HEALTHNATURE: Лечение на рак с ензими

Автор: Thomasina Copenhaver, лекар натуропат

Ракът успешно се лекува с ензими в продължение на десетилетия. Терапията с ензими не е нова, всъщност тя датира поне от 18 век, когато Jean Senebier установява, че стомашните сокове могат да се прилагат на рани за предотвратяване на инфекции и ускоряване на лечението. Типично за ензимите в стомашните сокове е да разрушават мъртвата тъкан. А солната киселина от стомаха поддържа раната чиста.

Dr. John Beard, ембриолог, професор в университета в Единбург (Шотландия), публикува една книга през 1911 г., показвайки своите резултати от лечението на 170 пациенти в напреднал стадий на рак. Той ги инжектирал с панкреатични ензими. Dr. John Beard открил, че тези ензими могат да бъдат успешно използвани за спиране на неконтролируемия растеж на ракови клетки. Книгата обхваща 20 години интензивна лабораторна работа и безупречна документация, която до ден днешен се потвърждава от научните изследвания. Въпреки, че е бил номиниран за Нобелова награда през 1905 г. и многото положителни отзиви, повечето „експерти по рака“ отричат неговата теория. Медиите (изследователско-научното общество) съсредоточават своите усилия върху много по-динамична личност – не кой да е, а Мария Кюри. Като любимка на медиите тя твърди, че проста нетоксична радиация лекува рак. По онова време това като че ли било добра идея. Години по-късно Мария Кюри умира от апластична анемия, причина за която се счита излагането на радиация и епруветките с радий в джобовете й. До момента на нейната смърт трудът на Dr. John Beard е бил почти забравен, а самият той – покойник.

От друга страна, Мадам Кюри се озовава и в научните и в ученическите учебници. Инжектирането на панкреатични ензими е било забранено и от тогава не се практикува. Понеже Dr. John Beard е бил ембриолог, разумно е да се счита, че теорията му има нещо общо със създаването на живот. Той открива специфична ембрионална тъкан, която има същите характеристики като на раковата клетка. Това би било трофобласта. Той играе важна роля при имплантирането на ембриона в матката. Докато ембрионът отива към матката трофобластът се захваща и преминава през стената на матката. Когато вече е вътре и безопасно прикрепен за стената на матката, той започва да създава кръвоносни съдове, които образуват плацентата – майчината жизнена верига на кръвообращението, която носи хранителни вещества и отнема отпадъците от растящия зародиш. Това е сложен и чудодеен хормонален процес. Всички хормонални процеси изискват ензимните катализатори да се извършват своевременно. При нормално развитие на бременността трофобластът узрява в плацента, което осигурява хранене и отстраняване на отпадъците за цялата продължителност на бременността. Dr. Beard правилно установява тази промяна от грубия нашественик към спасителния тръбопровод, която настъпва на петдесет и шестия ден от бременността. Ако трофобластът продължава да нахлува би пробил стената на матката и би убил майката. Но човешкият организъм е така съвършено устроен, че изпраща хормоните, които дават сигнал на трофобластите да преустановят нахлуването и вместо това да насочат кръвоносните съдове към растящия плод. Превключването от трофобласт към плацента става когато зародишът започва да произвежда панкреатични ензими.

Dr. Beard анализира ранните плацентни клетки под микроскоп и забелязва, че под микроскопа те изглеждат точно като ракови клетки. Разликата между ракова клетка и трофобласт, е че ракът не спира да нахлува. Докторът предполага, че ако може да разбере какъв е сигнала за промяната на трофобласта към плацента той би могъл да приложи това познание за предотвратяване развитието на рака. И сигналът се оказал панкреатичните ензими. По-нататък Dr. Beard предположил, че всеки тип рак се е развил от неконтролируеми плацентни клетки, останали от зародишния стадий на бременността, което е нормално да се контролира от панкреатични ензими. Така че ракът се развива когато ембрионалния панкреас не отделя достатъчно количество ензими, за да промени естеството на трофобласта. В резултат остатъчни трофобласти циркулират в тялото и излизат извън контрол.

Истината за
шоколада
„със стевия“

Допълнителни форми на ензими са растителни, микробни или животински източници. Панкреатичните ензими се получават от животински източници. Растителни и микробни ензими са активни в pH от 2 до 12, което означава, че те действат както в киселинния стомах, разлагайки храната, така и в алкалното тънко черво. Пепсинът например е ензим, който е активен в долната част на стомаха за разграждането на протеини. Пепсинът е активен единствено във висококиселинната среда на долната част на стомаха след отделянето на солна киселина. Пепсинът не е активен в тънкото черво, което е прекалено алкално. Панкреатичните ензими биха били разрушени от стомашната киселина ако не са предпазени от ентерично покритие. Ако животинските ензими нямат ентерично покритие те ще действат в алкалната горна част на стомаха, но биха били разрушени от киселинната му долна част. Важно е да се помни, животинските ензими панкреатин, трипсин и химотрипсин са активни единствено в алкалната среда на дванадесетопръстника.

Съмнявам се, че сте чували за Karen DeFelice. От нея съм научила всичко, което знам за ензимите. Нейните книги и уебсайт обясняват тяхното действие във всичко – от ADD/ADHD до мигрена и рак. Изучавам рака повече от 30 години. Науката най-накрая доказа това, което природните лечители винаги са знаели – че ракът е болест на метаболизма, причинена от прекалено много токсини и недостатъчно хранителни вещества. Ензимите играят изключително важна роля във всеки метаболитен процес в човешкото тяло, като функцията на жлезите, храносмилането и имунната система.

Би ли могъл Dr. John Beard да е открил отговора под микроскопа в началото на 19 век? Вероятно през цялото време сме имали този отговор!

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: