Тиреоидит на Хашимото и как да го контолираме

Не се оставяйте на болестта да контролира живота ви!

Мишел Хувър
Дигитален консултант,
блогър,лечебно хранене AIP

Автоимунните заболявания се разрастват като епидемия в нашето общество. Една трета от риска да развием автоимунно заболяване се дължи на генетично предразположение.  Останалите две трети обаче, се дължат на околната среда, начина ни на хранене и начина на живот, който включва прекалено много стрес.

Проблемите на Мишел започнаха на 2-годишна възраст с пропускливи черва, което се изразяваше със случайни хранителни алергии, ушни инфекции, храносмилателни проблеми, дисбаланс на кръвната захар. А когато стана на 17 вече беше диагностицирана със заболяване на щитовидната жлеза Хашимото.  На тази толкова крехка възраст Мишел осъзна, че това е повратна точна в живота й. Заредиха се сърдечни смущения, припадъци, резки покачвания и спадове в теглото, панически атаки, очебийни промени във външния й вид. Натрупа куп отсъствия в гимназията, загуби много приятели и се превърна в човек, който самата тя не можеше да разпознае. Прекарваше много време в леглото с болки, умора и различни неразположения.

«Макар, че нямах избор относно случващото се, имах избор да променя живота си към по-добро или към  по-лошо. Няколко дни се колебаех между двете, но в крайна сметка реших да бъда благодарна за моето Хашимото и да направя най-доброто за здравето си.»

Мишел не определяше себе си като слънчева и позитивна. Първоначално тя плачеше и многократно си задаваше справедливия  въпрос «защо на мен». Но в един момент тя направи своя съзнателен и задължителен избор да се насочи към позитивизъм. Защото осъзна, че колкото по-негативна и напрегната беше, толкова повече състоянието й се влошаваше. И обратно, позитивната нагласа подобряваше като цяло състоянието й.

Това не означава, че беше лесно. Всеки човек реагира на дадено заболяване по различен начин и затова го преживява различно.

Диагнозата Хашимото направи Мишел по-съпричастна към хората, които се борят с различни болестни състояния. Преди това тя се чувстваше неловко, когато някой близък или познат споделяше за болестта си, не знаеше какво да каже и как да постъпи. От позицията на болна тя осъзна, колко е хубаво да имаш едно добро рамо, на което да поплачеш. Затова тя често подлагаше своето на някой друг болен, който се нуждаеше от утеха.

Хашимото вдъхнови Мишел да живее здравословно.  Тя се чувстваше като разтърсена от дълбок сън и взе здравето си насериозно. Спря да се храни с боклуци, спря с изтощителните упражнения във фитнеса, измъкна се от нездравословните връзки.

«Когато става въпрос за постигане на по-добро здраве, всички искаме да се излекуваме бързо. Все пак винаги има лош ден, винаги има торта на някое парти, винаги има лош трафик по пътя към фитнес залата и ние се спъваме. Ние се препъваме в нашето здравословно и лечебно пътуване и често се мразим за това. Знам го от личен опит, направих го няколко пъти през последното десетилетие.»

Когато се препъваше Мишел осъзнаваше, че това не е краят. Нужно е желание, решителност, действие и време, понякога по-дълго, понякога по-кратко, но важното е да приведеш нещата отново в равновесие.

„Преминах през фазата на гледане на документални филми за здравето, четене на книги за здравето, сърфиране в интернет за моето заболяване. Всичко, което купих, което направих, което погълнах беше свързано със стремежа ми към по-добро здраве. Това може да бъде обсебващо и изтощително. Въпреки, че е важно да се научите как да бъдете застъпник на собственото си здраве, не се оставяйте да контролира живота ви. Затова е много важно да намерите хобита и развлечения, които нямат нищо общо със здравето. Това може да бъде изкуство, спорт, музика, писане и куп други неща.” – споделя Мишел.

Палео-автоимунния протокол или съкратено AIP е мощна стратегия, която използва диета и начин на живот, за да регулира имунната система и да сложи край на тези атаки и да даде възможност на тялото да се самолекува. 

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ ТУК

Ако страдате от Хашимото и искате да научите повече за AIP, да намерите съмишленици и подкрепа, може да се регистрирате във ФЕЙСБУК групата Автоимунен Тиреоидит на Хашимото.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

10 стратегии, които
могат да преобърнат
автоимунното заболяване

Бъдете това,
в което вярвате

Миома на матката и
най-щадящата терапия

Как да разпознаем рака на кожата

spodelime

Проверката за потенциално опасни петна по кожата е бързо и лесно и дори може да спаси човешки живот!

Шест характеристики, по които можем да открием рака на кожата: асиметрично петно, неравномерна граница, с различни цветове, диаметър по-голям от 6 мм, нарастващо, променяща се стара лезия.

Четири основни групи лезии, за които трябва да знаете:

1. Актинична кератоза. Тези червено-кафяви, лющещи се и груби петна по кожата най-често се наблюдават при хора в напреднала възраст и в зоните, изложени на слънце, като лицето, шията, ушите, горната страна на ръцете и скалпа (при оплешивяващи мъже). Тези лезии се появяват редовно и често сочат за интензивно излагане на слънце. Това са преканцерозни лезии, които в 10 до 15% от случаите могат да се трансформират в плоскоклетъчен карцином.

2. Базалноклетъчен карцином. Това е най-честата форма рак на кожата, но за щастие и най-малко опасен. Обикновено има формата на повдигната бучица с цвета на кожата и лъскав перлен ръб; рана, която не заздравява или има лека кора, когато е по-напреднала и която бавно расте с течение на времето. Този вид рак на кожата не се разпространява върху други части на тялото, но ако не се лекува дълго време, може да образува рана и да навлезе в по-дълбоките тъкани.

3. Плоскоклетъчен карцином. Това е втората най-често срещана форма на рак на кожата, която обикновено се появява в участъци от кожата, които са били изложена на много слънце, като лицето и скалпа. Той е с формата на бучица, покрита с кора, но може да се развива по-бързо при което е възможно да се разрани и да започне да сълзи. Сравнително рядко този вид рак може да се разпространи. Особено ако се появи по устните, ушите или пръстите и ако пациентът е с потисната имунна система, лечението му е от съществено значение.

4. Меланом. Това са най-рядко срещаните тумори на кожата, но са по-опасни, тъй като имат способността да се разпространяват. В сравнение с базалноклетъчните и плоскоклетъчните карциноми  те могат да се появят при по-младите възрастови групи. Изразяват като пигментни лезии, които в рамките на седмици или месеци стават тъмно пигментирани, развиват неправилни ръбове, или получават различно оцветяване. Много рядко, те се проявяват като розова или червена бучка, без пигментация, като в тези случаи се развиват по-бързо. Меланомът изисква незабавно лечение.

Автор: Euro Melanoma

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете тази статия с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Когато мозъкът ни
праща сигнали

Рак на черния дроб
и терапия HIFU

Миоми и усложнения

Болестта да се харесваш

Дениз и Дейвид,
женени от 32 години

Едно от нещата, които могат да ви попречат да откриете своята Жена-войн, е нуждата да се харесвате на всички. Да бъдеш мил често е подсъзнателна стратегия за оцеляване в света. Не е рядкост сред жени, които са имали смутно детство, да разработват тази стратегия като механизъм за оцеляване. Подсъзнателният ум вярва, че ако се примиряваш, това може да намали опасността от оскърбления, пренебрежение и нараняване. Проблемът при тази стратегия е, че кара жената да се чувства безсилна и това чувство често я изпълва с негодувание. Докато растях, животът в дома ми беше пълна каша. Бях малтретирана емоционално, физически и сексуално. Всяко дете разработва своя собствена стратегия за оцеляване. Например, може да стане агресивно или да се затвори в себе си. Подсъзнателно, аз разработих тактиката да се опитвам да угодя на всички.

И това като че ли действаше. Хората ме харесваха, защото бях много мила. Но често чувствах, че се възползват от мен, а не ме ценят истински и това пораждаше вътрешно негодувание. Така стратегията от детството ми се превърна в доживотен шаблон. Опитвах се да се харесам на някого, после се чувствах недооценена и накрая се изпълвах с яд. Повтарях непрекъснато този модел спрямо различни хора и ситуации.

