вторник, 5 септември 2017 г.

Лечение на ревматоиден артрит с натурални средства


Shelly Malone
Спомням си деня, когато беше потвърдена диагнозата ми, как седях на канапето и сърфирах „артритно заболяване” в Гугъл. Първата статистика, на която попаднах, беше от проучване в болницата Джон Хопкинс: „Шестдесет процента от хората с ревматоиден артрит няма да са в състояние да работят десет години след поставяне на диагнозата им.” Какво? Няма да мога да работя? Та работният ми ден в по-голямата си част преминаваше в срещи или пред екрана на компютъра и тези искат да кажат, че след 10 години няма да мога да го правя? Сълзи започнаха да се стичат по бузите ми. Бях само на 32 и майка на 6-седмично бебе.

До този момент аз бях изключително добър търговски диетолог и конкурентен спортист, който имаше винаги блестящ здравен картон. Сега бях изправена пред едно автоимунно заболяване, без да имам някакви показатели, за да предскажа колко бързо би прогресирало то. Бях изплашена, чувствах се опустошена, а обратното броене вече тиктакаше в главата ми до безнадеждност.

Всяка сутрин се събуждах изгаряща от температура, сякаш имах грип, който никога не минаваше и бях толкова уморена, че не можех да се вдигна от леглото. Кокалчетата на пръстите ми бяха толкова подути, че не можех да сваля сватбената халка, а китките и ръцете ми ме боляха толкова много, че не можех да държа дъщеря си и да я кърмя.

Изпитвах огромно съжаление към себе си, докато думите на моя ревматолог отекваха отчетливо в съзнанието ми: „Трябва да си щастлива, че не си в инвалидна количка.” Но моето малко момиченце заедно с борбената личност, която носех в себе си бързо ме мотивираха  да търся отговора, от който се нуждаех, за да победя заболяването. Имам предвид нещо различно от дългогодишните стероиди и имуносупресори. Дългият списък с техните странични ефекти включваше глаукома, остеопороза, повишаване на теглото, промени в настроението и повишен риск от инфекция. Ревматоидният артрит изглеждаше къде по-добра алтернатива пред тях! В коя вселена ревматоиден артрит плюс стероиди е равно на жизнено здраве? 

Наистина ли трябваше да се тъпча с тези лекарства и да се чувствам като риба-балон или да съм непрекъснато с тази изтощителна болка? Това ли бяха единствените ми варианти?

Не! Започнах да търся алтернативи и да проучвам по-иновативни варианти. Така аз научих за чувствителността на огранизма ни към хаотичното хранене и се запознах с принципите на противовъзпалителната диета. Макар, че имам бакалавърска степен по хранене и работех като диетолог, това беше съвсем ново за мен.

Противовъзпалителна диета? – Никога не съм я чувала.

Спрете глутена дори и да нямате цьолиакия? – Не може да бъде.

Функцията на вашата имунна система до голяма степен се основава на ефективността на храносмилателната ви система? – Какво казахте?

Елиминирайте токсините, които може да идват от небиологични храни и изкуствени подсладители, консерванти и добавки? – Та това е товар от алтернативни здравни глупости!

Не е ли всичко в приетите и изразходвани калории? Не е ли в претеглянето на мазнините и въглехидратите? Беше ни казано да ядем нискомаслени млечни продукти и пълнозърнести храни и ще бъдем в оптимално здраве до преклонна възраст. Не беше ли така? Грешка. Каручката на ябълката беше преобърната и истинското ми образование бе на път да започне.

След като се образовах напълно, първото препятствие, на което се натъкнах беше: Какво, по дяволите, мога да ям? Използвах знанията си (както и отчаянието си), за да преодолея всичките загадки и указания за храните и останах учудена как компаниите използват различни думи в списъка на съставките само и само да не кажат мляко. Стоях между рафтовете в супермаркета и си мислех, че е лесно да избера продукти без глутен. Но не беше така. Вместо глутен имаше захар, царевица или соя – и трите бяха противопоказни за ревматоидния артрит. Накрая направих един кратък списък с храни, които можех да ям и от които се чувствах добре. Съчетавах ги във всевъзможни комбинации, за да избегна скуката, като същевременно проучвах какво още мога да добавя. Стигнах дори до там да отворя собствена компания за храна -   Clean Cravings и в процеса разработих едно уникално хранително производство – без алергии, без глутен, напълно естествено. Очите ми се отвориха за факта, че диетата, която прилагах, беше добра не само за ревматоидния ми артрит, но и за целия ми организъм като цяло. Други хронични проблеми, които имах, като синузит, мигрена, депресия - също изчезнаха.

Моите нови и чисти противовъзпалителни принципи бързо се разшириха отвъд пределите на диетата към всеки друг аспект от живота ми. Започнах да избирам продуктите за лична хигиена и чистотата в моя дом, като намалих общото токсично натоварване за тялото си. Използвам хранене, акупунктура, физиотерапия плюс позитивна нагласа, за да мога да се справя с леки физически неразположения и да избегна лекарства, които могат повече да навредят, отколкото да помогнат. Използвам конкретна добавка за липсите, които имам поради генетична предразположеност. Все още изпитвам голямо уважение към напредъка на западната медицина и повярвайте ми, ще й се доверя, ако възникне някое сериозно остро медицинско състояние. Вярвам обаче силно в способността на тялото да се самолекува.

Според официалния уебсайт на CDC (център по контрол и превенция на болестите): "Няма лечение за ревматоиден артрит, но нови ефективни лекарства са все по-достъпни за облекчаване на болестта и предотвратяване деформирането на ставите. В допълнение към медикаментите и хирургията, доброто самоуправление, включително и упражненията е известно, че намаляват болките и уврежданията."
Това ли е най-доброто, което могат да ми предложат? Да се боря ежедневно с болките, да лягам под ножа, да се разхождам повече (ако изобщо ми е възможно да ходя), това ли е най-добрия ми избор? А защо слонът липсва от стаята? Няма нито една думичка за храненето!

Затова съм тук. За да опровергая много мнения за пълноценното  хранене. За да внеса баланс в прогресивните теории с доказателство. Целта на този сайт и делото ми е да дам ясно да се разбере, че общоприетите и стандартни представи са отживели и че има сила в иновативните начини на хранене и промени в самия начин на живот.

Вярвам, че има по-добър начин…

Автор: Shelly Malone

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

Няма коментари:

Публикуване на коментар