Как излекувах моята множествена склероза

Д-р Ан Борох, Специалист по Автоимунни заболявания без лекарства

Dr. Ann Boroch

Бях 24-годишна когато животът ми изведнъж се сгромоляса.

Докато се хранехме в ресторант с един приятел, внезапно загубих способността си да дишам, да преглъщам и да се движа за няколко секунди. После тялото ми започна да се гърчи неконтролируемо. Приличаше на припадък, но всъщност беше атака на имунната система.

След като направих подробни медицински изследвания, имаше добра и лоша новина. Добрата беше, че нямам рак. А лошата? Бях  диагностицирана с Множествена Склероза, автоимунно заболяване. Прогнозата беше лоша. Казаха ми да се подготвя за химиотерапия и инвалидна количка.

Макар, че не знаех нищо за множествената склероза, реших че трябва да има по-добър начин от лекарствената терапия. Тогава аз направих големи промени в диетата си и начина си на живот и преживях триумф, моето здраве вече беше под контрол! От тогава изминаха цели 23 години и аз продължавам да съм добре и без симптоми на множествена склероза! Повярвайте ми о, как ги броя тези години!

По време на моите търсения за здраве аз разбрах, че тялото ми притежава способността да се самолекува и можех да се излекувам, както и да помагам на други хора. Затова, преди 19 години реших да стана натуропат-диетолог и от тогава съм помагала на хиляди пациенти в техните битки за по-добро здраве и за лекуването на хронични здравословни проблеми.

Как зависимостта ми от захарта ме доведе до кандида и множествена склероза? Поглеждайки назад към живота си установих, че до 18 годишна възраст бях развила голяма зависимост от захарта. Бях болна през цялото време – настинки, тежки синузити, бяха изгнили всичките ми зъби и устата ми беше пълна с живачни пломби. Бях преминала през 60 курса на лечение с антибиотици. Освен това бях подложена на много стрес, защото се опитвах да угодя на всеки.

На 19 годишна възраст ми беше открит вирусът Епщайн-Бар (вид херпесен вирус). Срещнах се с осем различни специалисти, които ми предписаха повече от 20 вида лекарства, главно стероиди и антибиотици. Но нямах никакво подобрение. Като по някакво чудо ми попадна книгата на д-р William Crook Връзката с маята. Така установих, че съм развила кандидоза (вид гъбична инфекция), което най-вероятно се дължеше на прекомерната консумация на захар.

Последвах конкретна диета срещу кандида и вземах специален противогъбичен прах в продължение на една година. Това подобри състоянието ми, но за кратко време.

Докато се отдалечавах от болестта, аз все още не осъзнавах колко важно е равновесието в микробиома (съвкупност от живеещите микроорганизми в човека). По-късно разбрах, че свръх размножаването на кандида може да се завърне отново, по-зловещо от преди, ако не се държи под контрол. И така, няколко години по-късно, когато отново бях подложена на голям стрес и захарта започна пак да се промъква в живота ми, бях диагностицирана с множествена склероза.

Как преобърнах моята множествена склероза? Моята бурна четиригодишна битка със заболяването започна с минаване отново на анти-кандида  диета. Елиминирах млечните продукти, захарта, алкохола, глутена и царевицата. В продължение на две години вземах противогъбично лекарство, а след това го замених с билкова формула. За тази цел аз използвах съветите, описани в книгата Множествена Склероза на Judy Graham.

За да се освободя максимално от токсините, извадих и всичките си 15 живачни пломби. Преминах през това без упойки, за да избегна атаките на имунната си система.  

Работих върху моето физическо и емоционално здраве, борейки се с това смъртоносно заболяване, преодолявайки стари емоционални травми и оцелях при опит за самоубийство.

Каква е връзката между кандида и автоимунното заболяване? Най-игнорираната инфекция в света е гъбичната инфекция кандида, която може да причини различни болестни състояния, в това число и множествена склероза. В по-голямата си част кандида, която се състои от дрожди и гъбички, може да бъде намерена както вътре, така и извън тялото в съвсем естествено състояние и е безвредна, докато не започне да се размножава. Факторите, които могат да накарат кандида да се размножава бързо са: антибиотици, стероиди, противозачатъчни, хормонална терапия, химиотерапия и радиация, тежки метали, стрес, захар, алкохол.

Сред причините за свръх размножаването на кандида най-голяма роля играе захарта, защото тя е основната храна на гъбичките и дрождите и сме подложени на нейното влияние през целия си живот. Захарта е навсякъде – в бисквити, шоколади, тестени изделия, пици, сладкиши, мляко, сирене, вино, бира, хляб и още много др. Захарта става храна и за различните паразити, вируси и бактерии, които попадат в организма ни.

По-леките симптоми от свръх разрастването на кандида могат да бъдат: газове, подуване на корема, киселини в стомаха, умора, покачване на теглото, депресия, безпокойство, синузит, запек и диария. Както можете да видите от собствената ми история, кандида може да причини по-сериозни състояния, като автоимунни заболявания, в това число и множествена склероза.

Как да започнете лечението? Първата стъпка е да се преборите с възпалението и инфекцията в тялото си. Това изглежда като неизпълнима задача, но може да се направи бавно и методично. Имайте предвид, че бебешките стъпки могат да ви доведат до победа!

Поставете се на анти-кандида диета, като премахнете от храната си захар, млечни продукти, глутен, царевица, алкохол. Вземайте билкови противогъбични добавки. Вземайте колагенови пептиди за детоксикация на тялото ви. Прилагайте различни техники за управление на стреса. Уверете се, че получавате качествен сън. Правете упражнения. Независимо кой вид ще изберете, бъдете активни! Вярвайте в себе си!

Лечението на заболяване като множествена склероза не се случва за една нощ. Няма бързо лечение както за множествена склероза, така и за което и да е хронично заболяване. Няма магическо лекарство, билка или храна, които да ускорят процеса. Необходимо е да се направят промени в начина на живот и да се придържате към тях. Но е напълно възможно да се излекуват множествена склероза и други автоимунни заболявания, чрез лекуване на първопричината. Намерете добър лекар-натуропат или лекар по функционална медицина, който ще ви напътства по време на вашето пътуване към изцелението. Най-важният фактор е да повярвате, че можете да излекувате тялото си и след това да продължите с програма, която намалява възпалението и инфекцията.

Ако проявявате упоритост през цялото време, накрая и вие също като мен ще постигнете състояние на триумф!...

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете тази информация с приятелите си! 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Да, победих рака,
но това не ме определя

Каква е собствената
ви реалност

Миома на матката
и най-щадящата
терапия 

Добрите отношения ни правят по-щастливи и по-здрави

Уроци от най-дългото проучване на щастието

Какво ни прави здрави и щастливи, докато живеем живота си? Наскоро имаше изследване сред родените около началото на века, питаха ги кои са най-важните цели в живота им и над 80% казаха, че главна цел в живота им е да забогатеят. А 50% от тези млади хора казаха, че друга важна цел в живота им е да станат известни.

А на нас постоянно ни казваха да работим, да се стараем още и още и да постигаме повече. Мислехме, че това са нещата, към които трябва да се стремим, за да бъде животът ни добър. Почти невъзможно е да се нарисуват картини на изборите, които правят хората и как тези избори им се отразяват през целия живот.  

Ами ако можехме да проследим как цели човешки животи се развиват във времето? Ако можехме да изучаваме хората от тинейджърските им години чак до старостта, за да разберем какво наистина ги прави здрави и щастливи?

Ние направихме това. Проучването на Харвард за развитието на възрастните е най-дългото проучване върху живота на възрастните, правено някога. В продължение на 75 години, проследихме живота на 724 мъже, година след година ги питахме за работата, семейния живот, здравето им и разбира се, питахме всички, без да знаем как ще се развият историите на живота им.

Robert Waldinger

Проучвания като това са изключително редки. Почти всички проекти от този тип се разпадат за едно десетилетие, защото твърде много хора отпадат от проучването, или финансирането му спира, или изследователите се отвличат, или пък умират и никой не поема щафетата. Но с комбинация от късмет и упоритостта на няколко поколения изследователи, проучването се съхрани. Около 60 от първоначалните ни 724 мъже са още живи и продължават да участват в проучването, като някои вече са на 90 и повече години. Сега започваме да проучваме над 2000-те деца на тези мъже. А аз съм четвъртият ръководител на проучването.

От 1938 г. до сега сме проследили живота на две групи мъже. Първата група се включиха в проучването като второкурсници в колежа на Харвард. Те всички завършиха колежа през Втората световна война и после повечето отидоха да служат на фронта. Втората група, която включихме по-късно, се състоеше от момчета от най-бедните квартали на Бостън, момчета, избрани за проучването специално, защото са от някои от най-проблемните и непривилегировани семейства в Бостън през 30-те години на 20 век. Повечето живееха в евтини квартири, много от тях без топла и студена течаща вода.

Когато влязоха в проучването, всички тинейджъри бяха интервюирани. Минаха през медицински прегледи. Отидохме в домовете им и интервюирахме родителите им. И после тинейджърите се превърнаха във възрастни, които тръгнаха по всевъзможни жизнени пътища. Станаха работници във фабрики, адвокати, зидари и лекари, един Президент на Съединените щати. Някои станаха алкохолици. Няколко развиха шизофрения. Някои изкачиха социалната стълбица от дъното чак до самия връх, а други извървяха същия път, но в обратна посока.

Създателите на проучването, дори в най-смелите си мечти, едва ли са си представяли, че ще стоя тук днес, след 75 години, съобщавайки ви, че проучването още продължава. На всеки две години, търпеливите ни и отдадени служители се обаждат на нашите мъже и ги питат дали можем да им изпратим поредния въпросник за живота им.

За да получим най-ясна представа за живота им, не само изпращаме въпросници. Интервюираме ги в дневната им. Получаваме медицинските им документи от лекарите им. Взимаме им кръв, сканираме мозъка им, говорим с децата им. Записваме видео как говорят със съпругите си за най-големите си тревоги.

И така, какво научихме? Какви са уроците от десетките хиляди страници информация, която сме събрали за живота на тези хора? В уроците не става дума за богатство или слава или все по-усърдна работа. Най-очевидното послание на това 75-годишно проучване е следното: Добрите взаимоотношения ни правят по-щастливи и по-здрави.

Научихме три важни урока за взаимоотношенията. Първият е, че социалните контакти наистина са нещо хубаво за нас и че самотата убива. Хората, които са по-добре социално свързани със семейство, приятели и общност, са по-щастливи, по-здрави физически и живеят по-дълго. А усещането за самота се оказва токсично. Хората, които са по-изолирани от останалите, отколкото им се иска, смятат, че не са много щастливи, здравето им се влошава по-рано в средата на живота им, функциите на мозъка им се влошават по-бързо и те живеят по-кратко от хората, които не са самотни.

Знаем, че човек може да е самотен и в тълпата, може да е самотен и в брака, затова вторият важен урок, който научихме е, че от значение е качеството на близките ви взаимоотношения. Животът сред конфликти е истински вреден за здравето ни. Браковете с много конфликти, без особена привързаност, влияят много зле на здравето ни, вероятно по-зле и от развода. А да живеем в добри, топли взаимоотношения е предпазващо. Най-удовлетворените от взаимоотношенията си на 50 години бяха най-здрави на 80. Явно е, че добрите отношения ни предпазват от някои от неприятните страни на остаряването. Мъжете и жените с най-щастливи връзки ни докладваха, вече на 80, че в дните, когато са имали повече физически болки щастливото им настроение се е запазвало. Но при хората с нещастни връзки, в дните, когато съобщаваха за повече физическа болка, тя бе усилена от емоционалната болка.

И третият важен урок, който научихме за връзките и здравето ни е, че добрите отношения не просто предпазват телата ни, те предпазват и мозъка ни. Оказва се, че да си трайно обвързан с друг човек, когато си над 80 е предпазващо. Паметта на такива хора остава ясна за по-дълго време. По-рано отслабва паметта на хората, които не могат да разчитат на партньора си. Макар, че не е възможно добрите взаимоотношения да са гладки постоянно. Някои от осемдесетгодишните ни двойки могат да се препират непрекъснато, но щом чувстват, че могат истински да разчитат на другия, когато стане трудно, тези спорове не накърняват паметта им.

Посланието, че добрите, близки взаимоотношения са полезни за здравето и благополучието ни - това е мъдрост, стара колкото света. Защо е толкова трудна за проумяване и толкова лесна за пренебрегване? Е, хора сме. Бихме предпочели бързо лекарство, нещо, което можем да вземем, то да направи живота ни хубав и да го запази такъв. Връзките са объркващи, те са сложни и тежката работа да се грижиш за семейство и приятели не е секси или привлекателна. Освен това продължава цял живот. Никога не свършва. 

Хората от 75-годишното ни проучване, които станаха най-щастливи пенсионери, бяха тези, които работеха активно да заменят колегите си с нови приятели. Точно като родените около началото на века в онова ново изследване, много от нашите мъже, когато тръгваха като млади хора, наистина вярваха, че славата, богатството и големите постижения са това, към което трябва да се стремят, за да имат хубав живот. Но отново и отново през тези 75 години нашето проучване показа, че най-добре се справят хората, които се опират на взаимоотношенията - със семейството, приятелите, общността.

Бих искал да завърша с думите на Марк Твен. Преди повече от век, спомняйки си живота си той написал следното: "Животът е толкова кратък, че няма време за препирни, извинения, завист, търсене на отговорност. Има време само за любов и не повече от миг за всичко останало."

Добрият живот се гради с добри взаимоотношения.

Автор: Robert Waldinger

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! Искате ли да получавате първи всяка наша нова публикация, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл. А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас: 

Вземете всичко полезно
от прасковите

Богдан Богданов -
най-добрият хлебар в света

Джакфрут

Смелостта е по-важна от всякакви изкуствени формули и правила

Брони Уеър

Петте неща, за които най-много съжаляваме пред смъртта е написана от Брони Уеър, медицинска сестра от Австралия, която се е грижила за пациенти в последните три месеца от живота им. Книгата е преведена на 29 езика и е прочетена от повече от един милион души по света. Филмовите права са предоставени на Enigma Film/ Fritjof Hohagen and Nicole Swidler/ от Германия.

1.   Иска ми се да бях имал смелостта да живея по начина, по който аз искам, а не по начина, който другите очакват от мен

Повечето хора не са сбъднали дори половината си мечти и осъзнават, че е така поради личния им избор. Когато хората осъзнаят, че животът им почти е изтекъл и погледнат към миналото, лесно е да се види колко много мечти са останали нереализирани. Здравето носи свобода, която малцина осъзнават, докато не го изгубят.

2.   Иска ми се да не бях работил толкова много

Равносметката е предимно на мъжете - липсваха им детството на децата и пропуснатите моменти със спътника в живота. Съжалението, че цял живот са работили твърде много, изказвал всеки мъж, докато при жените това правили предимно възрастните.

3.   Иска ми се да имах смелостта да изразявам чувствата си

Мнозина са потискали чувствата си, за да са в крак с околните и никога не са станали това, на което са били способни. Потискайки емоциите си мнозина са се докарали до посредствено съществуване, а огорчението и разочарованието им дори е породило болестите, от които умираха.

4.   Иска ми се да бях поддържал връзка с приятелите си

Толкова хора са били в капана на собствения си живот, че прекрасни приятелства са се изплъзнали между пръстите им. Те толкова съжаляваха, че не са се раздали на приятелите си в подходящото време или не са им отделили вниманието и грижите, които заслужават. Ползата от старите приятелства се осъзнава чак на края на дните.

5.   Иска ми се да си бях позволил да бъда по-щастлив

Повечето хора до края на дните си не са осъзнавали, че щастието е въпрос на избор. Те съжаляваха, че са останали блокирани в навиците и привичките си, в „комфорта” на всекидневието, прелял в чувствата им. Страхът от промяна ги е карал да се правят на други, а вътрешно да се самозалъгват, докато дълбоко в себе си са жадували да се смеят от сърце и да лудуват на воля.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!
А тук сме приготвили още някои интересни статии за Вас:

Всички майки са героини

Синдромът на заекването

Миоми и усложнения

Поддържане на здрава лимфна система

Лимфната система е в основата за очистване на междуклетъчните

пространства и част от имунната ни система. Нейната функция е да

филтрира кръвта, да произвежда бели кръвни телца, които са защита срещу болести, да върне протеина към сърдечно- съдовата система. Лимфната система включва далак, тимус, апендикс, сливици, лимфни възли и съдове, лимфна тъкан. Когато лимфата преминава през лимфните възли и далака, остарелите клетки, бактериалните агенти и други чужди субстанции, попаднали в тялото, се отделят и изхвърлят. Пречистената лимфа се връща наново в лимфната система.

Задръстването на лимфната система води до много болести, като алергии, синузит, артрит, рак, колит, лупус (вълчанка), напълняване и кожни проблеми. Също така може да бъде причина за образуване на отоци, липса на енергия, запек, запушени синуси, болки в кръста, болки по цялото тяло и чувство за слабост, вялост. Приемането на зелени листни зеленчуци, като кресон, стъбла от целина, бамя и ябълки спомагат за здравословното функциониране на лимфната система. Скачане на батут, скачане на въже или на място, сауна, парни бани, вана с английска сол и масаж съдействат за подобряване работата на лимфната система. 

Цеанотус (Ceanothus americanus), известна още като червен корен е една от най добрите билки за стимулиране на лимфата, разпространението и оттичането й, както и вътрешно флуидната циркулация. Използва се при подути лимфни възли, увеличени сливици, възпалено гърло, хипертрофия (разширяване) и остро възпаление на далака. Действа противовъзпалително на черния дроб и далака; стимулира имунната реакция при инфекции; стимулира слънчевия сплит; повишава ефективността на структурните тъкани; укрепва всички части на лимфната система. Използва се също при катар (възпаление на слизестата ципа) и мукоза.

Най-добрия начин да се използва е във вид на тинктура по 30 капки, три пъти на ден, 1 час преди хранене.

Червеният корен (Цеанотус) е горчива, тръпчива, почистваща билка, която традиционно се използва за подпомагане и стимулиране на лимфната система. Смята се, че има силно влияние върху лимфната система, подпомага дренажа на лимфните възли, както и увеличава способността да изхвърля отпадъчните тъкани далеч от заразените места. Доказано е, че стимулира пренасянето на хранителни вещества от капилярите в лимфата и като цяло стимулира дренажа на течности от претоварените зони. Има стягащо действие поради наличието на танини,  за намаляване на необичайно маточно кръвотечение, кръвотечение от носа, хемороиди и диария. Свива не фиброзни кисти на гърдите, яйчниците и тестисите. Увеличава съсирването на кръвта.

Червеният корен намалява натоварването на черния дроб. Стимулира дренажа на течности от претоварените зони, прочиства черния дроб, намалява отрицателния ефект на мазнините и протеините в кръвта. Подобрява циркулацията на черния дроб и намалява уголемяването му. Действа отхрачващо и спомага за изхвърляне на храчките от белите дробове. Смята се, че разрежда слузта и спомага за изхвърлянето й т белите дробове и бронхите.

Червеният корен свива разширения далак и го облекчава особено при повишена температура. Смята се, че има противобактериални и противовирусни свойства.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Вземете всичко полезно
от прасковите

Укрепете сърцето
си с витамин Е

Да, победих рака, но това не ме определя