Истината за шоколада „със стевия“

Автор: Д-р Константинос Ксенос, клиничен диетолог-нутриционист

Източник: DietTv

През 1887 г. швейцарския ботаник Dr. Moises Santiago Bertoni, изследвайки горите на Източен Парагвай открива за пръв път свойствата на стевията (храст, който достига до 80 см височина). Доста време след това в една от научните си публикации той подчертава: „Едно миниатюрно парченце от лист на това растение е в състояние да поддържа усещането за сладост в устата за цял час, докато няколко малки листенца могат да подсладят чаша кафе или силен чай.“

През 1931 г. двама френски химици идентифицират ключовите гликозиди, които придават сладкия вкус на стевията. От тези гликозиди особен научен и технологичен интерес представляват стевиозид и ребаудиозид с подслаждащи свойства 250-300 пъти повече от бялата захар. Тук искам да подчертая, че подслаждащата сила на дадено вещество зависи от неговата чистота, температура, pH и пр. Ребаудиозид и стевиозид имат голямо молекулно тегло (967.01 и 804.9) и следователно не се абсорбират от чревния тракт. Освен това човекът няма ензими на разграждане на тези вещества. В храносмилателния тракт ребаудиозида се метаболизира в стевиозид. Тогава стевиозидът се разгражда до глюкоза и стевиол. Глюкозата, освободена в този процес, се използва от бактерии в дебелото черво и не се абсорбира в кръвния поток. Стевията не може да бъде допълнително смляна и се изхвърля от организма.

Окончателното одобрение на гликозида стевиол за използване като подсладител в Европа беше публикувано в официален вестник на Европейския съюз на 12 декември, 2011 г.

Безопасността на стевия, нулевата калорийност и най-вече естествения й произход, дават на този подсладител огромна популярност. Само за няколко години на пазара излизат десетки продукти със стевия, които далеч превъзхождат тези, съдържащи изкуствени подсладители или заместители и това може да е вярно, но при едно условие… ако стевията напълно е заменила бялата захар или различните изкуствени подсладители. Но това се случва много рядко, защото стевията променя органолептичните свойства (главно текстура и вкус), дори и употребена в умерени количества.

И някъде тук започва историята на шоколада „със стевия“…

От рекламите потребите се информират, че им се предлага шоколад, който съдържа стевия, а не захар. Но никога не са чували по телевизията, а да не говорим за рекламите, думата полиоли. И така, шоколадите „със стевия“ по същество са шоколади с голямо количество полиоли, които могат да достигнат до 48 г/100 г шоколад (в зависимост от вида му – млечен или черен, но също така и вида на използвания полиол - малтитол или еритритол). Така че половината от шоколада може да бъде полиоли. А къде е стевията? – ще попита някой. Привлекателната за потребителя, но не и за индустрията стевия или по-точно гликозидите стевиоли не надхвърлят количеството от 0,005 г/100 г. продукт! Да, чухте го правилно - 0,005 г/100 г. продукт!

Полиолите са група въглехидрати, които се абсорбират слабо от човешкия организъм, в резултат на което те не повлияват нивата на захарта в кръвта както обикновената захар и имат по-нисък гликемичен индекс (2,4 калории спрямо 4 калории на грам  съответно). Тези вещества са успели успешно да заменят захарта в шоколада главно поради обема, който те дават (наричат обемни подсладители).

Затова ако някой прекалява с тези шоколади и се оплаква от стомашно-чревни разстройства, със сигурност не трябва да вини стевията, която почти не присъства в тях (тя дори няма подобни странични ефекти). Виновни са полиолите! Страничните ефекти на полиолите са стомашно-чревни проблеми и влошаване на синдрома на раздразнените черва.

И така, когато ви рекламират шоколад „със стевия“ да знаете, че става въпрос за шоколад с полиоли и следи от стевия, при който относително малката разлика в калорийния състав от класическия шоколад със захар по никакъв начин не оправдава прекомерната и честата му употреба.

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Премахването на сливиците
в детска възраст може да
доведе до 28 нови болести

Без скалпел!
Хирургията на 21-ви Век!

Лечение на ревматоиден артрит
с натурални средства

Как да разговарям с дъщеря си за нейното тяло

Интерпретация от Александра Козмарику 

Английски източник: Сара Копелкам

Не казвай на дъщеря си, че е отслабнала. Нито, че е напълняла. Просто поговори с нея за това как функционира тялото й.

Макар и да мислиш, че тялото й е невероятно, просто не й го казвай. Вместо това можеш да й кажеш какъв здрав вид има или колко силна изглежда. Или пък колко се радваш, че излъчва щастие. Похвали я за нещо, което няма връзка с тялото й.

Не обсъждай пред нея тялото на която и да е друга жена. Не казвай нито думичка. Нито положително, нито отрицателно.

Не смей да изразяваш пред нея колко мразиш тялото си или пък да й разказваш с подробности за новата си диета. По-добре изобщо не прави диета пред дъщеря си. Купи здравословни продукти. Готви здравословна храна. Не казвай, че не ядеш въглехидрати. Нека дъщеря ти не остава с впечатлението, че въглехидратите са нещо лошо. Защото, когато се срамуваш от това, което си избрала да ядеш, в действителност засрамваш себе си.

Карай я да тича, за да се освободи от напрежението. Научи я да изкачва планини, за да открие духовната си страна на върха на света. Насърчавай я да се катери по стени или да скача в морето от високо, защото страхът се побеждава само със страх. Насърчавай я да обикне спорта, да стане водач на група и да придобие увереност в себе си. Не я насилвай да се занимава със спорт, който не харесва.

Покажи й, че жените не се нуждаят от мъж, за да преместят някоя мебел в къщи. Научи я на онази рецепта за велинкденски курабийки с канела, която ти научи от своята майка. Нека наследи от теб възхищението ти към природата във всичките й краски. Научи я как да обича другите, но и себе си.

Може твоето или пък нейното тяло да е тежко, със здрави мускули и стегната гръд. Много лесно е да намразиш някои части от тялото си, защото не приличат на анорексичен модел. Не го причинявай на себе си, нито на дъщеря си. 

Кажи й, че с тези крака, ако иска може да тича във всеки маратон. Кажи й, че белите й дробове съществуват, за да може да крещи силно, да пее високо и да подлуди целия свят с таланта си, стига да го желае.

Напомняй всеки ден на дъщеря си, че най-доброто, което може да направи с тялото си е да го използва за пътуването на красивата си душа!

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 

А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Тонг – обикновен човек
с необикновено сърце

Доброто през погледа на децата

Да получиш живота си обратно

  

Премахването на сливиците и третата сливица в детска възраст може да доведе до 28 нови болести

Автор: Sayer Ji

Източник: GreenMedInfo

Докато конвенционалното медицинско заведение изисква премахването на „счупени“ и „дефектни“ части на тялото, изследването на дългосрочните последици от отстраняване на сливиците и третата сливица поставя под въпрос правилността на тази операция, която се провежда на половин милион деца всяка година в Съединените Щати.

Ако сте се родили между 1950 и 1970 г. в Съединените Щати със сигурност вие (или някой, когото познавате) сте претърпели операция за премахване на сливиците или третата сливица. И аз бях едно от тези деца. Когато бях в детската градина се простих с моята трета сливица. Вече страдах от тежка бронхиална астма, която изискваше спешно болнично лечение няколко пъти в годината, а често и три пъти в един месец. Очевидно, премахването на сливицата се прави с цел да се избегне обструкция (запушване) на синусите. Но след тази процедура моите проблеми се задълбочиха. Когато станах на 16 имах нужда от операция на запушените си синуси поради полип и изкривена носна преграда.

Макар, че през последните години тази практика намалява, премахването на тонзилите (сливиците) и третата сливица са две от най-често срещаните операции при децата. От първите документирани случаи при отстраняване на сливици и трета сливица, рисковете бяха по-големи в сравнение с ползите от процедурата, но наскоро завършено датско проучване може най-после да наклони везните срещу този „стандарт на грижа“.

Според Кратка история на сливиците сливиците са лимфоидни органи, разположени на входа на храносмилателната и дихателната системи. Възпалените или инфектирани сливици (често явление при децата преди пубертета) често пъти се отстраняват, въпреки че са инструмент на имунната система за защита на организма от други видове инфекции. Повече от половин милион тонзилектомии се провеждат всяка година в Съединените Щати на деца под 15 годишна възраст. Посочено като стандартно лечение за деца с оплаквания от уши, нос и гърло е малко да се каже, че операциите на сливиците са свръх прекалени. Сливиците често се отстраняват като профилактична мярка за предотвратяване на повтарящи се инфекции, а не като краен вариант за възстановяване на здравето в редки и екстремни случаи. 

Същото важи и за премахването на третата сливица. Лекарите, които сляпо следват преобладаващите медицински тенденции често не успяват да направят напълно информирано съгласие за родителите, които след това не разполагат с точна представа за рисковете и ограниченията на тези "рутинни" операции. Тази безусловна практика представя все още неизвестни рискове за здравето на милиони деца по света в дългосрочен план.

