HEALTHNATURE: Премахването на сливиците и третата сливица в детска възраст може да доведе до 28 нови болести

Автор: Sayer Ji

Източник: GreenMedInfo

Докато конвенционалното медицинско заведение изисква премахването на „счупени“ и „дефектни“ части на тялото, изследването на дългосрочните последици от отстраняване на сливиците и третата сливица поставя под въпрос правилността на тази операция, която се провежда на половин милион деца всяка година в Съединените Щати.

Ако сте се родили между 1950 и 1970 г. в Съединените Щати със сигурност вие (или някой, когото познавате) сте претърпели операция за премахване на сливиците или третата сливица. И аз бях едно от тези деца. Когато бях в детската градина се простих с моята трета сливица. Вече страдах от тежка бронхиална астма, която изискваше спешно болнично лечение няколко пъти в годината, а често и три пъти в един месец. Очевидно, премахването на сливицата се прави с цел да се избегне обструкция (запушване) на синусите. Но след тази процедура моите проблеми се задълбочиха. Когато станах на 16 имах нужда от операция на запушените си синуси поради полип и изкривена носна преграда.

Макар, че през последните години тази практика намалява, премахването на тонзилите (сливиците) и третата сливица са две от най-често срещаните операции при децата. От първите документирани случаи при отстраняване на сливици и трета сливица, рисковете бяха по-големи в сравнение с ползите от процедурата, но наскоро завършено датско проучване може най-после да наклони везните срещу този „стандарт на грижа“.

Според Кратка история на сливиците сливиците са лимфоидни органи, разположени на входа на храносмилателната и дихателната системи. Възпалените или инфектирани сливици (често явление при децата преди пубертета) често пъти се отстраняват, въпреки че са инструмент на имунната система за защита на организма от други видове инфекции. Повече от половин милион тонзилектомии се провеждат всяка година в Съединените Щати на деца под 15 годишна възраст. Посочено като стандартно лечение за деца с оплаквания от уши, нос и гърло е малко да се каже, че операциите на сливиците са свръх прекалени. Сливиците често се отстраняват като профилактична мярка за предотвратяване на повтарящи се инфекции, а не като краен вариант за възстановяване на здравето в редки и екстремни случаи.

Същото важи и за премахването на третата сливица. Лекарите, които сляпо следват преобладаващите медицински тенденции често не успяват да направят напълно информирано съгласие за родителите, които след това не разполагат с точна представа за рисковете и ограниченията на тези "рутинни" операции. Тази безусловна практика представя все още неизвестни рискове за здравето на милиони деца по света в дългосрочен план.

Изследването от юни 2018 г. на над един милион датски деца е добавило убедителни аргументи срещу неефективното отстраняване на сливиците. В първото изследване за дългосрочните ефекти от тонзилектомията изследователи от Университета в Мелбърн (Австралия) и Университета в Копенхаген (Дания) получиха достъп до здравните регистри на 1,2 милиона деца от 1979 до 1999 година. От общия брой на изследваните деца 11 830 са претърпели тонзилектомия, 17 460 са с премахване на третата сливица, а 31 377 са имали комбинирана операция – тонзилектомия и трета сливица. По време на операциите децата от конкретните групи не са имали други сериозни здравословни проблеми.

Данните бяха анализирани от двадесетгодишния период, започващ, когато децата са на възраст под 15 години и обхващат периода до 30-годишната им възраст, предоставяйки набор от данни, които могат да посочат развитието на различни дългосрочни здравни състояния. Ето какво казва един от водещите автори на изследването, Dr. Sean Byars: „Изчислихме рисковете от заболяване в зависимост от това дали третата сливица, или сливиците, или и двете са били отстранени през първите 9 години от живота, когато тези тъкани са най-активни в развиващата се имунна система.“

Публикувани в списание на Американската медицинска асоциация Otolaryngology Head and Neck Surgery резултатите принудиха учените да пледират за „обновяване оценката на алтернативите“ на тази твърде обща процедура. Въздействието на операцията за отстраняване на сливиците и / или третата сливица върху бъдещите резултати в здравеопазването се счита за „значително“. Установено е, че децата с отстранени сливици, имат почти трикратно повишаване на риска от развитие на някои заболявания на горните дихателни пътища, в това число астма, грип, пневмония, хроничен бронхит и емфизем. Отстраняването на третата сливица в допълнение към сливиците, увеличава риска с повече от четири пъти за развитие на алергии, възпаление на вътрешното ухо и синузит.

Докато изследователите признават, че тонзилектомията може да помогне за краткотрайното намаляване на инфекциите с УНГ (уши, нос и гърло) и свързания с тях дискомфорт, наблюдението на здравните тенденции в дългосрочен план силно подсказва, че това подобрение е краткотрайно, което не води до дългосрочно намаляване на астматичните пристъпи или хроничен синузит - две от най-честите причини за извършване на тонзилектомии.

Вместо това рисковете за тези проблеми са били или значително увеличени, или не са се различавали особено от тези при деца, при които не е била извършена тонзилектомия или премахване на третата сливица. Още по-шокиращо е, че несвързани с тях здравословни проблеми, като някои кожни заболявания, очни и паразитни инфекции са 78% по-разпространени при възрастни, претърпели една от тези операции, в сравнение с възрастни, които все още имат сливиците си.

Изследователите твърдят, че тези жлези могат да образуват защитна бариера между инвазивните бактерии и вирусите, като се опитват да предпазят чувствителните и възприемчиви тъкани на белите дробове и гърлото. Позиционирането на тези жлези може да осигури важна филтрираща функция в тази жизненоважна пресечка, където нашият дъх се сблъсква с детрита на външния свят.

Като се има предвид проучването, което установява рязко увеличение на рисковете за повече от 28 заболявания, стигаме до извода, че тези привидно незначителни жлези играят по-голяма роля в функционирането на имунната система, отколкото се е предполагало!

Това е ясно, според Dr. Sean Byers, че тези констатации подкрепят поне забавяне на операциите за отстраняване на сливиците или третата сливица до цялостното развитие на имунната система на детето. Ясно е също така, че преобладаващата медицинска мъдрост трябва да се развие отвъд гледната точка, че нашите вътрешни органи действат изолирано и неправилно функциониращи части на тялото могат просто да бъдат премахнати, без да се повлияе на цялото. „Докато разкриваме повече за функцията на имунните тъкани и дългосрочните последици от тяхното премахване, особено по време на чувствителна възраст, когато тялото се развива, това ще помогне както на лекарите, така и на родителите при вземане на правилното решение за лечение.“ - посочва Dr. Byers.

Необходимо е медицинските заведения да се интегрират с най-новите открития, за да не се налага друго поколение млади хора да страдат поради тези погрешни практики…

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!
А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас: