Пораженията, които нанасят изтощените надбъбречни жлези

Автор: Д-р Робърт Морс

При жените

Жените са особено потърпевши, когато става дума за слабост на надбъбречните жлези. Един от първите индикатори е ниското кръвно налягане. При недостатъчно активни надбъбречни жлези систолното кръвно налягане е под 118 и в крайна сметка може да се отклони в другата посока, предизвиквайки високо кръвно налягане, или да продължи да се понижава.

Друг индикатор за слабост на надбъбречните жлези при жените са проблемите с менструалния цикъл. В тази ситуация е много вероятно менструацията да започне в съвсем ранна възраст, между три и дванадесетгодишна възраст. Често кървенето е много силно, а цикълът - нередовен. Възможно е и точно обратното - оскъдна и нередовна менструация. Този вариант обаче е рядкост.

Нарушената функция на надбъбречните жлези може да се прояви и като проблеми с плодовитостта, липса на сексуално желание, фригидност и сухота на влагалището.

Ако слабостта на надбъбречнните жлези продължи, жената може да развие кисти на яйчниците, маточни фиброиди, кистозна фиброза, атипични клетки, фибромиалгия и рак на гърдата, яйчниците, матката и/или шийката на матката. Главният проблем, разбира се, е естрогенът. Без нужното ниво на прогестерон и други противовъзпалителни стероиди естрогенът започва да доминира в организма на жената. Неговото ниво в тялото особено на произведения от яйчниците, доминира, когато не се балансира от прогестерона. Повечето естрогени са киселинни, особено яйчниковият, който разгражда лигавицата на матката всеки месец. Прогестеронът спира това и лекува възпалената тъкан, като възстановява увредените клетки.

Тъй като естрогенът е този, който разгражда лигавицата на матката, противозачатъчните таблетки съдържат естроген. Естрогенът стимулира естествения месечен цикъл на жената. Като имате предвид всичко това, се запитайте, защо лекарите дават още естроген на жените, на които матката е отстранена оперативно? А как смятате, след като вече прочетохте горната информация, естрогенът изгражда ли костите, или ги разгражда? Да, разгражда ги. Ето защо програмите с приемане на естроген обикновено влошават още повече състоянието на жената.

При мъжете

А сега нека хвърлим поглед върху мъжките проблеми, породени в резултат на същата нарушена функция на надбъбречните жлези. Този дисбаланс може да се изрази във вид на простатит и рак на простатната жлеза. Действат същите причини: киселинният тип хормони, като тестостерон и андростерон доминират, без да бъдат балансирани от нужното количество стероиди (като прогестерон), неутрализиращи възпалението, причинено от въпросните киселинни вещества или хормони. Много от хубавите моменти в интимните отношения се губят заради слабост на жлезите. Тя може да включва много други състояния, характерни за мъжете, като проблеми с ерекцията, импотентност и преждевременна еякулация.

И мъжете, и жените със слабо производство на стероиди поради недостатъчната активност на надбъбречните жлези се оплакват също така от слабост в кръста и в тазовата област. Това води до ишиас и други форми на болка на нервите в долните крайници, особено когато е засегната и щитовидната жлеза. Тъй като щитовидната и паращитовидната жлези влияят върху усвояването на калция, ставаме свидетели на загуба на костна маса, проблеми с ноктите и съединителната тъкан, включително варикозни вени, дегенерация на макулата, хемороиди, херния, сърдечна аритмия и аневризъм.

Надбъбречните жлези създават и невротрансмитери. Когато надбъбречните жлези са слаби, нервната система може да бъде засегната и да се стигне до безпокойство, стеснителност, усещане за неадекватност, пристъпи на паника, астма, множествена склероза, болест на Паркинсон и всякакъв друг тип невротрансмитерна слабост, в това число ниско или високо кръвно налягане. Шокиращо е да се разбере какво огромно количество рефлекторни състояния могат да бъдат резултат от намалената активност само на една двойка жлези. Добавете към това факта, че повечето хора страдат от слабост на щитовидната жлеза и/или хипофизата и списъкът на възможните заболявания се увеличава още повече. Погледнем ли общата картина, установяваме, че в болестите няма нищо загадъчно.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: 

Алтернативна медицина

Естественият дар на тялото
да се лекува само

Как миомите влияят на репродуктивността?

Стресът и кожата

От Hanna Sillitoe

Когато става въпрос за доброто състояние на кожата, обичам да гледам на тялото като на едно цяло. Говоря много за невероятно успокояващите ползи върху кожата си, които имам от противовъзпалителната диета, но също толкова важно е да се успокои умът. По-лесно ли е да се каже, отколкото да се направи? По-лесно за възприемане е когато ви кажат да премахнете от диетата си глутен, млечни продукти или захар, но аз започнах да мразя хората, които ми казваха, че трябва да се освободя от стреса. Сякаш съм превключвател, който може да се включи или изключи! Ако беше толкова лесно щях да натисна копчето за стреса и проблема щеше да е решен. Но за съжаление умът е толкова сложно нещо! Има стотици изследвания, които показват тясната връзка между психичното състояние и кожата.  Изцелението на ума често може да бъде огромна крачка напред в изцелението на 

кожата.

„Направени са изследвания, които показват, че най-малко 30% от всички пациенти с дерматологични проблеми имат някакъв основен психологичен проблем, който често пъти остава незабелязан при първото посещение при лекаря. Ако се обърне сериозно внимание на психологическото състояние на пациента, това може да има положително и мощно въздействие върху състоянието на кожата му.” - Shelley Sekula-Gibbs, MD

Най-общо казано стресът е естествен психически и физически отговор, както на положителния, така и на негативния опит. Ето как тялото реагира физически, когато се намираме в стресова ситуация. Когато усещаме, виждаме или възприемаме потенциална заплаха, нервите предизвикват алармен сигнал, за да ни предупредят. Този сигнал е насочен към област в мозъка, наречена амигдала. Амигдалата се занимава с регулиране на нашите емоции. Това на свой ред сигнализира на хипоталамуса, който контролира производството на хормони.

До този момент тази реакция се движи през тялото, докато хипоталамусът инициира последователност, която води до производството на стресов хормон, наречен кортизол, нервната система се включва и освобождава адреналин. Кортизолът навлиза в кръвообращението и започва да се движи из тялото. Нашите органи и тъкани са наситени с протеини, известни като глюкокортикоидни рецептори. Кортизолът насочва тези протеини и ги прилепва към тях като прикачване на космически кораб.

Кортизолът повишава нивата на кръвната ни захар. Сърцето ни започва да бие и кислородът потича към основните ни мускули.  Вече официално сме в режим „борба или бягство”. Когато чуем думата „стрес” приемаме, че това е нещо лошо, но всичките тези реакции в организма се задействат с цел да ни предпазят. Този краткосрочен взрив от хормони и изострените ни сетива ни поддържа в опасни ситуации. Когато обаче сме изложени на този повтарящ се процес ден след ден, стресът се превръща в проблем.

Острият стрес, който е краткосрочен, ни предпазва в моменти на потенциална опасност. Осигурява временно допълнително засилване на енергията или бдителност, което увеличава продуктивността ни. Нашите реакции се ускоряват, което ни помага да вземем бързо решение или действие по време на опасност.

Повтарящите се дългосрочни стресови ситуации обаче, като например проблеми в работата, сблъскване със сложни взаимоотношения, трудности в семейния живот и всички тези ежедневни сценарии, които създават умствено безпокойство, могат да накарат организма ни непрекъснато да активира стресовия хормон. Тялото ни започва да се бори с продължителното възпаление и ние сме постоянно напрегнати.

Вместо да се появяват, когато е необходимо, тези хормони и химикали остават постоянно в организма ни. Кортизолът може да се окаже в кръвта ни за дълго време. Тогава тялото ни развива резистентност към кортизола и не може да реагира, когато е необходимо. Организмът ни се обърква и засилва производството на вещества, които в действителност стимулират възпалението, водещо до хронично възпаление. Това води до по-голямо тревожност, депресия и безсъние, риск от сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане и храносмилателни проблеми. В този случай вместо да се грижи за нас, стресът буквално ни убива.

При автоимунни заболявания, като псориазис, артрит или лупус, нашата имунна система вече е започнала да реагира. Основната работа на имунната система е борбата с вредните вещества, като патогените, които причиняват инфекции и болести. Сега изведнъж под цялото това постоянно напрежение тя не разбира разликата между реални и фалшиви заплахи. Неотдавна учените са успели да определят маркерите, които може да предизвикат стресиращо събитие, което на свой ред предизвиква автоимунна реакция.

„Психодерматологията е област, която разглежда въздействието на емоцията върху кожата. Аз мисля, че психодерматологията ще се развива много бързи темпове, защото дерматологията е готова за по-интегриран подход с други области, като психология, психиатрия и дори допълваща медицина… Умът и кожата са свързани на много различни нива. Много нервни окончания са свързани с кожата, обвиваща органите. Така че както емоциите се проявяват неврологично, те могат да се изразяват чрез кожата, точно както стресът се проявява чрез гастроинтестинални симптоми, повишено безпокойство или хипертония.” - Karen Mallin, PsyD

Това напълно обяснява връзката между стреса и нашата кожа. Често смятаме, че умът и тялото са две различни единици, но разбира се всичко в нас е свързано. Нашите мозъци и кожа са направени от едни и същи клетки така, че е напълно обяснимо едните да оказват влияние върху другите. Емоционалната бъркотия вътре в мен, винаги се отразяваше навън върху кожата ми. За някои хора това е главоболие или болки в стомаха, а за мен винаги са били кожни обриви.

„Това е теорията на целевите органи. За различните хора това са различни органи, които канализират стрес. Някои хора получават язви, други мигрена, а други обриви.” - Bruce Katz, MD

Ключът към спирането на този порочен кръг е правилното прилагане на практическите стъпки, които можем да предприемем, за да намалим и премахнем трайно стреса.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!
А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: 

Укрепете сърцето си с витамин Е

Колко вода пиете?
Банално и все пак...

Тест за риск от остеопороза

История на Инсулин Потенцираната Терапия (IPT)

Нашите източници: 
Official Website Of IPT
IntegraMed
MED Center Film

Инсулин Потенцираната Терапия е предпочитана от пациентите, които признават нуждата от химиотерапия, но искат да я направят по безопасен и щадящ начин. При този протокол липсват страничните ефекти от конвенционалната химиотерапия. Косата не пада, липсва треморът и позивите за повръщане.

Dr. Donato Pérez García (1896-1971)

Инсулин потенцираната терапия е била въведена от мексиканския военен хирург Д-р Donato Pérez García (1896-1971), като средство за лечение на хронични дегенеративни заболявания.

За пръв път инсулинът е изолиран от тъканта на панкреаса в Канада и е използван за лечение на диабет в началото на 20-те години на миналия век. Години по-късно в Европа и САЩ инсулинът е използван за предизвикване състояние на кома за кратко време при пациенти със шизофрения, в опит да бъдат излекувани. Инсулинът е използван и за лечение на някои форми на лошо храносмилане и недохранване. 

Когато Д-р Donato Pérez García научава за откриването на инсулина, той прави експеримент първо върху себе си в търсене на лечение за стомашно-чревните си проблеми, от които страдал цял живот. И така през 1926 г., човек който не страда от диабет (в случая Д-р Donato) за пръв път се инжектира с инсулин. След серия от инжекции симптомите му изчезват, стомашните функции се нормализират, а апетитът и здравето му се възстановяват напълно. Д-р García стигнал до извода, че инсулинът му е помогнал за по-ефективното усвояване на хранителните вещества от организма му и решил, че по същия начин инсулинът би могъл да се използва в съчетание с някои лекарства, за да бъде по-ефективно действието им по време на дадена терапия. Инсулинът, приет преди лекарствата, би могъл да засили въздействието им върху централната нервна система. Това би могло да промени физичните и химични реакции, които протичат в кръвта и да бъде възстановен баланса, необходим за поддържането на по-добро здраве. За да докаже това Д-р García приложил инсулин при лечение на пациент с невросифилис (1930 г.), в резултат на което настъпило пълно излекуване. 

Този метод бил наречен клетъчна терапия. Пет години по-късно Д-р García кандидатства за американски патент за лечение и го получава през 1938 г. Пътува в Съединените щати, за да демонстрира новия си медицински протокол. Посещава Harvard University, Saint Elizabeth’s Hospital in Washington, D.C., Naval Hospital in San Diego, California and Austin State Hospital in Texas, където лекува пациенти. А в Мексико Сити открива болница изцяло специализирана в клетъчната терапия.

През 1946 г. e излекувана успешно с клетъчна терапия първата пациентка, страдаща от рак на гърдата. Много други хронични дегенеративни заболявания също реагират положително на тази новаторска терапия.

По-късно синът на Д-р García, Д-р Donato Pérez García Bellón (1930-2000) се присъединява към баща си в медицинската област, като усвоява и усъвършенства терапията. Клиничните му изследвания  са били насочени върху химичните модификации, предизвикани в кръвта след приемането на инсулин, както и други химични експерименти и международни публикации, които дават на клетъчната терапия пълно научно обоснование. В своите изследвания той стига до заключение, че раковите клетки имат поне 8 пъти повече инсулинови рецептори от здравите клетки. Заедно баща и син пътуват в Канада, Щатите и Европа като изнасят поредици от лекции сред медицинските среди.

След смъртта на баща му д-р Donato Pérez García Bellón продължава неговото дело. Също така обединява усилия с д-р Steven G. Ayre и MD Anderson Cancer Center и започват заедно да популяризират клетъчната терапия в Съединените Щати и да обучават лекари от цял свят. Те лекуват успешно с този протокол детски паралич, множествена склероза, гастрит и язва, хронични инфекции, ХИВ/СПИН и други вирусни заболявания. Но преди всичко Д-р García Bellón се концентрира върху лечението на рак, като се запознава с подобренията и адаптациите, както и новите лекарства, които са на разположение по онова време.

Третото поколение клетъчна терапия идва заедно с третия Donato  от фамилията - Dr. Donato Pérez García, който усвоява протокола от баща си. През декември 1982 г. той въвежда венозното инжектиране на инсулин на своите пациенти.

По-късно през същия месец д-р Донато осъществява първата модификация на административната процедура и това поставя начало на нова практика за лечение. Няколко години по-късно (1986 г.), клетъчната терапия е преименувана от Д-р Steven G. Ayre в Insulin Potentiation Therapy (IPT®) – Инсулин Потенцирана Терапия. В наши дни това название е променено още един път и като регистриран патент то е Insulin Potentiation Therapy Low Dose (IPTLD ®) – Инсулин Потенцирана Терапия Ниска Доза. Тя е комбинация от най-добрите протоколи и до ден днешен хиляди пациенти са излекувани от три поколения доктори Donato.

Инсулин Потенцираната Терапия е на разположение в България от 2006 г. и се прилага в Медицински център Интегративна медицина под ръководството на Д-р Христо Дамянов.

Д-р Христо Дамянов, д-р Томас Г. Кроис (Австрия) и
д-р Донато Перес Гарсия, 

Международен квалификационен семинар по IPT, 

Април, 2006 г. Мюнхен

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!
А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: 

Ревматоиден артрит,
има по-добър начин

Когато мозъкът ни праща сигнали

Рак на черния дроб и терапия HIFU

Бих предпочела да съм принцесата фея

Автор: NeosCosmos   

Петра Котроцос е една необикновена млада жена. 21-годишната амбициозна режисьорка от Нова Зеландия е ветеран, оцелял от една сериозна битка, битката срещу рака, която започва от 6-годишната й възраст. Това нейно преживяване става причина да напише една детска книжка, илюстрирана от друга млада жена Христина-Ирини Аратиму.

Както можете да си представите I'd Rather Be a Fairy Princess (Бих предпочела да съм Принцесата Фея) е повече от една обикновена детска книжка. Тя е един наръчник по оцеляване, един духовен водач и източник на вдъхновение за всеки, който някога се е сблъсквал с рака, на която и да е възраст, във всяка точка на планетата. Говорейки пред Neos Cosmos (гръцко-австралийски вестник), писателката споделя историята, която се крие зад книгата и говори за вярата си, че може да помогне на много деца да се справят с най-голямото предизвикателство в живота си.

„Като малка, винаги ми харесваха феите и обичах да измислям истории, с които да ги възкресявам. Бях 6-годишна когато направих първата химиотерапия и за мен беше съвсем нормално да използвам феите, за да се справя с това предизвикателство. Четях приказки, за да ми мине времето и да се откъсна от действителността. Представях си, че съм една фея-войник, която воюваше с рака. Използвах детската си фантазия не само, за да откъсна погледа си от терапията, но и за да почерпя сили и надежда, че мога да се преборя с болестта и лечението ми да бъде успешно. С помощта на една семейна приятелка успях да напиша историята, когато бях на 7 години. По-късно, когато бях вече на 17 присъствах на един семинар за творческо писане, организиран от Liz Sommer (личната ми медицинска сестра) и Mary McCallum от издателска къща Mākaro Press, която впоследствие издаде книгата ми. Mary McCallum по-късно ме свърза с илюстраторката Христина-Ирини Аратиму, която също е гъркиня от Уелингтън (както и аз) и останалото е вече история.

Искам тази книга да бъде едно средство за децата да преминат през терапията без да се чувстват самотни, преживяването им да бъде управляемо и по-малко травмиращо. Бих искала да им помогна да опознаят по-добре заболяването чрез думите и гледната точка на някой друг, освен лекарите и медицинските сестри.

Бих се радвала да видя книгата си в детски болници, за да могат да я четат децата, лекуващи се от рак, но и в книжарници и библиотеки, за да я намерят децата, които имат някое приятелче или роднина с рак, без значение на възрастта, и да му помогнат да премине по-леко през тази битка.

В началото писането за мен беше начин да избягам от действителността, но и един творчески подход, който ми помогна да изразя по моя си начин това, което преживявах тогава. Преди всичко исках да запиша преживяванията си на хартия, за да помня това, когато вече щях да съм пораснала. Не съм си помислила, че може да  има някаква стойност като книга и затова я държах в чекмеджето до неотдавна. Но сега, когато виждам реакцията на хората спрямо книгата ми, виждам че разказвайки историята си, мога да помогна и на други хора, и по-специално деца, чийто живот е белязан от рак.

За мен е голяма привилегия, че съм от гръцки произход. Мога да чувствам топлотата, подкрепата и любовта на едно голямо семейство. Това е  любов, която излиза извън семейния и приятелски кръг и за мен е голямо удовлетворение да знам, че всеки дошъл в дома ми ще бъде посрещнат топло и нахранен добре.”

Книгата на Петра Котроцос I'd Rather Be a Fairy Princess може да бъде закупена онлайн от издателството Mākaro Press на английски език. 

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!
А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: 

Октомври:
Просто ми се плаче...

Да, победих рака,
но това не ме определя

HIFU при педиатрични тумори

Алтернативна медицина

Съвременният човек обръща все повече внимание на добрата си форма, която изисква добро здраве, чиста храна, движение.  Доброто здраве е състояние на баланс – умствен, физически и емоционален. Човешкият организъм притежава естествена изцелителна сила. Точно на тази сила се базира алтернативната медицина. Чрез активиране на естествената изцелителна сила се постига лечебен ефект върху целия организъм. Също така, съблюдаването на основните принципи на алтернативната медицина може да предотвратят редица заболявания.

„Алтернативна” означава различна от съществуващата. И в действителност алтернативната медицина е напълно различна от конвенционалната. Тя обхваща голям брой диагностични, профилактични и терапевтични практики, които се базират на грижливо съхранени и изпробвани от хората традиционни методи на лечение. Макар, че за тях не са правени клинични изпитания и не са доказани по научен път, те са се доказали с времето чрез своята хилядолетна история и успешното им приложение от милиони хора по света.

Алтернативната медицина обединява около 420 различни методи за диагностика, профилактика и лечение. Някои от тях са тясно профилирани и представляват самостоятелни лечебни техники, като остеопатия, хиропрактика, ролфинг, метод Александър, аромотерапия, фитотерапия и др. Други алтернативни методи са цялостни лечебно-профилактични системи, като китайска медицина, аюрведа, йога, тай чи, рейки, хомеопатия, ирисова диагностика, биорезонансна диагностика и лечение и пр.

Алтернативната медицина използва холистичен подход при лечението на пациента, който се смята като едно цяло (дух, душа и тяло). Този принцип се прилага както при диагностиката, така и при лечението на болния. Винаги се вземат предвид условията на средата, в която живее пациента, отчита се нивото на стреса,  търси се главната причина за заболяването, защото често пъти симптомите скриват действителния проблем. За да бъде по-ефективно лечението, всеки пациент трябва да бъде ангажиран пряко и отговорно в този процес. Всеки човек е уникален и не може да бъде третиран по един и същ начин, както някой друг.

Интегративната медицина съчетава конвенционални и алтернативни методи при лечението на някои заболявания. Целта е да се повиши ефективността на лечението и същевременно да бъде по-щадящо за пациента. Пример за това е инсулин-потенцираната химиотерапия, при която болният получава 10 пъти по-малко количество химиотерапевтични лекарства в сравнение с конвенционалната химиотерапия.

Биорезонансът е енергийно лечение, което се основава на научни изследвания. Представлява енергоинформационно въздействие върху клетките на тъканите и органите, което позволява те да се изменят до състояние на идеално здраве (в апарата са регистрирани енергоинформационни еталони за идеално здравия организъм). Открито е от д-р Роял Реймънд Райф. Степента на изменение може непосредствено да се проследи по време на сеанса чрез екрана на монитора в реално време.

През последните години се заговори за функционална медицина. Макар да се опитват да й придадат новаторски подход, тя не е нищо повече от прилагане принципите на добрата стара алтернативна медицина за привеждане в равновесие на цялостния организъм на човека. Също така старото правилото на Хипократ „Нека храната ви бъде лекарство и лекарството – храна!” става водещо при активирането на изцелителните сили на човешкия организъм. Единственото ново в случая са най-новите научни открития за ползата и вредата от конкретни храни, за което целенасочено сме били заблуждавани години наред. Вярваме или не, „ние сме това, което ядем” и ако не се съобразяваме с този принцип и най-добрата алтернативна терапия няма да има пълен и траен ефект върху нашето здраве.

Автор: HEALTHNATURE

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: 

Автоимунни заболявания
и функционална медицина

Лупус (вълчанка)
лечение с природни средства

Миоми и усложнения

Седем грешки, които допускаме започвайки противовъзпалителна диета (2)

Продължение…

Преди да пристъпим към четвъртата грешка, нека да преговорим накратко предишните три:

Първа грешка: Непоносимостта към някои храни не се взема насериозно! Проблемните храни трябва да бъдат отстранени напълно за минимум 2 до 6 седмици, за да се проследи реакцията на организма.

Втора грешка: Фокусиране единствено върху непоносимостта към храната! Намалете приема на захар, което означава по-малко преработени въглехидрати. Направете зеленчуците основната част от вашата храна. Наслаждавайте се на органични протеини в малки количества. Консумирайте добри противовъзпалителни мазнини, като риба, зехтин, авокадо, маслини, масло от тревопасни животни, гхи. Ограничете съответно преработените мазнини, като соево, рапично, маргарин, фъстъчено, които предизвикват възпаление.

Трета грешка: Страх от мазнини и калории! Мазнините регулират кръвната захар, увеличават засищането и подпомагат функцията на имунната система. Доброто здраве не е абсолютна величина, както точния брой приети и изразходвани калории. Различните хранителни вещества и начина ни на живот управляват дейността на хормоните и процесите в организма ни, които определят работата на метаболизма, трупането на мазнини и тяхното изгаряне.

И така вече можем да преминем към:

Четвърта грешка: Не се вземат редовно хранителни добавки! Идеалният вариант е хранителните вещества да се получават от храната. Но дори да се храним с биологични продукти бедните почви не ги зареждат с всички необходими вещества. От друга страна спецификата на храносмилателната система на всеки отделен човек и храносмилателните проблеми могат да затруднят абсорбирането на достатъчно хранителни вещества. Затова добавките са ключов компонент за лечението на всякакъв тип хронично състояние. Те спомагат за облекчаването на храносмилателните симптоми (включително и пропускливи черва), за намаляване на възпалението, балансират хормоните, отстраняват  токсините, запълват  недостига от хранителни вещества – всички тези фактори, които стоят в основата на заболяването.

За жалост, повечето от пациентите ми, които казват, че вземат хранителни добавки смятат, че не им действат. Тъй като действието на хранителните добавки  е с натрупване, е необходимо да се вземат продължително време и редовно, за да се почувства ефекта от тях. Избирането на качествени хранителни добавки, съчетани в правилната комбинация, може да бъде от съществено значение за лечението.

Пета грешка: Честа промяна на режимите

Наблюдавам, че има хора със склонност да се самодиагностицират  и постоянно променят режима си на хранене и добавки. Един месец включват нова добавка основана на интернет проучване, а следващия месец решават, че имат нова чувствителност към дадена храна и решават да станат вегани.

За мен като клиницист това е едно от най-разочароващите неща, но като пациент  го разбирам напълно. Толкова е лесно да се подхлъзнеш. Достатъчно е да чуеш само намек, че дадено нещо може да е погрешно и веднага започваш проучване в интернет, за да се убедиш, че трябва да направиш  повече по този конкретен проблем. Или пък чуваш  от някакъв приятел, който ти разказва за собствения си проблем и как се е справил с него, и веднага решаваш, че това ще работи и в твоя случай.

За съжаление постоянното променяне на режимите не може да ви даде представа кое всъщност работи най-добре за вас. Не забравяйте, че тялото е една сложна система. Понякога един проблем трябва да бъде премахнат напълно, за да може да се премине към друг. Често пъти не виждате резултати, просто защото не сте били в синхрон с първоначалния си план.

Шеста грешка: Не осъзнавате колко важно за лечението е  освобождаването  от хроничния стрес!

Намирането на точния хранителен режим  за вашия проблем може да е от решаващо значение, но ако заедно с това не се научите да управлявате стреса, никога няма да се излекувате напълно.

Поддържането на хроничен стрес създава хормонален дисбаланс, отслабва имунната система, причинява храносмилателни проблеми, увеличава пропускливостта на червата, увеличава теглото и предизвиква системно възпаление.

Седма грешка: Не разполагате с правилния план за действие

Ако не сте достатъчно конкретни в това, което искате да постигнете, то е трудно да се начертае и план за действие. Но за да постигнете целите си без да се претоварвате, планът  ви трябва да се раздели на малки, ясни и постижими стъпки, които ще ви мотивират да започнете и да продължите.

Не превръщайте целите си в твърде амбициозни или неустойчиви действия. Когато си поставяте цели, които не съответстват на вашата готовност или желание за промени, вие със сигурност ще се провалите.

Това не опира до практичност, а до физиология. Мозъкът отделя допамин (хормона на щастието) всеки път, когато постигнете една цел, без значение колко малка е тя. И обратно, всеки провал намалява количеството на допамина, което убива мотивацията ви.

Планирането и работата за една дългосрочна промяна може да не е толкова съблазнителна, както фалшивото обещание, че ако се заставите да пиете ябълков оцет за една седмица, ще се избавите от всичките си проблеми.  Но определено е по-ефективно!

Не саботирайте най-добрите си усилия! Ако установите, че не сте на правилния  път, то най-вероятно се намирате точно до него… просто трябва да направите последната крачка. И това може да ви отведе до щастлив здравословен живот.

Автор:  Shelly Malone

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: 

Шест стъпки за
облекчаване на мигрената

Седем грешки, които
допускаме започвайки
противовъзпалителна диета (1)

Какво казват специалистите
за терапия HIFU

Седем грешки, които допускаме започвайки противовъзпалителна диета (1)

Едно нещо, което наранява сърцето ми е, че хората с добри намерения се лутат насам-натам, докато се опитват да се излекуват. Те са ентусиазирани и готови за действие, но по невнимание (или не толкова) вземат няколко грешни завоя. С искреното намерение да помогна, ще споделя с вас най-големите грешки, които хората правят, опитвайки се да следват противовъзпалителна диета.

Възможно е да познаете себе си в някоя от тези стъпки. Бих искала да осъзнаете, че където и да се намирате в момента, можете да започнете отначало.

Първа грешка: Непоносимостта към някои храни не се взема на сериозно!

Повечето ми пациенти имат някакъв вид хронично възпалително състояние, като: автоимунно заболяване, нарушена функция на щитовидната жлеза, надбъбречна дисфункция, храносмилателни проблеми, конгнитивни и депресивни състояния. А идентифицирането и премахването на чувствителността към някои храни може да играе ключова роля в тяхното излекуване.

Голяма част от хората ми казват, че са премахнали или са се опитали да премахнат поне глутена или кравето мляко, или и двете. Въпреки това, аз мисля, че 90% от тях продължават да ядат храната понякога, но наричат себе си „чисти от глутен” или „аз не ям много млечни продукти”.  Не са редки случаите когато чувам „аз се храня 100% без глутен”, а после разбирам, че приблизително на всеки три дни в храната им попада парченце тесто. Не отричам, че „това парче” може да изглежда доброкачествено. И не искам да си мислите, че ви съдя много строго. Просто искам да ви помогна да разберете, че дори и най-малките количества от проблемна храна, непрекъснато ще поддържа огъня на възпалението. Ще го кажа съвсем ясно: ако този образец на „малко от това и малко от онова” се повтаря  редовно, никога няма да видите симптомите ви да изчезват напълно.

Съответните храни трябва да бъдат отстранени за минимум две до 6 седмици, за да установите как реагира организма ви.

Втора грешка: Фокусиране единствено върху непоносимостта  към храната!

В другия край на спектъра виждам хора, които премахват проблемната храна, без да се опитват да балансират диетата си. Това се наблюдава особено при глутена. Елиминирането на глутена играе голяма роля за много хора, но само по себе си не е панацея за добро здраве.

Например, ако човек се е съсредоточил само към премахването на глутена, може да претърси всичко, за да намери някоя преработена  бисквитка, кифличка, пакет чипс, замразена пица без глутен.

От къде знам, че това се случва? Виждам го при пациентите си, и не само. Ще ви призная, че и аз самата започнах по този хлъзгав път. Знам, че някои хора (в това число и аз) стигат до отчаяние, опитвайки се да потушат възпалението, като заменят определени храни с други, които не са никак идеални за целта. Честно казано, аз съм категорично против. Преработени безглутенови храни могат да се използват само за кратко време от хора, чийто начин на живот не позволява купуването и използването на цели непреработени храни. Особено ако настоящите им хранителни навици ще бъдат променени драстично чрез това.

Бях диагностицирана с ревматоиден артрит когато дъщеря ми беше едва на шест седмици. Справянето с нова инвалидизираща автоимунна болест и бебето не ми оставяха много време за разглеждане на готварски книги и нови начини за приготвяне на вкусни здравословни ястия. Но чрез лабораторни тестове и елиминиране на храни установих, че имам силна чувствителност към глутен и казеин и трябваше да направя нещо по въпроса. Докато полагах усилия да ям предимно органични и без ГМО храни, не ми пукаше, че тази храна без глутен и казеин идваше от кутия, пластмасова торбичка или фризера. Защото не само, че бях новак за този начин на хранене, но бях много гладна и се чувствах толкова уморена.

И така, след бързите корекции за елиминиране на проблемните храни, за да видите дългосрочни резултати, трябва да се заемете с балансиране на останалата част от диетата ви, а именно:

Намалете приема на захар, което означава по-малко преработени въглехидрати. Направете зеленчуците основната част от вашата храна. Наслаждавайте се на органични протеини в малки количества. Консумирайте добри противовъзпалителни мазнини, като риба, зехтин, авокадо, маслини, масло от тревопасни животни, гхи. Ограничете съответно преработените мазнини, като соево, рапично, маргарин, фъстъчено, които предизвикват възпаление.

Това трябва да са дългосрочни и трайни промени, които ще ви осигурят правилно функциониране на клетките ви.

Трета грешка: Страх от мазнини и калории!

Виждам, че много хора все още са подвластни на старите правила, като контролират количеството мазнини и калории. Някои се страхуват от сърдечно-съдови заболявания, въпреки че новите изследвания разсеяха мита, че мазнините са виновни за това. Повечето обаче се страхуват от увеличаване на теглото, вярвайки все още, че намаляването на калориите са синоним на поддържане на здравословно тегло.

Трябва да се отървете от това ограничаващо мислене. Мазнините регулират кръвната захар, увеличават засищането и подпомагат имунната функция. А самият ни мозък е съставен от 60% мазнини.

Доброто здраве не е абсолютна величина, както точния брой приети и изразходвани калории. Различните хранителни вещества и начина ни на живот  управляват дейността на хормоните и физиологичните процеси в телата ни, които определят работата на метаболизма ни, трупането на мазнини и изгарянето на въглехидрати.

Това са добри новини. Това означава да сложим край на сухите пилешки гърди и задушени зеленчуци всяка вечер. Можете да се насладите на органично пилешко бутче с кожата, яйчен жълтък, гуакамоле. И познайте, зеленчуците са наистина вкусни и засищащи, ако ги приготвяте с добри мазнини. Да не говорим, че мастноразтворимите витамини А, D, Е и К, които се намират в зеленчуци и други хранителни съставки, се абсорбират само когато ги ядете с мазнини…

Продължава…

Автор: Shelly Malone

Първоначалната ни идея беше да публикуваме цялата статия наведнъж като я съкратим малко. Но тъй като почти всичко се оказа важно, а ние не искаме да ви отегчаваме, затова решихме да прекъснем тук и да ви дадем продължението в следващия пост.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си!

А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас: 

Хронично възпаление
и хранене

Ревматоиден артрит,
има по-добър начин

Миома на матката и
най-щадящата терапия