Никой от тях не иска да чуе, че е различен

Неотдавна, докато се намирах в един магазин, пред мен мина дете в инвалидна количка с родителите си. Веднага щом се загуби от погледа ми, чух зад себе си една дама да казва на приятелката си: „Горкичкото! Това дете е с увреждания!” А тя отговори гневно, подчертавайки: „Дете със специални способности, Мери!”

Разбирам, че тази жена имаше нужда да поправи приятелката си Мери, че това е един по-вежлив и елегантен начин да говориш за хората с увреждания. Може би се чувстваше неудобно и неловко и си мислеше, че тази характеристика приляга повече на хората с увреждания.

Не, никой от тези хора не иска да чуе, че е различен или специален. Нито човекът с увреждания, нито неговото семейство. Това, което иска повече от всичко е да не се различава от останалите по никакъв начин. Това означава, че иска да прави всичко онова, което останалите могат да правят. Да може да се движи по пътя безпрепятствено, да ходи на училище и да завърши висше образование.  Да има същите права за обучение и здравеопазване. Да се движи с градския транспорт, да ходи на театър и кино, да посещава музеи и изложения и да може да отиде на плажа. Т.е. неща, които правим всички ние.

Разбира се няма закон, който да забранява всичките тези неща на хората с увреждания, но действителността е съвсем различна. Глухите се нуждаят от преводач, когато се налага да отидат в болницата, на театър или на лекции в университета. Хората, които имат двигателни проблеми, се нуждаят от специални места за тях. Обществеността трябва да каже „да”, за да се построят специални рампи по плажовете, за да могат да влизат хора с инвалидните колички във водата. Хората, които имат проблем със зрението биха искали да вървят с бастуна си по тротоара, без да се блъскат в дървета или паркирани коли или да имат право да влизат навсякъде със своето куче-водач.

Всеки един от тези хора би предпочел хиляди пъти да го наричат „човек с увреждания”, стига да има горните неща на разположение. Може би по този начин бихме им показали, че  действително оценяваме техните способности и щяхме да имаме за цел не да ги утешаваме, а да им дадем решение на ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват.

Задоволявайки техните нужди, давайки им всичко онова, което ние смятаме за даденост, образованието, придвижването из града, културата, здравето, може би всичко това би извадило на бял свят техните действителните способности.

Автор: Катерина Нанопулу

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете тази статия с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Хронично възпаление
и хранене

Шест стъпки за
облекчаване на мигрената

Миома на матката и
най-щадящата терапия