Ако сме фенове на соята, не трябва ли да знаем истината за нея?
Ако не сме фенове на соята, защо ни я натрапват, слагайки я в почти всяка
преработена храна?
Ако една храна е толкова спорна, не трябва ли най-малкото да се замислим,
че тук има сблъсък на интереси и дори много повече от икономическа изгода?
Те не подбират средства. Веднъж ни убеждават (и успяват) колко опасен е
конопа. Друг път ни убеждават (и пак успяват) колко полезна е соята. Със същия
успех те (великите) могат да превърнат в храна всяко безполезно нещо или да
обявят за вредна точно храната, която е най-скъпоценна за имунната ни система.
Стига да имат икономическа изгода…
Дали някога ще престанем да им позволяваме да ни убеждават?
А сега да си дойдем на думата за соята
(продължение от миналия пост)
Още през 50-те години на двадесети
век фитоестрогените се свързват с повишаване на случаите на
рак, безплодие и левкемия. Според д-р Уилям Уонг „соята е отрова, точка”. В
своята статия „Соята, отровното семе” д-р Уонг дава няколко факта за това. Два
от соевите изофлавони фитоесторгени (генистеин и диадзеин) са по същество
вкарани в инсектицидите за соевите зърна. Той пита: „Ако те могат да убиват
буболечки, добри ли са тогава за хората?”
Д-р Майк Фицпатрик, уважаван токсиколог,
който е в челните редици на новозеландската кампания против соята, през 1998 г.
пише материал, в който цитира много от публикуваните неща за опасностите от
соевите изофлавони. Докладът е депозиран в Агенцията
за контрол върху храните и лекарствата. Този материал е публикуван като
статия в Новозеландско медицинско списание от февруари
2000 г. със заглавие Соевите млека и
влиянието им върху щитовидната жлеза.
В този материал д-р Фицпатрик твърди:
„Токсичността на изофлавоните за животни първоначално събуди съзнанието на
научната общност за факта, че соевите изофлавони въздействат върху ендокринната
система. Те имат дълбок отрицателен ефект върху ендокринната система на всички
животински видове, изучавани досега. Соевите изофлавони увеличават риска от рак
на гърдата, разстройват менструалния цикъл по време на приемането му и до три
месеца след това. Концентрациите на генистеин в диетата могат да стимулират
клетките на гърдата да навлизат в клетъчния си цикъл. Изразено е опасението, че
жените, хранени със соев белтъчен изолат, имат по-голям брой случаи на епителна
хиперплазия”.
 |
| Миома на матката и най-щадящата терапия |
И като че ли имаме нужда от още изобличаващи доказателства, соята съдържа и фитиева киселина. Наличието
на тази киселина в нея напълно унищожава надеждността на твърденията на
производителите, че соята е добър източник на калций и помага при
профилактиката на остеопорозата. Ето
защо: фитиевата киселина блокира преминаването на жизненоважни минерали
(калций, магнезий, мед, желязо и цинк) през стомашно-чревния тракт. Тъй като
съдържа повече фитиева киселина от всяко друго зърно, соята буквално изсмуква
хранителните вещества от организма!
Само продължителен период на ферментация
може да намали значително съдържанието на фитиева киселина в нея. Учените като
цяло са съгласни, че диета, богата на фитиева киселина, допринася за широко
разпространената минерална недостатъчност в страните от третия свят.
Соята не е пълноценен белтък, тъй като й
липсват незаменимите аминокиселини метионин и цистин. А соевият белтък е труден
за смилане, защото съдържа значителни количества трипсин инхибитори. Трипсинът
е крайно необходим за смилането на белтъците, а раковите клетки са защитени с
белтъчна обвивка, която ги прави „невидими” за имунната система. Соята съдържа
също хемаглутинин - вещество, което улеснява образуването на съсиреци и прави
червените кръвни клетки да се групират. Тези скупчени кръвни клетки не могат да
абсорбират добре кислород, за да го разнасят из телесните тъкани, а това може
да увреди сърцето и да доведе до появата на рак. Всички знаем каква е връзката
между кислорода и рака.
(продължава…)
Няма коментари:
Публикуване на коментар