Когато
пациент влезе при психиатър и поиска помощ, в 99% от случаите ще му предпишат
медикамент. Изчислено е, че тези медикаменти причиняват сериозни странични
реакции при над 700 хиляди души и 42 хиляди смъртни случаи годишно.
Междувременно индустрията печели над 300 милиарда долара годишно. Въпреки
вредата от медикаментите, психиатри и фармацевтични компании ги използват за да
създават огромен пазар за милиарди долари. Правят го като класифицират все
повече житейски проблеми като изискващи лечение психични разстройства. Например
срамежливостта става социално "тревожно разстройство". Загубата на
близък човек - "депресия". Носталгията по дома - "сепарационна
тревожност". Подозрителността - "параноидно личностно
разстройство" Смяната на настроенията – „биполярно разстройство“.
Разсеяността - "синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност". Затова е
почти невъзможно да отидете при психиатър и да не получите диагноза за
психично разстройство, за което да ви предпишат психотропни медикаменти.
Въпросът не
е в това дали проблемите на хората са реални, те са такива. Но трябва да се
запитаме как психиатрите убеждават хората, че техните проблеми са признаци на
психично заболяване? Как използват тези "заболявания", за да създадат
търсене на психотропни медикаменти? И как тези медикаменти с неизвестни лечебни
сили, но с множество странични ефекти, се използват за "лечение" на
нормални житейски проблеми?...
Съвременната
психиатрия разчита на психотропните лекарства така, както го е правила в своята
зора през 19 век. В онзи период психиатрите са като обслужващ персонал, който
обещава да излекува душевно болните. Но тъй като не успяват, медицината отказва
да ги нарече „лекари“. Лекарите не смятат психиатрите за свои колеги, защото не
извършват истинска медицинска дейност. За да се издигнат, психиатрите се
нуждаят от научна основа. Трябва да докажат, че тяхната основа е също толкова
научна и медицинска, затова започват да „лекуват“ всичко.
За да контролират
избухванията на своите пациенти те прилагат първите психотропни медикаменти - морфин
и опиум. Но подобно на твърденията им, те не лекуват нищо, а и се оказват силно
пристрастяващи. Така се създава цяло поколение от зависими хора, което влошава
първоначалния проблем. Но опитите им да контролират нежеланото поведение у
пациентите си продължават. И в края на 19 век фалшиви лекове за психични
заболявания, като хероина например, се рекламират в Съединените Щати и Европа.
Дори психологът Зигмунд Фройд изиграва съществена роля за създаването на кокаиновата
индустрия в западния свят, като пише възторжени статии за употребата му за
душевни страдания и поведенчески затруднения. Фройд насърчава използването на
кокаина като панацея за най-различни проблеми. Но той не разкрива конфликта на
интереси. Две конкурентни фармацевтични компании – Мерк и Парк-Дейвис му плащат
за да рекламира техните кокаинови продукти. Тази ранна маркетингова кампания на
Зигмунд Фройд създава хора с голяма кокаинова зависимост в Европа в началото на
20 век. Явно трябва да бъде намерено ново хапче на щастие…
Гледайте тук целия филм Продажба на лудост с български субтитри.
Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:
Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:
Болница в Чикаго използва бойни изкустваза лечение на Паркинсон |
Предоперативната химиотерапияпри рак на млечната жлеза може да предизвика нови по-агресивни тумори |
Фокусираният ултразвук може да замени опиатите предписвани с рецепта |