Бариера за болестите

Продължение от поредицата "Яжте бели храни"

Тиквички

Години наред, макар че бяха неизменна част от храненето ни през лятото, смятахме тиквичките като нискокалоричен зеленчук, вкусен, но беден от към хранителни вещества. За щастие, през последните години, този прекрасен зеленчук беше реабилитиран.

Тиквичките са богати на минерални соли и полезни елементи. Съдържат калий и фосфор, калций, магнезий, манган, желязо, мед, сяра и хлор, микроелементите молибден, титан, литий и цинк. Имат ниски нива на органични киселини. Богати са на каротин (провитамин А) и някои витамини от групата B.

Тиквичките са нискокалорични и диуретични, стимулират храносмилането и ускоряват метаболизма, понижават нивата на кръвната захар, подпомагат отделянето на жлъчка, подобряват дейността на черния дроб и възстановяват нивата на гликогена. Намаляват лошия холестерол, успокояват нервната система, увеличават съпротивителните сили на организма срещу възпаленията, подобряват дейността на сърцето, понижават високото кръвно налягане.

Кефир

Кефирът, известен още като тибетска гъба, традиционно познат в Русия и бившите Съветски републики, вече започва да печели признанието на голяма част от света. На външен вид тибетската гъба наподобява карфиол с аромат на кисело мляко. Нараства в млечна среда. Залива се с прясно неварено мляко и в зависимост от предпочитанията ви за киселината на вкуса, кефирената напитка може да бъде готова за 24-48 часа. Колкото по-дълго стои, толкова лактозата намалява и се увеличава фолиевата киселина.

Кефирът е лесносмилаем и съдържа около 30 щамове на бактерии и дрожди. Съдържа разнообразие от минерали и витамини, особено от група В и K2.

Кефирът притежава широка гама от лечебни свойства. Той е естествен антибиотик и отличен имуностимулант. Подобрява храносмилането, понижава нивата на холестерола и регулира кръвното налягане. Подходящ е при заболявания на черния дроб, бъбреците, далака, панкреаса, жлъчния мехур и стомаха, при заболявания на червата и пикочните пътища, притежава отлични противовъзпалителни свойства.

Бяло зеле

Освен прекрасните си вкусови качества и лечебни свойства, които притежава, зелето с право може да се нарече „бариера за болестите”.

Трудно е да се изчисли минералният състав на зелето: калий, натрий, калций, магнезий, желязо, манган, фосфор, сяра, кобалт, хлор, йод, арсен, силиций, бор, мед, цинк и много други.Зелето съдържа витамините С, К, Р, В1, В2, фолиева киселина (витамин В9), никотинова и пантотенова киселина, метилметионин (витамин U), каротин, биотин, токоферол, инозит, лизин, холин и др.

Зелето се препоръчва за хора, страдащи от заболявания на кръвта. Засилва имунната система, нискокалорично, освобождава организма от излишните течности и мазнини и укрепва сърдечно-съдововата система. Много подходящо за хора, страдащи от захарен диабет.

Прясно изцеденият сок от зеле съдържа фитонциди. Той потиска ръста и размножаването на бактериите, гъбичките и други вредни микроорганизми. Съдържащите се в зелето ценни биологично активни съединения убиват стомашните бактерии, туберкулозната пръчица, златистите стафилококи и други болестотворни микроорганизми. Зелето активира защитните сили на организма и намалява риска от онкологични заболявания, като блокира пътя за проникване на канцерогени в здравите клетки.

Прочетете още:

Пречиствателната станция на организма

Оксидативна терапия 1

Оксидативна терапия 2 - озон

Краставици - редки и необичайни 3

Caigua (кай-я)

Това е краставица, чиято родина е Перу и Боливия. Cyclanthera pedata е нейното ботаническо наименование. Използвана за храна и лекарство още от времето на древните инки. В диво състояние може да се намери в изобилие в тропическите райони, а се отглежда в Централна и Южна Америка, Карибите, Великобритания.

В младо състояние има фин аромат на краставица, а в зряло вкусът й наподобява повече чушка.  Във вътрешността й има кухина, където са разположени семките, които са черни на цвят. Кай-я е подложена на дългогодишни изследвания за нейните хранителни и лечебни свойства. Намалява теглото, увеличава добрия холестерол и намалява лошия, от семената се приготвя чай, който помага при стомашно-чревни заболявания и нормализира  кръвното налягане. Листата на кай-я са превъзходна храна за диабетици. Сварени в зехтин, на водна баня, листата и плодовете се използват външно като мехлем, който действа противовъзпалително и болкоуспокояващо. Млади плодове кай-я се варят в мляко, което се използва за гаргара при възпалени сливици.

Кай-я се консумира в младо състояние сурова, а в по-зряло състояние служи за приготвяне на различни ястия. Може да се вари, да се пече или пържи. Може да се консервира, замразява или изсушава.

Карузело – италианска краставица-пъпеш

Отглеждана в продължение на много поколения в областта на Пулия. Смятана за истинско бижу, древен сорт, получен чрез кръстоска на краставица, диня и пъпеш. Смята се, че е от рода Cucumis Melo. Покрита е с мъх, който много лесно се отстранява под течаща вода. Има чудесен вкус, леко хрупкава и освежаваща, по-сочна от обичайната краставица и по-лесно смилаема. Макар, че ботанически Карузело е пъпеш, в зрялата си възраст няма приятен вкус, затова се консумира в незрял вид, когато вкусът се доближава до този на краставицата и се консумира в салати и като гарнитура към тестени изделия. 

Прочетете още:

Лечебните свойства на киселеца

Информационните пратеници

Краставици - редки и необичайни 2

(продължение)

Сиким

Древен сорт краставица, чиято родина са Хималаите на Индия и Непал. Името си носи от индийския щат Сиким. Кората й е много твърда, но вътрешността е сочна и сладка. Точно тази твърдост на кората й помага да се запазва в добро състояние месеци наред. Достига до 40 см дължина, 15 см дебелина и тегло 1 кг. Листата на растението са 3-4 пъти по-големи от тези на стандартната краставица и изглеждат много екзотично. Сиким може да се яде сурова, варена и пържена.

Китайска жълта краставица

Много рядка разновидност на естествен сорт краставица, чиято родина е Китай. В по-млада възраст има жълто-зелен цвят, а когато узрее става наситено лимонено-оранжево до кафяво. Вътрешността е кремаво бяла, а семките са със желеобразно покритие. Консумира се варена в супи и различни китайски ястия.

Boothbys Blonde

Естествен сорт краставичка, истинска реликва, семейна ценност  на Boothbys от щата Мейн, САЩ, където се отглежда от пет поколения. Истинска красавица, бяла до кремаво-жълта с малки черни бодлички, тумбеста, с дължина най-много 12-13 см. С изключително фин аромат, сладка и хрупкава, подходяща за сурова консумация и мариноване. Запазва добрия си вкус дори и в пълна зрялост, когато цветът й става по-изразено жълт.

Миниатюрна бяла краставичка

Тази красива малка краставичка е със сладък вкус и аромат, хрупкава, с тънка крехка кожа, каквито са всъщност повечето бели сортове. Освен, че е естествен древен сорт, а не хибрид, не можахме да намерим друга информация. Отглаждана от много производители по света, хвалена за чудесните й вкусови качества, но никой не знае нищо за нейната история.

Cucamelon

И ако сте си помислили, че малката бяла краставичка е най-малката, защото в дланта си можете да държите две от тях, то тогава какво ще кажете за това нещо, с което можете да напълните шепата си? Нарича се мишле-диня. Родината на тази краставичка е Централна Америка и е известна още от времето на ацтеките. Растението е многогодишно, много атрактивно и дава постоянно плодове през цялото лято. Не се напада от вредители и е устойчиво на суша.  Тази краставичка има хрупкава бяла плът с лек привкус на лайм. Консумира се сурова и маринована, съчетава се с каквото ви дойде наум, дори се добавя в различни сосове.

Cucumis anguria

Още една миниатюрна краставичка, която е известна и под името Западно-индийски корнишон. Защо „западно-индийски”, когато родината й е Африка, така и не можахме да намерим отговор. А сега е много популярна в Бразилия, където я наричат машиши, което буквално означава „малка руска краставичка”. С форма и големина на кокоше яйце, има меки бодли, които също се ядат и изразен вкус на корнишон. Също така има различни сортове, някои от които са с по-къси и по-редки бодли, а други с по-гъсти и по-дълги. Може да се консумира сурова, маринована, варена, дори пържена. Тази малка краставичка е естествено средство за регулиране на кръвната захар. Направо си е жалко, че в някои страни Cucumis anguria се отглежда само като декоративно растение.

(продължава…)

Прочетете още:

Краставици - редки
и необичайни 1

Джакфрут

Миома - най-щадящата терапия

Краставици – редки и необичайни 1

В този и следващия пост ще ви запознаем с някои сортове краставици, различни по цвят и форма. За съжаление повечето от тях не са налични у нас и не можем да опитаме вкуса им, който е специфичен за всеки вид. Преди това обаче, искаме да повторим и да подчертаем хранителната стойност и ползите от този превъзходен зеленчук.

Независимо от цвета и вкусовите си качества при различните сортове, краставицата може да се оприличи на воден резервоар, защото водата е главният й компонент  95%. Останалата част се запълва от почти пълен комплекс от витамини, минерали и микроелементи, като калий, магнезий, желязо, йод, молибден, силиций и др. Органичните киселини и ензими, които се съдържат в краставицата подпомагат усвояването на протеините. А влакнините регулират чревната функция и подпомагат прочистването на организма. 

Със своите диуретични способности краставицата подпомага дейността на бъбреците, регулира обмяната на веществата, смъква високата температура. Премахва възпалението в белите дробове, облекчава кожни проблеми, артрит и подагра.

Dragon's egg

Родината й е Хърватия, но вирее и се отглежда на много места по света. Бяла, овална, досущ като яйце, събираща се в една човешка длан, любимка на децата. Вкусът й е свеж и по-сладък от стандартната зелена краставица.

Crystal Apple

Родината й е Австралия. Малко по-голяма от топка за голф. Има мек и сладък вкус, а кожата й е толкова нежна, че не е необходимо да се бели.

Poona Kheera

Родината й е Индия. В началната фаза плодовете са зелени, а при пълно узряване придобиват кафяв цвят. Те са сладки, сочни и хрупкави дори и в пълна зрялост, за разлика от други видове краставици.

Лимонена краставица

Да, има и такава. С овална форма и лимонено жълт цвят, леко мъхеста повърхност, която лесно се отстранява със суха кърпа. Хрупкава, с деликатен сладък вкус и аромат. Може да се яде сурова, да се съчетава в салати и пресни сокове с други зеленчуци, да се маринова и да се добавя в готвени ястия.

Родината й е Близкия Изток, а днес тя запазва силно модерно присъствие на индийския пазар. Добавя се в някои супи и служи за приготвяне на няколко вида туршии.

Кивано (cucumis metuliferus)

Родината му е пустинята Калахари в Африка, но се отглежда и в Нова Зеландия, Австралия, Чили, Калифорния. С вкус между краставица и тиквичка, изключително сочно, киваното е плод, богат на витамините А, С и групата В, магнезий, желязо, калций, фосфор, цинк, манган, натрий, калий. Отличен имуностимулатор. Нискокалоричен.

(продължава...)

Прочетете още:

Яжте бели храни 1

Да защитим ушите си

Хипертония-тихият убиец

Ройбос- лековитата червена напитка

Чаят Ройбос набира популярност по целия свят като вкусна, здравословна и успокояваща напитка.

Той идва от далечната  Южна Африка и е бил използван в продължение на векове от африканците за добро здраве.

Доказано е, че чаят ройбос предпазва от рак, действа противовъзпалително, помага за предотвратяване на сърдечни заболявания, регулира ниското кръвно налягане и дори успокоява бебетата.

Тъй като не съдържа кофеин, може да се пие и непосредствено преди лягане. Някои южноафриканци пият от него по 5-6 чаши на ден.

Една от най-големите ползи за здравето на Ройбос е съдържанието на минерали, в това число и магнезий, който е от съществено значение за човешкия организъм. Магнезият успокоява нервната система и кръвоносните съдове, регулира сърдечния ритъм и ниското кръвно налягане. Също така, чаят съдържа калций, цинк и манган, които са жизненоважни за костите и зъбите, както и желязо, което помага за придвижването на червените кръвни клетки и кислорода в тялото.

Когато става въпрос за получаване на минерали от естествената храна, най-хубавото нещо е, че те се намират в перфектен баланс и могат да бъдат усвоени от организма по най-добрия начин. Магнезият помага да се абсорбира калция, а калцият помага да се абсорбира желязото.

Ройбос съдържа 50% повече полифеноли от зеления чай, което определя билката като мощен антиоксидант. Полифенолите, които се намират в най-голямо количество, са аспалтин, нотофагин и кверцетин. Тяхната роля е да се борят срещу свободните радикали, които причиняват заболяванията. Аспалтинът е официално признат в Южноафриканската република като едно от водещите вещества за борба с рака. При едно изследване с раково болни мишки, на които е давано аспалтин заедно с водата, ракът е изчезнал напълно.

Ройбос има благотворно влияние върху кожата и влиза в състава на много козметични продукти. 

Ройбос съдържа флавоноида крисоериол, който помага за правилното циркулиране на кръвта.  Според едно проучване в Швеция, крисоериол помага да се инхибира АСЕ (естествено химично вещество), което свива кръвоносните съдове и е свързано с кръвното налягане. Един от ключовите фактори за откриване на сърдечно-съдови заболявания са два кръвни маркера, които показват дали има възпаление в кръвоносните съдове. Участниците в изследването, които са пили по 6 чаши Ройбос на ден в продължение на шест седмици, показват намаляване на възпалението с 50%!

Ройбос намалява всякакъв вид възпаление, което би могло предизвика сърдечни заболявания, рак, артрит, болест на Алцхаймер и диабет. Той е по-ефективен дори от най-мощното обезболяващо Виокс и освен това няма странични ефекти. В действителност, Ройбос действа толкова успокояващо за стомаха, че в ЮАР някои майки го дават дори на бебетата си за колики. Кварцетинът, който се съдържа в него, подобрява храносмилането и успокоява стомашните разстройства при възрастни.

ПО МАТЕРИАЛИ

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Вилкакора - панацеята на
перуанските индианци

Детоксикиращи лепенки
 - направете си сами

Имел - смъртоносната клонка