неделя, 29 април 2018 г.

Сарком на Юинг - Завещание на надеждата


Стивън Марчело беше роден за хокей. Както във всеки спорт, много деца показват талант, който им предрича съдба на професионалисти. Стивън беше много упорит. Той мечтаеше да стане част от отбора на звездите (All-Star team). Когато беше в 8-ми клас той взе участие в турнир по хокей в Спокейн (щата Вашингтон). На него присъстваха много деца от Канада и някои от тях бяха набелязани за професионалисти. За да бъдеш одобрен за този отбор всички треньори на турнира трябваше да гласуват за теб. Стив беше единственото дете от своя отбор в Колорадо, който получи всичките гласове. Беше наистина много талантлив.

За съжаление често, когато бъдещето изглежда толкова светло, се случва нещо, което ни поваля. За Стив това дойде под формата на хокейна шайба, която го удари в глезена по време на мач в първата му година от гимназията. Контузиите са част от играта, така че кракът на Стив беше гипсиран и се очакваше да се завърне на леда след няколко месеца. По някаква причина обаче, глезенът не заздравяваше. Все по-разтревожен, докторът на Стив търсеше възможните причини. Най-вероятно това беше рак на костта, който увреждаше тъканта и причиняваше възпаление. За жалост подозренията му се оказаха верни. На 17 април 1987 г. Стив беше диагностициран със Сарком на Юинг. Саркомът на Юинг е един от сравнително често срещаните първични злокачествени тумори на скелета и меките тъкани и засяга предимно деца между 10 и 25 годишна възраст.

Повече от всякога Стив се нуждаеше от целия този борбен дух, за да продължи. Това включваше три големи операции и тежка химиотерапия.

Шансовете бяха минимални. Докторите се бояха, че ще загуби крака си и никога повече нямаше да може да играе хокей. Но още един път Стив победи. Той премина успешно през терапията и стъпи отново на кънките, за да стане капитан на своя отбор в старша възраст. Ракът промени по-дълбоко душата му, отколкото костта му. Той формира душата му и го предизвика да помага на други хора, които се бореха с болестта. Той започна да работи като доброволец в детски лагер за болни от рак деца. В крайна сметка реши да следва медицина и да специализира ортопедична хирургия.

Желанието на Стив да помага на хората не означаваше, че битката му е приключила. Той продължаваше противораковото лечение в периода на следването си. Много пъти прекарваше уикендите си в болницата. Състудентите му не го оставяха сам. Те го посещаваха в болничната стая. Колкото и странно да звучи,  това се случваше не защото искаха да му помогнат да не изостане с материала, а защото идваха да търсят помощ от него. Той като че ли знаеше всички отговори и нищо не можеше да го затрудни.

През  втората година на следването му здравето на Стив се влоши рязко. Ренгеновите снимки показаха, че ракът се е  разпространил по цялото му тяло и не му оставаше много време да живее. Но имаше още едно нещо, което искаше да направи. Той знаеше, че може да осъществи още един план, за да продължи да помага на хората, дори и след смъртта си. Семейството му беше направило застраховка живот на Стив, когато той беше само на 1 годинка, дълго преди да се появят каквито и да било признаци за рак. Изправен пред края на живота си, Стив видя в това средство за бъдещето на оцелелите от рак деца. Той помоли семейството си да създадат фондация, която да предоставя стипендии. Той разбираше тежкия товар, който щяха да носят вследствие на битката им с рака.

Стив почина на 16 януари 1999 г. Беше само на 28 години.

Неговата красива и безкористна идея се нуждаеше от усилието на много хора, за да бъде реализирана. Родителите му Марио и Франси дадоха живот на неговото Завещание на надеждата  и разчитат на заинтересовани приятели, членове и доброволци, за да изградят и управляват фондацията, която носи неговото име - Stephen T. Marchello Foundation. Организацията продължава да предлага стипендии на ученици, оцелели от рака в Колорадо и Монтана. До сега повече от 80 такива стипендии са раздадени от началото на създаване на фондацията.


Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 


Няма коментари:

Публикуване на коментар