Защо антибиотиците не действат

Природата е снабдила бактериите, с такъв мεханизъм, че когато дълго време биват изложени на някакъв неблагоприятен фактор, успяват да се адаптират. С това си обясняваме, че антибиотиците престават да им действат. Още по-интересното е, че те могат да предадат това свое качество на други видове бактерии, с което нещата се усложняват изключително много.

В последните години в медицината все повече навлиза един нов термин – микробиом. С него се определя цялото разнообразие и сложната организация на микроорганизмите в нашето тяло. А те са повече от нашите собствени клетки. Микроорганизмите определят как функционират червата ни, какво да ядем, нашите желания и настроение, както и метаболизма ни. Ето защо, не бива с лека ръка да внасяме вещества, които унищожават цялата тази флора в нашия организъм.

Всичко за терапия HIFU

Антибиотиците оказват разстройващ ефект върху микробиома ни, с което могат да причинят развитие на сериозни хронични заболявания като затлъстяване, диабет, автоимунни заболявания, рак, свръхрастеж на потенциално вредни бактерии, паразити, гъбички. Нови проучвания при кърмачета показват, че наличната флора в червата определя цялостното им развитие - как ще растат и ще се развиват, какъв ще бъде метаболизмът им. Дφказано е също наличие на връзка между ранното прилагане на антибиотично лечение при новородени и затлъстяването в по-късна възраст.

Антибиотиците имат също и сериозни странични ефекти като алергични обриви, отоци по тъканите, анафилактична реакция и шок, редица стомашно-чревни оплаквания, метеоризъм, диария, запек. Ако пречим на детския организъм да премине плавно през срещата с първите инфекции, като даваме прибързано антибиотик, ние нарушаваме изгражднето на добър, балансиран имунитет. Детският организъм "зацикля" и започва да посреща всеки "чужд" организъм само с антитела, което води до развитие на алергии и склонност към алергично възпаление, без дори да има наследствена предразположеност.

Киви за добро
настроение и
силен имунитет

Умората и стресът съсипват имунната система. Всяка инфекция зависи от два фактора: микроорганизмите и общото състояние на организма. Вторият фактор показва дали човек ще бъде устойчив на дадена инфекция. Когато липсва баланс в системите на организма и в имунната защита, антибиотиците не могат да помогнат. Те унищожават микроорганизмите, но имунната система трябва да свърши оставащата работа за пълното изчистване на организма след инфекцията. При дисбаланс на имунитета, който много често се дължи и на преумора и стрес, това е невъзможно. Голяма вероятност има в междуклетъчното пространство да останат единични микроорганизми, които не са били унищожени. Те могат да предадат към други клетки своята патогенност и резистентност. Така се стига до порочния кръг: заболяване - честа употреба на антибиотици - антибиотична резистентност.

Едно от правилата на имунолозите гласи, че даването на антибиотик при отслабен имунитет неизбежно води до антибиотична резистентност. За да има необходимата висока устойчивост, имунната система трябва да бъде добре балансирана…

Напоследък много се говори за връзката имунитет - психика. Съществува дори терминът салутогенеза (създаване на здраве). Когато съумеем да се освободим от стреса и да се отпуснем, когато изпитваме радост и наслада, се променя биохимията ни и това е най-добрата профилактика и най-доброто лекарство.

Автор: Слава РАДОСЛАВОВА

Благодарим ви, че бяхте с нас. Бъдете винаги здрави и силни, без да се налага да вземате антибиотици. Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си.

Прочетете още:

Тест за риск от
остеопороза

Синдромът на заекването

Тест за риск от остеопороза

Неща, които не можете да промените

*Чупили ли сте кост при обикновено падане след пълнолетие (от изправено положение или по-ниско)?

*Падате ли често (повече от веднъж през последната година) и страхувате ли се от падане поради мисълта, че сте крехка?

*Ръстът Ви намалял ли е с 3 cm или повече след навършване на 40 години?

*Поставяна ли Ви е някога диагнозата ревматоиден артрит?

*Вземали ли сте кортикостероиди повече от 3 последователни месеца? (Кортикостероиди често се предписват за състояния

като астма, ревматоиден артрит или възпаления)

*Поставяна ли Ви е някога диагноза за свръхактивност

на щитовидната жлеза или паращитовидните жлези?

*Бил ли е някой от родителите Ви диагностициран с остеопороза и чупил ли е кост при обикновено падане (от изправено положение или по-ниско)?

*Имал ли е/има ли някой от родителите Ви изкривен гръб?

*Влязохте ли в менопауза преди 45-годишна възраст?

*Менопаузалните Ви цикли спирали ли са за 12 или повече последователни месеца (освен поради бременност, менопауза или хистеректомия)?

Фактори, свързани с начина Ви на живот, които вероятно можете да промените:

*Имате ли понижено тегло, т.е. Вашият Индекс на телесна маса (ИТМ) е под 19?*

*Пиете ли редовно над 2 алкохолни единици дневно (напр. повече от 1 чаша умерено силна бира или 1 чаша вино дневно)?

*Пушите ли сега или сте пушила в миналото?

*Физическата Ви дейност (работа в дома или градината, ходене, бягане и др.) обикновено е под 30 минути дневно?

*Избягвате ли приема или имате алергия към мляко и млечни продукти?

*Прекарвате ли на открито под 10 минути дневно (като част от тялото Ви е изложена на слънчева светлина)?

*Отстранявани ли са яйчниците ви след 50-годишна възраст без

хормонозаместваща терапия?

*Ако сте посочила да на някой от горните въпроси, това не означава, че имате остеопороза, а говори за наличието на рискови фактори.

Можете да покажете този тест на Вашия лекар, който ще прецени дали се нуждаете от допълнителни изследвания, като измерване на костна минерална плътност (КМП), да Ви посъветва какво трябва да направите за намаляване на риска и да Ви запознае с възможностите за лечение, ако това се налага.

Може да изчислите своя Индекс на телесна маса (ИТМ), като разделите теглото си в килограми на ръста си в метри повдигнат на квадрат (kg върху m2). Например, ако тежите 70 kg и ръстът Ви е 1.75 m, Вашият ИТП е равен на:

ИТП = 70/(1.75x1.75) = 70/3.0625 = 22.9

Автор: Университет за пациенти

Благодарим ви, че бяхте с нас. Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си.

Прочетете още:

Бойната армия
на организма

Опасната химия

За тези, които страдат от артрит

Бойната армия на организма

NK-килъри, естествени убийци или физически убийци.

С тези няколко термина имунолозите наричат изключително важните за всеки човешки организъм защитни клетки, които ни помагат да се борим с вирусите и инфекциите. Не се стряскайте от странното им название, те са от добрите «бойци», които безмилостно ни отбраняват от инвазията на болестотворни причинители.

Докато пиете кафе с приятели, работите пред компютъра или просто си почивате и се радвате, че сте здрави, в тялото ви настъпват безброй промени. Попадат най-различни микроорганизми, една част от тях имунната система разпознава като опасни и съответно ги унищожава. Това е нормален и постоянен прочистващ процес, който се осъществява чрез NK-килърите. Те са част от т.нар. вроден имунитет и представляват вид лимфоцити (бели кръвни клетки). Или накратко казано, това е нашата многочислена армия от бойци, която участва в две важни мисии.

Първата им мисия е разузнавателна. Една от бойните задачи на NK-килърите е да разберат, къде има клетка, в която е попаднал вирус. Втората им мисия е прочистваща. Веднага щом NK-килърите открият болна клетка, те я унищожават, за да не може вирусът, който е попаднал в нея, да се мултиплицира. За да разпознаят врага, тези защитни клетки разполагат със специални рецептори. Образно казано механизмът им на действие е нещо като ключ-ключалка. Ако при работата на този механизъм има съответствие, това означава, че клетката е здрава. В случай че клетката носи злосторник, нейната ключалка (защитна мембрана) е променена. Това показва на NK-килърите, че е време за бързи и безкомпромисни действия. Броят и активността на NK-килърите в организма са свързани пряко с наличието на вирусна атака. Именно тези показатели изследват имунолозите. Когато специалистите открият NK-килърите със слаба активност това означава, че няма наличие на вирус в организма. Казано накратко организмът не е застрашен.

Бъдете винаги здрави! Благодарим ви, че бяхте с нас! Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си.

Прочетете още:

Опасната химия

Останете млади

Да обръщаме
внимание на
чувствата си

Опасната химия

Споровете около новите диети протичат шумно и в големи тиражи, но изброяването на опасностите около старите проблеми с промишленото замърсяване рядко получава внимание. Почти незабелязано за широката публика в края на миналата година мина и Международната конференция  „Храни, технологии и здраве” в Пловдив. А там бяха казани в прав текст много неща за връзката между раковите заболявания и химическото „обогатяване” на околната среда и храните.

Да започнем от неизползваните пестициди с изтекъл срок на годност – те са като бобми, които чакат обезвреждане със швейцарска помощ. Уви, все още имаме големи количества на склад от тях и се надяваме да не се разтекат заради пропуски в съхранението. Разрешените пък са в продуктите за растителна защита, както и в инсектицидите: можем да ги вдишаме инцидентно, след като са напръскали офиса ни срещу хлебарки, но и да се нагълтаме с тях заради нечия небрежност.

„Пестицидните остатъци в храните се оказват там вследствие неправилната употреба на субстанциите – неспазване на дозите и карантинните срокове за третиране. Нелегалният внос на забранени препарати и употребата им също води до наличие на високотоксични остатъци в храните. А негативният ефект от консумирането на замърсени храни може да се прояви след години или дори в следващото поколение.” – пояснява д-р Ирена Богоева, главен експерт в Центъра за оценка на риска към Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ).

В доклада си пред конференцията д-р Богоева отбеляза, че повечето пестициди взаимодействат с естрогенните рецептори, намалявайки концентрацията на природните хормони в женския организъм. Затова много учени свързват разрастването на рака на гърдата точно с тези замърсители. И още: хлорфенолите са сред факторите, „виновни” за образуването на лимфоми, органофорфорните съединения – за отключването на левкемия, триазиновите хербициди – за рака на яйчниците.

Терапия HIFU -
Хирургия без скалпел

Тежките метали са друга важна нежелана добавка – искаме или не, най-често се предозираме с кадмий, кобалт, желязо, мед, никейл и особено опасните живак, арсен и олово. Те остават неразградими в почвата с десетилетия, а пренесени по хранителната верига или чрез замърсените води ни тровят ежедневно. Вдишването на арсен се свързва с рака на белите дробове, дългосрочното му присъствие в питейната вода – с рака на кожата и други окологични заболявания. Този елемент може да достигне до нас в опасни количества с рибата и мидите. Ракообразните, мекотелите, зеленчуците и зърнените храни са и основни източници на повече кадмий, отколкото можем да понесем. А живака поглъщаме най-вече с месото на риба тон, риба меч, треска, щука и хек.

Паниката около диоксините в пилешкото месо отмина, но това не значи, че ги няма наоколо. Заради тяхната употреба при избелването на хартия и други промишлени дейности, те може да се срещнат във въздуха, почвите, водите, седиментите, а и в някои млечни продукти, месо, риба, черупчести мекотели. Ако предозираме се увеличава в пъти опасността от кожни и чернодробни проблеми, саркома или болест на Ходжкин.

Има един особено „очарователен” химикал, използван за получаването на полимери, на който сме задължени за повишаването на риска от тумори на устната кухина, щитовидната жлеза и матката. Казва се акриламид и се среща в хрупкавите бисквити, полуготовите пържени картофи и чипса, когато са приготвяни при температури над 120°C.

Да започнем деня с банани

Но и това не е всичко. Промяната на климата, затоплянето и влагата създават чудесни условия за развитието на канцерогенните микотоксини. Може да ги има в царевицата, пшеницата, ориза, във фуражите и оттам – в млякото, месото и вътрешните органи на животните. Не бива да пропускаме и парите, които се отделят при печенето на мазнини на дървени въглища. Те са особено богати на бензопирен и обичайно кондензират върху пържоли, наденички, пилешко месо с кожа и хамбургери. Има ги и в тютюневия дим. Така че всеки път, когато решите да си направите барбекю или да запалите цигара, си  помислете за пряката връзка между бензопирените с рака на белия дроб и дебелото черво. Отделно, цигареният дим и пушените продукти почти сигурно ще ви снабдят с малки дози от високотоксичния и вреден за черния дроб диметилнитрозамин (DMN). Повече от този химикал всички можем да получим чрез хлорираната вода. В ниски нива го има и в консервираното месо и в бирата. А много от алкохолните напитки – вино, саке, бира, уиски и особено ракиите от костилкови плодове, често съдържат следи от канцерогенния етилкарбамат.

Положението изглежда кошмарно. И все пак, можем ли да се защитим, без да спрем да пазаруваме от супермаркетите? Има контролни органи, като Българската агенция по безопасност на храните. Там следят за замърсители в продуктите на пазара. Но не е лошо да се пазим и сами, съгласява се д-р Ирена Богоева. Тя препоръчва не само старателно измиване и белене на плодовете и зеленчуците, но и накисване, преди да ги сложим на трапезата. А също и изрязването на тлъстините от месото, защото токсините се отлагат предимно там.

„Както вече разбрахте, някои замърсители се образуват в храните в процеса на тяхната обработка, затова се препоръчва готвене при по-ниски температури, избягване на пържене и печене на скара. Смятам, че ще е от полза и да говорим повече по темата за храната като една от първостепенни причини за ракови образувания след генетичната предразположеност.” – добавя тя.

Автор: Ирина Вагалинска

Благодарим ви, че бяхте с нас. Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си.

Прочетете още:

Синдромът на заекването

Останете млади

Останете млади

Ако се притеснявате от стареенето,  би трябвало да престанете, защото не можете да направите нищо по въпроса. Процесът е необратим. Физическото остаряване е нещо, което се случва на всеки и отлагането му с безкрайни пластични операции е безсмислено.

По-добре – останете млади!...

Какво означава това? Това означава да престанем да издаваме всички онези звуци и действия, с които показваме, че остаряваме. Говоря за това, че започваме да се навличаме преди да излезем, да не би случайно да настинем. За това, че винаги сваляме палтото си, когато влезем някъде, макар да знаем, че няма да се бавим повече от минута. Говоря за изрази като: „Бих предпочел да пийна чаша чай, ако не възразявате.” Или: „Отиваме на същото място, където почиваме открай време. Там поне знаем какво да очакваме.”…

Да останем млади означава да пробваме нови неща. Да не се оплакваме и да не изричаме всички онези фрази, които сме чували да повтарят възрастните хора. Да останем млади означава да не избираме винаги безопасния път. Да следим какво се случва около нас и да не се отказваме от навици, като карането на колело например, защото се смятаме за прекалено стари.

Да останем млади означава да опитваме нови вкусни неща, да посещаваме нови места, да пробваме нови стилове, да отваряме съзнанието си, да не се превръщаме във вечно спорещи мърморковци, да не допускаме да изпадаме в перманентно отрицание.

Да останем млади означава да поддържаме свежо виждането си за живота и света. Да сме любопитни, стимулирани, мотивирани, с приключенски дух.

Младостта е състояние на духа!...

Richard Templar

Благодарим ви, че бяхте с нас. Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си!

Прочетете още:

Любовта е грижа

Внимание -
разширени вени

Превъзходното
червено зеле

Да обръщаме внимание на чувствата си

Мозъкът е обвит с външен слой, наречен кора. Той има четири дяла или области, всяка от които е натоварена с различни функции: челният дял отговаря за мисленето, тилният отговаря за сетивните усещания, теменният дял за зрението, а слепоочията за речта, езика и слуха. Изследванията обаче показват, че много от техните функции се преплитат.

Гласът и речта зависят главно от лявата част на мозъка. Една област, разположена дълбоко в мозъка, наречена лимбична, дава възможност за специфични емоционални реакции, когато слушаме някои гласове, чуваме някои тонове или виждаме хора, познати или непознати. Някои от тези реакции са положителни, а други отрицателни. Лимбичната система ни позволява да изпитваме емоции, като яд, любов, възбуда, отвращение, ярост и тъга. Някои звуци, тонове и думи, могат да извадят от човек най-лошото, докато тоновете и думите на други хора може да предизвикат положителни емоционални реакции.

Много често се случва да не обръщаме внимание на това, което чувстваме. Много хора не знаят как да го постигнат. Може да се окаже стресиращо особено, ако не сме били подготвени. Някои хора са израснали в семейства, където не е позволено да се изразяват чувствата. А други пък са израснали в семейства, където се смята за грешка, ако не се изразяват.

Терапевтичната сила
на ултразвука

Макар да притежаваме неврологичната способност да реагираме, когато виждаме или чуваме нещо, което харесваме или не, често изобщо пропускаме да го правим. Можем да реагираме на нещо отрицателно дни или седмици по-късно.

Защо повечето от нас не реагират незабавно, когато нещо не е наред? Защо изчакваме, докато стане прекалено късно? Защо повтаряме една и съща грешка, като избираме този, когото не трябва? Защото сме получили емоционална плесница – били сме смаяни от ситуацията до такава степен, че не сме могли да реагираме.

Ако някой се приближи към вас и внезапно ви удари шамар през лицето, несъмнено ще изпаднете в шок, вероятно ще бъдете така смаян, че няма да успеете да реагирате. Точно това се случва, когато хората получават емоционална плесница и бъдат засегнати от някой, който изрича груби и унизителни думи. Понякога вашата реакция на онова, което казват и вършат хората около вас, не е така бърза, както би ви се искало. Имате желание бързо да си го върнете, но реагирате три дни по-късно, защото едва тогава осъзнавате, какво точно са искали да ви кажат. Изпадаме в шок, когато получим емоционална плесница, защото повечето от нас не могат да повярват, че това действително ни се случва. Затова се вцепеняваме емоционално и не можем да реагираме…

Разбирайки как нашият мозък функционира, можем да обединяваме двете му области – кората, с която виждаме и чуваме информацията, и лимбичната, с която виждаме и чувстваме. Ще го постигнем като се тренираме да обръщаме повече внимание на това, което чувстваме.

Лилиан Глас, психолог

Прочетете още:

Кръвният тоник

Пречиствателната
станция на организма

Синдромът на заекването

На всеки му се е случвало да пелтечи или заеква, когато е нервен, смутен или изплашен. Заекването често се състои от колебание, дълга пауза и повторение на думи или срички. Заекващите често са нервни, стеснителни, боязливи или не казват истината. Дали това е вярно зависи от обстоятелствата когато заекват, от степента на заекването и неговата продължителност.

Много е писано за хората, които заекват или пелтечат и съществуват много противоречия в тази област. Според някои хроничното заекване се дължи на психологически причини. Други пък смятат, че то се дължи на условията на живот в ранното детство. Има такива, които мислят, че е генетично, а според други то е комбинация и от трите. Всъщност, много патолози по говора не могат да стигнат до съгласие какъв курс на лечение да предпишат, защото заекването се обяснява с много неща. Но независимо на какво се дължи, този проблем причинява на хората много страдания и неприятности.

