Аспартам: Вкусът, който убива!

Какво е аспартамът? Той е съставен от три елемента: 50 процента фенилаланин, 40 процента аспергинова киселина и 10 процента метанол (дървесен спирт). Метанолът в организма може да стигне до всеки орган и тъкан, включително и до мозъка, мускулите, мастните и нервните тъкани. Това е важно: когато температурата на аспартама надвиши 30°С, метанолът се превръща във формалдехид (течност за балсамиране) и формиева киселина. А каква е нормалната телесна температура? Ако правилно си спомням, тя е 37°С, нали? Затова, когато се приема аспартам, той се нагрява над 30° С. Тогава метанолът се превръща във формалдехид, който навлиза в клетките и се свързва с белтъците и ДНК.

Метанолът е токсичен. Постоянната употреба на малки количества от него причинява главоболие, замаяност, гадене, шум в ушите, стомашно-чревни разстройства, слабост, световъртеж, скованост, отслабване на паметта, вкочаняване и остри болки, поведенчески разстройства, неврит, замъглено зрение, „тунелно” зрение, конюнктивит, безсъние, загуба на зрението, депресия, сърдечносъдови проблеми (включително заболяване на сърдечния мускул) и възпаление на панкреаса.

Ho не съдържат ли метанол много плодове и зеленчуци? Да, съдържат, но съдържат и голямо количество етанол. Той действа като буфер и неутрализира метанола, като предотвратява превръщането на метанола във формалдехид. В аспартама няма такъв буфер. Максималното „безопасно” количество метанол за един ден, както е определено от Агенцията за защита на околната среда, е 7.8 милиграма. Един литър диетична безалкохолна напитка съдържа 56 милиграма. Това е шокиращ факт! Запомнете, че аспартамът е 50 процента фенилаланин - вещество, което не може да се метаболизира от около двадесет милиона човека, а тази неспособност е генетично наследявана от децата. Неспособността за обмяна на фенилаланина може да доведе до умствено изоставане при децата. Това означава, че аспартамът създава повишен риск от умствено изоставане за милиони деца.

А фенилаланинът в аспартама премахва серотонина. По този начин отключва всякакви психиатрични и поведенчески проблеми. Психиатричните болници са пълни с пациенти, които не са нищо друго, освен жертви на аспартама…

Аспартамът е открит случайно през 1965 г. от Джеймс Шлатър, химик в „Джи Ди Сърл Къмпани”, който близва малко от новото лекарство за язва и установява сладкия му вкус. Еврика! В предлагането на това химическо вещество като хранителна добавка на стотици милиони здрави хора всеки ден има много повече долари, отколкото ограничените продажби за много по-малката група от болни от язва хора. Затова през 1967 г. „Сърл” започва тестове за безопасност на аспартама, които са необходими, за да кандидатства за одобрение от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Първите тестове на веществото показват, чс предизвиква микроскопични дупки и тумори в мозъка на експериментални мишки, а също и епилептични припадъци при маймуни и в животните се превръща в опасни вещества, включително и във формалдехид.

През 1969 г. „Сърл” наема д-р Харълд Уейсмън, биохимик в университета „Уисконсин”, за да проведе тестове за безопасност на аспаратама върху седем новородени маймуни, които се хранят с аспартам, смесен с мляко. След 300 дни пет от маймуните имали тонично-клонични пристъпи, а едната умира. Д-р Уайсмън умира преди да завърши всичките си наблюдения. През пролетта на 1971 г. д-р Джон Олни (невробиолог) информира „Сърл”, че според изследвания аспартамът причинява дупки в мозъка на бебета мишки. По-късно същата година един от изследователите на „Сърл” потвърждава откритията на д-р Олни в подобно изследване. Но на компанията не й пука - тя иска своята „дойна крава” за пари!

JessiHealthConsulting

През 1973 г. „Сърл” кандидатства за одобрение от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата и представя над 100 изследвания, според които аспартамът е безопасен. Един от първите учени на Агенцията, който трябва да провери безопасността на аспартама, заявява, че „осигурената информация е недостатъчна, за да се прецени адекватно потенциалната токсичност на аспартама”. Според покойния д-р Андриан Грос  „Сърл” „полагат огромни усилия, за да замаскират тези недостатъци в изследванията. Те филтрират и представят на Агенцията само това, което тя иска да знае, а освен това правят и други ужасни неща. Например, животните развиват тумори. Е, те отстраняват туморите. Въпреки това на 26 юли 1974 г. Агенцията одобрява аспартама за ограничена употреба само в изсушени храни и за първи път разкрива пред обществото данните, подкрепящи тяхното решение. Тези данни по-късно са преглеждат от известния изследовател на човешкия мозък Джон Олни от университета „Уошингтън“ в Сейнт Луис, който подава първото възражение срещу одобрението на аспартама.

Две години по-късно, през 1976 г., задвижени от възражението на Олни, служители от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата започват разследване на лабораторните процедури на „Сърл”. Разследването разкрива, че техните процедури на тестване са калпави и пълни с неточности. Данните от тестовете също са манипулирани. Разследващите докладват, че „никога не са виждали нещо толкова лошо, като тестовете на „Сърл”. След това през 1977 г. по-подробен преглед разкрива, че в много от лабораторните животни се е развил рак на матката. Тогава служители от „Сърл” признават, че тези тумори са свързани с приемането на аспартам. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата формално изисква от Главната прокуратура да започне разследване и да се повдигне обвинение за преднамерено лъжливо представяне на откритията и „прикриване на веществени доказателства и изказване на лъжливи твърдения” за тестовете за безопасност на аспартама.

По време на разследването се повдига обвинение. Sidley & Austin, адвокатската фирма, представляваща „Сърл” - започва преговори за работа със Самюъл Скинър - прокурорът, който отговаря за разследването. През юли 1977 г. Скинър подава оставка и започва работа в адвокатската фирма на „Сърл”. Оставката му спира работата на разследването за толкова дълго време, че периодът на давност изтича. В края на краищата разследването е преустановено.

През 1979 г. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата изгражда Публичен борд за разследване (PBOI), който да издава решения по въпросите за безопасността на аспартама. Година по-късно бордът прави заключението, че аспартамът не трябва да се одобрява, докато не се направят още изследвания на тумори в мозъка. Въз основа на недостатъчен брой изследвания публичният борд спира търговията с аспартам, докато не бъдат изяснени всички детайли. Въпросът щял да бъде приключен, докато комисарят на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не вземе друго решение. 

През 1980 г. Роналд Рейгън е избран за президент на Съединените щати и в неговия екип е включен Доналд Рамсфелд, изпълнителен директор на G. D. Searle. Според Пати Ууд-Алот, бивш търговски представител на ,Джи Ди Сърл”, Рамсфелд казва на търговските представители, че ако е необходимо, „ще събере всички свои маркировачи и независимо от всичко ще се погрижи до края на годината аспартамът да бъде одобрен” (Гордън. U.S. Senate. 1987, с. 499). Не е изненадващо, че екипът на Рейгън избира д-р Артър Хъл Хейс-младши да бъде новият комисар на Агенцията. Хейс е известен като човек, който смята, че е нужно много време, за да се одобри ново лекарство или хранителна добавка, защото „Агенцията за контрол върху храните и лекарствата изисква твърде много информация”.

През май 1981 г. трима от шестимата учени на Агенцията, които отговарят за преразглеждането на въпросите за мозъчните тумори, застават срещу одобрението на аспартама, официално заявявайки, че тестовете на „Сърл” не са достоверни и не са достатъчни, за да се определи безопасността на този продукт. Обаче през юли същата година в едни от своите първи официални укази д-р Хейс, новият комисар на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, отхвърля публичния борд за разследване и официално одобрява аспартама за използването му във всички сухи продукти. През 1982 г. „Сърл” пуска молба аспартамът да бъде одобрен като подсладител на газираните напитки и други течности.

