С признателност към д-р Ан

Искрено се възхищавам на д-р Ан Уигмор. Винаги, когато си поръчам чаша сок пшенична трева, имам чувството, че лично я познавам. Сокът от пшенична трева ми дава здраве. На д-р Ан дължа възможността да го пия в близкия магазин. Благодарение на нея хората по целия свят могат да пият сок от пшенична трева и да се радват на безбройните му лечебни свойства. Удивително е как д-р Ан продължава да докосва живота ни десетилетия след смъртта си, въпреки че повечето от нас никога не са я срещали и може би дори не са чували името й.

Д-р Ан не само открива и задълбочено изследва лечебните свойства на пшеничната трева, но и разработва и подробно описва процеса на отглеждането й в домашни условия и навсякъде по света. Тя създава и евтината сокоизстисквачка за нея, която да направи този еликсир на живота достъпен за всички.

Високо ценя много от откритията й, които всички спокойно използваме в ежедневието си, сякаш винаги са съществували. Кой днес си спомня, че суровата деликатесна храна се е родила с рецептите на д-р Ан за „сирене от семена“ и „сурова супа“? Тя е създателят на млякото от ядки, сушените кракери, бадемовите питки  и „живите“ бонбони.

Д-р Ан ни запозна с много видове кълнове, както и с торбичката за кълнове. Където и да пътуваме със семейството ми, винаги вземаме със себе си покълнали семена, за да имаме прясна зелена храна. Д-р Ан нарича кълновете „жива храна“. Трудно можем да си представим, че преди време тези думи изобщо не са съществували.

Д-р Ан откри многото лечебни свойства на смлените храни и най-вече зелените. През последните години от живота си тя приемаше само смляна храна, голяма част от която беше зелена. Тя обърна внимание, че смлените храни се усвояват по-добре от организма. „Ако имам ябълка, ще я смеля, вместо да я дъвча казваше тя, - защото не искам да губя нито нейната енергия, нито моята“.  

Преди д-р Ан хората използваха блендерите и пасаторите за незначителни  цели като биене на яйца и приготвяне на коктейли. Днес не можем да си представим суровоядната кухня без мощен блендер.

Д-р Ан ясно виждаше тясната връзка между необременената с химикали почва и човешкото здраве и защитаваше биоградинарството и компостирането още през 60-те години на 20 век, когато повечето хора тъкмо започваха да възприемат химичните торове като бъдещето на земеделието.

Д-р Уигмор притежаваше уникалната способност да обръща внимание на широк спектър от събития, да изследва живота на тази планета като цялостен процес и да прилага задълбочените си познания към множество различни аспекти от нашето всекидневие. За разлика от мнозина, тя не избра да специализира в нито една тясна област. Имаше смелостта да формира собствено мнение за всичко, с което се сблъскваше, независимо дали ставаше дума за кръвни изследвания, клизми, постене, състав на храните, бактерии, градинарство или питейна вода. Благодарение на всеобхватния си поглед тя бе способна да създаде система за лечение, която помогна на хиляди хора.

Д-р Ан беше известна с упоритата си и продуктивна работа. Всеки ден имаше нови идеи. Поддържаше се в отлична форма, винаги тичаше, никога не ходеше, спеше само по два часа в денонощието. На осемдесет и две години нямаше нито един бял косъм. Сам по себе си този факт беше толкова невероятен, че учениците й я помолиха да изследват кичур от косата й в лабораторни условия, за да проверят дали наистина не е боядисана. Резултатите показаха, че това е естественият й цвят.

Освен задълбочените си изследвания в областта на човешкото здраве,  д-р Ан беше активен защитник на животните,  бореше се срещу флуорирането и хлорирането на питейната вода, обявяваше се срещу химичното замърсяване и много други.

Най-новите научни открития доказват, че д-р Ан е била права в повечето си предвиждания и препоръки. Вярвам, че ще дойде ден, когато студентите ще изучават нейните книги така, както сега изучават Хипократ.

Д-р Ан е известна по целия свят. И досега при пътуванията си срещам хора, които ме питат дали съм чувала за нея. Въпросът обикновено е последван от вълнуваща история за поредния човешки живот, спасен благодарение на нейните учения. Съмнявам се, че може да се изчисли колко души дължат живота си на тази гениална жена. Самата тя беше един от най-здравите хора на планетата през 20 век. Тя живееше така, както съветваше другите да го правят, и лично практикуваше всичко, на което ни учеше.  А хората,  които я познаваха лично,  вечно ще помнят благия й, любящ дух.

                                                                                 Виктория Бутенко

Д-р Буржински - поредната битка!
Големи дози Витамин С убиват рака!
Лечебният метод на д-р Боб Бек

Д-р Буржински - поредната битка!

Д-р Станислав Буржински е роден в Полша през 1943 г. Интересът му към химията е изключително силен и като ученик през 1960 г. той печели национален медал в проведената Олимпиада. След завършване на гимназия записва медицина. Проявява силно влечение към биохимията и дори му дават да отговаря за една лаборатория още докато следва. Като студент той публикува и първите си статии върху аминокиселините и пептидите. 

През 1967 г. Буржински завършва медицина с отличие - пръв сред своите 250 съвипускници, а една година след това защитава и докторат по биохимия - постижение, с което могат да се похвалят малцина на тази възраст.

Темата на дисертацията му е свързана с изследването на кръв от пациенти с различни заболявания и връзката между тях и наличието на определени аминокиселини в организмите им. Наблюденията, които той прави през този период, насочват в определена посока проучването на живота му. Успехите му обаче предизвикват завист сред колегите му в социалистическа Полша и той е привикан в казармата. 

Благодарение на влиятелни учени след 2 г. емигрира в САЩ. През 1974 г. получава финансова помощ от Националния институт по рака на САЩ, която използва, за да купи уредите, необходими за продължаване на научноизследователската си дейност.

Д-р Буржински открива, че група пептиди, естествено съществуващи в тялото, потискат израждането на обикновените клетки в ракови. Според него те са част от биохимична защитна система на организма, която допълва имунната, но все пак има по-различно действие от нея. Тези пептиди ни защитават от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, а чрез препрограмирането им. Буржински ги нарекъл антинеопластони. Той открил, че раково болните хора имат много силен недостиг от тези пептиди в тялото си - само до 2-3% от количеството, намиращо се в здрав организъм. Въвеждането на достатъчно антинеопластони през устата или инжекционно водело до бързо намаляване на повечето видове ракови образувания и до тяхното изчезване. Приложението им не е свързано със странични ефекти за разлика от химиотерапия  и лъчетерапията, дори и при приемане на много големи количества от тях.

Благодарение на тази терапия от 1977 до 1992 г. при повече от 2000 раково болни хора, много от които в терминален стадий и обявени за нелечими, било постигнато излекуване или подобрение със значително удължена преживяемост.

През 1983 г. FDA се опитва да попречи на д-р Буржински да прилага своето лечение, като завежда гражданско дело срещу него. Съдията не вижда никаква вина и искът е отхвърлен. Но адвокатът на Буржински споделя какво му е казал представителят на Управлението Робърт Спилър: "Имаме и други начини да го спрем."

През юли 1985 г. агенти на FDA нахълтват в клиниката му в Хюстън, Тексас. Без да имат право, агентите конфискуват около 200 000 страници документация по случаите на неговите пациенти и във връзка с проучванията му.

През 1990 г. д-р Буржински отново е призован в съда да дава показания. През 1991 г. петима експерти от NCI посещават клиниката му и преглеждат документацията на 7 души с тумори в мозъка, които са били смятани за нелечими. Те установяват, че петима от тях са в ремисия (т.е. при тях не се забелязва никакъв тумор), а други двама са в регресия, т.е. новообразуванието е намаляло. Експертите утвърждават, че прилаганото лечение има антираков ефект и препоръчват по-нататъшни опити.

На 24 март 1995 г. д-р Буржински заедно с трима свои излекувани пациенти е поканен в предаването на Си Би Ес "Дис Морнинг". Още същия ден следобед агентите на FDA нахлуват в клиниката му, където извършват обиск, и след като 7 часа тероризират персонала му, си тръгват с пълни кутии с документация - негова лична, медицинска и на фирмата му. Независимо,  че не било намерено нито едно доказателство, уличаващо го в каквото и да е престъпление, до 1997 г. д-р Буржински живее в един кошмар, непрекъснато преследван по различни начини - призовки за съдебни дела, конфискация и унищожаване на информация за лекуваните от него хора, като дори е оказван психически тормоз над някои от тях.

ИЗТОЧНИК

На 19 ноември 2015 г. д-р Буржински отново беше изправен пред съда с цел да му бъде отнето медицинското разрешително, за да спре да спасява хора. Колко нелепо! И това дело още не е приключило…

Беше открита подписка в негова защита и до този момент са събрани повече от 29 000 гласа. Ако желаете да се присъедините, можете да го направите ТУК

Големи дози Витамин С убиват рака!

Лечебният метод на д-р Боб Бек

Хирургия без скалпел на маточната шийка

Големи дози Витамин С убиват рака!

Витамин С е важен за образуването на колаген - белтъчния „цимент”, който държи клетките заедно. Мислете за клетките като за „тухли в стена”. Здравината на всяка стена всъщност не е само в тухлите, но е резултат и от спойката между тях. Колагенът е „циментът”, който държи клетките заедно.

Ако колагенът съществува в изобилие и е качествен, клетките се държат здраво една за друга. Ако са слепени, туморните клетки трудно ще се разпространяват между тях. Затова силният колаген може да възпрепятства разпространението на рака.

Раковите клетки отделят ензима хиалуронидаза, който им помага да разтварят колагена и да навлизат в останалата част от организма. За да се попречи на този ензим да разрушава колагена,  е необходимо да се повиши приемът на Витамин С в съчетание с незаменимите  аминокиселини: L-лизин, L-пролин и EGCG (катехин). Лабораторните изпитания показват ефективността на комбинацията от тези четири вещества за блокиране на ензима хиалуронидаза.

На имунната система витамин С е необходим, за да създава и мобилизира левкоцитите, които се борят с рака. Жизненоважно е да имаме максимално силна имунна функция, ако искаме организмът да се справи с болестта. Както вече споменах, конвенционалното лечение с химиотерапия и облъчване унищожава имунната система. В публикация от 1995 г. няколко лекари представят доказателства, че аскорбиновата киселина е токсична за раковите клетки. С други думи, витамин С убива ракови клетки, без да пречи на нормалните клетки.

Витамин С засилва имунната система и избирателно убива раковите клетки. Витамин С съдейства за транспортирането на кислород до клетките и е мощен антиоксидант. Кръвта пренася витамин С до белите дробове, където се окислява. След това се пренася до клетките, където се разпространява в митохондриите и доставя своя кислороден потенциал, засилвайки дихателната система. Така цикълът се повтаря.
Големите дози витамин С служат като пренасяща кислорода молекула в кръвта. Най-добре е да се комбинира  с витамин Е, тъй като витамин С пренася кислород в цитоплазмата, а витамин Е пренася кислород през клетъчните стени.

За функционирането на нормалните клетки се изисква съвсем малко и точно определено количество антиоксиданти. Всеки излишък се отхвърля. Освен всички дефекти злокачествените клетки също така нямат тази способност  да регулират приема на антиоксиданти (като витамин С и витамин Е). Затова те се натрупват в раковата тъкан до такова количество, което да доведе до разпадане и смърт на злокачествените клетки.

Разбирането, че витамин С е полезен за лекуване на рак, се приписва главно на пионерската дейност на д-р Лайнъс Полинг. През 1976 г. той и шотландският хирург д-р Юън Камерън докладват, че пациентите, лекувани с високи дози витамин С, оцеляват три до четири пъти по-дълго в сравнение с пациентите, които не приемат хранителни добавки с витамин С. Изследването е проведено в началото на 70-те години на 20-ти век в болницата Vale of Leven, в Loh Lomond, Шотландия.

Д-р Камерън лекува 100 пациента с напреднал стадий на рак с

10 000 мг витамин С на ден. След това подобрението на тези пациенти е сравнено с това на 1 000 пациента (лекувани от други лекари), които НЕ са приемали витамин С. Анализите са публикувани през 1976 г. в Протоколи на Националната академия на науките, с Полинг като съавтор. Докладът от 1976 г. подчертава, че всички пациенти са подложени на конвенционално лечение (тоест на „великата тройка”). Било докладвано, че пациентите приемащи витамин С, имат средно 300 дни повече преживяемост и подобрено качество на живот от другите пациенти. Техните експерименти докладват категорично, че за неизлечимите пациенти витамин С е по-доброто лечение от химиотерапията.

Онкоиндустрията била бясна на Полинг и Камерън. Нямало начин да бъде позволено тези двама „шарлатани” и тяхната витаминна терапия да унищожат химиотерапевничната  „дойна крава”! Толкова много неща са заложени на карта в името на онкоиндустрията!  Акционерите искат огромни печалби! Бордовете на директорите искат седемцифрени заплати и златни парашути! Децата им имат нужда от обучение в престижните училища на Ivy League! Така че по стандартната оперативна процедура се провежда кампания, която да дискредитира истината на  д-р Полинг и д-р Камерън. Но възникнал голям проблем: резултатите от тестовете вече били публикувани в книгата на Камерън и Полинг  Ракът и витамин С.

Затова сътрудниците на онкоиндустрията бързо запретват ръкави. Те провеждат три мними изследвания с предварително определени резултати и всички противоречат на откритията на Камерън и Полинг. Ето тяхната мръсна тайна. Във всичките три изследвания те пропускат да следват протокола за селективност, протокола за лечение и прилагат няколко фантастични лингвистични и статистически хитрости.

Чудно ли е тогава, че в края на краищата онкоиндустрията гордо оповестява, че Камерън и Полинг са шарлатани и че техните резултати не са достоверни? Обаче четири напълно независими изследвания използват същия протокол на лечение и получават същите резултати като тези на Полинг и Камерън. Трите фалшиви изследвания не използват същия протокол на лечение и не получават същите резултати.

Според Уебстър Кер проучванията на клиниката Mayo са извършени с цел да се дискредитира труда на два пъти нобеловия лауреат Лайнъс Полинг. Той твърдял, че има научни доказателства за витамин С и затова трябвало да бъде спрян. За американското корумпирано правителство е напълно неприемливо (от гледна точка на Биг Фарма) да позволи каквито и да са научни доказателства за алтернативни методи за лечение на рака. Тъй като има научни доказателства за витамин С и тъй като те не биха могли да направят така, че двукратен нобелов лауреат да замълчи, трябвало да се направят лъжливи изследвания е цел вниманието на обществото да се отклони от достоверните изследвания. Щом веднъж фалшивите изследвания приключат, медиите могат да прикрият истината и веднага да впишат достоверните изследвания в черния списък (виж подробности)

Главната заслуга за основаването на Движението за алтернативно здраве с използване на хранителни (ортомолекулярни) методи за лечение се дължи на д-р Ейбрахам Хофър. По време на практиката си повече от 40 години той лекува хиляди пациенти предимно от рак и шизофрения. Автор е на много статии за списания и книги. Като част от усилията си той помага на д-р Лайнъс Полинг за лечението на рак с витамин С (заедно с други хранителни вещества).

Колко витамин С трябва да се приема? Изследванията показват, че за да влезе достатъчно витамин С в раковата клетка, най-добрият начин е да се влива венозно. Разбира се, трябва да се прави под лекарско наблюдение - в никакъв случай не трябва да опитвате сами да си поставяте венозно витамин С! Най-важно е да се приемат големи количества витамин С на няколко приема всеки ден.

Клиника RIORDAN - голяма изследователска клиника в Уичита, Канзас предлага терапия с витамин С. Всички подробности тук. 

Лечебният метод на д-р Камерън

                                                                         Тай Болинджър
                                                             Ракът - да оцелееш извън матрицата

Прочетете още: 
Чаят Есиак - още едно природно чудо, което лекува рак
Терапия за заболявания на маточната шийка

                                                                             

Лечебният метод на д-р Боб Бек

През 1990 г. двама лекари, д-р Уилям Лаймън и д-р Стивън Кали, откриват, че слаб електрически ток може да направи микробите неспособни да се размножават, да станат инертни и безвредни. Това е едно от най-великите открития в историята на медицината, защото буквално всички болeсти се причиняват или усложняват от микроби. Откритието е лекарство за почти всяка болест, позната на човечеството.

Обаче, въпреки че технологията е добре документирана, конвенционалната медицина не се интересува от гениалното откритие. Тя се интересува от различни видове лечения, а не от излекуване, защото лекуването на един човек е по-доходно от излекуването му.

Д-р Бек, който умира през 2002 г., има докторска степен по физика и 30-годишни изследвания в областта на електромедицината. Той научава за откритието на Лаймън и Кали и открива неинвазивен начин да го използва.

Д-р Бек споделя:

„Прочетох статия в „Сайънс Нюз“, публикувана на 30 март 1991 г. На 207 страница се описваше „шокиращото” лечение на СПИН, предложено от Колежа по медицина „Алберт Айнщайн ” в Ню Йорк. Някой случайно открива начин напълно да излекува СПИН. Прегледах статията и открих, че на 14 март 1991 г. на Първия международен симпозиум по комплексна терапия пред Обединения конгрес на комбинирани терапии във Вашингтон е представена разработка за лечение на СПИН.

Когато се опитах да намеря копие от този материал, за да разбера съдържанието му, установих, че е изчезнал или може би е изключен от докладите на заседанията. Наех частен детектив, който получи копие от резюмето лично от един от присъстващите на конференцията. Направих справка и открих, че единственото друго споменаване на тази технология се намира в списание Longevity появило се в изданието от декември 1992 г. Там се казва, че д-р Стивън Кали от Колежа по медицина „Алберт Айнщайн ” е открил начин да спре развитието на СПИН в кръвта, но че ще са необходими години на изпитания преди устройството за убиване на вируси с електричество да бъде готово за употреба. С други думи, първо са го открили, а след това веднага са се опитали да го унищожат.
Но се случва нещо странно. Две години по-късно неочаквано се появява патент. Патентният отдел на правителството на САЩ описва целия процес. Можете да разгледате Патент 5188738, в който същият д-р Кали описва процеса, който ще въздейства върху каквото и да е: бактерии или вируси (включително и причиняващия СПИН), паразити или всички гъбички, съдържащи се в кръвта, правейки ги неспособни да заразяват нормалната здрава човешка клетка. Това се намира в правителствен документ! И се случва през 1990 г.! Защо обществото не знае за това? Предполагам, че ако има сполучливо лекарство за СПИН, всички трябва да разберем за него.

Когато прегледах работата на д-р Кали, реших да продължа напред и да я финансирам. Установих, че устройството действа при всички случаи. В продължение на две и половина години дадохме пълно признание за изобретението на д-р Кали, чието име носи патентът. Тогава открих, че тази технология има дълга история. Върнахме се по следите на тези патенти 107 години назад!Открихме Патент 4665898, датиращ от 19 май 1887 г., който лекува всички видове рак. Защо е скрит? Защо вашият лекар не ви е казал за това абсолютно доказано и проверено лечение на рака? Отговорът е, че лекарите получават по 375 000 долара на пациент за операция, химиотерапия, рентгеново облъчване, болничен престой, за участие в лечението на други специалисти и анестезиолози. Това е официалната статистика от търговското министерство на САЩ.
За съжаление излекуваният пациент е изгубен клиент ”.

Първите изследвания трябвало да бъдат извършени извън САЩ. Първият електромедицински апарат е наречен пречистващ кръвта апарат или електрификатор на кръвта. Електрификаторът създава слаб променлив електрически ток, който унищожава ключов ензим на повърхността на микроба и му пречи да се размножава. След това организмът безопасно изхвърля лишените от сила микроби.

Обаче д-р Бек открива, че в някои случаи вирусът на СПИН се възвръща отново. Той стига до извода, че някои вируси са в латентно състояние и затова не циркулират в кръвта. След това разработва втори електромедицински апарат - магнитен пулсатор, за да „извади от строя” и онези микроби, които не циркулират в кръвта.

Методът на д-р Бек включва също използване на колоидно сребро и наситена с озон вода. Тъй като този метод потенциално унищожава „полезната” чревна флора в храносмилателния тракт, трябва да се приемат пробиотици, за да се възстанови.

Най-малко един човек е хвърлен в затвора за това, че продава оборудване по метода на Боб Бек, а двама други умират мистериозно. Д-р Бек смята, че предложеното от него лечение, което очевидно премахва всеки микроб от организма, е ефикасен начин за възстановяване на имунната система. Той е убеден, че това е основателна причина лечението да има такъв голям успех при болни от рак.

ВНИМАНИЕ: Никой друг алтернативен или съвременен метод за лечение на рак не може да се използва съвместно с метода на Боб Бек. Всеки друг метод трябва да бъде ПРЕКРАТЕН най-малко два дни преди началото на лечението по метода на Боб Бек. Той трябва да бъде използван самостоятелно - без лекарства, без билки и т.н.

Внимание! Ако решите да използвате метода на Боб Бек, моля, проверете този уебсайт.


                                                                                           Тай Болинджър

Щадящата Инсулин-потенцирана терапия (IPT)

Чаят Есиак - още едно природно чудо, което лекува рак

Защо да предпочета карта Φροντίδα Υγείας?

Щадящата Инсулин-потенцирана терапия (IPT)

                                   Ракът е заболяване, за което е било казано, 

                                              чe лечението е по-лошо от болестта

Методът на лечение с инсулин-потенцирана терапия (IPT) е създаден през 1930 г. от мексиканския лекар д-р Donato Perеz Garcia на базата на емпирични наблюдения. За пръв път той излекувал пациент,  болен от невросифилис с тази терапия. По късно, през 1946 г. той прилага инсулин-потенцирана терапия на първия си пациент болен от рак и постига пълна ремисия. В онези далечни  времена онкологията все още не е съществувала като специалност.  През 1955 г. неговият син д-р Donato Perez Garcia Bellon се присъединява към баща си и в последствие продължава тази лечебната практика. Методът е прилаган при най-различни заболявания, включително и онкологични. Понастоящем водещ клиницист в областта на IPT е д-р Garcia – трети (D.P.Garcia), внук на основателя на терапията. Той успешно я прилага с ниски дози от стандартна химиотерапия, съчетано с дезинтоксикационно лечение, използване на хранителни добавки и др., което води до реални успехи в лечение на туморите.

Читателите ще разпознаят инсулина като хормон, използван за лечение на диабета. Отделян от панкреаса при здрави хора, инсулинът е хормон със силно въздействие върху човешкия организъм, като основно управлява доставката на глюкоза през клетъчните мембрани в клетката. Инсулинът предава информация на клетките, като се свързва със специфични инсулинови рецептори, разпръснати по външната повърхност на клетъчните мембрани. Всяка клетка в човешкия организъм има между 100 и 100 000 инсулинови рецептори. Инсулинът всъщност отваря клетъчната мембрана или вратата към клетката. По този начин позволява на захарта и на други вещества да бъдат внесени в нея. Ето защо при състоянието на диабет до клетките не се доставя захар поради невъзможността да се произвежда инсулин. Затова болните развиват хипергликемия (високи стойности на кръвната захар).

Какво общо има това с рака? Добре известен научен факт е, че раковите клетки имат неутолим апетит за глюкоза. Спомняте ли си, че ракът обича захар? Спомнете си също, че раковите клетки са анаеробни. Затова те произвеждат енергия чрез ферментация (анаеробно разграждане) на глюкоза - изключително неефективен начин за произвеждане на енергия. Това също е една от причините болните да отслабват. Раковите клетки имат нужда от толкова глюкоза, че буквално я крадат от нормалните клети, като по този начин уморяват болния от глад.

При тази терапия инсулинът действа като потенциатор - подлъгва раковите клетки да очакват, че ще бъдат нахранени със захар, а всъщност се унищожават чрез химиотерапията. Тъй като инсулинът действа като потенциатор и увеличава ефективността на химиотерапията, няма нужда от толкова лекарства, колкото се прилагат по време на химиотерапия. Това означава, че се проявяват и далеч по-малко странични ефекти, както и че лечението е по-ефективно.

Интересна връзка между раковите клетки и инсулина откриват нови изследвания, публикувани в медицинската литература. Според тях раковите клетки произвеждат и отделят свой собствен инсулин.

Според д-р Стивън Ейър, един от експертите по инсулин-потенцирана терапия, раковите клетки получават енергия като отделят собствен инсулин и се стимулират да растат чрез отделянето на собствен инсулиноподобен растежен фактор. Това са техните злокачествени механизми. Инсулинът и инсулиноподобният растежен фактор се прикрепват към специални рецептори на клетъчната мембрана. Тези рецептори са шестнадесет пъти по-концентрирани на мембраните на раковите клетки, отколкото на нормалните клетки. Точно тези рецептори са ключът към инсулин потенцирането. Крайният резултат от използването на инсулин в тази терапия е, че ниската доза химиотерапия се канализира точно във вътрешността на раковите клетки, като ги унищожава по-успешно и без странични ефекти. Инсулин-потенцираната терапия е находчива. Тя убива раковите клетки, като използва същите механизми, които раковите клетки използват, за да убиват хората.

JessiHealthConsulting

Горният цитат е съществен за разбирането на механизма на инсулин

потенцираната терапия. Тази терапия убива раковите и само раковите клетки. Те имат собствено и независимо отделяне на инсулин, също както имат и собствено независимо отделяне на инсулиноподобен растежен фактор, за да си осигуряват неограничен стимул за растеж. Раковите клетки имат и 16 пъти повече рецептори за инсулин и инсулиноподобен растежен фактор на своите клетъчни мембрани. Инсулинът може не само да се съединява със своите специфични рецептори на клетъчните мембрани, но и с рецептори за инсулиноподобния растежен фактор и да предава информация за растеж на клетката. Макар да изглежда неприемлив резултат конкретна терапия да подобрява растежа на клетката, в конкретния случай действието на инсулина е ценно.

Винаги можете да разберете кога някой се подлага на химиотерапия.
Обикновено на болния косата пада и често много му се гади. Питали ли сте се защо? Причината е проста. Клетките от фоликулите на косата и клетките, които изграждат обвивката на стомаха и червата, имат нещо общо - тези клетки се делят бързо. Такива са и раковите клетки. Лекарствата за химиотерапия атакуват безразборно бързо делящите се клетки. Обаче в тумора не всички ракови клетки са едновременно във фаза на бързото делене. Те се редуват. Затова, когато инсулиноподобният растежен фактор се свърже е рецепторите на раковите клетки, инсулинът стимулира растежа на много от клетките, които не са в такава фаза на растеж. Инсулинът буквално „включва” клетките и ги прави активни. Затова приложената химиотерапия след инжектирането на инсулин всъщност се насочва към активните и по-податливите клетки. Крайният резултат, който е успешен за болния  е в това, че инсулинът прави повече от тези клетки податливи на въздействието на химиотерапията.

Как действа тази терапия? По време на инсулин-потенцираната терапия на пациента се дава малка доза инсулин, която отваря клетъчните мембрани и причинява хипогликемия (ниска кръвна захар). От това пациентът е замаян и се чувства слаб. Помнете, че раковите клетки имат 16 пъти повече рецептори за инсулин и инсулиноподобния растежен фактор, отколкото имат нормалните клетки. Чрез предизвикване на хипогликемия раковите клетки отварят собствени рецептори в съотношение 16 към 1, като по този начин избирателно се атакуват раковите клетки. По принцип предизвикването на хипогликемия отнема около половин час. След това раковите клетки са готови да получат малко захар и отварят клетъчните си „врати”.

В този момент на раковите клетки се пуска „въдица с примамка” от ниска доза химиотерапия. Раковите клетки поглъщат лакомо химиотерапията, като се заблуждават, че е захар, и умират при много по-ниски дози химиотерапия от обичайните.  Инсулинът може да увеличи ефективността на определен агент за химиотерапия до 10 хиляди пъти и затова може да има значителен успех срещу рака (д-р Оливър Алабастър, 1981)

За да се подобри ефектът на химиотерапията, освен инсулина могат да се използват и различни вещества, например като диметилсулфоксид. Диметилсулфоксидът помага при някои видове химиотерапия, а след това инсулинът отваря мембраните на раковите клетки за химиотерапията.

Диметилсулфоксид и инсулин-потенцираната терапия са мощна смъртоносна комбинация на два вида лечение особено за рак на мозъка. Това лечение е изключително резултатно и от него не се очакват странични ефекти, тъй като буквално всички химиотерапевтични лекарства ще се озоват директно в раковите клетки.

Инсулин-потенцираната терапия няма странични ефекти. Косата не пада, липсва тремор и няма позиви за повръщане. Понякога няколко часа след първите две-три процедури възниква гадене, но то лесно се преодолява.

Действа ли наистина инсулин-потенцираната терапия? Определено да. Тази терапия е безпощадна към тумора, докато щади пациента, който по време на лечението продължава да води нормален, енергичен живот. Процедурите са с продължителност малко повече от час. Повечето пациенти могат да работят докато провеждат лечението.
Но защо вашият лекар не знае за този ефективен, евтин  по-малко вреден метод? Отговорът е прост:  Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не го одобрява, освен ако не става въпрос за „експериментална процедура”.

Защо вашият онколог не знае за това лечение, макар че то се провежда вече почти 85 години? Може би защото не е документиран пред медицинския монопол или Биг Фарма, въпреки че публикуваните изследвания в професионалните списания са много. Запомнете, че ако някога се питате за нещо и не намирате отговор, това означава, че има сблъсък на финансови интереси. Нека изчислим кое лечение е по-доходно - съвременната химиотерапия или инсулин потенцираната терапия?  Тъй като инсулин-потенцирането използва само 1/10 от скъпите химиотерапевтични лекарства предполагам, че отговорът е ясен!

МАТЕРИАЛИ ОТ: ТУК, ТУК 

и Ракът – да оцелееш извън матрицата на Тай Болинджър

Инсулин-потенцирана терапия се прилага и в България в Медицински център "Интегративна медицина" под ръководството на д-р Христо Дамянов. Вижте видеото по-долу:

Защо да предпочета карта Φροντίδα Υγείας?

Тай Болинджър и неговата мисия "Истината за рака"

Красивият олеандър - един мощен враг на рака!

Чаят Есиак - още едно природно чудо, което лекува рак

През 1988 г. диагностицираха мама Хелън (моята баба)  с нелечим рак. Не съм сигурен как научи за него, но тя почти веднага започна да си вари от билковата комбинация Есиак. Спомням си, че ходех в къщата й в Сан Антонио и й помагах да приготвя чая, да го пълни в кехлибарени шишенца и да го съхранява в хладилника. Тя го пиеше стриктно и живя още 10 години с неизлечимия си рак…

През 1922 г. медицинска сестра на име Рене Кейси забелязала белег на гърдата на възрастна жена. Жената й споделила, че преди години лекарите я диагностицирали с рак. Тя  обаче не искала да рискува да се подложи на операция, нито пък имала пари за това. По-късно, по волята на Провидението, тя срещнала възрастен индиански лечител от племето Оджибава в Канада, който й казал, че може да се излекува с билков чай. Възрастната жена поверила на Кейси  съставките на чая. Около година по-късно Кейси, в разговор с пенсиониран лекар, получила още веднъж уверение за лечебните качества на една от билките, които влизали в състава на чая. „Сестра Кейси, ако хората използват този бурен, в света няма да съществува рак!” – това били думите на стария лекар, който й разказал после как неговият кон бил болен от рак и все ходел да пасе от киселеца (Rumex acetosella), в следствие на което оздравял. 

През 1924 г. Кейси предложила чая на леля си, която била диагностицирана с нелечим рак на стомаха и й казали, че й  остават  по-малко от шест месеца живот. Кейси помолила лекуващия й лекар д-р Р. О. Фишер за разрешение, за да дава от чая на леля си. Леля й пиела от билковия чай в продължение на два месеца и се възстановила. Смайващото е, че след това тя живяла още 20 години!

Кейси предложила чая и на своята майка, диагностицирана с нелечим рак на черния дроб. Оставали й по-малко от два месеца живот. Удивителното е, че пиейки този чай майка й останала жива и здрава в продължение на още 18 години!

Д-р Фишер и сестра Кейси веднага се заели да лекуват болни от рак с вълшебния чай, който нарекли Есиак (името Кейси, прочетено наобратно). С Есиак тя лекувала хиляди неизлечимо болни от рак в своята клиника между 20-те и 30-те години на миналия век. В най-пиковите моменти Кейси преглеждала до 600 пациенти на седмица. Мнозинството от болните идвали при нея с препоръчани писма от лекарите си, удостоверяващи, че имат нелечима или смъртоносна форма на рак. Често се случвало сестра Кейси да провежда безплатно лечение с Есиак.

След като слухът за нейните впечатляващи резултати се разпространил из Съединените щати (1937 г.), на Кейси били поверени 30 болни от нелечим рак в клиника на Северозападния медицински университет в Чикаго. Директор на клиниката бил д-р Джон Уолфър.  Експериментът се провеждал под наблюдението на петима лекари. Кейси пътувала от Канада, където живеела, през границата до Чикаго, носейки бутилките си с прясно приготвена билкова отвара. След 18 месечни изпитания на Есиак, лекарите от Чикаго обявявили, че тази билкова смес удължава живота, намалява туморите и облекчава болката. Това евтино лечение било толкова успешно, че през 1938 г. съмишленици на Рене Кейси направили петиция и събрали 55 000 подписа, които да се представят пред законодателите на Онтарио, за да може чаят Есиак официално да бъде приет  за лечебен метод на рака. Не им достигнали три гласа.

Кейси не осъзнавала обширното влияние на Биг Фарма и медицинския монопол, които били заинтересовани повече от правенето на пари, отколкото от лекуването на хората (както впрочем е и днес). Есиак бил евтин и нетоксичен. Той можел да съкрати огромните печалби от „великата тройка”. 

Кейси постоянно си играела на котка и мишка с канадските федерални здравни служители. Те изисквали клинични изпитания, но тя упорито отказвала да разкрие формулата си, докато не получи официално уверение, че Есиак няма да бъде изгубен за хората, които се нуждаят от него. Преди всичко искала да остане коректна към хората, чието здраве зависело от нея. Но властите не могли да й дадат такова уверение и затова тя никога не им разкрила формулата си.

Дори най-големият в света медицински център за изследване на рака Мемориъл Слоун Кетъринг в Ню Йорк не успял да убеди Кейси да разгласи своята формула. Постоянно я посещавали лекари в Канада, като проверявали досието на всеки пациент и разговаряли с всеки един поотделно. Притискали я да им продаде формулата. Предлагали й големи суми пари, за да може Есиак да се използва за търговски цели, но тя отказвала всичко, освен минималното заплащане за услугите си. Не е чудно, че Кейси била преследвана и постоянно заплашвана с арест. Накрая, в резултат на многото заплахи, през 1942 г. тя затворила клиниката и заживяла в усамотение.

Рене Кейси умира през 1978 г. на дсветдесетгодишна възраст. Преди да умре дава правата за Есиак на „Респерин корпорейшън” в Торонто, която да я тества, произвежда и разпространява. А също и на своя доверен приятел д-р Чарлс Браш от Кембридж, Масачузетс, директор на престижната клиника „Браш” и личен лекар на бившия президент Джон Ф. Кенеди. Д-р Браш имал рак в долната част на корема, който напълно изчезва след лечение с Есиак. Веднъж Браш казва: „Знам, че Есиак има лечебен потенциал. Той може да подобрява състоянието на човека, да го контролира, а може и да го излекува”.

Рене Кейси никога не е публикувала своята формула. Единствения човек, на когото се е доверявала и позволявала да й помага в приготвянето на чая била най-добрата й приятелка Мари Макферсън, която знаела формулата наизуст.

Днес всеки може да провери в интернет точната формула на Есиак. Просто посетете уебсайта http://www.octagonalhouse.com/ и кликнете върху  Essiac. Там ще видите формулата:

F 6 ½  чаши корен от репей (Burdock Root)

От векове репеят се смята за ефективно средство за пречистване на кръвта. Той неутрализира и изхвърля отровите от организма. Изследванията доказват антитуморното му действие и ефективността му срещу вируса HIV.

F 500 г. киселец (Rumex acetocella) – листа и корени

Рене Кейси определя киселеца като основна съставка в Есиак, разрушаваща туморите. Киселецът съдържа алое емодин – натурално вещество със значително въздействие срещу левкемия. Съдържа още антиоксиданти, има диуретичен ефект и се използва за спиране на кръвоизливи. Задължително се включват и корените на билката.

F ¼ чаша прах от кората на слизест бряст (Ulmus fulva)

Слизестият бряст е добре познат със своите успокояващи свойства. Той намалява възпалението при болки в гърлото, диария и проблеми с уринирането. Съдържа бетаситостерол, който има антиракови свойства.

F 30 гр. корен от ревен на прах (Rheum palmatum)

Ревенът има доказано антитуморно, диуретично, противовъзпалително и антибактериално действие.

Приготвянето на чая е също толкова важно, колкото и подходящите съставки. Есиак е отвара, а не запарка. Запарката се получава, когато се постави пакетче чай в чаша гореща вода. Най-общо казано, запарката по-скоро извлича витамините и летливите масла. Отварата се използва за извличане на минералите и други вещества от корените, кората и листата. Това се получава, като билките се варят няколко минути и след това се оставят да киснат няколко часа. Търговците често продават Есиак под формата на тинктура или на желатинови капсули. Нито една от тези форми не е Есиак, защото билковата комбинация е отвара.

Начин на приготовление:

1.   С помощта на неръждаема стоманена тенджера с капак се вари половин чаша от билковата смес в 4 литра чиста, нехлорирана вода в продължение на 10 минути.

2.   Сваля се от котлона и се оставя да кисне 12 часа.

3.   След това чаят се загрява до сгорещяване, но без да заври. Билките се оставят за няколко минути да се утаят.

4.   Горещата течност се прецежда в топли стерилизирани стъклени буркани или бутилки. Останалата каша може да се използва за лечебни лапи.

5.   Чаят се охлажда и се прибира в хладилник. За дълготрайно съхраняване да се стерилизира и съхранява на хладно, тъмно и сухо място.

За профилактика всеки ден се пият по 30-50 мл отвара, разредена с около половин чаша гореща вода. Да се пие много вода - поне около два литра всеки ден, за да се освободят токсините.

Ако сте болни от рак, трябва да вземате Есиак по три пъти на ден. Не яжте и не пийте нищо (освен вода) един час преди и един час след приемането на отварата.

Чаят е съвместим с другите алтернативни методи за лечение на рака, освен с Cancell. Не приемайте Protocel™ с чай Есиак, тъй като взаимно се неутрализират.

                                                                    

                                                                    Тай Болинджър

                                                                    Ракът – да оцелееш 
                                                                    извън матрицата

Прочетете още:
Защо да предпочета карта Φροντίδα Υγείας?
Тай Болинджър и неговата мисия "Истината за рака"
Красивият олеандър - един мощен враг на рака!