В никакъв случай не казвам, че хората, които страдат от хронично заекване са лъжци. Но факт е, че хората, които говорят нормално, когато решат да излъжат проявяват колебание, правят дълги паузи и повтарят думи или срички.

Психологът Пол Екман пише, че по гласа може да се познае кога човек лъже. Той има предвид хората, които правят прекалено дълги паузи и то твърде често. Те проявяват колебание когато е техен ред да кажат нещо, в началото заекват доста често и се получава нещо такова: „Аз, аз имам предвид, всъщност аз, всъщност аз имам предвид…” Или път използват части от думи: „На мен наис-наистина ми харесва…” Пол Екман твърди, че хората, които проявяват подобно колебание го правят, защото онзи, който лъже, често пъти не е разработил истинските си чувства или не е решил предварително какво ще каже. В резултат на това се получава конфликт в съобщението, което изрича.

Някои хора реагират отрицателно на подобно поведение. Дълбоко в себе си съзнават, че става нещо съмнително и че човекът отсреща не е съвсем искрен. Те не знаят точно защо, но чувстват, че нещо не е наред. Те са наблюдавали поведението на хора, които лъжат и в резултат се отказват да имат нещо общо с такъв човек било в личните отношения или в бизнеса.

За съжаление, тази е причината заекващите да страдат толкова, дори когато не лъжат. Очевидно повторението и колебанието оказват лошо въздействие върху човешкия невробиологичен механизъм.  

Д-р Лилиан Глас, психолог

JessiHealthConsulting

Макар, че няма единна терапевтична стратегия, както споменава авторката по-горе, за щастие заекването може да бъде преодоляно  с помощта на добър логопед, психолог или невролог.

Пътят към успеха при терапията на заекването е различен за всяко дете, младеж или възрастен. Всеки терапевт трябва да знае от какво се нуждае клиента и в кой период от терапията какъв точно метод да приложи. Така че понякога работата на терапевта се превръща в изкуство да разбираш и да променяш човека, отколкото да лекуваш заекването. Всяка терапия има своите цели, които зависят от много фактори – възраст, продължителност на заекването, мотивация и пр.

Благодарим ви, че бяхте с нас. Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си.

Прочетете още:

Любовта е грижа

Елегантният
механизъм на мозъка

Как миомите 
влияят на 
репродуктивността

Любовта е грижа

Преди години, когато бях на 16, пътувах през една лятна нощ към морето с влак, с моя брат. И в купето по някое време влезе една двойка - момче и момиче. Настаниха се при нас. И почти веднага след това момчето ни предупреди, че докато са там никой не бива да пуши в самото купе и трябва да е отворен прозореца, за да има чист въздух, защото приятелката му страда от астма. Каза набързо всичко това - ясно, категорично и дори някак развълнувано, а после кротко седна до нея и я прегърна.

Терапия HIFU

Отворихме прозореца. А аз се загледах навън и се престорих, че очите ми са се насълзили от вятъра...

Разбрах, че именно това е Любовта. Онази, от която всеки има нужда. Знаех, че не е в страстта, във високите токчета и гримовете на жените, нито в парите на мъжете, нито в игрите на онези, които се преструват на влюбени, за да бъдат с някого за малко... Знаех, че Любовта е именно това, което показа това момче - грижа, загриженост. И готовност, ако любимият човек (мъж, жена или дете) е застрашен от нещо, от някаква болка или проблем - без да се замислиш да застанеш между него и болката. Между него и проблема. Между него и света, ако трябва...

...И си мисля, като си спомням това - колко е нужно и колко е важно до всеки, който има нужда от подкрепа и има някаква рана, проблем или слабост от едно или друго естество - да има и един силен по дух човек, който да го обича и пази... Един, който да бди. Иначе сме за никъде. Иначе е много трудно.

Кристина Митева, писател

Прочетете още:

Добрина равна
на живот

Умът - доброкачествен 
или злокачествен

Диагностични и
терапевтични
медицински
системи