От самото настъпване на Ерата на Генетиката, ние сме
програмирани да вярваме, че сме подвластни на силата на своите гени. Светът е
пълен с хора, които живеят в постоянен страх, че един ден съвсем неочаквано
техните гени ще се задействат. Помислете за масата от хора, които смятат, че са
бомби с часовников механизъм; те очакват ракът да нахлуе в живота им, както се
е случило с майката, брата, сестрата, лелята или чичо им.
Милиони други отдават
разклатеното си здраве не на комбинация от психически, физически, емоционални и
духовни причини, а просто на незадоволителната работа на биохимичните механизми
в тялото им. Непокорни ли са децата ви? Все по-често първата реакция е такива
деца да се лекуват с лекарства, за да се коригира „химичният им баланс",
вместо да се потърси отговор на това, какво всъщност се случва с телата,
умовете и душите им.
Разбира се, няма две мнения по въпроса: някои болести
като болестта на Хънтингтън и таласемията се дължат
изцяло на дефектни гени, но генетичните заболявания засягат по-малко от два
процента от населението на Земята; огромната част от хората се раждат с гени,
които би трябвало да им дадат възможност да живеят щастливо и да бъдат здрави.
Болестите, които са бич за съвременния човек - диабетът, сърдечните заболявания
и ракът, - правят късо съединение във връзката между човека и неговото здраве и
щастие. Тези заболявания обаче се появяват не вследствие на един-единствен ген,
а на сложни взаимодействия между множество гени и външни фактори.
Ами всички онези заглавия, тръбящи за откриването на
ген, отговорен за всичко - от депресията до шизофренията? Ако прочетете
внимателно тези статии, ще видите, че зад спиращото дъха заглавие стои една
отрезвяваща истина. Учените са свързвали много гени с много болести и
характерни белези, по- рядко са установявали, че един ген, е отговорен за някоя
отличителна черта или болест.
Объркването настъпва, когато медиите нееднократно
изопачават значението на две думи: корелация и причина. Едно е даден ген да се
свързва с някоя болест, но съвсем друго да се твърди, че той е причината за
нея, което предполага целенасочено и контролирано действие.
Ако ви покажа
ключовете си и заявя, че един от тях „управлява" колата ми, отначало може
би ще си помислите, че в думите ми има смисъл, защото знаете, че трябва ключ,
за да се запали двигателя. Но ключът „управлява" ли в действителност
колата? Ако беше така, нямаше да го оставяте сам в нея, защото, докато не
внимавате, би могъл да я вземе назаем за няколко кръгчета. В интерес на
истината, ключът има „косвена връзка" с контрола на колата; не той, а
човекът, който го завърта, на практика контролира автомобила.
Определени гени
са свързани непряко с поведението и характеристиките на организма. Само че тези
гени не са активни, докато нещо не ги активира.Кое активира гените? Отговорът беше елегантно поднесен
в една статия от 1990 г., озаглавена „Метафорите и ролята на гените и
развитието" от Frederik
Nijhout. Той излага доказателства, според които тезата, че гените контролират
биологията, е повтаряна толкова дълго и често, че учените са забравили, че това
е само хипотеза, а не неоспорим факт. В действителност тази идея е просто едно
подозрение, което никога не е било доказвано, всъщност то е поставено под
съмнение от най-новите научни изследвания. Генетичният контрол, твърди Frederik Nijhout,
се е превърнал в метафора за обществото ни. Иска ни се да вярваме, че генните
инженери са новите медицински вълшебници, които могат да лекуват болести и в
същото време да създадат още Айнщайновци и Моцартовци.
Само че метафората не
отговаря на научната истина. Nijhout обобщава: „Когато е необходим даден
генетичен продукт, проявлението на въпросния ген се активира от сигнал от
заобикалящата го среда, а не от свойство на самия ген." С други думи, що
се отнася до генетичния контрол, „дължи се на околната среда, глупако"…
Автор: проф. Брус Липтън, биолог
Благодарим Ви, че бяхте с нас! За да не пропуснете нито една от новите ни статии, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл! Споделете статията с приятелите си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар