Опасната химия

Споровете около новите диети протичат шумно и в големи тиражи, но изброяването на опасностите около старите проблеми с промишленото замърсяване рядко получава внимание. Почти незабелязано за широката публика в края на миналата година мина и Международната конференция  „Храни, технологии и здраве” в Пловдив. А там бяха казани в прав текст много неща за връзката между раковите заболявания и химическото „обогатяване” на околната среда и храните.

Да започнем от неизползваните пестициди с изтекъл срок на годност – те са като бобми, които чакат обезвреждане със швейцарска помощ. Уви, все още имаме големи количества на склад от тях и се надяваме да не се разтекат заради пропуски в съхранението. Разрешените пък са в продуктите за растителна защита, както и в инсектицидите: можем да ги вдишаме инцидентно, след като са напръскали офиса ни срещу хлебарки, но и да се нагълтаме с тях заради нечия небрежност.

„Пестицидните остатъци в храните се оказват там вследствие неправилната употреба на субстанциите – неспазване на дозите и карантинните срокове за третиране. Нелегалният внос на забранени препарати и употребата им също води до наличие на високотоксични остатъци в храните. А негативният ефект от консумирането на замърсени храни може да се прояви след години или дори в следващото поколение.” – пояснява д-р Ирена Богоева, главен експерт в Центъра за оценка на риска към Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ).

В доклада си пред конференцията д-р Богоева отбеляза, че повечето пестициди взаимодействат с естрогенните рецептори, намалявайки концентрацията на природните хормони в женския организъм. Затова много учени свързват разрастването на рака на гърдата точно с тези замърсители. И още: хлорфенолите са сред факторите, „виновни” за образуването на лимфоми, органофорфорните съединения – за отключването на левкемия, триазиновите хербициди – за рака на яйчниците.

Терапия HIFU -
Хирургия без скалпел

Тежките метали са друга важна нежелана добавка – искаме или не, най-често се предозираме с кадмий, кобалт, желязо, мед, никейл и особено опасните живак, арсен и олово. Те остават неразградими в почвата с десетилетия, а пренесени по хранителната верига или чрез замърсените води ни тровят ежедневно. Вдишването на арсен се свързва с рака на белите дробове, дългосрочното му присъствие в питейната вода – с рака на кожата и други окологични заболявания. Този елемент може да достигне до нас в опасни количества с рибата и мидите. Ракообразните, мекотелите, зеленчуците и зърнените храни са и основни източници на повече кадмий, отколкото можем да понесем. А живака поглъщаме най-вече с месото на риба тон, риба меч, треска, щука и хек.

Паниката около диоксините в пилешкото месо отмина, но това не значи, че ги няма наоколо. Заради тяхната употреба при избелването на хартия и други промишлени дейности, те може да се срещнат във въздуха, почвите, водите, седиментите, а и в някои млечни продукти, месо, риба, черупчести мекотели. Ако предозираме се увеличава в пъти опасността от кожни и чернодробни проблеми, саркома или болест на Ходжкин.

Има един особено „очарователен” химикал, използван за получаването на полимери, на който сме задължени за повишаването на риска от тумори на устната кухина, щитовидната жлеза и матката. Казва се акриламид и се среща в хрупкавите бисквити, полуготовите пържени картофи и чипса, когато са приготвяни при температури над 120°C.

Да започнем деня с банани

Но и това не е всичко. Промяната на климата, затоплянето и влагата създават чудесни условия за развитието на канцерогенните микотоксини. Може да ги има в царевицата, пшеницата, ориза, във фуражите и оттам – в млякото, месото и вътрешните органи на животните. Не бива да пропускаме и парите, които се отделят при печенето на мазнини на дървени въглища. Те са особено богати на бензопирен и обичайно кондензират върху пържоли, наденички, пилешко месо с кожа и хамбургери. Има ги и в тютюневия дим. Така че всеки път, когато решите да си направите барбекю или да запалите цигара, си  помислете за пряката връзка между бензопирените с рака на белия дроб и дебелото черво. Отделно, цигареният дим и пушените продукти почти сигурно ще ви снабдят с малки дози от високотоксичния и вреден за черния дроб диметилнитрозамин (DMN). Повече от този химикал всички можем да получим чрез хлорираната вода. В ниски нива го има и в консервираното месо и в бирата. А много от алкохолните напитки – вино, саке, бира, уиски и особено ракиите от костилкови плодове, често съдържат следи от канцерогенния етилкарбамат.

Положението изглежда кошмарно. И все пак, можем ли да се защитим, без да спрем да пазаруваме от супермаркетите? Има контролни органи, като Българската агенция по безопасност на храните. Там следят за замърсители в продуктите на пазара. Но не е лошо да се пазим и сами, съгласява се д-р Ирена Богоева. Тя препоръчва не само старателно измиване и белене на плодовете и зеленчуците, но и накисване, преди да ги сложим на трапезата. А също и изрязването на тлъстините от месото, защото токсините се отлагат предимно там.

„Както вече разбрахте, някои замърсители се образуват в храните в процеса на тяхната обработка, затова се препоръчва готвене при по-ниски температури, избягване на пържене и печене на скара. Смятам, че ще е от полза и да говорим повече по темата за храната като една от първостепенни причини за ракови образувания след генетичната предразположеност.” – добавя тя.

Автор: Ирина Вагалинска

Благодарим ви, че бяхте с нас. Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си.

Прочетете още:

Синдромът на заекването

Останете млади