HEALTHNATURE: Лупус (вълчанка), лечение с природни средства

Лекарите не се опитват да скрият тази информация от вас. Ако те не я знаят, те не могат да ви научат.

Когато бях на 16 години лекарят ми каза, че ми остават още 6 месеца живот. Бях диагностицирана със системен лупус. Имах четвърта степен на бъбречна недостатъчност, която беше толкова тежка, че имах две възможни алтернативи: едната беше хемодиализа, а другата да умра, което беше най-лошия сценарий.

Тази диагноза беше предшествана от няколко години ревматоиден артрит и инвалидизиращи мигрени. Но появяването на един характерен обрив разтревожи родителите ми и те ме заведоха в болницата за изследване. Тогава нямахме представа, че диагнозата ми ще се окаже толкова тежка.

Всеки тест за лупус беше положителен. Бях подложена на химиотерапия (тогава експериментална, а сега е стандартна) веднъж месечно в продължение на две години. Сега този период при пациенти с лупус е много по-кратък. Беше трудно и болезнено време. След терапия повръщах по четири седмици наред и се страхувах да се храня. Едва успявах да се съвзема и идваше ред на следващата химиотерапия. За щастие имах голяма подкрепа от страна на родители си.

Не знаех колко време ми остава да живея на тази земя, затова реших да се концентрирам върху това, което исках и можех да направя. Исках да стана лекар и да облекчавам болките на хората. Вече ми бяха поставили прозвището „невротичката” защото все си стоях в къщи, за да се възстановявам и постоянно четях и учех.

Получих стипендия в училището на мечтите си Carnegie Mellon University. Беше невероятно време, защото първият ми ден в колежа беше една седмица след последната ми химиотерапия. Тестовете ми за лупус бяха все още положителни, но се чувствах стабилна и бъбреците ми бяха подобрили функцията си. Трябваше да бъда внимателна и да правя редовни кръвни изследвания, да се грижа за себе си, да се пазя от слънцето и да спя достатъчно. Безсънието ми предизвикваше мигрена и повръщане. По онова време вземах малко лекарства, а в случай на болки в ставите, имах готова рецепта за спешна помощ.

Завърших с отличие и получих бакалавърска степен в областта на генетиката. По време на следването ми обаче, състоянието ми започна да се влошава. Лекарите обикновено съветват младежите с автоимунни заболявания да не следват в медицински колежи, защото стресът и безсънието могат да влошат нещата. Но аз бях решена на всяка цена да осъществя мечтата си. В четвъртата година от следването си получих тежък рецидив. Започнах да виждам двойно и припаднах в клиниката. Изследванията ми показаха, че имам нови антитела, които предизвикват образуването на кръвни съсиреци. Те бяха нахлули вече в мозъка ми и бяха предизвикали това двойно виждане и мини-инсулт. Сега прогнозите на лекарите бяха, че съм изложена на сериозен риск от масивен инсулт и вероятно нямаше да доживея до 50 годишна възраст. Такава е общата диагноза за хората с лупус, която се счита за прогресивно хронично заболяване. Лекарите ми казаха, че една бременност ще ме убие и освен това трябваше да се инжектирам с разреждащо кръвта лекарство до края на живота си.

Прекарах две седмици в самосъжаление и след това реших да посетя едно място на благодарност. Бях благодарна, че имаше лекарство, което отново можеше да ме държи жива. Бях съвсем близо до дипломирането си и реших да бъда позитивна и да реализирам мечтата си.

Когато се запознах с бъдещия си съпруг Том, ние се влюбихме от пръв поглед. След един месец той ми предложи брак и аз трябваше да му призная за моето заболяване. Казах му, че имам лупус и това означава, че няма да имаме деца, че няма да живея дълго и че ще трябва да се грижи постоянно за мен. Той каза, че предпочита да живее кратък живот с мен, отколкото дълъг живот с някоя друга. Всичко беше наред, възвърнах самочувствието си и се изпълних отново с благодарност.

По онова време съпругът ми Том работеше в MTV като специалист по бързо трансформиране на тялото и треньор на знаменитости. Аз бях стажант и се хранех с болнична храна всеки ден, което иронично е най-бързия начин да се разболееш и да качиш килограми. И аз наистина не бях в добра форма. Помолих Том да ми изготви програма, по която да се храня и да изглеждам толкова добре, колкото и клиентите му. От дете бях вегетарианка поради любовта си към животните, но се хранех неправилно с много тестени и преработени храни и млечни продукти. Том ми направи план и включи големи количества сурови зеленчуци и плодове, без месо, без млечни и преработени продукти.

Това, което се случи по-късно беше невероятно. За четири месеца от номер 11 започнах да се обличам с дрехи номер 3. Но най-забележителното беше, че за пръв път в живота си нямах никакви болки в ставите и никакви мигрени. Чувствах се невероятно и бях изпълнена с енергия, макар че често се налагаше да давам по 30 часови дежурства по няколко пъти в седмицата. Съсирването на кръвта се беше нормализирало, макар да беше близо до горната граница. Тестовете ми за лупус бяха отрицателни, холестеролът и кръвното ми се бяха понижили. Лекарят предположи, че е станала някаква грешка в лабораторията.

Във всички документирани случаи на подобрение, лупусът може да бъде в дългосрочна ремисия, но кръвните изследвания ще отразяват автоимунно заболяване. Лекарите ми бяха в недоумение. Един ден чух ревматологът ми да казва на един студент, който го придружаваше: „Тя твърди, че има лупус.” След още няколко теста в следващите месеци, които показваха същото добро състояние, реших че е време да спра лекарствата. Беше изминала една година от промяната в диетата ми. Това беше през 2006 г. и от тогава живея без лупус.

След този чудотворен обрат на събитията реших, че искам да имам деца. Лекарите се разтревожиха и ми казаха, че една бременност ще ми върне лупуса и ще ме убие. Семейството ми също се изплаши. Майка ми и най-добрата ми приятелка предложиха да износят бебето вместо мен. Забременях и родих едно здраво момченце и лупусът ми не се върна. След четири години родих още едно дете и се чувствах в превъзходна форма.

Продължавам да се храня с растителна храна, като варени и сурови зеленчуци, изобилие от зелени шейкове, супи, яхнии и бобени бургери. Не готвя отделно за себе си, цялото ми семейство се храни по този начин.

Моята медицинска практика е напълно онлайн. За връзка с пациентите си използвам технологии като Skype, FaceTime, телефони. По този начин мога да бъде по-дълго време с децата и съпруга си и да пътуваме като семейство. Прекарваме много време на път, провеждайки конференции и преподавайки на пациенти и лекари как да създадем противовъзпалителна лечебна диета, използвайки супермаркета, за невероятно здраве и фитнес.

През 2015 г. написах книгата си Сбогом Лупус. Така всички, които не могат да си позволят частна консултация с мен, могат да има достъп до информацията, от която се нуждаят, за да се лекуват…

Автор: Dr. Brooke Goldner

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас: