Обикновено за болката мислим като за
симптом на заболяване. И това е вярно в по-голямата част от случаите. Болката е
симптом на тумор или инфекция. Тя е симптом на възпаление и в резултат на
операция. В някои от случаите обаче, болката продължава за кратко или за
по-дълго време, след като болният се е възстановил от даденото заболяване. А
когато това се случи болката се превръща в отделно заболяване.
Представете си, че нервната ни
система е свързана по подобен начин както къщата ни. Кабелите се намират в
стената, а ключът за лампата до разклонителната кутия. Когато щракнем ключа
светлината се включва и когато го изключим, светлината угасва. Ако си ударим
палеца с чук тези кабели (нервите) в ръката ни предават информацията в
разклонителната кутия (гръбначния мозък), където нови кабели (нерви) отнасят информацията
до мозъка, където ни става пределно ясно, че палецът сега ни боли.
Ситуацията обаче в човешкото тяло е
далеч по-сложна от това. В действителност това, което се случва е, че
невротрансмитерите се разпръскват в три измерения - странично, вертикално,
нагоре и надолу по гръбначния стълб - и те започват взаимодействие с други
съседни клетки. Тези клетки, наречени глиални клетки, някога са били смятани за
маловажни структурни елементи на гръбначния мозък. Но се оказва, че именно тези
клетки имат жизненоважна роля в модулацията, усилването и в случай на болка,
изкривяването на сетивните преживявания. Тези глиални клетки се активират.
Тяхното ДНК започва да синтезира нови протеини, които се разпръсват и
взаимодействат с прилежащите нерви. И те започват да освобождават
невротрансмитери. И тези невротрансмитери се разпръскват и активират
прилежащите глиални клетки и така нататък, в резултат на което имаме положителна обратна връзка.
Все едно някой да дойде в дома ни и да
преработи стените ни. И следващия път, когато натиснем ключа на лампата,
тоалетната да се пуска три врати по-надолу, съдомиялната машина да продължава
да работи, макар че е изключена или монитора на нашия компютър да угасне.
Макар, че изглежда като лудост, в действителност това е, което се случва с
хроничната болка. И ето защо болката става собственото си заболяване. Нервната
система има пластичност. Тя се променя, и се трансформира в резултат на стимули…
Гледайте цялата презентация на Елиът Крейн, представена пред TED през март 2011 г. ВИДЕО-ПРЕЗЕНТАЦИЯ
Няма коментари:
Публикуване на коментар