Уроци от най-дългото проучване на щастието
Какво ни прави здрави и щастливи, докато живеем живота
си? Наскоро имаше изследване сред
родените около началото на века, питаха ги кои са най-важните цели в живота им
и над 80% казаха, че главна цел в живота им е да забогатеят. А 50% от тези млади хора казаха, че друга важна цел в живота им е да
станат известни.
А на нас постоянно ни казваха да работим, да се стараем
още и още и да постигаме повече. Мислехме, че това са нещата, към които трябва
да се стремим, за да бъде животът ни добър. Почти невъзможно е да се нарисуват
картини на изборите, които правят хората и как тези избори им се отразяват през
целия живот.
Ами ако можехме да проследим как цели човешки животи се
развиват във времето? Ако можехме да изучаваме хората от тинейджърските им
години чак до старостта, за да разберем какво наистина ги прави здрави и
щастливи?
Ние направихме това. Проучването на Харвард за развитието
на възрастните е най-дългото проучване върху живота на възрастните, правено
някога. В продължение на 75 години, проследихме живота на 724 мъже, година след
година ги питахме за работата, семейния живот, здравето им и разбира се,
питахме всички, без да знаем как ще се развият историите на живота им.
 |
| Robert Waldinger |
Проучвания като това са изключително редки. Почти
всички проекти от този тип се разпадат за едно десетилетие, защото твърде много
хора отпадат от проучването, или финансирането му спира, или изследователите се
отвличат, или пък умират и никой не поема щафетата. Но с комбинация от късмет и
упоритостта на няколко поколения изследователи, проучването се съхрани. Около
60 от първоначалните ни 724 мъже са още живи и продължават да участват в
проучването, като някои вече са на 90 и повече години. Сега започваме да
проучваме над 2000-те деца на тези мъже. А аз съм четвъртият ръководител на
проучването.
От 1938 г. до сега сме проследили живота на две групи
мъже. Първата група се включиха в проучването като второкурсници в колежа на
Харвард. Те всички завършиха колежа през Втората световна война и после
повечето отидоха да служат на фронта. Втората група, която включихме по-късно,
се състоеше от момчета от най-бедните квартали на Бостън, момчета, избрани за
проучването специално, защото са от някои от най-проблемните и
непривилегировани семейства в Бостън през 30-те години на 20 век. Повечето
живееха в евтини квартири, много от тях без топла и студена течаща вода.
Когато влязоха в проучването, всички тинейджъри бяха
интервюирани. Минаха през медицински прегледи. Отидохме в домовете им и
интервюирахме родителите им. И после тинейджърите се превърнаха във възрастни,
които тръгнаха по всевъзможни жизнени пътища. Станаха работници във фабрики,
адвокати, зидари и лекари, един Президент на Съединените щати. Някои станаха
алкохолици. Няколко развиха шизофрения. Някои изкачиха социалната стълбица от
дъното чак до самия връх, а други извървяха същия път, но в обратна посока.
Създателите на проучването, дори в най-смелите си
мечти, едва ли са си представяли, че ще стоя тук днес, след 75 години,
съобщавайки ви, че проучването още продължава. На всеки две години, търпеливите
ни и отдадени служители се обаждат на нашите мъже и ги питат дали можем да им
изпратим поредния въпросник за живота им.
За да получим най-ясна представа за живота им, не само
изпращаме въпросници. Интервюираме ги в дневната им. Получаваме медицинските им
документи от лекарите им. Взимаме им кръв, сканираме мозъка им, говорим с
децата им. Записваме видео как говорят със съпругите си за най-големите си
тревоги.
И така, какво научихме? Какви са уроците от десетките
хиляди страници информация, която сме събрали за живота на тези хора? В уроците
не става дума за богатство или слава или все по-усърдна работа. Най-очевидното
послание на това 75-годишно проучване е следното: Добрите взаимоотношения ни
правят по-щастливи и по-здрави.
Научихме три важни урока за взаимоотношенията. Първият
е, че социалните контакти наистина са нещо хубаво за нас и че самотата убива. Хората,
които са по-добре социално свързани със семейство, приятели и общност, са
по-щастливи, по-здрави физически и живеят по-дълго. А усещането за самота се
оказва токсично. Хората, които са по-изолирани от останалите, отколкото им се
иска, смятат, че не са много щастливи, здравето им се влошава по-рано в средата
на живота им, функциите на мозъка им се влошават по-бързо и те живеят по-кратко
от хората, които не са самотни.
Знаем, че човек може да е самотен и в тълпата, може да
е самотен и в брака, затова вторият важен урок, който научихме е, че от
значение е качеството на близките ви взаимоотношения. Животът сред конфликти е
истински вреден за здравето ни. Браковете с много конфликти, без особена
привързаност, влияят много зле на здравето ни, вероятно по-зле и от развода. А
да живеем в добри, топли взаимоотношения е предпазващо. Най-удовлетворените от
взаимоотношенията си на 50 години бяха най-здрави на 80. Явно е, че добрите отношения
ни предпазват от някои от неприятните страни на остаряването. Мъжете и жените с
най-щастливи връзки ни докладваха, вече на 80, че в дните, когато са имали
повече физически болки щастливото им настроение се е запазвало. Но при хората с
нещастни връзки, в дните, когато съобщаваха за повече физическа болка, тя бе
усилена от емоционалната болка.
И третият важен урок, който научихме за връзките и
здравето ни е, че добрите отношения не просто предпазват телата ни, те
предпазват и мозъка ни. Оказва се, че да си трайно обвързан с друг човек,
когато си над 80 е предпазващо. Паметта на такива хора остава ясна за по-дълго
време. По-рано отслабва паметта на хората, които не могат да разчитат на партньора
си. Макар, че не е възможно добрите взаимоотношения да са гладки постоянно.
Някои от осемдесетгодишните ни двойки могат да се препират непрекъснато, но щом
чувстват, че могат истински да разчитат на другия, когато стане трудно, тези
спорове не накърняват паметта им.
Посланието, че добрите, близки взаимоотношения са
полезни за здравето и благополучието ни - това е мъдрост, стара колкото света.
Защо е толкова трудна за проумяване и толкова лесна за пренебрегване? Е, хора
сме. Бихме предпочели бързо лекарство, нещо, което можем да вземем, то да
направи живота ни хубав и да го запази такъв. Връзките са объркващи, те са
сложни и тежката работа да се грижиш за семейство и приятели не е секси или
привлекателна. Освен това продължава цял живот. Никога не свършва.
Хората от 75-годишното ни проучване, които станаха най-щастливи пенсионери, бяха тези, които работеха активно да заменят колегите си с нови приятели. Точно като родените около началото на века в онова ново изследване, много от нашите мъже, когато тръгваха като млади хора, наистина вярваха, че славата, богатството и големите постижения са това, към което трябва да се стремят, за да имат хубав живот. Но отново и отново през тези 75 години нашето проучване показа, че най-добре се справят хората, които се опират на взаимоотношенията - със семейството, приятелите, общността.
Бих искал да завърша с думите на Марк Твен. Преди повече
от век, спомняйки си живота си той написал следното: "Животът е толкова
кратък, че няма време за препирни, извинения, завист, търсене на отговорност.
Има време само за любов и не повече от миг за всичко останало."
Добрият живот се гради с добри взаимоотношения.
Автор: Robert Waldinger
Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! Искате ли да получавате първи всяка наша нова публикация, абонирайте се във формата, която се намира в горния десен ъгъл. А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:
Няма коментари:
Публикуване на коментар