(продължение)
Чудомир съобщава за запазени езически поверия,
преминали по-късно в християнството, свързани с лечението на различни болести.
На определени „свети места“ във фиксирано време от годината се извършват
ритуали, свързани с идването на Спасителя, който цери болните. Такова място е полянката
„Росенът“, на север от с. Габарево. През „Русалската неделя“ (40 дни след
Възкресение Христово) там се стичат болни от епилепсия, ревматизъм, парализа,
рахит (от Пловдивско, Старозагорско, Троянско, Габровско и Казанлъшко). Берат
билки – богородиче и „мариината тревица“, изкъпват се в реката и се кадят с
билките. Пренощуват до росена, на който връзват червени конци и сребърни
парички. Задължително прекарват нощта в бели постели, със запалени свещи и
кандило. До росена оставят медени питки на бели кърпи.
Запазени са спомени за чешма в Шипка – „Светишката чешма“
в местността „Светица“. За нея има поверие, че Света Богородица ходила там с
младенеца Христос да го лекува. Там ходят жените да къпят малки деца, които
страдат от „мундарлък“ (пъпки по кожата). За да остане там болестта, всяка жена
оставяла като жертва по нещо: хляб, пари във вира на чешмата, пускала в
храстите пиле или петле, окачвала обезателно парцали от дрехи по габрака.
Габракът на „Светица“ е бил накачен с много и разни парцали, ето защо в Шипка е
останала поговорката: „Накичил се като Светишки габър“.
Голяма част от болестите в народните представи имат митични
образи – някои се дължат на „лоши очи“, „лоша вода“, „дертове“, „нагазване“ на
места, обитавани от зли духове. За да се помогне, в Шипка се поръсва чернокос
(бял оман) върху жарава и с дима се накадява болния. Счита се, че дим от чернокос
изпъжда всички злини от къщата. Има болести от уроки, самодивско хоро и други
измислици и суеверия, които лекуват баячки и ходжи. В Шипка за главобол жените
„ходели под евангелие кога се чете. Когато в Шипка лозята родели много,
шегобийци пророкували, че през зимата много жени ще ходят под евангелие“.
В Казанлък има сведения и за пътуващи „лекари“, наричани
„билери“, повечето гърци – „янелии“. Те обикалят града, облечени със своите
специфични одежди, продават билки и приготвени лекарства.
През втората половина на ХІХ век казанлъчани са лекувани
от евреина Чилибон. Той е единствен „хекимин“ (лечител) и по време на холерната
епидемия в града през 1848 г. Методът му на лечение се изразява в пущане на
кръв на болния. Освен него, в града се явявал и друг лекар-практик, също евреин
– д-р Хаимчо от Стара Загора. Него смятат за по-вещ и го викат за тежките
случаи.
В годините 1867-1877 в Казанлък се установява на свободна
практика лекар с претенции за академично образование – полякът емигрант д-р
Зачински. Бързо спечелва голяма клиентела, става домашен лекар на богати
семейства, открива и първата „спицария“ (аптека) в града.
След Освобождението, въпреки появата на дипломирани лекари,
казанлъчани рядко ползват постиженията на официалната медицина. В повечето
случаи се самолекуват или прибягват до помощта на народните лечители. Сами
лекуват настинката (чрез загряване на краката в гореща вода, а тялото с
хардал), при нараняване посипват раната с тютюн и сол, дезинфекцират с урина.
Около 1900 г. са известни народните лечителки Таня
Паликарка и Зоица Танева. В Шипка билколечението оцелява и се прилага и до
днес: за главоболие – взема се по равни количества оцет и ракия, в разтвора се
слага аспирин, разбива се добре и се втрива в слепоочието. При проблеми с
бъбреците се смесват корени от магданоз, царевична „коса“, дръжки на вишни,
мечо грозде и бяла бреза. Против температура – с разтвор от равни количества
оцет и ракия се прави компрес на челото. При простудяване – краката се потапят
в гореща вода, в която е сложена сол. За облекчаване на кашлица се пие чай от
босилек и цвета на дървесен бъз. Болна жлъчка се лекува с чай от царевична
„коса“, липов цвят, плод от шипка и синя жлъчка. При натъртено – на удареното
място се слага компрес с лук и сол. При кръвоизливи народът от незапомнени
времена употребява корените на черния оман (зарасличе), сваряват се корените на
черния оман и се пие отварата. При хипертония се слагат последователно няколко
пъти в денонощието краката във вряла вода (до търпимост), помага и пакетче
карамфил, накиснат в 1 л вода. Алергиите се лекуват със семе от едра коприва,
забъркано в мед. За зъбобол помага компрес със сварена лайка, с който се маже
венеца около болния зъб. Простата се лекува с отвара от мечо грозде, троскот,
леска, къпинено семе и изсипливче, приема се преди ядене.
(продължава...)
Марияна
Ибришимова-Петрова
Прочетете още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар