Укрепете сърцето си с витамин Е

Витамин Е е от решаващо значение за здравето.

Този важен витамин се състои от две групи мастноразтворими съединения (токофероли и токотриеноли) и осем подтипа. Гама токоферол е най-често срещаната форма на витамин Е в храни като ядки, семена, зелени маслини, зелени зеленчуци, авокадо, риба и др. Фаворитите сред ядките са бадеми и орехи.

Витамин Е е мощен антиоксидант и защитава тялото от свободни радикали и различни хронични заболявания в това число и сърдечно-съдови. Редица изследвания показват, че хората с по-високи нива на витамин Е имат по-нисък риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания.

Възпалителните процеси в организма, вследствие на инфекция или нараняване, натоварват сърцето и то се излага на риск от атака или инсулт.

Витамин Е притежава мощни противовъзпалителни свойства и проучванията показват, че може да се пребори с възпалението и да намали риска от сърдечно-съдови заболявания. Това е особено важно за жени след менопаузата.

Ниските нива на витамин Е са свързани с повишена костна фрактура.

Витамин Е може да забави прогресирането на болестта на Алцхаймер.

Витамин Е може да предотврати предсърдно мъждене.

За да се получат пълни ползи от витамин Е, трябва да се приемат всичките осем негови съединения: алфа, бета, гама и делта в токоферол и токотриенол групи. Сравнете внимателно етикетите, когато купувате добавка на витамин Е. Изберете тази комбинация, която обединява всички или повечето видове. Формула, съдържаща само алфа токоферол е възможно да попречи на усвояването на други здравословни токофероли и токотриеноли във вашето тяло. Намерете марка витамин Е без капсула пълна със соево масло.

Dr. Jack Wolfson

Но най-вече се наслаждавайте на храните богати на витамин Е!

Автор: Dr. Jack Wolfson, палео кардиолог

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! Искате ли да получавате първи всяка наша нова публикация, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл. А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:  

Богдан Богданов -
най-добрият хлебар в света

Когато мозъкът
ни праща сигнали

Галангал - коренът
на добрата памет

Дефицит на витамин В12 и какво да очакваме

В модерния свят върлува епидемия. Скрита епидемия. Цяла лавина от погрешни диагнози – започвайки с безплодие, и свършвайки с инсулт и рак. Потайният убиец води до стотици хиляди здравословни провали в световен мащаб.

Ето няколко кратки примера – съвсем действителни случаи.

40 годишен репортер постепенно губи баланс, координация, диагноза Алцхаймер; 8 месечно бебе постепенно спира да издава звуци, да реагира, а накрая не може и да седи само; 20 годишно момиче внезапно изпада в тежка депресия и прави опит за самоубийство; млада балерина, която се озовава неподвижна в инвалидна количка след пластична операция на нос; 69 годишна жена с проблеми в равновесието пада и получава тежка фрактура; 38 годишна жена след операция също е прикована към количка; 54 годишна жена с параноични и агресивни изблици, диагностицирана с МС; 4 годишно детенце диагностицирано с аутизъм; млада жена с първичен стерилитет;  96 годишен мъж грабва нож и в луд пристъп намушква жена си, без никакви индикации за психични проблеми.

Диагностицирането в медицината е голяма игра на предположения. Ние лекарите  се опитваме, ако нещо не ни прилича достатъчно убедително на определено заболяване, да го докараме така, че да заприлича. Гледаме в едни книги, за които вие не подозирате и броим симптоми. Има ли 5 от 6 симптома – значи тази е диагнозата. И от там нататък  подходът към така нареченото „лечение” (медикаментозно) е стандартен.

Всички изброени по-горе диагнози са били поставени погрешно. Действителната причина за тези толкова различни състояния на пациенти на различна възраст е хроничен дефицит на витамин B12!

В близкото минало се твърдеше умишлено, че витамин B12 е канцерогенен. И докато B12 в големи дози може да подпомогне лечението на ракови състояния, то раково болните избягваха старателно този витамин, заради вярването наложено от този упорит слух. А витамин B12 всъщност помага!

