HEALTHNATURE: Стресът и кожата

Когато става въпрос за доброто състояние на кожата, обичам да гледам на тялото като на едно цяло. Говоря много за невероятно успокояващите ползи върху кожата си, които имам от противовъзпалителната диета, но също толкова важно е да се успокои умът. По-лесно ли е да се каже, отколкото да се направи? По-лесно за възприемане е когато ви кажат да премахнете от диетата си глутен, млечни продукти или захар, но аз започнах да мразя хората, които ми казваха, че трябва да се освободя от стреса. Сякаш съм превключвател, който може да се включи или изключи! Ако беше толкова лесно щях да натисна копчето за стреса и проблема щеше да е решен. Но за съжаление умът е толкова сложно нещо! Има стотици изследвания, които показват тясната връзка между психичното състояние и кожата. Изцелението на ума често може да бъде огромна крачка напред в изцелението на

кожата.

„Направени са изследвания, които показват, че най-малко 30% от всички пациенти с дерматологични проблеми имат някакъв основен психологичен проблем, който често пъти остава незабелязан при първото посещение при лекаря. Ако се обърне сериозно внимание на психологическото състояние на пациента, това може да има положително и мощно въздействие върху състоянието на кожата му.” - Shelley Sekula-Gibbs, MD

Най-общо казано стресът е естествен психически и физически отговор, както на положителния, така и на негативния опит. Ето как тялото реагира физически, когато се намираме в стресова ситуация. Когато усещаме, виждаме или възприемаме потенциална заплаха, нервите предизвикват алармен сигнал, за да ни предупредят. Този сигнал е насочен към област в мозъка, наречена амигдала. Амигдалата се занимава с регулиране на нашите емоции. Това на свой ред сигнализира на хипоталамуса, който контролира производството на хормони.

До този момент тази реакция се движи през тялото, докато хипоталамусът инициира последователност, която води до производството на стресов хормон, наречен кортизол, нервната система се включва и освобождава адреналин. Кортизолът навлиза в кръвообращението и започва да се движи из тялото. Нашите органи и тъкани са наситени с протеини, известни като глюкокортикоидни рецептори. Кортизолът насочва тези протеини и ги прилепва към тях като прикачване на космически кораб.

Кортизолът повишава нивата на кръвната ни захар. Сърцето ни започва да бие и кислородът потича към основните ни мускули. Вече официално сме в режим „борба или бягство”. Когато чуем думата „стрес” приемаме, че това е нещо лошо, но всичките тези реакции в организма се задействат с цел да ни предпазят. Този краткосрочен взрив от хормони и изострените ни сетива ни поддържа в опасни ситуации. Когато обаче сме изложени на този повтарящ се процес ден след ден, стресът се превръща в проблем.

Острият стрес, който е краткосрочен, ни предпазва в моменти на потенциална опасност. Осигурява временно допълнително засилване на енергията или бдителност, което увеличава продуктивността ни. Нашите реакции се ускоряват, което ни помага да вземем бързо решение или действие по време на опасност.

Повтарящите се дългосрочни стресови ситуации обаче, като например проблеми в работата, сблъскване със сложни взаимоотношения, трудности в семейния живот и всички тези ежедневни сценарии, които създават умствено безпокойство, могат да накарат организма ни непрекъснато да активира стресовия хормон. Тялото ни започва да се бори с продължителното възпаление и ние сме постоянно напрегнати.

Вместо да се появяват, когато е необходимо, тези хормони и химикали остават постоянно в организма ни. Кортизолът може да се окаже в кръвта ни за дълго време. Тогава тялото ни развива резистентност към кортизола и не може да реагира, когато е необходимо. Организмът ни се обърква и засилва производството на вещества, които в действителност стимулират възпалението, водещо до хронично възпаление. Това води до по-голямо тревожност, депресия и безсъние, риск от сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане и храносмилателни проблеми. В този случай вместо да се грижи за нас, стресът буквално ни убива.

При автоимунни заболявания, като псориазис, артрит или лупус, нашата имунна система вече е започнала да реагира. Основната работа на имунната система е борбата с вредните вещества, като патогените, които причиняват инфекции и болести. Сега изведнъж под цялото това постоянно напрежение тя не разбира разликата между реални и фалшиви заплахи. Неотдавна учените са успели да определят маркерите, които може да предизвикат стресиращо събитие, което на свой ред предизвиква автоимунна реакция.

„Психодерматологията е област, която разглежда въздействието на емоцията върху кожата. Аз мисля, че психодерматологията ще се развива много бързи темпове, защото дерматологията е готова за по-интегриран подход с други области, като психология, психиатрия и дори допълваща медицина… Умът и кожата са свързани на много различни нива. Много нервни окончания са свързани с кожата, обвиваща органите. Така че както емоциите се проявяват неврологично, те могат да се изразяват чрез кожата, точно както стресът се проявява чрез гастроинтестинални симптоми, повишено безпокойство или хипертония.” - Karen Mallin, PsyD

Това напълно обяснява връзката между стреса и нашата кожа. Често смятаме, че умът и тялото са две различни единици, но разбира се всичко в нас е свързано. Нашите мозъци и кожа са направени от едни и същи клетки така, че е напълно обяснимо едните да оказват влияние върху другите. Емоционалната бъркотия вътре в мен, винаги се отразяваше навън върху кожата ми. За някои хора това е главоболие или болки в стомаха, а за мен винаги са били кожни обриви.

„Това е теорията на целевите органи. За различните хора това са различни органи, които канализират стрес. Някои хора получават язви, други мигрена, а други обриви.” - Bruce Katz, MD

Ключът към спирането на този порочен кръг е правилното прилагане на практическите стъпки, които можем да предприемем, за да намалим и премахнем трайно стреса.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!
А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: