 |
| Дениз и Дейвид, женени от 32 години |
Едно от нещата, които могат да ви попречат да откриете своята Жена-войн, е нуждата да се харесвате на всички. Да бъдеш мил често е подсъзнателна стратегия за оцеляване в света. Не е рядкост сред жени, които са имали смутно детство, да разработват тази стратегия като механизъм за оцеляване. Подсъзнателният ум вярва, че ако се примиряваш, това може да намали опасността от оскърбления, пренебрежение и нараняване. Проблемът при тази стратегия е, че кара жената да се чувства безсилна и това чувство често я изпълва с негодувание. Докато растях, животът в дома ми беше пълна каша. Бях малтретирана емоционално, физически и сексуално. Всяко дете разработва своя собствена стратегия за оцеляване. Например, може да стане агресивно или да се затвори в себе си. Подсъзнателно, аз разработих тактиката да се опитвам да угодя на всички.
И това като че ли действаше. Хората ме харесваха,
защото бях много мила. Но често чувствах, че се възползват от мен, а не ме
ценят истински и това пораждаше вътрешно негодувание. Така стратегията от
детството ми се превърна в доживотен шаблон. Опитвах се да се харесам на
някого, после се чувствах недооценена и накрая се изпълвах с яд. Повтарях
непрекъснато този модел спрямо различни хора и ситуации.
Това се нарича “болестта да се харесваш” и със
сигурност разяжда здравето и благосъстоянието, подобно на всяка друга болест.
Не беше лесно да се отърся от моята “мила” персона.
Старите навици умират трудно и у мен все още има следи от миналото. Има
моменти, когато да бъдеш мил е приятно (ако е истинско), но „мил” не винаги
означава непрeсторен
и искрен. Милият човек често има ниско самочувствие и поставя другите над себе
си, за да спечели тяхното приятелство. Милата жена, например, изпраща подарък
за рожден ден, защото иска получателят да я хареса, докато Жената-войн го
изпраща, защото се чувства щастлива, когато се раздава. Ако не се получи
благодарствена бележка, милата жена си казва „е, много са заети”, но вътре в
себе си тя е бясна и наранена. Докато Жената-войн се обажда и казва: “Здрасти!
Не разбрах дали си получил подаръка, който ти изпратих. Хареса ли ти?”
Отстоявайки правата си и общувайки, тя не се огорчава от тази ситуация.
На даден етап в живота си всяка жена има нужда да се
изправи и да извика: „Свобода!”. Това е бойният вик на нейната вътрешна
Жена-войн. Тя има нужда да заяви на себе си и на света: “Това съм аз, за това
се боря. Това е моята истина.” Докато не го направи, в нея винаги ще има едно
местенце, което ще се чувства празно, независимо колко материални удобства и
одобрения е получила в живота си. Вашият вик “Свобода!” може да бъде тиха,
вътрешна декларация, която набъбва с времето или яростен рев. Черупката трябва
да се счупи, за да може пилето да излети.
Моят собствен вик “Свобода!” прозвуча в драматичен
момент от живота ми. Денят, в който напуснах една емоционално трудна връзка и
не се обърнах назад, беше белязан с вика “Свобода!” Времето, когато лекарите се
канеха да изпробват върху мен една инвазивна, според мен, процедура, а аз
станах от хирургическата маса и си излязох, също беше вик “Свобода!” Когато
казах на терапевта, според когото никога нямаше да се справя без неговите
услуги, че не се нуждая повече от терапия, беше моя вик „Свобода!”…
Докато не се решите на действие, трудно бихте променили
обстоятелствата в живота си. В момента, в който се отдадете напълно, чудото се
случва. От вашата решителност ще произтече цял порой от събития…
Автор: Дениз Лин
А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:
 |
| Сбогом Лупус |
 |
| Да се обичаме с отворени очи |
 |
| Без скалпел! Хирургията на 21-ви Век! |
Няма коментари:
Публикуване на коментар