HEALTHNATURE: Смелостта е по-важна от всякакви изкуствени формули и правила

вторник, 18 юли 2017 г.

Смелостта е по-важна от всякакви изкуствени формули и правила

Петте неща, за които най-много съжаляваме пред смъртта е написана от Брони Уеър, медицинска сестра от Австралия, която се е грижила за пациенти в последните три месеца от живота им. Книгата е преведена на 29 езика и е прочетена от повече от един милион души по света. Филмовите права са предоставени на Enigma Film/ Fritjof Hohagen and Nicole Swidler/ от Германия.

1. Иска ми се да бях имал смелостта да живея по начина, по който аз искам, а не по начина, който другите очакват от мен

Повечето хора не са сбъднали дори половината си мечти и осъзнават, че е така поради личния им избор. Когато хората осъзнаят, че животът им почти е изтекъл и погледнат към миналото, лесно е да се види колко много мечти са останали нереализирани. Здравето носи свобода, която малцина осъзнават, докато не го изгубят.

2. Иска ми се да не бях работил толкова много

Равносметката е предимно на мъжете - липсваха им детството на децата и пропуснатите моменти със спътника в живота. Съжалението, че цял живот са работили твърде много, изказвал всеки мъж, докато при жените това правили предимно възрастните.

3. Иска ми се да имах смелостта да изразявам чувствата си

Мнозина са потискали чувствата си, за да са в крак с околните и никога не са станали това, на което са били способни. Потискайки емоциите си мнозина са се докарали до посредствено съществуване, а огорчението и разочарованието им дори е породило болестите, от които умираха.

4. Иска ми се да бях поддържал връзка с приятелите си

Толкова хора са били в капана на собствения си живот, че прекрасни приятелства са се изплъзнали между пръстите им. Те толкова съжаляваха, че не са се раздали на приятелите си в подходящото време или не са им отделили вниманието и грижите, които заслужават. Ползата от старите приятелства се осъзнава чак на края на дните.

5. Иска ми се да си бях позволил да бъда по-щастлив

Повечето хора до края на дните си не са осъзнавали, че щастието е въпрос на избор. Те съжаляваха, че са останали блокирани в навиците и привичките си, в „комфорта” на всекидневието, прелял в чувствата им. Страхът от промяна ги е карал да се правят на други, а вътрешно да се самозалъгват, докато дълбоко в себе си са жадували да се смеят от сърце и да лудуват на воля.