HEALTHNATURE: Не позволявайте на болестите да ви откъснат от мечтите ви!

Тъкмо бях започнала кариерата си на оперна певица в Европа, когато бях диагностицирана с идиопатична белодробна хипертония, наричана още PH. Получава се, когато има удебеляване на белодробните вени и това кара дясната страна на сърцето да работи прекомерно. Сърцето ми беше три пъти и половина по-голямо. Физическото натoварване става много трудно за хора с този проблем. И обикновено след две до пет години умират.

Отидох на консултация при една специалистка, която беше голямо име в своята сфера и ми каза, че трябва да спра да пея. Въпреки, че нямаше никакви медицински данни, които да подкрепят твърдението й, че има зависимост между оперните арии и белодробната хипертония, тя беше категорична. Пеех собствената си погребална песен. Бях много ограничена в състоянието си физически, но продължавах да пея. И само заради нечия догадка нямаше да се откажа от това.

За щастие, в болницата Джон Хопкинс срещнах лекари, които не искаха просто да оцелея, а да живея смислен живот. Това означаваше да правя компромиси. Бях израснала в Колорадо на 1600 м надморска височина, с десетте си братя и сестри и прекрасните си родители. Тъй като височината влошаваше състоянието ми, се наложи да се преместя в Балтимор, за да съм близо до лекарите си и постъпих в близката консерватория. Отказах се от солта, станах вегън и започнах да взимам огромни дози Sildenafil, известен още като виагра.

Баща ми и дядо ми постоянно следяха за последните новости в алтернативните или традиционни терапии на РН, но след шест месеца не можех вече да се изкачвам дори по малък хълм, не можех да се кача по стълбите, едва се изправях без да ми се стори, че припадам.

Направиха ми сърдечна катетеризация, чрез която измериха вътрешното ми артериално белодробно налягане, което се оказа 146, нормалното трябва да е между 15-20. Харесва ми да правя нещата със замах. И това означаваше едно нещо: има едно инванзивно лечение на белодробната хипертония, наречено Flolan. Това не е просто терапия, а начин на живот. Лекарите поставят катетър в гръдния ти кош, който е прикрепен към помпа, тежаща два килограма. Всеки ден, 24 часа тази помпа е с теб и влива лекарства директно в сърцето. И това не е особено предпочитано лечение в повечето случаи, защото има и странични ефекти. Ако ядеш солено вероятно ще се озовеш в спешното. Ако преминеш през метален детектор, вероятно ще умреш. Ако се образува балонче в лекарството(защото трябва да го смесваш всяка сутрин и то остане там), вероятно ще умреш. Ако лекарството ти свърши, със сигурност ще умреш.

Никой не иска да бъде на Flolan. Но аз имах нужда от него и беше благословия. След няколко дни можех отново да вървя, след няколко седмици вече пеех на сцената, а след няколко месеца дебютирах в Центъра Кенеди. Прикрепях помпата към вътрешната част на бедрото ми с помощта на жартиер и бинт, а тръбите, излизащи от гърдите ми, бяха кошмар за дизайнерите на костюми. Завърших магистратурата си през 2006-та и получих стипендия, която ми позволи да замина за Европа. Няколко дни след като пристигнах, срещнах един чудесен възрастен диригент, който започна да ми дава роли. И не след дълго пътувах между Будапеща, Милано и Флоренция. Въпреки че бях прикрепена към този грозен, нежелан, труден за поддържане механизъм, животът ми беше като в щастливата част на опера - много сложен, но по хубав начин.

През 2008-ма в интервал по-малък от два месеца загубих дядо си и баща си. Това предсказа сриване на здравето ми. Прибрах се в дома си, но много скоро получих симптоми на сърдечна недостатъчност и трябваше да се върна ниско на морското равнище, знаейки че вероятно никога вече няма да видя дома си.

Отмених повечето от ангажиментите си за лятото, но запазих един за Тел Авив. След едно изпълнение едва се добрах до таксито. Бях забравила да смеся най-важната съставка от лекарството ми и едва не умрях онази нощ.

Върнах се в Щатите и макар, че в семейството ми страхът не е на почит, аз бях уплашена. Лекарите ми настояваха да ме сложат в списъка с чакащите за белодробна трансплантация, а аз упорито се съпротивлявах. Но след като глезените ми се подуха и получих отново сърдечна недостатъчност, нямах друг избор освен да се съглася. Преди да успея да се адаптирам към тази мисъл, още на следващия ден се намери подходящ донор за мен. В продължение на години бях тренирала дробовете си и не бях ентусиазирана, че ще се разделя с тях. Но това не търпеше отлагане. Семейството ми не успя да пристигне навреме, за да си вземе сбогом с мен (имаше вероятност да бъде последната ни среща). Последното, което помня бе, че лежейки на операционната маса казах на хирурга, че трябва да видя майка си отново и го помолих да спаси гласа ми.

Операцията продължи 13 часа и половина, през това време сърцето ми спря два пъти и ми преляха 40 банки кръв. Оставиха гръдния ми кош отворен за две седмици и можеше да се види огромното ми сърце, което биеше в гърдите ми. В продължение на един месец бях в кома. Когато се събудих не можех да говоря, да ям, да се движа, със сигурност не можех и да пея. Тежах 43 кг. и дузина тръби излизаха и влизаха в тялото ми. Не можех дори да дишам, но когато видях майка ми, успях да се усмихна.

Дали заради някой камион, който ще ни блъсне, сърдечна недостатъчност или увредени бели дробове, смъртта винаги може да ни настигне. Но животът не е само за да избегнем смъртта, той е за да го живеем. Когато на болните им се позволи да последват страстта си, лекарите ще открият, че имат по-щастливи пациенти. Родителите ми бяха под непрекъснат стрес заради мен, когато пътувах за да пея къде ли не, но те разбираха, че е по-добре да правя това, отколкото да стоя и да се притеснявам постоянно кога ще ме застигне смъртта. Бях им много благодарна за това.

Миналото лято, когато тичах, пеех, танцувах и прекарвах приятни мигове със семейството си в Колорадо, си мислех за онази лекарка, която ми каза, че никога повече не бива да пея. Исках да й кажа (казвам го и на вас), че не трябва да позволяваме на болестите да ни отделят от мечтите ни. Това не само ще ни помогне да оцелеем, но и да разцъфтим. А някои от нас може дори да запеят…

Charity Tillemann-Dick

Тук можете да чуете едно невероятно изпълнение на Charity след трансплантацията.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Ако статията Ви е харесала, споделете я с приятелите си! За да не пропуснете нито една нова статия, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл!

А тук имаме още няколко интересни статии за вас: