Пробиотици – защо са толкова важни?

Стотици микробни видове живеят в съжителство с хората - по кожата, в устната кухина, стомаха, червата, в пикочно-половите пътища и т.н. Например в гастроинтестиналния тракт на  човека са установени понастоящем повече от 500 бактериални вида, като само в дебелото черво техния брой достига над 1000/g.

Чревната микрофлора представлява 95% от общия клетъчен брой в човешкото тяло и е отговорна за коректния имунен отговор и защита срещу микробни патогени. Изчислява се, че бактерийните популации достигат до 100 000 000 000 000 в човешкото тяло – число, превишаващо 10 пъти броя на всички човешки клетки. Някои от тях са патогенни микроби или микроорганизми причиняващи болести – стафилококи, клепсиела, протеус и др.

Друга част от микробните видове са наречени условно патогенни, тъй като при нормален имунитет не увреждат организма, но при намаляване на защитните сили се превръщат в болестотворни микроби.

Третият вид са добрите бактерии. Най-важното място за здравето на човека заемат млечнокиселите бактерии и бифидобактериите. Различните видове бактерии - патогенни и полезни образуват вътрешната микробна флора на човека. От превеса в полза на полезните бактерии, в тази вътрешна микробна биоценоза, зависи здравето на човека. Тези приятелски настроени микроорганизми, обикновено наричани пробиотици, помагат да се намали количеството на лошите бактерии, което е от неоценима полза за организма- гостоприемник.

Затова се счита че използването на пробиотични култури стимулира растежа на предпочитани микроорганизми, измества потенциално вредните бактерии и подсилва естествените защитни механизми на организма. По този начин се поддържа необходимия баланс между чревната микрофлора, с което се гарантира нормалната функция на червата.

Всичко за терапия HIFU

Регулатори на микрофлората на чревния тракт могат да бъдат както монокултури, така и смесени култури от микроорганизми. С напредъка в микробиологията и  бактериологията се разбира, че определени представители, по-специално от родовете Lactobacillus и Bifidobacterium, играят важна роля за здравето на човека и са сред признатите пробиотици.

Българското кисело мляко се приема за първия пробиотик, привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. Иля Мечников. В края на ХІХ и началото на ХХ век руският учен И. Мечников (1845 – 1916 г.), при пътешествието си в България открива, че българите консумират ежедневно кисело мляко, съдържащо специфична българска бактерия. Тя е изолирана и характеризирана от българския студент д-р Стамен Григоров през 1905 г. като причинителя на подквасването и е наречена Lactobacillus bulgaricus Grigoroff. Според  Иля Мечников именно тази бактерия на ферментацията въздейства благотворно върху флората на дебелото черво, като намалява токсичната микробна дейност.

Професор Томатари Митсуока от Япония e първият спечелил награда в категория Микробиология за изключителния му принос за постигане на напредък в изследванията на чревната бактериология и разработването на методи за култивиране на тези култури, което е позволило впоследствие да бъдат открити, класирани и определени множество млечно-кисели бактерии и чревни анаероби. Научната работа на проф. Митсуока проправи пътя за прилагането на теорията за значението на баланса в чревната флора за поддържане на човешкото здраве и за превенция на болестите, както и за разработване и оценка на функционалните храни.

ИЗТОЧНИК 

Благодарим ви, че бяхте с нас! Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си! Можете да прочетете също:

Здравето е в
главите ни (3)

Тест за риск
от остеопороза

Как миомите
влияят на
репродуктивността