HEALTHNATURE: Октомври: Просто ми се плаче...

Като човек „оцелял от рак”, не съм сигурна дали обичам октомври или ме е страх от него. Потискащо е да виждаш розовия цвят навсякъде. Постоянно ми напомня, че съм болна. Знам, че хиляди мъже и жени заболяват от рак ежегодно. Така че розовият цвят не се отнася само за мен. Но понякога просто потъвам в мислите си. Мисля си за онези страшни места, които всички искат да избегнат и понякога ми се приплаква.

Друг път ме измъчва огромно чувство за вина. Гледам по телевизията истории за смели хора, корици на списания с красиви жени без коса и си мисля, че наистина съм късметлийка. И продължавам да си говоря мислено. В съзнанието си минавам през болничната врата, за да отида на лечение, където се чувствам по същия начин – виновна. Виновна за това, че съм една от малкото с коса, макар че веднъж я загубих преди 10 години. Виновна за това, че изглеждам здрава, елегантна и с добър тен и така мога да скрия, че съм болна. Чувствам се виновна дори, че си мисля за тези неща, понеже би трябвало да се радвам на всеки момент от живота си.

От друга страна розовото ми дава сила, защото съм една от „оцелелите”. Ние трябва да сме смели, за да можем да се справяме с неизвестностите, с физическите и емоционални болки, както и с материалната страна на лечението. Минавайки през всичко това ние даже се смеем, пеем и танцуваме като на парти. И въпреки това понякога просто ми се плаче.

Искам да знаете, че винаги съм благодарна на бизнесмените, медийте и отделни личности, които украсяват града в розово, за да дадат представа за борбата с рака на гърдата, да информират и да събират дарения. От личен опит знам в каква степен ранното диагностициране на рака и съвременните лечения могат да дадат шанс за живот, но понякога просто ми се плаче.

Плаче ми се, защото съм тъжна, ядосана, наранена, объркана, смутена, защото толкова много хора трябва да се борят с рака, а все още няма лечение.

Плаче ми се, защото след всеки един щастлив разказ осъзнавам, че има много други, които не завършват щастливо. Плача за тях и плача за себе си, чудейки се дали няма да бъда една от тях.

Плаче ми се, защото съм благословена. Поради някаква причина имам рак на гърдата, рак на кожата и метастази и въпреки това все още съм тук, живеейки с хората, които обичам. Плаче ми се, защото даже и болна от рак понякога забравям да живея за момента и не оценявам всичко, което имам.

Но да знаете, че плача и когато съм щастлива. Истината е, че въпреки всички трудности, свързани с рака и постоянното напомняне, че е октомври, аз съм щастлива. Щастлива съм, че месецът за борба с рака на гърдата дава представа на мъже, жени и деца за важността на самоизследването за ранна диагностика. Радвам се, че вече много жени оценяват мамографиите и дискутират темата за рака на гърдата със своите лекари. Радвам се, че толкова много организации отделят от своето време, пари и средства да помагат на семейства, борещи се с тази болест. Щастлива съм, че се набират средства за търсене на лечение за рака на гърдата.

И така, докато целият свят украсява градовете в розово през месец октомври, присъединете се и дайте своя принос. Но преди всичко се консултирайте с лекаря си, за да научите как да се самоизследвате. Освен това, приберете се у дома и кажете на най-добрия си приятел, съпруг, деца или домашен любимец колко много ги обичате. Помнете, че розовото символизира любовта.

Установих чрез всички уроци, които получих от рака, че най-добре се чувствам когато прегърна цялата любов около мен.

Автор: Карин Съливан

Няколко думи за автора: Карин Съливан е съпруга, майка, писател, публичен говорител и автор на PrettyWellness.com, която винаги намира причина да се усмихва. Диагностицирана за пръв път с рак през 2004 г. тя минава през хирургия, химиотерапия и косопад. След това се връща отново в корпоративния свят в изключително добро състояние, без някой да знае, че е преодоляла рак на гърдата. Защото не обича да се говори по неин адрес от рода на „онова момиче с рак”. На 40-я си рожден ден Карин научава, че ракът се е върнал отново. Разтърсена от тази новина, тя решава, че този път трябва да прегърне живота си с рака, а не просто да го преодолее. Добрата новина е, че лечението й работи. Дали става въпрос за конвенционална медицина, веганска диета, гореща йога, рутинна разходка или позитивно мислене, нейният рак, който е от четвърта степен, не расте. „Дали ще изчезне ракът ми или не, аз се надявам да имам дълъг живот със или без него.” – споделя тя. Както казва и в статията си по-горе, Карин е все още тук, живеейки с хората, които обича. И освен това вдъхновява хиляди хора да прегърнат здравето си чрез своите мотивационни лекции, които изнася из цялата страна.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!