Ако искате да постигнете невъзможното, започнете с възможното!
Невъзможното
може да започне с нещо мъничко колкото бучка. Години наред
обръщах специално внимание на предупрежденията: „Всеки месец проверявай сама
гърдите си“. Подобно на повечето жени, аз се проверявах когато се сетя. На
всеки няколко месеца се опипвах набързо, но никога толкова внимателно, колкото
настояват лекарите. Не съм си търсила белята умишлено. Ако я търсите, със
сигурност ще я намерите. Да търсите рак, е направо ужасно. Добре че търсех.
Една вечер,
докато описвах с пръсти кръгчета около гърдата си, спрях рязко. Колко ли време
е стояло това нещо? Дори и да е съвсем незначително, последния път когато
проверих, го нямаше. Нещото се оказа рак на гърдата втора степен. Хирургът
отстрани тумор с размерите на гроздово зърно.
Чуете ли
думата „рак“, изпитвате чувството, че някой е взел фигурите от една игра и ги е
запокитил нанякъде. Пешките и пуловете политат и се озовават на нова дъска.
Всичко се променя, а ти нямаш представа откъде да започнеш. Страхът намалява в
мига, в който предприемеш нещо щом се заемеш с познатото и възможното.
Преди да
започна химиотерапия, записах най-добрите съвети на лекари, роднини, приятели,
книги и оцелели, а после съставих „Ръководство на собственика“, за да ми
помогне да се погрижа за себе си. Щеше да ми напомня, че ракът може да бъде
победен. Направих си план как да преживея четирите месеца химиотерапия и шестте
седмици ежедневна лъчетерапия. „Ръководството“ ми започваше с тържественото
обещание да оцелея:
Аз, Реджина, се заклевам да се
оправя. Заклевам се да участвам активно в лечението, дори това да означава
временно да изтърпя физически, емоционални и интелектуални промени в живота.
Кълна се да се придържам стриктно към курса на лечение и да не поглеждам назад.
Кълна се да направя всичко по силите си, за да се излекувам и да живея.
Всичко в
Тропика на рака се върти около здравето или болестта ти. Не исках
съществуванието ми да се върти около рака. Животът идва на първо място; ракът
остава на второ. И така, измислих план за действие. Радвай се на живота, докато
си болна от рак. Наслаждавай се на времето си с любими хора, прочети всички
книги, които си набелязала, изгледай всички пропуснати филми и си купи отдавна
мечтаното пиано. Планът ми целеше да опазя колкото се може по-голяма част от
ежедневието си непокътнато: да продължа да списвам вестникарски колонки, да
играя на волейбол, да водя писателските си часове. Когато имаш рак, все едно
влизаш в нова часова зона: зоната на рака.
На сутринта
преди първата ми химиотерапия сложих в раничката си бутилка вода,
„Ръководството“, тетрадка, химикалки, бонбон за смучене, сиди плейър, сидита,
слушалки и книги. Сеансът щеше да трае само час, най-много два, но аз се
приготвих за всичко. Отпуснах се на шезлонга, сякаш се намирам на плажа, сложих
си слушалките и се заслушах в песните на Луис Армстронг. „Виждам сини небеса,
също и червени рози, виждам ги да цъфтят за мен и теб. И си мисля, че светът е
прекрасен.“ Светът наистина беше прекрасен, макар да се въртеше около рака в
продължение на цяла година.
Когато през 1998 се оказа, че имам рак на гърдата,
в района нямаше групи за взаимопомощ, които да не искат пари или застраховка.
Всяка болница работеше по своя програма, но липсваше централно място, където да
се срещнеш с други оцелели, да пробваш йога, масаж, рейки, упражнения, да
обмените опит и други холистични средства за лечение.
Година след
като състоянието ми започна да се подобрява, в живота ми влезе Айлийн Сафрън (Eileen Saffron). Тя имаше
мечта. Беше си наумила да създаде място, където всички, имали досег с рака, да
могат да дойдат и да получат нужната им подкрепа. Седнах на масата с десетките
хора, които тя беше поканила на първата среща за планиране на бъдещите ни
действия. Мечтата и изглеждаше необхватна, прекалено амбициозна, направо
невъзможна. Искрено се съмнявах, че някога ще се превърне в реалност, затова се
отдръпнах. Все още бях изтощена от лъчетерапията, умът ми бе замъглен от
химиотерапията и дори не бях в състояние да си представя как ще успее да
осъществи плана си.
Айлийн беше
клиничен социален работник. Поставили диагноза рак на родителите и - първо на
единия, а шест месеца по-късно и на другия. Баща й имал рак на белите дробове,
а майка й - неходжкинов лимфом. Починали в интервал от три години. Докато ги
придружавала по време на лечението осъзнала, че на хората им е потребно място,
където да отидат щом се нуждаят от помощ. Представяла си го като център, който
нито мирише, нито изглежда като болница и където не се чувстваш болен. Мечтаела
да създаде място, където няма да ти искат съответната застраховка, за да ти
дадат необходимия съвет. Няма да се налага да получаваш направление от лекар,
за да отидеш на масаж, и на всеки, засегнат по някакъв начин от рака, ще му се
оказва безплатна подкрепа. Там хората няма да се чувстват толкова самотни.
Айлийн
работеше с пациенти с онкологични и психологически проблеми. Събра
консултативен съвет, започна срещи с експерти и организации по ракови
заболявания. Проучи уелнес центрове в
цялата страна. Постави началото на уебсайта TouchedByCancer.org. Осемнайсет
месеца след онази първа среща тя успя да отвори The Gathering Place. Така и не разбрах как е
задействала всичко. Наистина, как бе успяла?
- Наивността
на оптимиста - призна тя.
Когато
посетих The Gathering Place си припомних думите на момиченцето от Алиса в Страната на чудесата: "Няма
смисъл да се пробва; никой не вярва в невъзможни неща." А Бялата кралица
отговаря: „Смея да твърдя, че нямаш много опит. На твоята възраст винаги го
правех по половин час на ден. Понякога вярвах в шест невъзможни неща преди
закуска.“
Ако искате
да постигнете невъзможното, заемете се с възможното. Центърът на
Айлийн е независим и неповторим. Той не е арена за териториални битки между
болниците. Няма значение къде се е лекувал човек, всички са добре дошли.
Услугите са безплатни за всеки, засегнат от рака. Центърът предлага масажи,
хиропрактика, споделяне на опит, тай чи, йога, програми за правилно хранене,
упражнения и групи за взаимопомощ за почти всеки вид рак. Има групи за
взаимопомощ как да продължиш напред, как да изглеждаш по-добре, как да откриеш
вътрешен мир, програми за прошка, за създаване на приятни усещания и за
здравословно хранене. Библиотека със специализирана литература осигурява
консултации за медицинските разходи, за клинични съдебни спорове и начини на
лечение на ракови заболявания. Юристи доброволци подготвят завещания и помагат
с планиране на имотни въпроси.
Центърът е
място за лечение и надежда. Там никой няма да поиска от теб да покажеш
застрахователната си полица. Когато попаднеш там нямаш чувството, че си в
институция. Няма инжекции, няма кръвни тестове, няма медицински прегледи. Сякаш
се прибираш у дома, сядаш пред камината, по стените са закачени истински
картини, мебелите са удобни и създават уют. Всичко тук е дарено от частни лица
или организации.
Центърът The Gathering Place бе открит през 2000
и разполагаше с 567 кв. м. Той удвои площта и увеличи ежегодния си бюджет от
360 000 долара на 1,8 милиона. Сградата вече е изплатена. Всичко тук зависи
изцяло от дарения на частни лица и организации и разчита на помощта на 350
доброволци.
На мястото,
което бе най-обикновена купчина пръст, сега процъфтява великолепна градина с
фонтани и водопади, със скални кътове и хранилки за птици. Порти от ковано
желязо се отварят към сложни лабиринти. Приказна пътека на изцелението води
през метален пашкул към гигантска сребърна пеперуда. Това място ви напомня
колко прекрасен е светът, независимо че ви се налага да се борите с болестта
или да помогнете да любим човек.
Все още няма
лечение за рака, но хора като Айлийн лекуват страха, предлагайки надежда.
Същото могат да направят и останалите от нас. Успяваме, като се заемаме с
възможното, колкото и невъзможно да ни се струва...
Можете да свалите безплатно на български език книгата на Реджина Брет Бъди чудото от Спиралата
Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:
