикалящата го среда, а не от свойство на самия ген." С други думи, що се отнася до генетичния контрол, „дължи се на околната среда, глупако"…

Автор: проф. Брус Липтън, биолог

Благодарим Ви, че бяхте с нас! За да не пропуснете нито една от новите ни статии, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл! Споделете статията с приятелите си! 

А тук имаме още няколко интересни неща за Вас:

Галангал - коренът
на добрата памет

Умът - доброкачествен
или злокачествен

Какво казват
специалистите за HIFU

Да открием онези възможности, обвити в бедата

Бих искала да споделя с вас едно откритие, което направих преди няколко месеца, докато пишех една статия за италианското "Уайърд". Винаги държа тълковния си речник под ръка, когато пиша нещо, но вече бях привършила с редакцията на статията и осъзнах, че никога в живота си не съм търсила думата "инвалид", за да видя какво ще открия.

Нека ви прочета обяснението: "Инвалид, съществително, което означава: сакат, безпомощен, безполезен, разнебитен, спънат, осакатен, ранен, обезобразен, куц, увреден, изтощен, изхабен, отслабен, импотентен, кастриран, парализиран, недъгав, сенилен, грохнал, отписан, провален, изключен; виж също наранен, безполезен и слаб. Антоними: здрав, силен, способен.”

Четох този списък на глас на една приятелка и отначало се смеех, толкова беше нелеп, но точно бях минала "обезобразен", и гласът ми трепна, трябваше да спра и да се взема в ръце след емоционалния шок и ефекта, който нападението от тези думи отприщи…

От това обяснение би изглеждало, че съм родена в един свят, който е възприемал човек като мен така, все едно в него няма съвсем нищо положително, а всъщност днес съм прочута с възможностите и приключенията, които животът ми е осигурил…

И така, не става дума само за думите. А за това за какви смятаме хората, като ги наричаме с тези думи. Става дума за ценностите зад думите и за това как конструираме тези ценности. Езикът ни засяга нашето мислене и начина, по който разглеждаме света и как разглеждаме другите хора. Всъщност много древни общества, включително гърците и римляните вярвали, че да изречеш словесно проклятие е толкова мощно, защото, щом кажеш нещо на глас, то започва да съществува. А каква реалност искаме да просъществува - човек, който е ограничен, или човек, който е упълномощен? Като небрежно правим нещо толкова просто като това да наречем едно лице, едно дете, може да поставяме капаци и да хвърляме сенки върху неговата сила. Не бихме ли искали вместо това да им отваряме врати?

Един такъв човек, който отвори врати за мен, беше моят лекар от детството д-р Пицутило. Италиански американец, чието име очевидно беше твърде трудно за произнасяне от повечето американци, затова му казваха д-р П. Той винаги носеше наистина разноцветни папийонки и имаше идеалната нагласа за работа с деца.

Любимо ми беше почти всичко от времето, което прекарах в тази болница, с изключение на сесиите ми по физиотерапия. Трябваше да правя като че ли безкрайни повторения на упражнения с едни дебели ластични ленти, различни цветове, за да може да се подсилят мускулите на краката ми. Мразех тези ленти повече от всичко. Мразех ги и имах имена за тях. И разбирате ли, вече се пазарях, като петгодишно дете с д-р П., за да се опитам да се измъкна от правенето на тези упражнения. Безуспешно, разбира се. 

Един ден д-р П. влезе на моя сесия, изтощителни и безжалостни бяха тези сесии, и ми каза: "Уау! Ейми, ти си толкова силно, могъщо малко момиче, мисля, че ще скъсаш една от тези ленти. Като я скъсаш, ще ти дам сто кинта."

Разбира се, това беше проста маневра от страна на д-р П., за да ме накара да правя упражненията, които не исках да правя, пред перспективата да бъда най-богатата петгодишна в отделението на втория етаж. Но онова, което той направи ефективно за мен, беше да преоформи едно ужасно ежедневно явление в ново и обещаващо преживяване за мен. И днес си мисля до каква степен неговата визия и това, че той ме обяви за силно и мощно малко момиче, е оформила собствения ми възглед за себе си като силно, мощно и атлетично лице в бъдещето.

Това е пример как възрастни на отговорни позиции могат да възпламенят силата на едно дете. Но предишните дефиниции в тълковния речник е език, който не ни позволява да еволюираме в реалността, която всички бихме искали един индивид да вижда себе си като способен. Езикът ни не е настигнал промените в нашето общество, много от които са внесени от технологиите. Разбира се, от медицинска гледна точка моите крака, лазерната хирургия за увредено зрение, титановото коляно и изкуствените стави за стареещи тела, които позволяват на хората по-пълно да се заемат със своите способности и да се движат отвъд границите наложени им от природата, да не говорим за платформите за социални мрежи, позволяват на хората да се самоидентифицират, да предявяват свои собствени описания за самите себе си, така че да могат да се наредят в избрани от тях глобални групи.

Така че вероятно технологията сега ни разкрива по-ясно онова, което винаги е било истина, че всеки може да предложи нещо рядко и мощно на нашето общество и че човешката способност да се адаптираме е най-голямото ни предимство…

Гледайте това вълнуващо ВИДЕО на Ейми Мълинс – спортистка, актриса, фотомодел.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! За да не пропуснете нито една от новите ни статии, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл! Споделете статията с приятелите си! 

А тук имаме още няколко интересни неща за Вас:

Ако не мога да ходя
тогава ще летя!

Доброто през
погледа на децата

Сърце за всеки