Всички ние ходим на лекар. И го правим със сляпа вяра, че тестът, който ни назначават и лекарствата, които ни предписват, са базирани на доказателство - доказателство, което е предназначено да ни помогне. Обаче, реалността е, че това не винаги е било случая за всеки. А ако ви кажа, че медицинската наука, открита през последния век, се е базирала само на половината на населението?
Аз съм лекар в спешно отделение. Тренирана съм да бъда готова за спешни медицински случаи.
Става въпрос за спасяване на човешки живот. Не е ли страхотно? ОК, има много
настинки и ударени пръсти, но без значение кой влиза през вратата на спешното
отделение, ние назначаваме едни и същи изследвания, изписваме еднакви
лекарства, без някога да се замисляме за пола на нашите пациенти. И защо бихме
го правили? Не сме били научени, че има разлики между мъже и жени.
Скорошно държавно изследване разкри, че 80% от
лекарствата, изтеглени от пазара, са в следствие на нежелани ефекти върху
жените. Защо откриваме нежелани ефекти върху жените след като лекарството е
било пуснато на пазара? Знаете ли, че са нужни години на едно лекарство да премине
от идея до тестване върху клетки в лаборатория, до изследвания с животни, до
клиничните проучвания върху хора, и накрая да мине през регулиращ процес на
одобрение, за да бъде на разположение на вашия лекар да ви го предпише? Тогава
защо откриваме нежелани странични ефекти върху половината от населението?
Оказва се, че клетките, използвани в тази лаборатория,
са мъжки клетки, а животните, използвани за изследванията с животни, са били
мъжки, и клиничните проучвания са били изпълнявани почти единствено върху мъже.
Как е станало така, че мъжкият модел е станал рамка за
медицинско проучване?...
Втората световна война промени много неща, едно от тях
беше нуждата да защитава хората от това да бъдат жертви на медицински
проучвания, без изричното им съгласие. Бяха установени някои много нужни
указания или правила, част от това беше желанието да предпази жените във
възраст за раждане, от въвличане в медицински изследователски проучвания. Имаше
опасение: ами ако нещо се случи със зародиша по време на проучването? Кой би
бил отговорен? Учените по това време всъщност мислеха, че това беше скрита благословия,
защото, нека прогледнем -- мъжките тела са доста хомогенни. Те нямат постоянно
променящи се нива на хормоните, които могат да разрушат точните данни, които
биха имали, ако имаха само мъже. Било е по-лесно. По-евтино. Да не споменаваме,
че по това време е имало общо схващане, че мъжете и жените са еднакви във всяко
отношение, изключвайки репродуктивните органи и половите хормони. И така, било
е решено: медицинското проучване да бъде изпълнявано върху мъже, но резултатите
по-късно са били прилагани и върху жени.
Какво е направило това със здравето на жените? Здравето
на жените е станало синоним с репродукцията: гърди, яйчници, матка, бременност.
И всичко беше така до 80-те, когато тази концепция беше предизвикана от
медицинското общество и от лидерите в здравната система, когато осъзнаха, че
чрез изключването на жените от всички медицински изследователски проучвания,
ние всъщност сме им навредили. Извън репродуктивните
й проблеми, всъщност нищо не се е знаело за уникалните нужди на жената пациент.
От тогава, излезе на бял свят голям обем от
доказателства, който ни показва колко са различни мъжете и жените във всяко
отношение. Има поговорка в медицината: децата не са просто малки възрастни. И
си го повтаряме, за да си припомним, че децата всъщност, имат различна
физиология от тази на възрастните. Затова и специалността педиатрия излезе на
преден план. Сега провеждаме проучвания върху деца с цел подобряване на живота
им. Знам, че същото може да се каже за жените. Жените не са просто мъже с гърди
и маточни тръби. Те имат собствена анатомия и физиология, която заслужава да
бъде изследвана със същата интензивност…
Например, ако погледнем анатомията, кръвоносните
съдове, обграждащи сърцето, са по-малки при жените, отколкото при мъжете, и
начинът, по който тези кръвоносни съдове образуват болестта, е различен при
мъжете и жените. Тестът, който използваме, за да определим, дали някой е рисков
за сърдечен удар, е бил създаден и тестван върху мъже и не е толкова добрър в
определянето на риска при жените.
А ако се замислим за лекарствата, широко разпространени
лекарства, които използваме, като аспирин например. Даваме аспирин на здрави
мъже, за да предотвратим сърдечен удар, но знаете ли, че ако дадете аспирин на
здрава жена, всъщност е вредно?
Това само ни казва, че знаем толкова малко. В колко
животоспасяващи сфери на медицината, като рак и инсулт, има важни разлики между
мъже и жени, които бихме могли да използваме? Или дори, защо някои хора имат
хрема повече от други, или защо болкоуспокояващото, което даваме за ударени
пръсти на краката действа при някои, а при други не?
Всяка клетка има пол. Полът е начина, по който човек се
представя в обществото. От момента на зачеването всяка клетка в нашите тела -
кожа, коса, сърце и дробове - съдържа нашето уникално ДНК, и това ДНК съдържа
хромозомите, които определят дали да бъдем от мъжки или женски пол.
Преди се мислеше, че тези определящи пола хромозоми само
определяше дали ще се родиш с яйчници или тестиси, и това бяха половите
хормони, които тези органи произвеждаха, които бяха отговорни за разликите,
които виждаме в противоположния пол. Но сега знаем, че теорията не е била права
или, най-малкото, непълна. Благодарение на учени, като Др. Пейдж от Института
Уайтхед, който работи върху хромозомата Y, и Др. Йанг от UCLA, намериха
доказателства, които ни казват, че тези определящи пола хромозоми, които са във
всяка клетка в телата ни, продължават да бъдат активни през целия ни живот и
биха могли да са отговорни за разликите, които виждаме в дозирането на
лекарства, или защо има разлики между мъжете и жените в податливостта и
тежестта на болестите.
Това ново знание е променящия фактор и зависи от тези
учени, продължаващи да намират доказателства, но зависи и от лекарите да почнат
да прилагат тази информация в болниците, днес. Сега…
То променя нашата връзка със здравната система. Но няма
път назад. Сега знаем достатъчно, за да разберем, че не сме го правили правилно...
А първата крачка към промяна, е осъзнаването. Това не е
просто подобрение на медицинската грижа за жени. Става въпрос за лична, индивидуализирана
медицина за всички. Това осъзнаване има силата да промени медицинската грижа за
мъже и жени. И отсега нататък, искам да попитате лекарите си, дали леченията,
които получавате, са специфични за вашия пол. Те може да не знаят отговора, все
още. Но дискусията започна и ние всички заедно можем да се учим.
Запомнете, за мен
и колегите в тази сфера, вашият пол е от значение…
Няма коментари:
Публикуване на коментар