HEALTHNATURE: март 2018

неделя, 25 март 2018 г.

История на Инсулин Потенцираната Терапия (IPT)

Нашите източници:
Official Website Of IPT
IntegraMed
MED Center Film

Инсулин Потенцираната Терапия е предпочитана от пациентите, които признават нуждата от химиотерапия, но искат да я направят по безопасен и щадящ начин. При този протокол липсват страничните ефекти от конвенционалната химиотерапия. Косата не пада, липсва треморът и позивите за повръщане.

Dr. Donato Pérez García (1896-1971)

Инсулин потенцираната терапия е била въведена от мексиканския военен хирург Д-р Donato Pérez García (1896-1971), като средство за лечение на хронични дегенеративни заболявания.

За пръв път инсулинът е изолиран от тъканта на панкреаса в Канада и е използван за лечение на диабет в началото на 20-те години на миналия век. Години по-късно в Европа и САЩ инсулинът е използван за предизвикване състояние на кома за кратко време при пациенти със шизофрения, в опит да бъдат излекувани. Инсулинът е използван и за лечение на някои форми на лошо храносмилане и недохранване.

Когато Д-р Donato Pérez García научава за откриването на инсулина, той прави експеримент първо върху себе си в търсене на лечение за стомашно-чревните си проблеми, от които страдал цял живот. И така през 1926 г., човек който не страда от диабет (в случая Д-р Donato) за пръв път се инжектира с инсулин. След серия от инжекции симптомите му изчезват, стомашните функции се нормализират, а апетитът и здравето му се възстановяват напълно. Д-р García стигнал до извода, че инсулинът му е помогнал за по-ефективното усвояване на хранителните вещества от организма му и решил, че по същия начин инсулинът би могъл да се използва в съчетание с някои лекарства, за да бъде по-ефективно действието им по време на дадена терапия. Инсулинът, приет преди лекарствата, би могъл да засили въздействието им върху централната нервна система. Това би могло да промени физичните и химични реакции, които протичат в кръвта и да бъде възстановен баланса, необходим за поддържането на по-добро здраве. За да докаже това Д-р García приложил инсулин при лечение на пациент с невросифилис (1930 г.), в резултат на което настъпило пълно излекуване.

Този метод бил наречен клетъчна терапия. Пет години по-късно Д-р García кандидатства за американски патент за лечение и го получава през 1938 г. Пътува в Съединените щати, за да демонстрира новия си медицински протокол. Посещава Harvard University, Saint Elizabeth’s Hospital in Washington, D.C., Naval Hospital in San Diego, California and Austin State Hospital in Texas, където лекува пациенти. А в Мексико Сити открива болница изцяло специализирана в клетъчната терапия.

През 1946 г. e излекувана успешно с клетъчна терапия първата пациентка, страдаща от рак на гърдата. Много други хронични дегенеративни заболявания също реагират положително на тази новаторска терапия.

По-късно синът на Д-р García, Д-р Donato Pérez García Bellón (1930-2000) се присъединява към баща си в медицинската област, като усвоява и усъвършенства терапията. Клиничните му изследвания са били насочени върху химичните модификации, предизвикани в кръвта след приемането на инсулин, както и други химични експерименти и международни публикации, които дават на клетъчната терапия пълно научно обоснование. В своите изследвания той стига до заключение, че раковите клетки имат поне 8 пъти повече инсулинови рецептори от здравите клетки. Заедно баща и син пътуват в Канада, Щатите и Европа като изнасят поредици от лекции сред медицинските среди.

След смъртта на баща му д-р Donato Pérez García Bellón продължава неговото дело. Също така обединява усилия с д-р Steven G. Ayre и MD Anderson Cancer Center и започват заедно да популяризират клетъчната терапия в Съединените Щати и да обучават лекари от цял свят. Те лекуват успешно с този протокол детски паралич, множествена склероза, гастрит и язва, хронични инфекции, ХИВ/СПИН и други вирусни заболявания. Но преди всичко Д-р García Bellón се концентрира върху лечението на рак, като се запознава с подобренията и адаптациите, както и новите лекарства, които са на разположение по онова време.

Третото поколение клетъчна терапия идва заедно с третия Donato от фамилията - Dr. Donato Pérez García, който усвоява протокола от баща си. През декември 1982 г. той въвежда венозното инжектиране на инсулин на своите пациенти.

По-късно през същия месец д-р Донато осъществява първата модификация на административната процедура и това поставя начало на нова практика за лечение. Няколко години по-късно (1986 г.), клетъчната терапия е преименувана от Д-р Steven G. Ayre в Insulin Potentiation Therapy (IPT®) – Инсулин Потенцирана Терапия. В наши дни това название е променено още един път и като регистриран патент то е Insulin Potentiation Therapy Low Dose (IPTLD ®) – Инсулин Потенцирана Терапия Ниска Доза. Тя е комбинация от най-добрите протоколи и до ден днешен хиляди пациенти са излекувани от три поколения доктори Donato.

Инсулин Потенцираната Терапия е на разположение в България от 2006 г. и се прилага в Медицински център Интегративна медицина под ръководството на Д-р Христо Дамянов.

Д-р Христо Дамянов, д-р Томас Г. Кроис (Австрия) и
д-р Донато Перес Гарсия,

Международен квалификационен семинар по IPT,

Април, 2006 г. Мюнхен

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!
А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Ревматоиден артрит,
има по-добър начин

Когато мозъкът ни праща сигнали

Рак на черния дроб и терапия HIFU

сряда, 7 март 2018 г.

Бих предпочела да съм принцесата фея

Автор: NeosCosmos

Петра Котроцос е една необикновена млада жена. 21-годишната амбициозна режисьорка от Нова Зеландия е ветеран, оцелял от една сериозна битка, битката срещу рака, която започва от 6-годишната й възраст. Това нейно преживяване става причина да напише една детска книжка, илюстрирана от друга млада жена Христина-Ирини Аратиму.

Както можете да си представите I'd Rather Be a Fairy Princess (Бих предпочела да съм Принцесата Фея) е повече от една обикновена детска книжка. Тя е един наръчник по оцеляване, един духовен водач и източник на вдъхновение за всеки, който някога се е сблъсквал с рака, на която и да е възраст, във всяка точка на планетата. Говорейки пред Neos Cosmos (гръцко-австралийски вестник), писателката споделя историята, която се крие зад книгата и говори за вярата си, че може да помогне на много деца да се справят с най-голямото предизвикателство в живота си.

„Като малка, винаги ми харесваха феите и обичах да измислям истории, с които да ги възкресявам. Бях 6-годишна когато направих първата химиотерапия и за мен беше съвсем нормално да използвам феите, за да се справя с това предизвикателство. Четях приказки, за да ми мине времето и да се откъсна от действителността. Представях си, че съм една фея-войник, която воюваше с рака. Използвах детската си фантазия не само, за да откъсна погледа си от терапията, но и за да почерпя сили и надежда, че мога да се преборя с болестта и лечението ми да бъде успешно. С помощта на една семейна приятелка успях да напиша историята, когато бях на 7 години. По-късно, когато бях вече на 17 присъствах на един семинар за творческо писане, организиран от Liz Sommer (личната ми медицинска сестра) и Mary McCallum от издателска къща Mākaro Press, която впоследствие издаде книгата ми. Mary McCallum по-късно ме свърза с илюстраторката Христина-Ирини Аратиму, която също е гъркиня от Уелингтън (както и аз) и останалото е вече история.

Искам тази книга да бъде едно средство за децата да преминат през терапията без да се чувстват самотни, преживяването им да бъде управляемо и по-малко травмиращо. Бих искала да им помогна да опознаят по-добре заболяването чрез думите и гледната точка на някой друг, освен лекарите и медицинските сестри.

Бих се радвала да видя книгата си в детски болници, за да могат да я четат децата, лекуващи се от рак, но и в книжарници и библиотеки, за да я намерят децата, които имат някое приятелче или роднина с рак, без значение на възрастта, и да му помогнат да премине по-леко през тази битка.

В началото писането за мен беше начин да избягам от действителността, но и един творчески подход, който ми помогна да изразя по моя си начин това, което преживявах тогава. Преди всичко исках да запиша преживяванията си на хартия, за да помня това, когато вече щях да съм пораснала. Не съм си помислила, че може да има някаква стойност като книга и затова я държах в чекмеджето до неотдавна. Но сега, когато виждам реакцията на хората спрямо книгата ми, виждам че разказвайки историята си, мога да помогна и на други хора, и по-специално деца, чийто живот е белязан от рак.

За мен е голяма привилегия, че съм от гръцки произход. Мога да чувствам топлотата, подкрепата и любовта на едно голямо семейство. Това е любов, която излиза извън семейния и приятелски кръг и за мен е голямо удовлетворение да знам, че всеки дошъл в дома ми ще бъде посрещнат топло и нахранен добре.”

Книгата на Петра Котроцос I'd Rather Be a Fairy Princess може да бъде закупена онлайн от издателството Mākaro Press на английски език.