Да обръщаме внимание на чувствата си

Мозъкът е обвит с външен слой, наречен кора. Той има четири дяла или области, всяка от които е натоварена с различни функции: челният дял отговаря за мисленето, тилният отговаря за сетивните усещания, теменният дял за зрението, а слепоочията за речта, езика и слуха. Изследванията обаче показват, че много от техните функции се преплитат.

Гласът и речта зависят главно от лявата част на мозъка. Една област, разположена дълбоко в мозъка, наречена лимбична, дава възможност за специфични емоционални реакции, когато слушаме някои гласове, чуваме някои тонове или виждаме хора, познати или непознати. Някои от тези реакции са положителни, а други отрицателни. Лимбичната система ни позволява да изпитваме емоции, като яд, любов, възбуда, отвращение, ярост и тъга. Някои звуци, тонове и думи, могат да извадят от човек най-лошото, докато тоновете и думите на други хора може да предизвикат положителни емоционални реакции.

Много често се случва да не обръщаме внимание на това, което чувстваме. Много хора не знаят как да го постигнат. Може да се окаже стресиращо особено, ако не сме били подготвени. Някои хора са израснали в семейства, където не е позволено да се изразяват чувствата. А други пък са израснали в семейства, където се смята за грешка, ако не се изразяват.

Терапевтичната сила
на ултразвука

Макар да притежаваме неврологичната способност да реагираме, когато виждаме или чуваме нещо, което харесваме или не, често изобщо пропускаме да го правим. Можем да реагираме на нещо отрицателно дни или седмици по-късно.

Защо повечето от нас не реагират незабавно, когато нещо не е наред? Защо изчакваме, докато стане прекалено късно? Защо повтаряме една и съща грешка, като избираме този, когото не трябва? Защото сме получили емоционална плесница – били сме смаяни от ситуацията до такава степен, че не сме могли да реагираме.

Ако някой се приближи към вас и внезапно ви удари шамар през лицето, несъмнено ще изпаднете в шок, вероятно ще бъдете така смаян, че няма да успеете да реагирате. Точно това се случва, когато хората получават емоционална плесница и бъдат засегнати от някой, който изрича груби и унизителни думи. Понякога вашата реакция на онова, което казват и вършат хората около вас, не е така бърза, както би ви се искало. Имате желание бързо да си го върнете, но реагирате три дни по-късно, защото едва тогава осъзнавате, какво точно са искали да ви кажат. Изпадаме в шок, когато получим емоционална плесница, защото повечето от нас не могат да повярват, че това действително ни се случва. Затова се вцепеняваме емоционално и не можем да реагираме…

Разбирайки как нашият мозък функционира, можем да обединяваме двете му области – кората, с която виждаме и чуваме информацията, и лимбичната, с която виждаме и чувстваме. Ще го постигнем като се тренираме да обръщаме повече внимание на това, което чувстваме.

Лилиан Глас, психолог

Прочетете още:

Кръвният тоник

Пречиствателната
станция на организма