HEALTHNATURE: Щадящата Инсулин-потенцирана терапия (IPT)

Ракът е заболяване, за което е било казано,

чe лечението е по-лошо от болестта

Методът на лечение с инсулин-потенцирана терапия (IPT) е създаден през 1930 г. от мексиканския лекар д-р Donato Perеz Garcia на базата на емпирични наблюдения. За пръв път той излекувал пациент, болен от невросифилис с тази терапия. По късно, през 1946 г. той прилага инсулин-потенцирана терапия на първия си пациент болен от рак и постига пълна ремисия. В онези далечни времена онкологията все още не е съществувала като специалност. През 1955 г. неговият син д-р Donato Perez Garcia Bellon се присъединява към баща си и в последствие продължава тази лечебната практика. Методът е прилаган при най-различни заболявания, включително и онкологични. Понастоящем водещ клиницист в областта на IPT е д-р Garcia – трети (D.P.Garcia), внук на основателя на терапията. Той успешно я прилага с ниски дози от стандартна химиотерапия, съчетано с дезинтоксикационно лечение, използване на хранителни добавки и др., което води до реални успехи в лечение на туморите.

Читателите ще разпознаят инсулина като хормон, използван за лечение на диабета. Отделян от панкреаса при здрави хора, инсулинът е хормон със силно въздействие върху човешкия организъм, като основно управлява доставката на глюкоза през клетъчните мембрани в клетката. Инсулинът предава информация на клетките, като се свързва със специфични инсулинови рецептори, разпръснати по външната повърхност на клетъчните мембрани. Всяка клетка в човешкия организъм има между 100 и 100 000 инсулинови рецептори. Инсулинът всъщност отваря клетъчната мембрана или вратата към клетката. По този начин позволява на захарта и на други вещества да бъдат внесени в нея. Ето защо при състоянието на диабет до клетките не се доставя захар поради невъзможността да се произвежда инсулин. Затова болните развиват хипергликемия (високи стойности на кръвната захар).

Какво общо има това с рака? Добре известен научен факт е, че раковите клетки имат неутолим апетит за глюкоза. Спомняте ли си, че ракът обича захар? Спомнете си също, че раковите клетки са анаеробни. Затова те произвеждат енергия чрез ферментация (анаеробно разграждане) на глюкоза - изключително неефективен начин за произвеждане на енергия. Това също е една от причините болните да отслабват. Раковите клетки имат нужда от толкова глюкоза, че буквално я крадат от нормалните клети, като по този начин уморяват болния от глад.

При тази терапия инсулинът действа като потенциатор - подлъгва раковите клетки да очакват, че ще бъдат нахранени със захар, а всъщност се унищожават чрез химиотерапията. Тъй като инсулинът действа като потенциатор и увеличава ефективността на химиотерапията, няма нужда от толкова лекарства, колкото се прилагат по време на химиотерапия. Това означава, че се проявяват и далеч по-малко странични ефекти, както и че лечението е по-ефективно.

Интересна връзка между раковите клетки и инсулина откриват нови изследвания, публикувани в медицинската литература. Според тях раковите клетки произвеждат и отделят свой собствен инсулин.

Според д-р Стивън Ейър, един от експертите по инсулин-потенцирана терапия, раковите клетки получават енергия като отделят собствен инсулин и се стимулират да растат чрез отделянето на собствен инсулиноподобен растежен фактор. Това са техните злокачествени механизми. Инсулинът и инсулиноподобният растежен фактор се прикрепват към специални рецептори на клетъчната мембрана. Тези рецептори са шестнадесет пъти по-концентрирани на мембраните на раковите клетки, отколкото на нормалните клетки. Точно тези рецептори са ключът към инсулин потенцирането. Крайният резултат от използването на инсулин в тази терапия е, че ниската доза химиотерапия се канализира точно във вътрешността на раковите клетки, като ги унищожава по-успешно и без странични ефекти. Инсулин-потенцираната терапия е находчива. Тя убива раковите клетки, като използва същите механизми, които раковите клетки използват, за да убиват хората.

JessiHealthConsulting

Горният цитат е съществен за разбирането на механизма на инсулин

потенцираната терапия. Тази терапия убива раковите и само раковите клетки. Те имат собствено и независимо отделяне на инсулин, също както имат и собствено независимо отделяне на инсулиноподобен растежен фактор, за да си осигуряват неограничен стимул за растеж. Раковите клетки имат и 16 пъти повече рецептори за инсулин и инсулиноподобен растежен фактор на своите клетъчни мембрани. Инсулинът може не само да се съединява със своите специфични рецептори на клетъчните мембрани, но и с рецептори за инсулиноподобния растежен фактор и да предава информация за растеж на клетката. Макар да изглежда неприемлив резултат конкретна терапия да подобрява растежа на клетката, в конкретния случай действието на инсулина е ценно.

