Ако не мога да ходя, тогава ще летя!

Докато си седях у дома в инвалидната си количка и в гипс, един самолет прелетя над мен и аз погледнах нагоре, и си помислих: "Това е! Ако не мога да ходя, тогава бих могла да полетя."

Смисълът на живота е във възможностите - да ги създаваш, да ги прегръщаш, и за мен това беше Олимпийската мечта. Това ме определяше. Това беше моето блаженство.

Като скиор-бегач и член на австралийския отбор по ски, подготвяйки се за зимните олимпийски игри, бях на тренировъчно колоездене с моите съотборници. Когато… бях ударена от товарен камион само 10 минути преди края на тренировката. Имах сериозни животозастрашаващи наранявания. Бях си счупила врата и гръбнака на шест места. Имах пет счупени ребра от лявата си страна. Бях си счупила дясната ръка и ключицата. Имах счупени кости и по краката си. Цялата ми дясна страна беше раздрана и пълна с чакъл. Главата ми беше разрязана в предната част, обърната назад и черепът ми беше оголен. Имах поражения по главата. Имах и вътрешни наранявания. Бях загубила около пет литра кръв, което е всичката кръв за човек с моя размер. Докато хеликоптерът пристигне в болница "Принц Хенри" в Сидни, кръвното ми налягане паднало до 40 на нула. Имах един наистина лош ден…

В продължение на повече от 10 дни се носех между две пространства. Осъзнавах, че съм в тялото си, но също така и че съм извън него, някъде другаде, гледайки отгоре, сякаш това се случваше на някой друг. Защо бих искала да се върна към тяло, което е толкова разбито?

Но един глас постоянно се обаждаше: "Хайде. Остани с мен. Можем да го направим. Можем да го направим заедно."

Аз бях на кръстопът. Знаех, че ако не се върна към тялото си, ще трябва да напусна този свят завинаги. Това беше борбата на живота ми. След 10 дни взех решение да се върна в тялото си и вътрешното кървене спря.

Следващият проблем беше дали ще мога да ходя отново, защото бях парализирана от кръста надолу. Казаха на родителите ми, че счупването на врата е стабилна фрактура, но и гърбът ми беше напълно смазан. Те трябваше да ме оперират. И те се заеха с това. Поставиха ме върху барбарон. Разрязаха ме буквално на половина - имам белег който преминава през цялото ми тяло. Извадиха почти всички счупени кости, които се свързваха с гръбначния стълб. Извадиха две счупени ребра и изградиха гърба ми отново. След това ме зашиха обратно. Събудих се в реанимацията, а лекарите бяха наистина развълнувани, че операцията е минала успешно, защото в този момент можех да движа само малко от единия от големите пръсти на краката и си помислих: "Страхотно, ще ходя на Олимпиадата!” …

Но след това докторът дойде при мен и каза: "Джанин, операцията е успешна и ние извадихме толкова кости от гръбначния ти стълб, колкото можахме, но увреждането е завинаги. За нервите на централната нервна система няма лечение. Ти си това, което наричаме "частично парализирана" и ще имаш всички поражения, които идват с това. Няма да имаш усещания от кръста надолу и ще можеш да възстановиш не повече от 10 или 20 процента. Ще ти останат вътрешни наранявания до края на живота ти. Ще трябва да използваш катетър до края на живота си. И ако проходиш отново, ще бъдат само милиметри и то с проходилка. Джанин, ще трябва да преосмислиш всичко,  защото повече няма да можеш да правиш онова, което си правила досега."

Опитах се да разбера какво казва. Аз бях спортист. Това беше всичко, което знаех. Това беше всичко, което бях правила. Ако не можех да направя това, тогава какво щях да правя? И въпроса, който си зададох, беше: ако не можех да правя това, тогава коя бях аз?...

Чуйте цялата вълнуваща история за непобедимия човешки дух и за чудесата, които могат да се случат, когато решиш, че потрошеното ти тяло не означава непременно разбита личност.. 

Джанин Шепърд – видео

Прочетете още:

ДЕТОКСИКАЦИЯ
ПЪТ КЪМ ДОБРО ЗДРАВЕ

ДЕТОКСИКАЦИЯ-2

ХАЙФУ ОПЕРАЦИОННА