Да, победих рака, но това не ме определя

Представете си, че току-що сме се срещнали в един автобус и  бихме искали да се опознаем по-добре, но аз трябва да слизам на следващата спирка и затова ти ще трябва да ми кажеш само три неща за себе си, които те определят като личност. Ще ми кажеш три неща за себе си, които ще ми помогнат да разбера кой си, три неща, които просто определят твоята същност. Питам се, дали едното от тези три неща ще бъде преживяването на някаква травма?

Забелязвали ли сте някога как имаме тенденцията да се идентифицираме чрез нашите рани?

През 2005 работих в голям център за раково болни като духовен съветник, когато получих новината, че майка ми има рак на гърдата. А пет дни след това, разбрах, че и аз имам рак на гърдата. И тогава си помислих, че ако трябва да имаш рак, е много удобно да работиш на място, където се лекува рак. Преминах през химиотерапия, през мастектомия и поставяне на имплант. Научих много, докато бях пациент и едно от изненадващите неща беше, че само една малка част от опита, придобит от рака, е медицински. Повечето от този опит е свързан с чувства и вяра, с губене и откриване на идентичността ти и с откриването на сила и гъвкавост, каквито никога не си подозирал, че притежаваш. Другото нещо, което научих е, че не трябва да възприемам "оцелял от рак" като собствена идентичност, но някакви могъщи сили сякаш ме подтикват да правя именно това. Моля, не ме разбирайте погрешно. Организациите за борба с рака и мотивирането на ранно диагностициране, осведомеността за рака и изследванията на раковите заболявания ни дават възможност да говорим за рак, без да се налага да шепнем. Можем да говорим за рак и да се подкрепяме.

Всички знаем, че начинът да се справим с травма, със загуба, с всеки променящ живота ни опит, е да откриеш смисъл. Но ето го проблема: никой не може да ти каже какво значи собствения ти опит. Ние сами трябва да решим какво означава той за нас. И не трябва да е нещо грандиозно. Не е нужно всички да стартираме фондация или организация, или да напишем книга, или да снимаме документален филм. Значението може да е тихо и насочено навътре към нас. Може би ще вземем едно малко решение за живота си, което може да доведе до голяма промяна.

Преди много години имах пациент, един прекрасен млад мъж, който беше обожаван от екипа и следователно, беше голяма изненада за нас да разберем, че той няма приятели. Живееше сам, сам идваше на химиотерапия и после се прибираше сам у дома. Но той имаше много  приятели в инфузионното отделение. Всички го обичахме и от неговата стая винаги излизаха и влизаха хора. На последната химиотерапия му направихме парти и накрая го попитах: „Сега какво ще правиш?” А той отговори: „Приятелства.” И точно това направи. Започна доброволческа дейност и създаде приятелства, започна да ходи на църква и там създаде приятелства. А на Коледа покани мен и съпруга ми на купон в дома си и мястото беше претъпкано с негови приятели. Той утвърди собствения си опит. Той реши, че значението на неговия опит е радостта от приятелството и след това се научи как да създава приятелства.

Ами ти? Как ще откриеш значението на собствения си опит? Може да е нещо скорошно, може и да е нещо, което носиш у себе си от доста време. Никога не е късно да промениш значението, защото значението е нещо динамично. Това, което означава днес, може да не е това, което ще означава след една или след десет години. Никога не е късно да станеш някой друг, а не просто „оцелял”. Помислете само колко статично звучи тази дума! Оцелял. Никакво движение, никакъв растеж. Утвърди собствения си опит! Не позволявай той да те утвърди!

Какво ще се случи, ако няма „оцелели”, а хората просто решават да утвърдят травмата като опит, вместо да я възприемат като същност? Може би ще бъде краят на нашето затворничество в страданието и началото на едно прекрасно самоизучаване, откриване и израстване. Може би тогава ще започнем да се самоопределяме с това в какво сме се превърнали…

Автор: Debra Jarvis 

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още няколко интересни неща за Вас:

Жълтият кантарион
и ролята му при
раковите заболявания

Ако не мога да ходя
тогава ще летя

Тонг – обикновен човек
с необикновено сърце!