Изследването от юни 2018 г. на над един милион датски деца е добавило убедителни аргументи срещу неефективното отстраняване на сливиците. В първото изследване за дългосрочните ефекти от тонзилектомията изследователи от Университета в Мелбърн (Австралия) и Университета в Копенхаген (Дания) получиха достъп до здравните регистри на 1,2 милиона деца от 1979 до 1999 година. От общия брой на изследваните деца 11 830 са претърпели тонзилектомия, 17 460 са с премахване на третата сливица, а 31 377 са имали комбинирана операция – тонзилектомия и трета сливица. По време на операциите децата от конкретните групи не са имали други сериозни здравословни проблеми.

Данните бяха анализирани от двадесетгодишния период, започващ, когато децата са на възраст под 15 години и обхващат периода до 30-годишната им възраст, предоставяйки набор от данни, които могат да посочат развитието на различни дългосрочни здравни състояния. Ето какво казва един от водещите автори на изследването, Dr. Sean Byars: „Изчислихме рисковете от заболяване в зависимост от това дали третата сливица, или сливиците, или и двете са били отстранени през първите 9 години от живота, когато тези тъкани са най-активни в развиващата се имунна система.“

Публикувани в списание на Американската медицинска асоциация Otolaryngology Head and Neck Surgery резултатите принудиха учените да пледират за „обновяване оценката на алтернативите“ на тази твърде обща процедура. Въздействието на операцията за отстраняване на сливиците и / или третата сливица върху бъдещите резултати в здравеопазването се счита за „значително“. Установено е, че децата с отстранени сливици, имат почти трикратно повишаване на риска от развитие на някои заболявания на горните дихателни пътища, в това число астма, грип, пневмония, хроничен бронхит и емфизем. Отстраняването на третата сливица в допълнение към сливиците, увеличава риска с повече от четири пъти за развитие на алергии, възпаление на вътрешното ухо и синузит.

Докато изследователите признават, че тонзилектомията може да помогне за краткотрайното намаляване на инфекциите с УНГ (уши, нос и гърло) и свързания с тях дискомфорт, наблюдението на здравните тенденции в дългосрочен план силно подсказва, че това подобрение е краткотрайно, което не води до дългосрочно намаляване на астматичните пристъпи или  хроничен синузит - две от най-честите причини за извършване на тонзилектомии.

Вместо това рисковете за тези проблеми са били или значително увеличени, или не са се различавали особено от тези при деца, при които не е била извършена тонзилектомия или премахване на третата сливица. Още по-шокиращо е, че несвързани с тях здравословни проблеми, като някои кожни заболявания, очни и паразитни инфекции са 78% по-разпространени при възрастни, претърпели една от тези операции, в сравнение с възрастни, които все още имат сливиците си.

Изследователите твърдят, че тези жлези могат да образуват защитна бариера между инвазивните бактерии и вирусите, като се опитват да предпазят чувствителните и възприемчиви тъкани на белите дробове и гърлото. Позиционирането на тези жлези може да осигури важна филтрираща функция в тази жизненоважна пресечка, където нашият дъх се сблъсква с детрита на външния свят.

Като се има предвид проучването, което установява рязко увеличение на рисковете за повече от 28 заболявания, стигаме до извода, че тези привидно незначителни жлези играят по-голяма роля в функционирането на имунната система, отколкото  се е предполагало!

Това е ясно, според Dr. Sean Byers, че тези констатации подкрепят поне забавяне на операциите за отстраняване на сливиците или третата сливица до цялостното развитие на имунната система на детето. Ясно е също така, че преобладаващата медицинска мъдрост трябва да се развие отвъд гледната точка, че нашите вътрешни органи действат изолирано и неправилно функциониращи части на тялото могат просто да бъдат премахнати, без да се повлияе на цялото. „Докато разкриваме повече за функцията на имунните тъкани и дългосрочните последици от тяхното премахване, особено по време на чувствителна възраст, когато тялото се развива, това ще помогне както на лекарите, така и на родителите при вземане на правилното решение за лечение.“ - посочва Dr. Byers.

Необходимо е медицинските заведения да се интегрират с най-новите открития, за да не се налага друго поколение млади хора да страдат поради тези погрешни практики…

Благодарим Ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! 
А тук сме приготвили още някои интересни неща за Вас:

Природният тоник
на черния дроб

Д-р Neal Kassell, основател на
Focused Ultrasound Foundation

Миома на матката и
най-щадящата терапия