Етномедицината като част от българската традиционна култура
е сравнително нов клон в научното познание. Съдържа знания и практики, които се
зараждат и реализират в сферата на бита. Интересът към народните начини на
лечение се проявява в средата на ХІХ век, когато се появяват и първите събирачи
на познанията за различни заболявания и способите за тяхното лечение. В края на
ХІХ век няколко наши книжовници проучват и записват натрупаното от народа богатство
от знания. За публикувания от Министерството на народното просвещение „Сборник
народни умотворения, наука и книжнина“ имат заслуга К. Шапкарев, Ц. Гинчев, М.
Георгиев, Г. Големанов, А. Явашев, Ив. Урумов, д-р Ст. Ватев, д-р Ив.
Басанович, В. Маринов, Вакарелски.
В българските земи от векове има две практики на лечение:
рационална и ирационална. Преобладаващи са рационалните методи, но ако болестта
е предизвикана от свръхестествени сили и рационалните практики не помагат, се
прилагат ирационални. При тях се наблюдават моменти на хипноза, които нерядко
довеждат до възстановяване на здравето и засилват вярата в лечителите. И с
появата на образовани лекари, народът продължава да се лекува с наученото от предците.
Лекарите са за привилегированите съсловия, бедните се уповават на народната
медицина. Използват се няколко способа на лечение: с билки, чикакчийство
(ортопедични похвати) и якмаджийство. Това показва известно профилиране на
народните лечители. Най- често практикувано е билколечението. В разговорната
реч растенията с лечебни свойства се наричат с хубавата старобългарска дума
„биле“ (билка). Според народните представи, за всяка болест има и билки, които
могат да я лекуват. Опитът научава хората да познават и избират билките,
необходими им за храна или лек, и да отбягват опасните.
Казанлъшкият край е известен с народни лечители –
билкари. Такъв е Мартин Палешников от с. Едрево. Цери „вънкашна болест“ (епилепсия),
нощно напикаване, „череклемя“ (тежка бронхопневмония), млади булки кърмачки,
стъпили на „лоша стъпка“ (мастит). Лечебните му способи са пропити с мистицизъм
– полива се болния с билки, в които се хвърлят нагорещени камъни.
През втората половина на ХІХ век известен род лечители са Атанасови от с. Копринка – лекуват болки в корема, изстинка, преумора и други болести. Практикуват лечение чрез масаж.
Известен лечител от с. Крън е Цвятко Ненов Давдов,
роден в 1860 г. в с. Нова махала, Габровско, преселва се след Освобождението в
Крън. Лекува бяс с барут, син камък и чесън. С тази смес превързва раната от ухапването.
Проверява дали се е развила болестта, като пред ухапания поставя съд с вода,
бяга ли от вода – значи е заразен.
В с. Търничане са известни майка и дъщеря билкарки - Пена
Кузунова и Лала Делиганова. Те познават отлично множество билки, от които приготвят
лекарства: за болки в корема – равнец и бръшлян, синя пъпка налагат с чесън и
барут, инфектирани рани лекуват със смес от дива коприва, якмавиче, захар и
нишадър.
Известен билкар от с. Милево е Петър Влахов, прочул се
с лекуване на болни гърла.
В с. Кънчево има потомствени народни лечители,
произлезли от рода Бузунови. Предават умението по женска линия. При болки в
корема дават подъбиче и равнец, за кашлица – меча стъпка и дива ружа.
В Николаево, след Освобождението, успешно цери гърла Таня Петрова чрез смесване
на 7-8 билки: индийско орехче, черен пипер, бахар, карамфил, стипца, канела,
нишадър и някакви корени. След нея като народна лечителка се помни Пена Колева.
Въпреки омайната красота на Розовата долина и чудните
природни дадености на град Казанлък, населението през ХІХ век боледува от
редица заразни болести. Основна причина за разнасяне на зараза е лошият
водопровод…
(продължава…)
Марияна
Ибришимова-Петрова
Прочетете още:
ОТВОРЕНИЯТ КОД НА ДЖЕЙ БРАДНЪР |
ХАЙФУ ОПЕРАЦИОННА |
Няма коментари:
Публикуване на коментар