Това се нарича “болестта да се харесваш” и със сигурност разяжда здравето и благосъстоянието, подобно на всяка друга болест.

Не беше лесно да се отърся от моята “мила” персона. Старите навици умират трудно и у мен все още има следи от миналото. Има моменти, когато да бъдеш мил е приятно (ако е истинско), но „мил” не винаги означава непрeсторен и искрен. Милият човек често има ниско самочувствие и поставя другите над себе си, за да спечели тяхното приятелство. Милата жена, например, изпраща подарък за рожден ден, защото иска получателят да я хареса, докато Жената-войн го изпраща, защото се чувства щастлива, когато се раздава. Ако не се получи благодарствена бележка, милата жена си казва „е, много са заети”, но вътре в себе си тя е бясна и наранена. Докато Жената-войн се обажда и казва: “Здрасти! Не разбрах дали си получил подаръка, който ти изпратих. Хареса ли ти?” Отстоявайки правата си и общувайки, тя не се огорчава от тази ситуация.

На даден етап в живота си всяка жена има нужда да се изправи и да извика: „Свобода!”. Това е бойният вик на нейната вътрешна Жена-войн. Тя има нужда да заяви на себе си и на света: “Това съм аз, за това се боря. Това е моята истина.” Докато не го направи, в нея винаги ще има едно местенце, което ще се чувства празно, независимо колко материални удобства и одобрения е получила в живота си. Вашият вик “Свобода!” може да бъде тиха, вътрешна декларация, която набъбва с времето или яростен рев. Черупката трябва да се счупи, за да може пилето да излети.

Моят собствен вик “Свобода!” прозвуча в драматичен момент от живота ми. Денят, в който напуснах една емоционално трудна връзка и не се обърнах назад, беше белязан с вика “Свобода!” Времето, когато лекарите се канеха да изпробват върху мен една инвазивна, според мен, процедура, а аз станах от хирургическата маса и си излязох, също беше вик “Свобода!” Когато казах на терапевта, според когото никога нямаше да се справя без неговите услуги, че не се нуждая повече от терапия, беше моя вик „Свобода!”…

Докато не се решите на действие, трудно бихте променили обстоятелствата в живота си. В момента, в който се отдадете напълно, чудото се случва. От вашата решителност ще произтече цял порой от събития…

Автор: Дениз Лин

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Сбогом Лупус

Да се обичаме
с отворени очи

Без скалпел! Хирургията на 21-ви Век!

Лупус (вълчанка), лечение с природни средства

                               Лекарите не се опитват да скрият тази информация                                                             от вас. Ако те не я знаят, те не могат да ви научат.

Когато бях на 16 години лекарят ми каза, че ми остават още 6 месеца живот. Бях диагностицирана със системен лупус. Имах  четвърта степен на бъбречна недостатъчност, която беше толкова тежка, че имах две възможни алтернативи: едната беше хемодиализа, а другата да умра, което беше най-лошия сценарий.

Тази диагноза беше предшествана от няколко години ревматоиден артрит и инвалидизиращи мигрени. Но появяването на един характерен обрив разтревожи родителите ми и те ме заведоха в болницата за изследване. Тогава нямахме представа, че диагнозата ми ще се окаже толкова тежка.

Всеки тест за лупус беше положителен. Бях подложена на химиотерапия (тогава експериментална, а сега е стандартна) веднъж месечно в продължение на две години. Сега този период при пациенти с лупус е много по-кратък. Беше трудно и болезнено време. След терапия повръщах по четири седмици наред и се страхувах да се храня. Едва успявах да се съвзема и идваше ред на следващата химиотерапия. За щастие имах голяма подкрепа от страна на родители си.

Не знаех колко време ми остава да живея на тази земя, затова реших да се концентрирам върху това, което исках и можех да направя. Исках да стана лекар и да облекчавам болките на хората. Вече ми бяха поставили прозвището „невротичката” защото все си стоях в къщи, за да се възстановявам и постоянно четях и учех.

Получих стипендия в училището на мечтите си Carnegie Mellon University. Беше невероятно време, защото първият ми ден в колежа беше една седмица след последната ми химиотерапия. Тестовете ми за лупус бяха все още положителни, но се чувствах стабилна и бъбреците ми бяха подобрили функцията си. Трябваше да бъда внимателна и да правя редовни кръвни изследвания, да се грижа за себе си, да се пазя от слънцето и да спя достатъчно. Безсънието ми предизвикваше мигрена и повръщане. По онова време вземах малко лекарства, а в случай на болки в ставите, имах готова рецепта за спешна помощ.

Завърших с отличие и получих бакалавърска степен в областта на генетиката. По време на следването ми обаче, състоянието ми започна да се влошава. Лекарите обикновено съветват младежите с автоимунни заболявания да не следват в медицински колежи, защото стресът и безсънието могат да влошат нещата. Но аз бях решена на всяка цена да осъществя мечтата си. В четвъртата година от следването си получих тежък рецидив. Започнах да виждам двойно и припаднах в клиниката. Изследванията ми показаха, че имам нови антитела, които предизвикват образуването на кръвни съсиреци. Те бяха нахлули вече в мозъка ми и бяха предизвикали това двойно виждане и мини-инсулт. Сега прогнозите на лекарите бяха, че съм изложена на сериозен риск от масивен инсулт и вероятно нямаше да доживея до 50 годишна възраст. Такава е общата диагноза за хората с лупус, която се счита за прогресивно хронично заболяване. Лекарите ми казаха, че една бременност ще ме убие и освен това трябваше да се инжектирам с разреждащо кръвта лекарство до края на живота си.

Прекарах две седмици в самосъжаление и след това реших да посетя едно място на благодарност. Бях благодарна, че имаше лекарство, което отново можеше да ме държи жива. Бях съвсем близо до дипломирането си и реших да бъда позитивна и да реализирам мечтата си.

Когато се запознах с бъдещия си съпруг Том, ние се влюбихме от пръв поглед. След един месец той ми предложи брак и аз трябваше да му призная за моето заболяване. Казах му, че имам лупус и това означава, че няма да имаме деца, че няма да живея дълго и че ще трябва да се грижи постоянно за мен. Той каза, че предпочита да живее кратък живот с мен, отколкото дълъг живот с някоя друга. Всичко беше наред, възвърнах самочувствието си и се изпълних отново с благодарност.

По онова време съпругът ми Том работеше в MTV като специалист по бързо трансформиране на тялото и треньор на знаменитости. Аз бях стажант и се хранех с болнична храна всеки ден, което иронично е най-бързия начин да се разболееш и да качиш килограми. И аз наистина не бях в добра форма. Помолих Том да ми изготви програма, по която да се храня и да изглеждам толкова добре, колкото и клиентите му. От дете бях вегетарианка поради любовта си към животните, но се хранех неправилно с много тестени и преработени храни и млечни продукти. Том ми направи план и включи големи количества сурови зеленчуци и плодове, без месо, без млечни и преработени продукти.

Това, което се случи по-късно беше невероятно. За четири месеца от номер 11 започнах да се обличам с дрехи номер 3. Но най-забележителното беше, че за пръв път в живота си нямах никакви болки в ставите и никакви мигрени. Чувствах се невероятно и бях изпълнена с енергия, макар че често се налагаше да давам по 30 часови дежурства по няколко пъти в седмицата. Съсирването на кръвта се беше нормализирало, макар да беше близо до горната граница. Тестовете ми за лупус бяха отрицателни, холестеролът и кръвното ми се бяха понижили. Лекарят предположи, че е станала някаква грешка в лабораторията. 

Във всички документирани случаи на подобрение, лупусът може да бъде в дългосрочна ремисия, но кръвните изследвания ще отразяват автоимунно заболяване. Лекарите ми бяха в недоумение. Един ден чух ревматологът ми да казва на един студент, който го придружаваше: „Тя твърди, че има лупус.” След още няколко теста в следващите месеци, които показваха същото добро състояние, реших че е време да спра лекарствата. Беше изминала една година от промяната в диетата ми. Това беше през 2006 г. и от тогава живея без лупус.

След този чудотворен обрат на събитията реших, че искам да имам деца. Лекарите се разтревожиха и ми казаха, че една бременност ще ми върне лупуса и ще ме убие. Семейството ми също се изплаши. Майка ми и най-добрата ми приятелка предложиха да износят бебето вместо мен. Забременях и родих едно здраво момченце и лупусът ми не се върна. След четири години родих още едно дете и се чувствах в превъзходна форма.

Продължавам да се храня с растителна храна, като варени и сурови зеленчуци, изобилие от зелени шейкове, супи, яхнии и бобени бургери. Не готвя отделно за себе си, цялото ми семейство се храни по този начин.

Моята медицинска практика е напълно онлайн. За връзка с пациентите си използвам технологии като Skype, FaceTime, телефони. По този начин мога да бъде по-дълго време с децата и съпруга си и да пътуваме като семейство. Прекарваме много време на път, провеждайки конференции и преподавайки на пациенти и лекари как да създадем противовъзпалителна лечебна диета, използвайки супермаркета, за невероятно здраве и фитнес.

През 2015 г. написах книгата си Сбогом Лупус. Така всички, които  не могат да си позволят частна консултация с мен, могат да има достъп до информацията, от която се нуждаят, за да се лекуват…

Автор: Dr. Brooke Goldner

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Ревматоиден артрит,
има по-добър начин

Д-р Neal Kassell,
основател на Focused
Ultrasound Foundation

Множествената склероза
е моята сила

Лечение на ревматоиден артрит с натурални средства

Shelly Malone

Спомням си деня, когато беше потвърдена диагнозата ми, как седях на канапето и сърфирах „артритно заболяване” в Гугъл. Първата статистика, на която попаднах, беше от проучване в болницата Джон Хопкинс: „Шестдесет процента от хората с ревматоиден артрит няма да са в състояние да работят десет години след поставяне на диагнозата им.” Какво? Няма да мога да работя? Та работният ми ден в по-голямата си част преминаваше в срещи или пред екрана на компютъра и тези искат да кажат, че след 10 години няма да мога да го правя? Сълзи започнаха да се стичат по бузите ми. Бях само на 32 и майка на 6-седмично бебе.

До този момент аз бях изключително добър търговски диетолог и конкурентен спортист, който имаше винаги блестящ здравен картон. Сега бях изправена пред едно автоимунно заболяване, без да имам някакви показатели, за да предскажа колко бързо би прогресирало то. Бях изплашена, чувствах се опустошена, а обратното броене вече тиктакаше в главата ми до безнадеждност.

Всяка сутрин се събуждах изгаряща от температура, сякаш имах грип, който никога не минаваше и бях толкова уморена, че не можех да се вдигна от леглото. Кокалчетата на пръстите ми бяха толкова подути, че не можех да сваля сватбената халка, а китките и ръцете ми ме боляха толкова много, че не можех да държа дъщеря си и да я кърмя.

Изпитвах огромно съжаление към себе си, докато думите на моя ревматолог отекваха отчетливо в съзнанието ми: „Трябва да си щастлива, че не си в инвалидна количка.” Но моето малко момиченце заедно с борбената личност, която носех в себе си бързо ме мотивираха  да търся отговора, от който се нуждаех, за да победя заболяването. Имам предвид нещо различно от дългогодишните стероиди и имуносупресори. Дългият списък с техните странични ефекти включваше глаукома, остеопороза, повишаване на теглото, промени в настроението и повишен риск от инфекция. Ревматоидният артрит изглеждаше къде по-добра алтернатива пред тях! В коя вселена ревматоиден артрит плюс стероиди е равно на жизнено здраве? 

Наистина ли трябваше да се тъпча с тези лекарства и да се чувствам като риба-балон или да съм непрекъснато с тази изтощителна болка? Това ли бяха единствените ми варианти?

Не! Започнах да търся алтернативи и да проучвам по-иновативни варианти. Така аз научих за чувствителността на огранизма ни към хаотичното хранене и се запознах с принципите на противовъзпалителната диета. Макар, че имам бакалавърска степен по хранене и работех като диетолог, това беше съвсем ново за мен.

Противовъзпалителна диета? – Никога не съм я чувала.

Спрете глутена дори и да нямате цьолиакия? – Не може да бъде.

Функцията на вашата имунна система до голяма степен се основава на ефективността на храносмилателната ви система? – Какво казахте?

Елиминирайте токсините, които може да идват от небиологични храни и изкуствени подсладители, консерванти и добавки? – Та това е товар от алтернативни здравни глупости!

Не е ли всичко в приетите и изразходвани калории? Не е ли в претеглянето на мазнините и въглехидратите? Беше ни казано да ядем нискомаслени млечни продукти и пълнозърнести храни и ще бъдем в оптимално здраве до преклонна възраст. Не беше ли така? Грешка. Каручката на ябълката беше преобърната и истинското ми образование бе на път да започне.

След като се образовах напълно, първото препятствие, на което се натъкнах беше: Какво, по дяволите, мога да ям? Използвах знанията си (както и отчаянието си), за да преодолея всичките загадки и указания за храните и останах учудена как компаниите използват различни думи в списъка на съставките само и само да не кажат мляко. Стоях между рафтовете в супермаркета и си мислех, че е лесно да избера продукти без глутен. Но не беше така. Вместо глутен имаше захар, царевица или соя – и трите бяха противопоказни за ревматоидния артрит. Накрая направих един кратък списък с храни, които можех да ям и от които се чувствах добре. Съчетавах ги във всевъзможни комбинации, за да избегна скуката, като същевременно проучвах какво още мога да добавя. Стигнах дори до там да отворя собствена компания за храна -   Clean Cravings и в процеса разработих едно уникално хранително производство – без алергии, без глутен, напълно естествено. Очите ми се отвориха за факта, че диетата, която прилагах, беше добра не само за ревматоидния ми артрит, но и за целия ми организъм като цяло. Други хронични проблеми, които имах, като синузит, мигрена, депресия - също изчезнаха.

Моите нови и чисти противовъзпалителни принципи бързо се разшириха отвъд пределите на диетата към всеки друг аспект от живота ми. Започнах да избирам продуктите за лична хигиена и чистотата в моя дом, като намалих общото токсично натоварване за тялото си. Използвам хранене, акупунктура, физиотерапия плюс позитивна нагласа, за да мога да се справя с леки физически неразположения и да избегна лекарства, които могат повече да навредят, отколкото да помогнат. Използвам конкретна добавка за липсите, които имам поради генетична предразположеност. Все още изпитвам голямо уважение към напредъка на западната медицина и повярвайте ми, ще й се доверя, ако възникне някое сериозно остро медицинско състояние. Вярвам обаче силно в способността на тялото да се самолекува.

Според официалния уебсайт на CDC (център по контрол и превенция на болестите): "Няма лечение за ревматоиден артрит, но нови ефективни лекарства са все по-достъпни за облекчаване на болестта и предотвратяване деформирането на ставите. В допълнение към медикаментите и хирургията, доброто самоуправление, включително и упражненията е известно, че намаляват болките и уврежданията."

Това ли е най-доброто, което могат да ми предложат? Да се боря ежедневно с болките, да лягам под ножа, да се разхождам повече (ако изобщо ми е възможно да ходя), това ли е най-добрия ми избор? А защо слонът липсва от стаята? Няма нито една думичка за храненето!

Затова съм тук. За да опровергая много мнения за пълноценното  хранене. За да внеса баланс в прогресивните теории с доказателство. Целта на този сайт и делото ми е да дам ясно да се разбере, че общоприетите и стандартни представи са отживели и че има сила в иновативните начини на хранене и промени в самия начин на живот.

Вярвам, че има по-добър начин…

Автор: Shelly Malone

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Множествената склероза
е моята сила

10 стратегии, които
могат да преобърнат
автоимунното заболяване

Галангал - коренът
на добрата памет