Ето кои са героите, които са се захванали с нелеката мисия да разбулят митовете и неистините за витамин B12 и да ограмотят широката общественост, включително и медицинското съсловие. Сали Пачолок е медицинска сестра в спешно отделение, лично изстрадала дефицита на витамин B12 и съпругът ѝ Джефри Стюърт  лекар, също в спешното. Книгата  А дали не е В12? от Джефри Стюарт и Сали Пачолок вече излезе от печат. Можете да се сдобиете с нея в сайта на Кибеа или в най-добрите книжарници! Невероятно ценна книга, обобщаваща всичко важно, което трябва да се знае за витамин B12.

Ние, лекарите не внимаваме за витамин B12. Проблемът се омаловажава. Дори и добрите лекари не знаят и не обръщат внимание на B12. Това просто не се учи! И дори на мен не ми мина през ум за В12, когато преди 2 години обезумяла от тревога майка дойде с парализираното си 8 годишно детенце, с диагноза адренолефкодистрофия. За жалост вече е твърде късно. Мозъкът, нервната клетка, не чакат ние да се сетим къде е проблема, те не чакат безкрайно дълго докато си наваксаме дефицитите. Дефицитът на B12 е много чест случай и се предава от майката на детето. Хиляди деца растат с B12 в гранични стойности, нещо което може да се окаже фатално и да се активизира при едно по-сериозно психично натоварване в училище.

Милиони хора с етикет Алцхаймер, аутизъм, ранен Паркинсон, множествена склероза, депресия, биполярно разстройство, диабетна невропатия, шизофрения и други често нелечими болести, са вероятни жертви на лесно откриваемия и напълно лечим в ранен стадий дефицит на витамин B12.

Как става усвояването на витамин B12? Цялата група на витамините В се нарича кобаламини, тъй като общото между тях е съдържание на микроелемента кобалт в молекулата. Когато търсите препарат, за да си набавите витамин B12, непременно търсете метилкобаламин. Има и цинкови форми, но не са достатъчно добри. Има и растителен продукт обогатен с B12, който е добър за ежедневна употреба, но когато стане въпрос за дефицит, той е недостатъчен.

Това което прави този витамин толкова странен, е неговото поведение в организма, той се държи като крал. Има един куп условия и изисквания, които трябва да са налични, за да може първо да се „разкачи” от храната, да премине по дългия път на червата и най-накрая, на края на тънките черва се намират рецепторите, които евентуално могат да го усвоят. Изисква се за начало специфична киселинност на стомашния сок, която ако например сте изпили сутринта една сода с лимон, не е налична. След това се иска супер здрава стомашна лигавица. На около 30 годишна възраст тя вече не е такава, защото войнстващите антитела на един видимо здрав и неалергичен човек, без той дори да подозира, в следствие на нетипичната храна, която поемаме, вече са успели да увредят стомашната лигавица. И това води до огромната вероятност  организмът да не може да произвежда т. нар. вътрешен фактор, който да поеме витамин B12 и да го пренесе до края на стомаха. Има нужда от още няколко белтъка и здрави не възпалени черва, за да премине още 7-8 метра до края на тънките черва, където се намират рецепторите, чрез които може да бъде най-сетне усвоен и да премине в кръвния поток.

Кои симптоми са свързани с дефицит на витамин В12? Агресия и раздразнителност, промени в характера, апатия, депресия, сънливост, загуба на паметта, подозрителност, параноя, халюцинации, деменция, аутизъм, изтръпване, мравучкане, непохватност, двойно виждане, нарушено равновесие, тремор, парализа, главоболие, загуба на зрението, умора, отпадналост, анемия, задух, левкоза, трудно заздравяващи рани, повишена податливост към инфекции, предразположеност към ракови заболявания, затруднено изработване на защитни тела, храносмилателни системи, недостиг на кислород, хронична умора, липса на апетит, шум и бучене в ушите, витилиго или хиперпигментация на кожата, преждевременно посивяване на косата…

От администраторите на блога: Ние не обичаме сензационните заглавия, нито крайностите. Защото вярваме, че в повечето случаи нещата не са само черни или само бели. Няма да правим реклама на хранителни добавки, обогатени с витамин В12 или витамин В12 в чист вид. Ако имате някои от по-горните проблеми, това може да е показател за дефицит на витамин В12, но със сигурност играят роля и много други фактори. Един здравословен проблем никога не е едностранен. Струва си, обаче да го проверите. Поместили сме статията със съкращения. Но ако искате да научите повече подробности и да изследвате по-задълбочено темата, можете да гледате цялото ВИДЕО на д-р Мария Папазова.  

Антоцианини

Благодарим ВИ, че бяхте с нас! Ако прецените, че статията е полезна, споделете я с приятелите си! А тук сме приготвили още няколко интересни статии за ВАС:

Как миомите влияят
на репродуктивността

Оризът - храна
и лекарство

Cupffee - пълнозърнести чашки за еднократна употреба

Добрите идеи идват с време! Иновативните идват за един миг! Такива, които никога не си очаквал, че ще ти хрумнат. На първо време ти изглеждат абсурдни или просто като шега, но съвсем скоро осъзнаваш, че точно тяхната ексцентрична нотка е това, което ще ги изстреля на върха.

Такава е идеята на Мирослав Запрянов, Симеон Гавраилов и Младен Джалъзов от Пловдив, които измислиха ядлива чашка за топли и студени напитки. Тя е кръстена Cupffee, а началото на проекта е поставен 2002г.

Всичко започва с експерименти и разработване на машина за продукта. През годините създават четири прототипа, докато накрая остават доволни от изобретението си.

Cupffee е био разградима ядлива вафлена чаша, алтернатива на картонените, пластмасови, порцеланови и стъклени чаши за многократна или еднократна употреба. Направена е от натурални продукти, предимно пълнозърнести, което я прави диетична и здравословна.

За разлика от други подобни еквиваленти в мащабен размер, тяхната няма глазура, запазва здравината си за час, дори повече, а ако е изхвърлена в природна среда, ще се разгради за няколко седмици без да генерира ненужни отпадъци. Срокът на годност варира около шест месеца. Към чашката е прикрепен стилен етикет, който може да се брандира с търговско лого. Етикетът е най-вече за хигиена, защото той отделя вафления цилиндър от повърхността, на която е поставен.

До сега момчетата са се оправяли сами, но вече са намерили инвеститор, който ще финансира по-мащабен проект. Към края на годината се очаква да бъде изградена производствена база в Пловдив, с капацитет от 10 млн. бройки месечно. Ще се направят две поточни линии, едната от които ще произвежда чаши с различни размери. Вече имат подписани договори и с водещи международни вериги. Инвестицията възлиза на над 3 млн. евро и ще предостави 60 работни места.

За момента пловдивските момчета са създали четири нови продукта от същите съставки, без наличието на химия. Макар че това е нова идея в България, много хора очакват с нетърпение продукцията да бъде пусната на пазара. Чашките се пакетират и изнасят с камиони, като могат да достигнат до всяка точка на Европа. Именно Старият континент е и основната им цел за развитие, въпреки че ще можем да намерим продукта и на родна почва и то не само в заведения, а и в магазини, за да може човек да я използва и у дома.

Да съчетаеш кафето със закуската е много симпатично, а и полезно хрумване, особено ако си подвластен на забързаното ежедневие. Точно затова и изобретателите са получили патент за идеята си, който важи за цял свят и са с регистрирана търговска марка.

Истината е, че останалите чаши за еднократна употреба – картонени и пластмасови, замърсяват околната среда и не се разграждат. Директива на ЕС налага забрана на използването на пластмасови прибори след 2020 г. Така, за крайния потребител, чашката ще излиза около 40 стотинки. От тази гледна точка пазарният дял ще нарасне. В момента годишно се използват около 130 млрд. бройки чаши за еднократна употреба и ако дори 1% от тях се заменят с ядливи и разградими чаши, то ще се спасят над 2 млн. кв.м. дървета, над 10 млрд. литра питейна вода и над 10 млн. килограма отпадъци няма да бъдат генерирани.

Автор: КАПАНА

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! Искате ли да получавате първи всяка наша нова публикация, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл. А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:  

Богдан Богданов -
най-добрият хлебар
в света

Миоми и усложнения

Тонг - обикновен човек
с необикновено сърце

Богдан Богданов - най-добрият хлебар в света

Някога във всяка българска къща се пекъл хляб. И то хляб, който е бил вкусен, траел дълго, а с времето ставал дори по-добър. От днешна гледна точка бихме го определили и като наистина полезен за здравето. Сега жизненоважният занаят на хлебопекарите сякаш бавно се издига от пепелта на колективизацията и самоцелната индустриализация. Богдан Богданов от Стара Загора е един от първите, които връщат добрия хляб в домовете ни.

Малката работилница за традиционен хляб Топлата фурна е съвсем близо до центъра на Града на липите, но около нея тези дървета нямат никакъв шанс да омаят когото и да е с уханието си. Защото ароматът на хляб дори и когато фурната почива е наоколо и събужда апетита на всекиго за препечена хрупкава коричка.

Богдан започва своя път към човекоугодното хлебно дело през 2007 г., когато посещава работеща традиционна пекарна в Нормандия, където се прави хляб без мая за ценители. Разговорът с френския майстор и вкусът на хляба събуждат любопитството му и той решава да проучи какви са българските възможности на този занаят. Резултатите са множество преразказани спомени от едно време и нищо останало в съвремието. Затова Богдан се захваща сам да възстанови това забравено умение.

Първият проблем е създаването на подквасата – смес от брашно и вода, която спонтанно се обживява от различни щамове млечнокисели бактерии и дрожди, които чрез процесите на ферментация създават структурата, вкуса и аромата на готовия хляб. Сравнително логичното предположение, че микроорганизмите идват от въздуха, се оказва невярно – техният източник всъщност е използваната вода. И ето го новото предизвикателство – цялата питейна вода на България по закон подлежи на обеззаразяване с хлор, което автоматично елиминира наличието на каквито и да е полезни или вредни бактерии. За късмет по времето на първите опити на Богдан в Стара Загора все още съществуват нетретирани чешми и той използва водата от изворите Беш бунар, известни още от римско време. Така за хляба на Топлата фурна отговорност започва да носи симбиотичната култура от дрожди и млечнокиселите бактерии Lactobacillus brevis и L. sanfranciscensis.

Подхващането на подквасата е поне едноседмичен процес, който изисква постоянна висока температура – условие, трудно постижимо за едно съвременно жилище, освен през горещите дни на август. Някога топлото място е било в ниша над огнището, което се е палило и зиме, и лете. Но веднъж обживяната смес от брашно и вода вече много по-лесно се поддържа в подходящо състояние за направата на хляб.

Богдан нарича тази подкваса дива мая. Словосъчетанието много изразително описва същността на истинския хляб – окултуряване и овладяване на природните стихии на растенията и микробите, на водата и огъня.

Взаимодействието с природата е изключително силно при приготвянето на хляб. Дори пособията, използвани в този процес, трябва да са от естествени материали без никакви синтетични „подобрения“. Масата за месене в Топлата фурна е от дърво, само полирано и без никакъв лак. Чистотата е безупречна и постигната без химични препарати – самите частички тесто, попаднали в дървесните пори играят ролята на естествен дезинфектант, заради оцетната киселина, образувана при продължаващата бактериална ферментация. Платното пък, в което втасва хлябът, е ленено – плътно, неизбелено и почти невъзможно вече да се намери. Според Богдан ленът е подходящият материал, защото не стимулира развитието на плесени за разлика от памучните тъкани. Брашното пък идва от близка до града стара мелница, която е възстановена с оригиналните дървени съоръжения. Тук дървото естествено предпазва брашното от овлажняване и плесенясване, защото температурата му е постоянна и водните пари не се кондензират. Точно обратното е при съвременните машини, което и налага постоянното им обеззаразяване.

Освен с пшенично брашно от старата мелница Богдан много обича и работи с ръжено. Хлябът, който той прави от тази позабравена житна култура, е тъмен, ароматен, с интензивен вкус и изключително апетитен. Всъщност в Топлата фурна чисто пшеничен хляб няма – ежедневно се прави ръжено-пшеничен, а ръженият и този от лимец се пекат само един ден в седмицата. Изглежда, Богдан изпитва смесени чувства към лимеца, вероятно защото неговите проучвания са показали, че това зърно е било използвано най-вече за храна на животните, а не за хляб.

Докато екипът ни беше в „Топлата фурна“, вратата на малката работилница непрекъснато се отваряше и затваряше от редовните клиенти. Търсенето на занаятчийския хляб очевидно е голямо, независимо от абсолютно заслужената му по-висока цена. За Богдан е много важно да даде и възможност на колкото се може повече хора да се научат сами да пекат своя хляб. Даже има идеята за конферентни видео уроци, защото хлябът тежи на мястото си, а условията на всеки дом са толкова различни, че никога в две къщи не може да се направят два еднакви самуна.

Отдадеността към занаята на Богдан – майстор-пекарят от Топлата фурна (Стара Загора, ул. „Сава Силов“ 19), се е превърнала в истинска мисия да даде на всеки, който уважава и мисли за храната на масата, наистина добър хляб, но и достатъчно знания и умения за домашното му приготвяне.

Автор:  Людмил Хайдутов

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! Искате ли да получавате първи всяка наша нова публикация, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл. А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас: 

Каква е собствената
ви реалност

Всички майки са
героини по
своя си начин

Да, победих рака, но това не ме определя

Каква е собствената ви реалност

Когато Дороти, моята съпруга, била малко момиче, останала очарована от нейната златна рибка. Щом баща й й обяснил, че рибката маха бързо с опашка, за да плува във водата, без колебание малката Дороти отвърнала: "Да, татко. И рибката клати глава, за да плува назад." В съзнанието й, този факт бил верен колкото всеки друг. Рибката плува назад като клати глава. Тя вярвала в него.

Животът ни е пълен с рибки, плуващи назад. Ние правим предположения и грешни логически изводи. Таим предразсъдъци. Знаем, че сме прави, а другите грешат. Страхуваме се от най-лошото. Стремим се към недостижимото съвършенство. Казваме си какво можем и какво не можем. В съзнанието ни рибки плуват на обратно, трескаво клатейки глави и ние дори не го забелязваме.

Загубих зрението си от рядко генетично заболяване на очите. Като слепец, аз се конфронтирам с чуждите предубеждения за моите способности всеки ден. Но днес не става въпрос за слепотата ми. Става въпрос за моята визия. Слепотата ме научи да живея живота с широко отворени очи. Научи ме да виждам тези обратно плуващи рибки, които моят ум създава. Слепотата ми ги хвърля във фокус.

Какво е усещането да виждаш? То е непосредствено и инертно. Отваряш очи и светът е пред теб. Око да види ръка да пипне. Видяното е истина. Нали? Е, така мислех.

Тогава, на възраст от 12 до 25 години, ретините ми постепенно се влошаваха. Започнах да виждам все по-странно като в забавна карнавална зала с огледала и заблуди. Продавачът, който с облекчение видях в магазина, беше всъщност манекен. Навеждайки се да измия ръцете си, внезапно видях, че докосвам писоар, а не мивка, докато пръстите ми напипваха истинската му форма. Приятел ми описваше снимката в ръката ми и едва тогава можех да видя изобразената картина. Обектите се появяваха, трансформираха се и изчезваха в моята реалност. Беше трудно и мъчително да виждам. Свързвах откъслечни, кратки изображения, съзнателно анализирах улики, търсих някаква логика в моя разпадащ се калейдоскоп, докато накрая престанах да виждам.

Научих, че това, което виждаме не е универсална истина. Не е обективна реалност. Това, което виждаме е уникална, лична, виртуална реалност, майсторски изградена от нашия мозък.

Нека обясня малко аматьорски неврологията. Вашата зрителна кора заема около 30 процента от мозъка ви. Това сравнено с приблизително осем процента за докосване и 2-3 процента за слуха. Всяка секунда, очите ви изпращат на зрителната ви кора два милиарда парчета информация. Останалата част от тялото изпраща на мозъка ви само един милиард. Това означава, че зрението заема една трета от вашия мозък и използва около две трети от ресурсите на мозъка за обработка. Не е изненада тогава, че илюзията за зрението е толкова завладяваща. Но не се заблуждавайте: зрението е илюзия.

Това, което виждате е сложна умствена конструкция от собствени решения, но я усещате пасивно като директна представа за света около вас. Вие създавате собствена реалност и вярвате в нея. Аз вярвах в моята, докато не се разпадна. Влошаването на зрението ми разби илюзията.

Разбирате ли, зрението е само един от начините, по който оформяме нашата реалност. Ние създаваме нашата реалност по много други начини. Нека вземем за пример страха. Страховете ви изопачават вашата реалност. Според изкривената логика на страха, всичко е по-добро от несигурността. Страхът изпълва празното пространство, прави реално това, от което се страхувате, поставя най-лошия вариант на мястото на несигурността, замества основанието с допускането. Психолозите имат чудесен термин за това: страхотия.

Нали? Страхът замества непознатото с ужасното. Страхът е самореализиращ се. Когато имате потребност да търсите извън себе си и да мислите критично, дълбоко в съзнанието ви страхът бие отстъпление, омаловажава и изкривява мнението ви, заглушава критичното ви мислене с поток от разрушителни емоции. Когато сте изправени пред благоприятен случай за действие, страхът ви приспива в бездействие и вие пасивно наблюдавате как неговите негативни прогнози се сбъдват.

Когато бях диагностициран със заболяване на зрението знаех, че слепотата ще съсипе живота ми. Слепотата беше смъртна присъда за моята независимост. Беше краят на моята себереализация. Слепота означаваше, че ще живея незабележим живот, безпомощен и тъжен и най-вероятно сам. Знаех го. Това беше заблуда, породена от страховете ми, но аз й вярвах. Беше лъжа, но беше моята реалност, точно като тези на обратно плуващи рибки в съзнанието на Дороти. Ако не се бях конфронтирал с моите страхове щях да ги изживея. Сигурен съм в това.

А как да живеем живота си с широко отворени очи? Нарича се дисциплина. Тя може да се научи. Тя може да се практикува. Дръжте се отговорен за всеки момент, за всяка мисъл, за всеки детайл. Вижте отвъд страховете си. Разпознайте вашите предубеждения. Впрегнете вътрешната си сила. Заглушете критика в себе си. Коригирайте заблудите си за щастие и за успех. Приемете слабите и силните си страни и ги различете. Отворете сърцата си за вашите щедри благословии.

Вашите страхове, вашите критики, вашите герои и престъпници, те са вашите извинения, доводи, преки пътища, оправдания, вашите предатели. Те са измислици, приети за реалност. Изберете да виждате през тях. Изберете да ги пуснете да си ходят. Вие сте създателят на вашата реалност. С това осъзнаване идва пълната отговорност.

Избрах да мина през тунела на страха към неизследвана и неопределена територия. Избрах да изградя един благословен живот, далеч от самотата. Споделям живота си с Дороти, моята красива съпруга, с нашите тризнаци, които наричаме тризвездни и най-новото попълнение към семейството, сладкото бебе Клементина.

От какво ви е страх? Какви лъжи си казвате? Как разкрасявате собствената си истина и раздувате фантазиите си? Каква e собствената ви реалност? В кариерата, в личния ви живот, във взаимоотношенията ви, в сърцето и душата ви, вашите обратно плуващи рибки нанасят големи щети. Те ви таксуват чрез пропуснати възможности и нереализиран потенциал и пораждат несигурност и недоверие, когато търсите себереализация. Призовавам ви да ги издирите.

Хелън Келър казва, че единственото по-лошо от слепотата е да виждаш, но да нямаш визия. За мен, слепотата беше дълбока благословия, защото тази слепота ми даде визия. Надявам се, да можете да видите това, което аз виждам.

Автор: Isaac Lidsky, Главен изпълнителен директор (СЕО) 
на строителна компания в Орландо, Флорида

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! Искате ли да получавате първи всяка наша нова публикация, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл. А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас: 

Да, победих рака,
но това не ме определя

Синдромът на заекването

Гените не са наша съдба

Да, победих рака, но това не ме определя

Представете си, че току-що сме се срещнали в един автобус и  бихме искали да се опознаем по-добре, но аз трябва да слизам на следващата спирка и затова ти ще трябва да ми кажеш само три неща за себе си, които те определят като личност. Ще ми кажеш три неща за себе си, които ще ми помогнат да разбера кой си, три неща, които просто определят твоята същност. Питам се, дали едното от тези три неща ще бъде преживяването на някаква травма?

Забелязвали ли сте някога как имаме тенденцията да се идентифицираме чрез нашите рани?

През 2005 работих в голям център за раково болни като духовен съветник, когато получих новината, че майка ми има рак на гърдата. А пет дни след това, разбрах, че и аз имам рак на гърдата. И тогава си помислих, че ако трябва да имаш рак, е много удобно да работиш на място, където се лекува рак. Преминах през химиотерапия, през мастектомия и поставяне на имплант. Научих много, докато бях пациент и едно от изненадващите неща беше, че само една малка част от опита, придобит от рака, е медицински. Повечето от този опит е свързан с чувства и вяра, с губене и откриване на идентичността ти и с откриването на сила и гъвкавост, каквито никога не си подозирал, че притежаваш. Другото нещо, което научих е, че не трябва да възприемам "оцелял от рак" като собствена идентичност, но някакви могъщи сили сякаш ме подтикват да правя именно това. Моля, не ме разбирайте погрешно. Организациите за борба с рака и мотивирането на ранно диагностициране, осведомеността за рака и изследванията на раковите заболявания ни дават възможност да говорим за рак, без да се налага да шепнем. Можем да говорим за рак и да се подкрепяме.

Всички знаем, че начинът да се справим с травма, със загуба, с всеки променящ живота ни опит, е да откриеш смисъл. Но ето го проблема: никой не може да ти каже какво значи собствения ти опит. Ние сами трябва да решим какво означава той за нас. И не трябва да е нещо грандиозно. Не е нужно всички да стартираме фондация или организация, или да напишем книга, или да снимаме документален филм. Значението може да е тихо и насочено навътре към нас. Може би ще вземем едно малко решение за живота си, което може да доведе до голяма промяна.

Преди много години имах пациент, един прекрасен млад мъж, който беше обожаван от екипа и следователно, беше голяма изненада за нас да разберем, че той няма приятели. Живееше сам, сам идваше на химиотерапия и после се прибираше сам у дома. Но той имаше много  приятели в инфузионното отделение. Всички го обичахме и от неговата стая винаги излизаха и влизаха хора. На последната химиотерапия му направихме парти и накрая го попитах: „Сега какво ще правиш?” А той отговори: „Приятелства.” И точно това направи. Започна доброволческа дейност и създаде приятелства, започна да ходи на църква и там създаде приятелства. А на Коледа покани мен и съпруга ми на купон в дома си и мястото беше претъпкано с негови приятели. Той утвърди собствения си опит. Той реши, че значението на неговия опит е радостта от приятелството и след това се научи как да създава приятелства.

Ами ти? Как ще откриеш значението на собствения си опит? Може да е нещо скорошно, може и да е нещо, което носиш у себе си от доста време. Никога не е късно да промениш значението, защото значението е нещо динамично. Това, което означава днес, може да не е това, което ще означава след една или след десет години. Никога не е късно да станеш някой друг, а не просто „оцелял”. Помислете само колко статично звучи тази дума! Оцелял. Никакво движение, никакъв растеж. Утвърди собствения си опит! Не позволявай той да те утвърди!

Какво ще се случи, ако няма „оцелели”, а хората просто решават да утвърдят травмата като опит, вместо да я възприемат като същност? Може би ще бъде краят на нашето затворничество в страданието и началото на едно прекрасно самоизучаване, откриване и израстване. Може би тогава ще започнем да се самоопределяме с това в какво сме се превърнали…

Автор: Debra Jarvis 

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още няколко интересни неща за Вас:

Жълтият кантарион
и ролята му при
раковите заболявания

Ако не мога да ходя
тогава ще летя

Тонг – обикновен човек
с необикновено сърце!