HEALTHNATURE: Имунотерапията промени лечението на рака, но тя не е чудодейна

Имунотерапията предлага сериозно основание за оптимизъм и даже удивление. За жалост не действа при повечето пациенти.

Жената се задъхва, седнала на ръба на стола, прегърбена върху проходилката си, за да намери удобна позиция и да произнесе малкото думи, които едва излизат от устата й. Имайки предвид лошото й състояние предполагам, че й остават няколко седмици живот. Бавно и мъчително тя изважда вестник от чантата си. Не мога да не забележа, че това й коства много усилия, така че се налага синът й да разгръща вестника.

- --Тази имунна медицина, не мога ли и аз да се възползвам от нея? - казва тя задъхано, сочейки към една статия.

- -- Боя се, че не – отговарям аз.

- -- Но тя изглежда невероятна!

- -- Но не е точно това чудо, както го представят – подчертавам аз.

Забелязах как лицето й посърна от разочарование. Де да можех да не се чувствам толкова зле, че й казвах истината! Тя щеше да запомни момента, в който убих надеждата й. Тази жена прие дългото ми обяснение „защо не може“, но следващият пациент отказа и настояваше или да му предпиша имунотерапия или да намери някой друг, който да го направи. Черният му дроб едвам функционираше и кръвната му захар бе крайно нестабилна. Даже и да искахме да опитаме, той не отговаряше на стриктните първоначални изисквания. Все пак, чувствайки се тъпо, правя няколко телефонни обаждания за негова утеха. Навсякъде отговорът е един и същ – няма доказателство, че ракът му може да се лекува с имунотерапия. Непреклонен, пациентът намира онколог, склонен да предпише лекарството, стига той сам да поеме разноските. След няколко седмици и хиляди похарчени долари пациентът умира, поразен от куп странични ефекти, причинени от новото лекарство.

Всеки онколог разбира желанието на пациентите да получат имунотерапия, която е най-нашумялата терапия против рака. Не минава и седмица без поредния разказ за това революционно лечение на рака. Имунната система защитава тялото от всякакви атаки. По тази причина раните заздравяват, простудите отшумяват и много други физически заплахи са неутрализирани, даже без да го осъзнаваме. Но също така мощни възпиращи сили пречат на имунната система да атакува здравите клетки и да причинява нежелани увреждания. А раковите клетки от своя страна умело манипулират същите тези спирачки, за да не бъдат разпознати от имунната система. Просто казано, лекарствата на имунотерапията освобождават тези спирачки и предизвикват имунните клетки да атакуват и унищожават рака. Процесът е толкова елегантен, колкото и пленителен. И никога няма да забравя, когато бях сред група онколози, които се появиха за отдавна забравени лекции в периода, когато тези лекарства за пръв път разпалиха въображението ни преди няколко години. В болницата, изправена пред пациент, който иска „всичко да се направи“ е трудно да не се подам на обещанието на имунотерапията. „Нищо не пречи да опитаме“, моли отчаяният пациент. Изкушаващо е да се подклажда надеждата му с отговора: „Прав си, няма какво да губим.“ Но на следващата седмица откриваш колко много има за губене, когато лекарят от спешното започва да крещи паникьосан.

Красотата на имунотерапията е в това, че при някои пациенти ефектът е впечатляващ и даже траен. За изтощения лекар и пациент гледката на изчезващия тумор може да изглежда почти чудотворна. Имунотерапията дава добро основание за оптимизъм и даже удивление. Но не е панацея. За жалост тя не действа при повечето пациенти. Според проучванията около 20% от пациентите оцеляват с различна степен на подобрение. Някои от тях живеят дълъг и качествен живот, но при много други не е така. Имунотерапията действа при някои типове рак и не действа изобщо при други. Трябва да разграничаваме ползата от вредата.

Междувременно обърканата имунна система причинява сериозни увреждания на вътрешните органи, включително черния дроб, белите дробове, сърцето, червата, щитовидната жлеза и хипофизата. Тези органи могат да получат тежко и даже фатално възпаление. Комбинациите с две лекарства се оказват особено токсични. Състоянието на пациентите може бързо да се промени от стабилно в много тежко. Понеже страничните ефекти са нещо ново, както и лекарствата, възможно е да не бъдат своевременно разпознати и лекувани адекватно. За да се извърши безопасна имунотерапия е необходимо намесата не само на онколози, но и други специалисти с готовност за бързо реагиране при поява на токсичност. Тази инфраструктура се формира бавно, при което и лекари и пациенти се учат заедно на трудни уроци.

В медицината изборът на подходящ пациент е толкова важен, колкото изборът на добро лекарство. Провеждат се повече от хиляда опита за имунотерапия, но изследователите се опасяват, че те са мотивирани не толкова от солидни резултати, колкото от желанието на фармацевтичните компания бързо да създават печеливши сензации. Освен напразните усилия онколозите осъзнават, че пренебрегването на темата за финансовата страна става по-трудно в епоха, когато лечението на рака може да струва повече от една къща. Печално е да гледаш как един безнадеждно болен човек е вкопчен в магията на имунотерапията. Те се терзаят за това как да отговорят на изискванията за нея, къде да я открият и как да си я позволят. Близките им се оказват в затруднено положение, когато усещат края, но пациентите не го осъзнават. Търсенето на още едно изплъзващо се лечение лишава много пациенти от ценно време да осъзнаят и да се подготвят за края.

Важната дилема за всички нас се отлага отново с надеждата, че новият ден ще донесе ново лекарство. Темата за смъртта е несъвместима с розовите обещания на имунотерапията. Пациентите се чувстват наскърбени, че им се „отказва“ имунотерапия, но това, което те и близките им губят е възможността за смислен разговор върху всичко онова, което има значение, когато лечението е невъзможно. Това е едно постоянно предизвикателство за онколозите.

Добрата новина е, че имунотерапията без съмнение промени третирането на рака. Любопитството и ентусиазмът си заслужават. Благодарение на твърдата решителност на учените можем да мечтаем за деня, в който тези терапии ще са възможни, достъпни и безопасни, не само за отделни пациенти, а и за страдащи по целия свят. Но за сега, имунотерапията не е и не трябва да бъде представяна като чудотворен лек за повечето видове от рак. Сензацията вместо да дава надежда надежда на пациентите, тя я убива. Напълно разбираемо е, че уязвимите пациенти искат да изчерпат всички възможности за потенциално лечение на рака. Но отговорността пада изцяло върху онколозите, които трябва да търсят баланса между надежда и реалност. Също така и медиите не трябва да разкрасяват с небивалици за чудодейни лекарства сложните и често тъжни ситуации.

Нашата обща мисия трябва да бъде primum non nocere - първо не вреди.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: