От Dr. Sarah Brewer
Погледната под микроскоп, простатната жлеза се оказва изпълнена с повече канали и глухи улици от самата Венеция. Те лесно могат да се инфектират, възпалят или запушат било от сгъстена секреция или малки чакълоподобни камъчета. Така се получава простатит, от който страда всеки трети мъж между 20 и 50 години. Болестта се проявява в няколко форми.
Погледната под микроскоп, простатната жлеза се оказва изпълнена с повече канали и глухи улици от самата Венеция. Те лесно могат да се инфектират, възпалят или запушат било от сгъстена секреция или малки чакълоподобни камъчета. Така се получава простатит, от който страда всеки трети мъж между 20 и 50 години. Болестта се проявява в няколко форми.
Остър бакетериален простатит. Тази инфекция се причинява от
бактерии, идващи от храносмилателния тракт, които стигат до пикочопровода или през
уретера, или по кръвен и лимфен път. Понякога причинителите са микроорганизми на
венерическите болести (напр. гонорея, хламидии). Симптомите се появяват
внезапно и биват: неразположение, студени тръпки или треска, болки в долната
част на гърба, около бедрата или гениталиите, пронизваща болка между скроума и
ануса, болезнено и затруднено уриниране, често уриниране, болка при еякулация.
При преглед чрез
туширане лекарят напипва топла, подута и мека простатна жлеза. След
установяване на диагнозата се предписва продължителен (обикновено до четири
седмици) курс с антибиотици; подобрението трябва да настъпи след първите
няколко дни. В някои случаи простатната жлеза се подува дотолкова, че притиска
напълно уретера, което прави уринирането невъзможно и се налага постъпване в
болница. Под местна упойка се поставя катетър, който възстановява дренажа на
урината. Ако въпреки лечението възпалителните промени в гънките и каналите на
жлезата останат, може да се говори за хронично състояние на болестта.
Хроничният простатит е обичайно заболяване в развитите
страни. Медицинската статистика разкрива, че един на петима мъже под 40 години
и трима от всеки петима в по-напреднала възраст имат хронично възпаление на
простатната жлеза, което протича без външни симптоми.
Съществуват две разновидности
на хроничния простатит: единият е причинен от микробна инфекция, а при другия има
възпаление без признаци на инфекция.
Хроничен бактериален простатит. Микроорганизмите навлизат в простатната
жлеза и причиняват локализирана инфекция с гной и микроабсцеси. Настъпва
подуване, което блокира обичайните канали за оттичане и задържа бактериите в
жлезата. В някои случаи бактериите
се обвиват в простатна секреция, която се втвърдява до малки кристалчета или
камъчета, и така се защитават от атаките на имунната система и антибиотиците. С
това се обясняват честите пристъпи на хроничните бактериални простатити.
Симптомите
варират, но общото между тях е: болка и дискомфорт в простатата, скротума,
тестисите, ректума или върха на пениса, болки в долната част на гърба,
слабините или от вътрешната страна на бедрата, водниста секреция от пениса, често
и болезнено уриниране, болезнена и/или преждевременна еякулация с кръв в
спермата, инфектиране и подуване на тестисите. За съжаление тези състояния
трудно се отстраняват и някои мъже страдат от симптомите им през целия си
живот.
Хроничният небактериален простатит може да сполети мъжа по всяко време
след пубертета, но най-често се явява между 30 и 50 години. Проявява се с
възпаление, при което простатната жлеза отделя бели гнойни клетки, но не и
бактерии.
Общоприето
обяснение е, че това страдание се причинява от ненормално изпразване на
пикочния мехур, при което урината отива в каналите на простатната жлеза и предизвиква
дразнене и възпаление. Може да се получи или да се влоши, ако мъжът тренира
бягане или активен спорт с пълен мехур.
Съществува и
друга теория, според която някои мъже произвеждат по-гъста и може би
по-киселинна простатна секреция, която не може да се оттича нормално през тесните
канали и в резултат от натрупването й се получава подуване и възпаление. Обичайните
симптоми са: болки в тестисите, пениса или ректума, болки в долната част на
гърба, пареща болка при уриниране, секретиране от уретера, особено след
сношение.
Хроничната
небактериална инфекция може да се окаже трудно податлива на лечение, понеже
възпалението и подутината, така да се каже я капсулират в жлезата. Лекува се с
антибиотици в продължение на поне шест седмици до три и повече месеци. Противовъзпалителни
болкоуспокояващи като ибупрофен също облекчават отока, възпалението и болката.
По време на
лечението или докато траят симптомите се препоръчва въздържане от полови
контакти. Ако проблемът се дължи на инфекция, съществува възможност за пренасянето
й на партньорката, която може да получи цистит или вагинална инфекция.
Най-добре е лекарят да прецени кога да се възобнови сексуалната активност.
(продължава...)
Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои инересни неща за вас:
(продължава...)
Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои инересни неща за вас:
Мъжко здраве простатна жлеза |
Хроничен стрес и адаптогени |
Ролята на HIFU при рак на щитовидната жлеза |
Няма коментари:
Публикуване на коментар