Магарешкият бодил е диво
растение, поради което добиването на монофлорен мед от него е много рядко – на
много места в България той се среща като част от полифлорния мед. Цветът му
варира от бледо-жълт до тъмен цвят. Вкусът му е доста мек и сладък, в някои случаи
дори леко горчив и стипчив. Той кристализира със средно големи, пясъчни
кристали, често неравномерно, на светли петна.
Медът от магарешки бодил
притежава ясно изразено противомикробно действие. Успокоява нервната система и
се препоръчва при смущения в сърдечната дейност, при високо кръвно налягане,
аритмия, както и при проблеми с дихателните пътища.
Изследвания в Германия през
1950-те години открива активна съставка, силимарин (silymarin), в магарешкия
трън. В по-нататъшни изследвания се доказва, че силимарин всъщност е смес от
съединения, известни като "flavonolignans", които имат защитно
действие върху черния дроб. Тези съединения, имат свойството да възстановяват
лесно тежки токсични увреждания на черния дроб, дори и от тези на Зелената Мухоморка.
Медът от магарешки бодил ускорява процеса на регенерацията на увредени
чернодробна тъкан. Доказано е също така успешното лечение на увреждания на
черния дроб при алкохолизъм с мед от магарешки бодил чрез стабилизиране на
клетъчната мембрана и стимулиране на синтезата на протеини. Често медът от
магарешки бодил бива наричан "природния тоник за черния дроб".
Прочетете още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар