сряда, 29 юни 2016 г.

Гените не са нашата съдба


Добрата новина!

Можем да променим гените си, променяйки начина си на живот. Това, което научаваме, е колко значими и динамични могат да бъдат тези промени, и че не трябва да чакаме много дълго за да видим ползите.

Когато се храним по-здравословно, контролираме стреса, движим се повече и обичаме повече, нашият мозък всъщност получава по-голям приток на кръв и повече кислород. И освен това, мозъкът ни става значително по-голям.

Неща, които се смятаха за невъзможни за измерване преди няколко години, сега могат да бъдат измерени. Това беше установено от Робин Уилямс, няколко години, преди всички останали.

Има няколко неща, които може да направим, за да накараме мозъка си да образува нови мозъчни клетки. Някои от моите любими неща са: шоколад и чай, боровинки, алкохол в умерени количества, контролиране на стреса и канабиноиди, открити в марихуаната.

Други неща, могат да влошат положението, да предизвикат загубата на мозъчни клетки. Обичайните заподозрени са: наситени мазнини и захар, никотин, опиати, кокаин, твърде много алкохол и хроничен стрес.

Кожата ни получава по-голям приток на кръв, когато променим своя начин на живот. Резултатът е по-бавно остаряване и съответно по-малко набръчкване на кожата.

Сърцето ни получава по-голям приток на кръв, а това  всъщност може да обърне хода на сърдечно-съдовите заболявания. Задръстените артерии след една година стават по-проходими.

Ракът на простатата в ранен стадий, както и на гърдата, може да бъде забавен и дори спрян като просто се направят тези промени в начина ни на живот.

Тези промени са доста значителни. Дори нашите сексуални органи получават по-голямо кръвоснабдяване, така увеличаваме и потентността си. Една от най-ефективните реклами срещу тютюнопушенето беше направена от министерството на здравните услуги, показваща, че никотина, който свива нашите артерии, може да доведе до сърдечен удар или инсулт, но също така предизвиква импотентност. Половината от мъжете, които пушат са импотентни. Колко секси е това?

Изследванията, които направихме ни показаха, че повече от 500 гени бяха благоприятно променени, на практика, активирайки добрите гени, тези предпазващи от заболявания, и дезактивирайки тези, които водят до заболявания…


Нашите гени не са нашата съдба и ако направим тези промени, просто те стават предразположеност, но ако направим по-големи промени, отколкото бихме направили нормално, може всъщност да променим начина, по който нашите гени са изразени…


събота, 25 юни 2016 г.

Нашият пол е от значение



Всички ние ходим на лекар. И го правим със сляпа вяра, че тестът, който ни назначават и лекарствата, които ни предписват, са базирани на доказателство - доказателство, което е предназначено да ни помогне. Обаче, реалността е, че това не винаги е било случая за всеки. А ако ви кажа, че медицинската наука, открита през последния век, се е базирала само на половината на населението?

Аз съм лекар в спешно отделение. Тренирана съм  да бъда готова за спешни медицински случаи. Става въпрос за спасяване на човешки живот. Не е ли страхотно? ОК, има много настинки и ударени пръсти, но без значение кой влиза през вратата на спешното отделение, ние назначаваме едни и същи изследвания, изписваме еднакви лекарства, без някога да се замисляме за пола на нашите пациенти. И защо бихме го правили? Не сме били научени, че има разлики между мъже и жени.

Скорошно държавно изследване разкри, че 80% от лекарствата, изтеглени от пазара, са в следствие на нежелани ефекти върху жените. Защо откриваме нежелани ефекти върху жените след като лекарството е било пуснато на пазара? Знаете ли, че са нужни години на едно лекарство да премине от идея до тестване върху клетки в лаборатория, до изследвания с животни, до клиничните проучвания върху хора, и накрая да мине през регулиращ процес на одобрение, за да бъде на разположение на вашия лекар да ви го предпише? Тогава защо откриваме нежелани странични ефекти върху половината от населението?

Оказва се, че клетките, използвани в тази лаборатория, са мъжки клетки, а животните, използвани за изследванията с животни, са били мъжки, и клиничните проучвания са били изпълнявани почти единствено върху мъже.

Как е станало така, че мъжкият модел е станал рамка за медицинско проучване?...

Втората световна война промени много неща, едно от тях беше нуждата да защитава хората от това да бъдат жертви на медицински проучвания, без изричното им съгласие. Бяха установени някои много нужни указания или правила, част от това беше желанието да предпази жените във възраст за раждане, от въвличане в медицински изследователски проучвания. Имаше опасение: ами ако нещо се случи със зародиша по време на проучването? Кой би бил отговорен? Учените по това време всъщност мислеха, че това беше скрита благословия, защото, нека прогледнем -- мъжките тела са доста хомогенни. Те нямат постоянно променящи се нива на хормоните, които могат да разрушат точните данни, които биха имали, ако имаха само мъже. Било е по-лесно. По-евтино. Да не споменаваме, че по това време е имало общо схващане, че мъжете и жените са еднакви във всяко отношение, изключвайки репродуктивните органи и половите хормони. И така, било е решено: медицинското проучване да бъде изпълнявано върху мъже, но резултатите по-късно са били прилагани и  върху жени.

Какво е направило това със здравето на жените? Здравето на жените е станало синоним с репродукцията: гърди, яйчници, матка, бременност. И всичко беше така до 80-те, когато тази концепция беше предизвикана от медицинското общество и от лидерите в здравната система, когато осъзнаха, че чрез изключването на жените от всички медицински изследователски проучвания, ние всъщност сме им навредили. Извън  репродуктивните й проблеми, всъщност нищо не се е знаело за уникалните нужди на жената пациент.

От тогава, излезе на бял свят голям обем от доказателства, който ни показва колко са различни мъжете и жените във всяко отношение. Има поговорка в медицината: децата не са просто малки възрастни. И си го повтаряме, за да си припомним, че децата всъщност, имат различна физиология от тази на възрастните. Затова и специалността педиатрия излезе на преден план. Сега провеждаме проучвания върху деца с цел подобряване на живота им. Знам, че същото може да се каже за жените. Жените не са просто мъже с гърди и маточни тръби. Те имат собствена анатомия и физиология, която заслужава да бъде изследвана със същата интензивност…

Например, ако погледнем анатомията, кръвоносните съдове, обграждащи сърцето, са по-малки при жените, отколкото при мъжете, и начинът, по който тези кръвоносни съдове образуват болестта, е различен при мъжете и жените. Тестът, който използваме, за да определим, дали някой е рисков за сърдечен удар, е бил създаден и тестван върху мъже и не е толкова добрър в определянето на риска при жените.

А ако се замислим за лекарствата, широко разпространени лекарства, които използваме, като аспирин например. Даваме аспирин на здрави мъже, за да предотвратим сърдечен удар, но знаете ли, че ако дадете аспирин на здрава жена, всъщност е вредно?

Това само ни казва, че знаем толкова малко. В колко животоспасяващи сфери на медицината, като рак и инсулт, има важни разлики между мъже и жени, които бихме могли да използваме? Или дори, защо някои хора имат хрема повече от други, или защо болкоуспокояващото, което даваме за ударени пръсти на краката действа при някои, а при други не?

Всяка клетка има пол. Полът е начина, по който човек се представя в обществото. От момента на зачеването всяка клетка в нашите тела - кожа, коса, сърце и дробове - съдържа нашето уникално ДНК, и това ДНК съдържа хромозомите, които определят дали да бъдем от мъжки или женски пол.

Преди се мислеше, че тези определящи пола хромозоми само определяше дали ще се родиш с яйчници или тестиси, и това бяха половите хормони, които тези органи произвеждаха, които бяха отговорни за разликите, които виждаме в противоположния пол. Но сега знаем, че теорията не е била права или, най-малкото, непълна. Благодарение на учени, като Др. Пейдж от Института Уайтхед, който работи върху хромозомата Y, и Др. Йанг от UCLA, намериха доказателства, които ни казват, че тези определящи пола хромозоми, които са във всяка клетка в телата ни, продължават да бъдат активни през целия ни живот и биха могли да са отговорни за разликите, които виждаме в дозирането на лекарства, или защо има разлики между мъжете и жените в податливостта и тежестта на болестите.

Това ново знание е променящия фактор и зависи от тези учени, продължаващи да намират доказателства, но зависи и от лекарите да почнат да прилагат тази информация в болниците, днес. Сега…
То променя нашата връзка със здравната система. Но няма път назад. Сега знаем достатъчно, за да разберем, че не сме го правили правилно...

А първата крачка към промяна, е осъзнаването. Това не е просто подобрение на медицинската грижа за жени. Става въпрос за лична, индивидуализирана медицина за всички. Това осъзнаване има силата да промени медицинската грижа за мъже и жени. И отсега нататък, искам да попитате лекарите си, дали леченията, които получавате, са специфични за вашия пол. Те може да не знаят отговора, все още. Но дискусията започна и ние всички заедно можем да се учим. 

Запомнете, за мен и колегите в тази сфера, вашият пол е от значение…


неделя, 12 юни 2016 г.

Етномедицина 4


(продължение)

Повече от столетие народът ни се е лекувал само със средствата на народната медицина. Независимо от успеха, дори само вярата да са крепили народните лечители, тяхното съществуване е оправдано, защото вяра не се създава лесно.

Един български лечител обаче получава световна известност – Иван Раев от село Шипка открива лек за „сънна болест“ (енцефалитис летаргика). През 1934 г. кралица Елеонора изисква специално от българския дворец да изпратят Иван Раев да лекува в нейна болница. Италианската преса пише: „Новият способ за лекуване на една страшна болест означава благодат за човечеството, която му дари един български овчар, без сам да подозира голямото дело и заслуги към човечеството, особено след като неговият способ даде такива удивителни резултати.“ Изпратен е с почести, награди и диплом за билколечение като кавалер на Ордена на кралската корона на Италия. Лечението му с екстракт от корените на беладона се приема от официалната медицина и е наречено „лечение на Иван Раев“.

Шипчени, като планинци, са здрави и бодри, предприемчиви и трудолюбиви. „Хигиена, лекарства и болница по онова време е била софрата, т. е. добрата и достатъчна храна. Ето защо „за тях максимите „Храни душа да те слуша“ и „Храна брада къдри“ са основата на здравето, на живота.

Старите шипчени не знаели кафе и чай, но знаели по-здрава и силна закуска: качамак, попара и тарана.“ В домовете на шипчени е влизало много сирене и масло „поради големите стада в околностите на Шипка. Избата на шипченина, имащ овце или кози, представлява съкровище от запаси на млечни продукти. Домакинята се грижи за софрата – наредена на дървена паралия, по която първо „минавал“ павурът със сливовица, а с храненето „на трапезата сновяло голямо пръстено шуле с вино, което често се доливало.“

Философията на балканджиите „Здравето изисква не лечение, а пазене, не лекарства, а добра софра“ се вписва в характеристиката на българския селянин, дадена ни от големия познавач на народната душа Иван Хаджийски: „Здраве и берекет, това е висшето благо за българския селянин, това е самият негов живот“.

Марияна Ибришимова-Петрова


Прочетете още:

ЗДРАВЕ В ЧИНИЯ
ОНЛАЙН КОНСУЛТ


петък, 10 юни 2016 г.

Етномедицина 3


(продължение)

Чудомир съобщава за запазени езически поверия, преминали по-късно в християнството, свързани с лечението на различни болести. На определени „свети места“ във фиксирано време от годината се извършват ритуали, свързани с идването на Спасителя, който цери болните. Такова място е полянката „Росенът“, на север от с. Габарево. През „Русалската неделя“ (40 дни след Възкресение Христово) там се стичат болни от епилепсия, ревматизъм, парализа, рахит (от Пловдивско, Старозагорско, Троянско, Габровско и Казанлъшко). Берат билки – богородиче и „мариината тревица“, изкъпват се в реката и се кадят с билките. Пренощуват до росена, на който връзват червени конци и сребърни парички. Задължително прекарват нощта в бели постели, със запалени свещи и кандило. До росена оставят медени питки на бели кърпи.

Запазени са спомени за чешма в Шипка – „Светишката чешма“ в местността „Светица“. За нея има поверие, че Света Богородица ходила там с младенеца Христос да го лекува. Там ходят жените да къпят малки деца, които страдат от „мундарлък“ (пъпки по кожата). За да остане там болестта, всяка жена оставяла като жертва по нещо: хляб, пари във вира на чешмата, пускала в храстите пиле или петле, окачвала обезателно парцали от дрехи по габрака. Габракът на „Светица“ е бил накачен с много и разни парцали, ето защо в Шипка е останала поговорката: „Накичил се като Светишки габър“.

Голяма част от болестите в народните представи имат митични образи – някои се дължат на „лоши очи“, „лоша вода“, „дертове“, „нагазване“ на места, обитавани от зли духове. За да се помогне, в Шипка се поръсва чернокос (бял оман) върху жарава и с дима се накадява болния. Счита се, че дим от чернокос изпъжда всички злини от къщата. Има болести от уроки, самодивско хоро и други измислици и суеверия, които лекуват баячки и ходжи. В Шипка за главобол жените „ходели под евангелие кога се чете. Когато в Шипка лозята родели много, шегобийци пророкували, че през зимата много жени ще ходят под евангелие“.

В Казанлък има сведения и за пътуващи „лекари“, наричани „билери“, повечето гърци – „янелии“. Те обикалят града, облечени със своите специфични одежди, продават билки и приготвени лекарства.
През втората половина на ХІХ век казанлъчани са лекувани от евреина Чилибон. Той е единствен „хекимин“ (лечител) и по време на холерната епидемия в града през 1848 г. Методът му на лечение се изразява в пущане на кръв на болния. Освен него, в града се явявал и друг лекар-практик, също евреин – д-р Хаимчо от Стара Загора. Него смятат за по-вещ и го викат за тежките случаи.

В годините 1867-1877 в Казанлък се установява на свободна практика лекар с претенции за академично образование – полякът емигрант д-р Зачински. Бързо спечелва голяма клиентела, става домашен лекар на богати семейства, открива и първата „спицария“ (аптека) в града.
След Освобождението, въпреки появата на дипломирани лекари, казанлъчани рядко ползват постиженията на официалната медицина. В повечето случаи се самолекуват или прибягват до помощта на народните лечители. Сами лекуват настинката (чрез загряване на краката в гореща вода, а тялото с хардал), при нараняване посипват раната с тютюн и сол, дезинфекцират с урина.

Около 1900 г. са известни народните лечителки Таня Паликарка и Зоица Танева. В Шипка билколечението оцелява и се прилага и до днес: за главоболие – взема се по равни количества оцет и ракия, в разтвора се слага аспирин, разбива се добре и се втрива в слепоочието. При проблеми с бъбреците се смесват корени от магданоз, царевична „коса“, дръжки на вишни, мечо грозде и бяла бреза. Против температура – с разтвор от равни количества оцет и ракия се прави компрес на челото. При простудяване – краката се потапят в гореща вода, в която е сложена сол. За облекчаване на кашлица се пие чай от босилек и цвета на дървесен бъз. Болна жлъчка се лекува с чай от царевична „коса“, липов цвят, плод от шипка и синя жлъчка. При натъртено – на удареното място се слага компрес с лук и сол. При кръвоизливи народът от незапомнени времена употребява корените на черния оман (зарасличе), сваряват се корените на черния оман и се пие отварата. При хипертония се слагат последователно няколко пъти в денонощието краката във вряла вода (до търпимост), помага и пакетче карамфил, накиснат в 1 л вода. Алергиите се лекуват със семе от едра коприва, забъркано в мед. За зъбобол помага компрес със сварена лайка, с който се маже венеца около болния зъб. Простата се лекува с отвара от мечо грозде, троскот, леска, къпинено семе и изсипливче, приема се преди ядене.

(продължава...)

Марияна Ибришимова-Петрова


Прочетете още:


вторник, 7 юни 2016 г.

Етномедицина 2


(продължение)

Въпреки омайната красота на Розовата долина и чудните природни дадености на град Казанлък, населението през ХІХ век боледува от редица заразни болести. Основна причина за разнасяне на зараза е лошият водопровод (макар че градът се слави с отлични питейни води) – глинените тръби, съединявани с тесто, размесено с дървено масло, често се запушват от прораслите корени на дърветата. Нездравият водопровод минава покрай помийни ями и други нечисти места. Блата се срещат по най-оживените улици на града, а градският площад, красноречиво наречен „Кюлбоклук“, се е превърнал в централно сметище на всички околни сгради, къщи, дюкяни, фурни, работилници.

Споменават се два случая, в които местната управа се е погрижила за чистотата на града. През 1857 г., когато султан Меджид идва в Казанлък. Вторият случай е в 1867, при посещението на султан Азис. Същата липса на грижи от централната власт има и по отношение на болестите, ширещи се по онова време. Населението ги именува според тогавашните разбирания: „Чумавото време“ – легенди се носят за това страшно време, чумата е най-опасната и страшна болест, която „изтръшква“ много хора. В многото клетви, употребявани от местното население има и следните: „Чума да те тръшне“, „Върла чума да те удари“. От „чумавия“ (заболелия от чума), бягат всички – „Бягат от него като от чумав“, се казва и до днес. Здравите намират спасение в горите. В Шипченската гора има местност, наречена „Чумен‘те колиби“. Вероятно там са намирали убежище бягащите от чумата с вярата, че само чистият балкански въздух и вода предпазват и лекуват от чума. Вярват още, че чесънът лекува. Селото се самоевакуира и къщите запустяват, докато чумата се навърлува. Заразеният от чума почернява и умира в тежки мъки, затова е и омразната клетва „Черна чума да те натърти“.

Много често болестите са персонифицирани. Например, шарката е стара жена, която никой не смее да разсърди. В Шипка е наречена „баба Шарка“, споменават се няколко вида: брусница, лещенка, едрата. „Газила“ най-много децата. Лекуват я с топло и се въздържат от някои храни, за да не „подсърдят баба Шарка“. Обикновено възрастните жени умеят да лекуват шарка.

Известни са и болестите: тежка болест (тифоз), верем (охтика), краста, гърло, кашлица, бодеж, развиване на пъпа. Народът нарича болести и отделните симптоми – температура (огън), бодеж, задух, кашлица и др. Това увеличава списъка на болестите, но улеснява диагностиката: всеки симптом говори за себе си. Ако са повече симптоми, болестите са повече и всяка се лекува с отделно лекарство. Опитът научава мнозина мъже и жени да лекуват и помагат. Появяват се лечители, станали прочути.

В Шипка е запомнен даскал Иван Станев Чомаков. За него се знае, че е познавач на народната медицина. Служи си с „чарк“, с който пуща на челото кръв против жълтеница. Събира „испански мухи“, с които отваря „якия“ против треска. В средата на ХІХ в. той ваксинира („присажда“) децата против едра шарка с „мая“ (ваксина), която взема пак от тях и запазва в кухината на пачи или пуйчи пера. В планината събира лековити билки.

В Казанлък се практикува и друг способ на лечение – якмаджийство. Упражнява се само от жени туркини (кадъни). Тайната на лечението е донесена от Мека в края на ХVІІІ век. Умението се предава от майка на дъщеря, или в краен случай от баба на внучка. Първата якмаджийка в Казанлък е Шериф, после известност добива Зехра, а най-прочута е нейната дъщеря Юкрие. Якмаджийките лекуват главно ангини, екземи, синя пъпка, червен вятър, циреи. Използват някакъв бял прах за намазване на сливиците, мирисът на който показва прибавен карамфил. При по-упорити случаи се прибягва до „якма“ (изгорено), от тази дума произлиза и названието на лечителките. От вътрешната страна на китката на болния, където се напипва пулсът, се завързва топче тесто замесено с негасена вар. След 24 часа на мястото се образува раничка от изгорено, която се поддържа няколко дни. С изгарянето якмаджийките смятали, че  подпомагат дишането при тежка форма на дифтерия. Макар че при някои заболявания, като червен вятър, методите са в сферата на суеверията и фантазиите (от болния с тайнствени заклинания се гонят зли духове), лечителките имат авторитет сред местното население. Способността да се лекува обикновено се предава по наследство (от оджак). Казва се „якмаджийката е от оджак“, т. е. произхожда от род (огнище, оджак), който знае да лекува. Жени „от оджак“ в Шипка лекуват болно гърло, като го мажат с бурен, който сами си приготвят.

В Казанлъшка околия лечителите на изкълчено, навяхване, счупване на ръка или крак се назовават чикакчии. Чикакчийството възниква в началото на ХІХ век. И чикакчията е „от оджак“. Най-изкусни в наместването са лечителите от с. Крън. Пръв представител е Нона Чикакчиев. За него е живо преданието, че „може да сглоби счупена стомна в чувал“. Славата на крънските чикакчии се утвърждава от сина му – Боньо. Нему се пада тежката задача да намести изкълчена тазобедрена става на жената на местен турски управител (естествено без да докосва ханъмата). Боньо разпорежда прислужниците да качат жената на кон, да стегнат краката  под корема му и да го хранят обилно с ечемик. Животното се подува (и умира) и изкълчената става се намества. Синовете на Боньо – Нона и Еньо продължават традицията. Приемат хора от цяла Североизточна, Източна и Югоизточна България. Имат стаи (приемни) в Търговския хан и хан Габрово с приемни дни и съвестно изпълняват призванието си. Лекуват и разтегнати сухожилия с компреси и ежедневна разтривка със зехтин. Отоците премахват с бани и лапи от житни трици.

В източната част на Казанлъшка околия известен чикакчия е Руси Пантов. При него идват пострадали от Казанлъшко, Старозагорско и Габровско. Майстори-чикакчии има и в други казанлъшки села: Недялко Дерелиев (с. Ръжена), Стефан и Никола Калчеви (с. Горно Сахране), Петър Бойчев (с.  Голямо Дряново).

И след Освобождението населението прибягва до помощта на тези лечители, но с развитие на хирургията и ортопедията значението на чикакчиите постепенно изчезва…

(продължава…)

Марияна Ибришимова-Петрова


Прочетете още:
ОКСИДАТИВНА ТЕРАПИЯ 1

неделя, 5 юни 2016 г.

Обикновени растения с изненадващи тайни


Растенията играят съществена роля в живота ни. Те ни изхранват, дават ни кислорода, който дишаме и са източник на важни биологично активни съставки, които би трябвало да изучаваме много внимателно. Защото човешките общества през хилядолетията са развили важни знания за растителните лечебни ресурси.

Terminalia bentzoe е ендемит, който се среща само на остров Мавриций. Местните жители използвали отвара от листата му срещу инфекциозните болести. Научното потвърждаване на традиционната информация показва, че точно този екстракт от листата на Terminalia bentzoe е активен и много ефикасен срещу широк кръг бактерии, които днес ни разболяват. Може ли това растение да е отговорът на резистентността към антибиотиците? Резистентността към антибиотици се оказва голямо предизвикателство в световен мащаб. Макар и да нямаме отговор, едно нещо е ясно: ние не искаме това растение да изчезне. Суровата действителност е, че това растение е застрашено от изчезване в собствената си естествена среда…

Psiadia arguta е друг ендемит от о-в Мавриций. Местните хора използват листата му в традиционната медицина срещу дихателни проблеми. Лабораторните изследвания на екстракт от листа от това растение показват, че съдържа съставки много близки до химическата структура на лекарства, които се продават в аптеката срещу астма. Кой знае какво може да спечели човечеството, ако това растение разкрие всичките си тайни!

Adansonia digitata е баобабът, който расте в Африка. Имаме един в Австралия и още 6 вида, които са ендемични за о-в Мадагаскар. Красивият му бял цвят се отваря нощем и се опрашва от прилепи. После развива плод, който е известен с любопитното име „маймунска ябълка”. Маймуните не са глупави, те знаят какво е добро за тях. Ако отворите плода на баобаба, ще видите бяла месеста част, подобна на брашно, която е много богата на хранителни вещества и съдържа протеин, повече протеин от човешкото мляко. Това е и една от причините хранителните компании в света да търсят този плод и да приготвят от него различни хранителни добавки. Семената отделят мазнина, която е търсена в козметичната индустрия. Дънерът на баобаба съхранява вода, от която често пият жадни пътници, а листата му се използват в традиционната медицина срещу инфекциозни болести. Затова африканците с право го смятат за дърво на живота. То е завършено растение и крие огромен потенциал за фармацевтичната, хранителната и козметичната индустрия…

Resurrection plant, което буквално означава възкръсващо растение се характеризира с разнообразие от няколко вида, по голямата част от които растящи в Африка и една малка част в Америка. Това растение е развило забележителна издръжливост на засушаване, която му позволява да понесе дехидратация до 98 процента в рамките на една година, без увреждания и може да се възстанови почти изцяло за 24 часа и дори да цъфне. Ние хората постоянно търсим елексира на младостта. Не искаме да остареем и с право. А това растение на практика дава на химиците-козметици много важни съставки, които всъщност намират начин да забавят процеса на остаряване, като в същото време поддържат клетките срещу яростната атака на токсините в околната среда.

Centella asiatica е растение, което считаме за бурен. Но едва ли знаете, че това растение е било средството за създаване на лекарство за ужасната болест проказа в Мадагаскар през 40-те години на 20 век. Въпреки че Centella asiatica расте на много места по света (Африка, Азия), растенията с най-добро качество са от Мадагаскар, защото те съдържат трите жизненоважни съставки, които фармацевтичните и козметичните компании търсят. Козметичните компании вече я използват за приготвянето на подмладяващ крем. Знаете ли, няма такова нещо като бурен. Това е растение. Това е жива билогична лаборатория, която може да има отговорите на въпрос, който задаваме, но трябва да ѝ осигурим право на живот…

Всеки път, когато се изсича гора, всеки път, когато се запълва блато, една потенциална лаборатория си отива с тях и никога няма да си я възстановим…

Можете да гледате подробната презентация, представена от Ameenah Gurib-Fakim на сцената на TED!

Прочетете още:


ДА ЗАЩИТИМ УШИТЕ СИ
ДА СТАНЕШ НЕОБИКНОВЕНА ЖЕНА
ВАШИЯТ ЗДРАВЕН НАВИГАТОР

петък, 3 юни 2016 г.

Етномедицина 1


Етномедицината като част от българската традиционна култура е сравнително нов клон в научното познание. Съдържа знания и практики, които се зараждат и реализират в сферата на бита. Интересът към народните начини на лечение се проявява в средата на ХІХ век, когато се появяват и първите събирачи на познанията за различни заболявания и способите за тяхното лечение. В края на ХІХ век няколко наши книжовници проучват и записват натрупаното от народа богатство от знания. За публикувания от Министерството на народното просвещение „Сборник народни умотворения, наука и книжнина“ имат заслуга К. Шапкарев, Ц. Гинчев, М. Георгиев, Г. Големанов, А. Явашев, Ив. Урумов, д-р Ст. Ватев, д-р Ив. Басанович, В. Маринов, Вакарелски.

В българските земи от векове има две практики на лечение: рационална и ирационална. Преобладаващи са рационалните методи, но ако болестта е предизвикана от свръхестествени сили и рационалните практики не помагат, се прилагат ирационални. При тях се наблюдават моменти на хипноза, които нерядко довеждат до възстановяване на здравето и засилват вярата в лечителите. И с появата на образовани лекари, народът продължава да се лекува с наученото от предците. Лекарите са за привилегированите съсловия, бедните се уповават на народната медицина. Използват се няколко способа на лечение: с билки, чикакчийство (ортопедични похвати) и якмаджийство. Това показва известно профилиране на народните лечители. Най- често практикувано е билколечението. В разговорната реч растенията с лечебни свойства се наричат с хубавата старобългарска дума „биле“ (билка). Според народните представи, за всяка болест има и билки, които могат да я лекуват. Опитът научава хората да познават и избират билките, необходими им за храна или лек, и да отбягват опасните.

Казанлъшкият край е известен с народни лечители – билкари. Такъв е Мартин Палешников от с. Едрево. Цери „вънкашна болест“ (епилепсия), нощно напикаване, „череклемя“ (тежка бронхопневмония), млади булки кърмачки, стъпили на „лоша стъпка“ (мастит). Лечебните му способи са пропити с мистицизъм – полива се болния с билки, в които се хвърлят нагорещени камъни.

През втората половина на ХІХ век известен род лечители са Атанасови от с. Копринка – лекуват болки в корема, изстинка, преумора и други болести. Практикуват лечение чрез масаж.

Известен лечител от с. Крън е Цвятко Ненов Давдов, роден в 1860 г. в с. Нова махала, Габровско, преселва се след Освобождението в Крън. Лекува бяс с барут, син камък и чесън. С тази смес превързва раната от ухапването. Проверява дали се е развила болестта, като пред ухапания поставя съд с вода, бяга ли от вода – значи е заразен.

В с. Търничане са известни майка и дъщеря билкарки - Пена Кузунова и Лала Делиганова. Те познават отлично множество билки, от които приготвят лекарства: за болки в корема – равнец и бръшлян, синя пъпка налагат с чесън и барут, инфектирани рани лекуват със смес от дива коприва, якмавиче, захар и нишадър.

Известен билкар от с. Милево е Петър Влахов, прочул се с лекуване на болни гърла.

В с. Кънчево има потомствени народни лечители, произлезли от рода Бузунови. Предават умението по женска линия. При болки в корема дават подъбиче и равнец, за кашлица – меча стъпка и дива ружа.
В Николаево, след Освобождението,  успешно цери гърла Таня Петрова чрез смесване на 7-8 билки: индийско орехче, черен пипер, бахар, карамфил, стипца, канела, нишадър и някакви корени. След нея като народна лечителка се помни Пена Колева.  

Въпреки омайната красота на Розовата долина и чудните природни дадености на град Казанлък, населението през ХІХ век боледува от редица заразни болести. Основна причина за разнасяне на зараза е лошият водопровод…

(продължава…)
Марияна Ибришимова-Петрова

Прочетете още:


ОТВОРЕНИЯТ КОД НА ДЖЕЙ БРАДНЪР
ХАЙФУ ОПЕРАЦИОННА