Почти незабавно Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки подтиква Агенцията за контрол върху храните и лекарствата да забави одобрението на аспартама за газирани напитки до провеждането на допълнителни тестове, защото аспартамът е много нестабилен в течна форма. Както вече споменах, когато се съхранява при температура над 30°С, течният аспартам се разгражда на формиева киселина и формалдехид. А за тях се знае, че са отрова. Въпреки обществения протест през 1983 г. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата одобрява аспартама за използването му в безалкохолни питиета. След това първите газирани напитки, съдържащи аспартам, се продават за обществена консумация.

Скоро след като аспартамът е одобрен за напитки, в Агенцията за контрол върху храните и лекарствата започват да постъпват оплаквания. След употребата на напитки, съдържащи аспартам, били наблюдавани реакции като замаяност, замъглено зрение, загуба на памет, неясен говор, главоболие и припадъци. Оплакванията били по-сериозни от всички, които някога Агенцията е получавала за която и да е хранителна добавка. Няколко години след одобрението на аспартама за напитки Агенцията за контрол върху храните и лекарствата получава 10 000 оплаквания от него. През февруари 1994 г. Министерството на здравето и човешките ресурси на САЩ прави списък на страничните реакции, докладвани в Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Удивително е, че на аспартама се дължат повече от 75 процента от всички неблагоприятни реакции, докладвани в Агенцията…

През 1985 г. д-р Ейдриън Грос споделя пред Конгреса, че щом аспартамът може да предизвиква появата на тумори и рак на мозъка, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не би могла да поставя каквото и да е количество „разрешена” дневна доза за това вещество. Последните му думи към Конгреса са: „И ако Агенцията нарушава свой собствен закон, кой остава да защитава обществото?” (Congressional Record. 1 август 1985).

От 1985 г. до 1995 г. учените провеждат около 400 изследвания на аспартама. Д-р Ралф Г. Уолтън преглежда всички и открива само 166, отнасящи се до безопасното му използване. От тези 166 изследвания 74 са финансирани от „Сърл“, 85 са независими и само 7 са финансирани от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Резултатите могат да ви смаят, но вероятно няма да ви изненадат. Всички 74 изследвания, финансирани от „Сърл”, представят аспартама като напълно безвреден за здравето. Обаче от 85-те изследвания, които не са финансирани от Биг Фарма или от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, 84 разкриват аспартама като опасен за здравето на хората.

В началото на 2010 г. производителят на аспартам Ajinomoto предприема нова инициатива за преименуването на този отровен подсладител като AminoSweet®, за да ни напомня, че е изграден от аминокиселини, от „тухлите” на белтъците. О, не е ли това необикновено? Хората ще бъдат въодушевени и ще повярват, че това вече трябва да е здравословно! Все пак аминокиселините са добри, нали?

Не се залъгвайте от нзкусната маркетингова маневра. Това е изключително фина измама: започва с частица истина, а след това е допълнена, за да се адаптира към убеждението, че това е съвсем обикновен здравословен подсладител, направен от аминокиселини, които така или иначе имаме на разположение в себе си. Но независимо дали ще се нарича NutraSweet® или Equal®, или AminoSweet®, аспергиновата киселина в аспартама е съвсем доказан екситоксин. И както споменах преди това, аспартамът е включен в предадения на Конгреса списък на Пентагона с химическите вещества за биологична война!

Честно казано, аспартамът отключва всякакъв вид вродени дефекти: от аутизъм до цепнато небце. Действа и като лекарство, което причинява аборт. Нормално е младите момичета да очакват да се омъжат и да имат деца. Обаче много млади момичета пият от диетичните безалкохолни напитки, без да осъзнават, че аспартамът действа върху ендокринната система, променя менструалния цикъл и причинява безплодие. Тъжно е, че много млади жени, израснали с диетични безалкохолни, никога не разбират защо не могат да имат деца. И ако и това не ви звучи като убедителна причина аспартамът да се избягва, изследвания доказват, че той е токсичен и за черния дроб, причинява въглехидратен глад, ускорява развитието на диабет и всъщност води до затлъстяване (виж www.mpwhi.com)...

                                                                               

                                                                                Тай Болинджър

                                   Из Ракът – да оцелееш извън матрицата

Защо някои хора се разболяват от рак, а други - не?
Уникалната Боуен терапия
Важно! Карта Φροντίδα Υγείας на промоционална цена 15 евро!