Винаги можете да разберете кога някой се подлага на химиотерапия.
Обикновено на болния косата пада и често много му се гади. Питали ли сте се защо? Причината е проста. Клетките от фоликулите на косата и клетките, които изграждат обвивката на стомаха и червата, имат нещо общо - тези клетки се делят бързо. Такива са и раковите клетки. Лекарствата за химиотерапия атакуват безразборно бързо делящите се клетки. Обаче в тумора не всички ракови клетки са едновременно във фаза на бързото делене. Те се редуват. Затова, когато инсулиноподобният растежен фактор се свърже е рецепторите на раковите клетки, инсулинът стимулира растежа на много от клетките, които не са в такава фаза на растеж. Инсулинът буквално „включва” клетките и ги прави активни. Затова приложената химиотерапия след инжектирането на инсулин всъщност се насочва към активните и по-податливите клетки. Крайният резултат, който е успешен за болния е в това, че инсулинът прави повече от тези клетки податливи на въздействието на химиотерапията.

Как действа тази терапия? По време на инсулин-потенцираната терапия на пациента се дава малка доза инсулин, която отваря клетъчните мембрани и причинява хипогликемия (ниска кръвна захар). От това пациентът е замаян и се чувства слаб. Помнете, че раковите клетки имат 16 пъти повече рецептори за инсулин и инсулиноподобния растежен фактор, отколкото имат нормалните клетки. Чрез предизвикване на хипогликемия раковите клетки отварят собствени рецептори в съотношение 16 към 1, като по този начин избирателно се атакуват раковите клетки. По принцип предизвикването на хипогликемия отнема около половин час. След това раковите клетки са готови да получат малко захар и отварят клетъчните си „врати”.

В този момент на раковите клетки се пуска „въдица с примамка” от ниска доза химиотерапия. Раковите клетки поглъщат лакомо химиотерапията, като се заблуждават, че е захар, и умират при много по-ниски дози химиотерапия от обичайните. Инсулинът може да увеличи ефективността на определен агент за химиотерапия до 10 хиляди пъти и затова може да има значителен успех срещу рака (д-р Оливър Алабастър, 1981)

За да се подобри ефектът на химиотерапията, освен инсулина могат да се използват и различни вещества, например като диметилсулфоксид. Диметилсулфоксидът помага при някои видове химиотерапия, а след това инсулинът отваря мембраните на раковите клетки за химиотерапията.

Диметилсулфоксид и инсулин-потенцираната терапия са мощна смъртоносна комбинация на два вида лечение особено за рак на мозъка. Това лечение е изключително резултатно и от него не се очакват странични ефекти, тъй като буквално всички химиотерапевтични лекарства ще се озоват директно в раковите клетки.

Инсулин-потенцираната терапия няма странични ефекти. Косата не пада, липсва тремор и няма позиви за повръщане. Понякога няколко часа след първите две-три процедури възниква гадене, но то лесно се преодолява.

Действа ли наистина инсулин-потенцираната терапия? Определено да. Тази терапия е безпощадна към тумора, докато щади пациента, който по време на лечението продължава да води нормален, енергичен живот. Процедурите са с продължителност малко повече от час. Повечето пациенти могат да работят докато провеждат лечението.
Но защо вашият лекар не знае за този ефективен, евтин по-малко вреден метод? Отговорът е прост: Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не го одобрява, освен ако не става въпрос за „експериментална процедура”.

Защо вашият онколог не знае за това лечение, макар че то се провежда вече почти 85 години? Може би защото не е документиран пред медицинския монопол или Биг Фарма, въпреки че публикуваните изследвания в професионалните списания са много. Запомнете, че ако някога се питате за нещо и не намирате отговор, това означава, че има сблъсък на финансови интереси. Нека изчислим кое лечение е по-доходно - съвременната химиотерапия или инсулин потенцираната терапия? Тъй като инсулин-потенцирането използва само 1/10 от скъпите химиотерапевтични лекарства предполагам, че отговорът е ясен!

МАТЕРИАЛИ ОТ: ТУК, ТУК

и Ракът – да оцелееш извън матрицата на Тай Болинджър

Инсулин-потенцирана терапия се прилага и в България в Медицински център "Интегративна медицина" под ръководството на д-р Христо Дамянов. Вижте видеото по-долу: