Зрението на един творец

Автор: д-р Карън Уайът

из книгата Най-важните неща – 7 урока за живота, придобити на прага на смъртта

Въпреки че страдаше от тежко сърдечно заболяване, което й причиняваше постоянна умора, на 81 години Руби беше пълна с живот. Набразденото й лице беше нежно и възторжено, а очите й блестяха радостно, въпреки че беше сляпа. През последните 15 години Руби постепенно беше загубила зрението си вследствие на макулна дегенерация - състояние, което вероятно беше причинено от изключително високото кръвно налягане. Увредено с годините, в този последен етап от живота й сърцето й едва работеше. И все пак Руби гореше от нетърпение да ми разкаже историята си, докато ми правеше място да седна на леглото й.

Съпругът й починал млад и тя трябвало да отгледа трите си деца сама. В продължение на много години работила усилено, за да издържа семейството си, правейки безброй жертви. Най-сетне, когато прехвърлила 50-те и децата й станали самостоятелни, Руби разполагала с време да обърне внимание на собствените си интереси и открила, че притежава неподозиран талант. През следващите години тя се научила да тъче на стан и да създава прекрасни гоблени по акварелните модели, които сама рисувала.

Не минало много време обаче и Руби установила, че има проблеми със зрението. Продължила да не им обръща внимание до момента, в който вече й било трудно да вижда нишките на стана. Когато отишла на очен лекар, узнала за заболяването си и разбрала, че с времето нещата вероятно ще се влошават. Днес вече има начини да се забави процесът на макулна дегенерация, но тогава не знаели за съществуването им. 

Лекарите й казали, че зрението й все повече ще отслабва.

Малко след това Руби била принудена да се откаже от стана, защото не виждала достатъчно добре, за да създава сложните фигури, които се научила да прави толкова изкусно. Чувствала се отчаяна и се чудела с какво да запълни времето си и как да използва творческите идеи, от които преливала. Един ден прочела, че в местния колеж ще започне курс по дърворезба; записала се и веднага се влюбила в това изкуство. С помощта на ножчета тя ваела сложни фигури в дървените блокчета от трепетлика, орех и американска липа. Тъй като можела да вижда отблизо дървото, слабото й зрение не пречело на майсторската изработка. Учителят й казал, че не е имал друг ученик, който да се е научил толкова бързо и да проявява такъв талант за дърворезба. И макар акварелите и гоблените й да били много красиви, Руби изпитала усещането, че именно дърворезбата е истинското й призвание. Творенията й били произведения на изкуството и по качеството си надминавали дори тези на учителя й.

През следващите пет години продължила да развива артистичния си талант, като създавала възхитителни ръчно изваяни фигури и релефи, без да мисли за заболяването си и влошаващото се зрение. И тогава внезапно настъпила промяна - на практика за една нощ Руби изгубила напълно  зрението си. Творческите й занимания до такава степен я били погълнали, че това рязко влошаване я заварило неподготвена. За един миг всичко в живота й се преобърнало - сега тя зависела от помощта на децата си и не можела да изразява творческите си пориви.

Руби изпаднала в отчаяние и изгубила желание за живот. Ако не можела повече да твори, а това за нея било смисълът на живота й, то може би нямало смисъл да съществува. Тъмният свят, който възприемали очите й, се отразявал в черното отчаяние, което я изпълвало. Един ден обаче я посетил учителят й по дърворезба, с когото през годините били станали приятели. Той разбирал колко болезнено изживява Руби загубата на възможността да изразява творческите си способности, затова се консултирал с преподавателите по керамика в школата и й донесъл подарък. Разтваряйки дланите й учителят поставил в тях буца гладка, хладна глина за моделиране, влажна и готова за оформяне. Насърчена от думите му, Руби започнала да я мачка с пръсти, наслаждавайки се на допира до меката, отзивчива глина. Учителят й казал, че ще я посети пак след две седмици и я оставил с буцата глина в ръце.

Минали няколко дни, преди Руби да почувства отново сила да докосне глината. Но когато я взела, през тялото й преминала позната искра на творческо вдъхновение. Тя започна да оформя глината с бързи майсторски движения, сякаш цял живот била правила това. Въпреки че не виждала формата, която създават ръцете й, Руби си я представяла мислено. Тя разделила буцата и през следващите няколко дни изработила три отделни фигури. Когато учителят й отново я посетил, Руби махнала с ръка към лавицата, където съхнели неизпечените глинени произведения. Седейки в нервно очакване на отзивите му, тя го чула да ахва докато ги разглеждал. Когато най-после заговорил той й казал, че макар дърворезбите й да са най-добрите, които е виждал да създава негов ученик, глинените й скулптури са толкова възхитителни, че в сравнение с тях дървените фигури изглеждат обикновени. Смайването му било искрено, тъй като просто се надявал да намери на Руби занимание, а не очаквал, че тя ще открие в себе си още по-голям артистичен талант. 

Руби продължила да моделира невижданите си шедьоври от глина до самата си смърт. По време на последната ни среща тя ми каза, че според нея е трябвало да изгуби външното си зрение, за да събуди вътрешното. Когато вече не можеше да вижда нещата, които я заобикаляха, тя най-после беше свободна да погледне навътре и да открие красотата, която чакаше да бъде проявена. Макар че другите трудно биха го разбрали, за Руби загубата на зрението бе най-големият дар на живота. Тя беше убедена, че не би могла да разкрие пълния си потенциал без слепотата, довела до съвършеното й вътрешно зрение. Способността й да приема всичко по пътя си - и дарбите, и слабостите си; и бедите, и сполуките - й донесе чувство на удовлетворение в живота и покой в мига на смъртта. Руби наистина беше успяла да създаде не само акварели, гоблени, дърворезби и глинени скулптури, които бяха произведения на изкуството - самият й живот беше шедьовър.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Без скалпел!
Хирургията на 21-ви Век!

Лупус (вълчанка), лечение
с природни средства

Уморих се да бъда
постоянна болна

Дископатия, хронична болка в гърба и как да си помогнем сами

Автор: Пийт Егоскю

Хроничната болка е травматично преживяване, без значение какъв е източникът й или симптоматичният й профил. Хроничната болка в гърба е толкова мъчителна, че кара мнозина от нас да приемат драстични лечебни процедури, без да размислят и да поискат второ мнение. Колкото и лоши да са болките в коленете или в тазобедрените стави, спазмите в гърба са съвсем отделен клас. Болката задушава дори вътрешния диалог, който е решителен при вземането на разумно решение от всеки. Най-доброто време за лечение на болката в гърба е преди тя да се е появила или когато спазмът отслабне. Но ако сте по средата на активен спазъм в гърба докато четете тези страници, то аз се възхищавам на волята ви. Това именно е силата, която ще ви позволи да се отървете от болката. Когато знаете защо ви боли гърбът, тогава и само тогава ще имате възможност да накарате болката да си отиде и да не се връща повече. Причината (бързо ще ви я кажа) са мускулите. Това е най-краткото обяснение. Но е нужна малко повече информация. Гръбнакът има две криви, изпъкнали напред - лумбална и цервикална, в долната част на гърба и на врата, а също така и една изпъкнала назад в областта на гръдния кош. Тази конфигурация съществува само защото мускулите работят активно, за да я поддържат в този вид.

Съставен от тридесет и три индивидуални прешлена, разположени един върху друг и образуващи прешленния канал, в който е разположен гръбначният мозък, гръбнакът без мускули има характеристиката на дебела огърлица от корали - гъвкава, но без устойчивост. Всеки човек използва гръбнака, за да повдига товар, който включва главата (с тежест на топка за боулинг) и като цяло почти половината от тежестта на човешкото тяло. Ние носим постоянно този товар, когато ходим и тичаме, когато се извиваме и обръщаме.

Тялото ни е като антигравитационна машина, а двигателният вал на тази машина е гръбнакът. Неговата уникална форма позволява да осъществяваме изключителната си възможност да пазим равновесие. Но мускулите също са много важни. Не само за да поддържат формата на гръбнака, но и да го държат изправен. Обратно, неактивните, атрофирали и компенсиращи мускули ще променят кривите на гръбнака. Мускулите, чиято задача е да създават и поддържат тези криви, включително параспиналните мускули, директно закачени за гръбнака, и тези на таза и долната част на гърба, отиват в продължителна почивка.

Мускулите около гръбнака не отпадат всички изведнъж. Степента на атрофия зависи от начина на живот и условията на работа, но постепенно с намаляване на стимулите, които тялото получава от околната среда, магическото „S" започва да изчезва, отнасяйки със себе си гъвкавостта на гръбнака, силата да повдига тежести, капацитета му да поема удари. Мускулите, които регулират позицията на гръбнака, поддържат постоянна динамична взаимовръзка, за да го задържат прав и функционален.

Редът е безупречен, като изключим едно: мускулите само изпълняват заповеди. Ако не им е казано да се движат те остават неподвижни. Когато не се движат достатъчно, тогава целият гръб, както се случва и с други подсистеми, не се движи достатъчно.

Ще ви предложа няколко упражнения, правете ги един път на ден, по възможност сутрин, време на изпълнение около 20 минути. Правете упражнението всеки ден и когато болката спре за 48 часа, продължете с упражненията още 10 дни.

Е-УПРАЖНЕНИЯ (ОТ ЕГОСКЮ – името на автора)

1.   Стискане на възглавница с колене от седнало положение

Седнете на ръба на пейката. Дръжте стъпалата си на пода, на ширината на хълбоците, пръстите да сочат напред.  Направете три серии по 15 повторения. Стискайте бавно и равномерно възглавницата от двете страни. Това упражнение укрепва абдукторите/аддукторите на хълбока, за да помогнат на сгънатия гръб да стигне до правилно положение.

2.   Стискане на възглавница между коленете в легнало положение

Легнете на пода в позиция статичен гръб, свийте коленете и опрете стъпалата в пода, сложете възглавница между коленете си и стискайте и отпускайте възглавницата равномерно. Направете три серии по 15 повторения. Това упражнение прави възможен „съюза" между абдукторите/аддукторите и силата на гравитацията и освобождава долните крайници.

3.   Модифицирано блокиране на пода

Легнете по корем с чело, опряно на пода. Стъпалата ви трябва да са с пръстите навътре и седалището отпуснато. Поставете лакти на блокчетата, така че ръцете и дланите да са в положение „предавам се". Убедете се, че рамената ви са разположени хоризонтално на една линия. Дишайте дълбоко и отпуснете горната част на тялото. Не натискайте с ръце блокчетата. Оставете гърдите и корема да легнат на пода и това ще накара хълбоците да се наклонят напред. Останете в това положение 6 минути. Това упражнение освобождава раменете.

4.   Статично разгъване

Застанете на колене и ръце опрени в пода, изтеглете бедрата напред пред коленете на около 20 см, огънете ръцете и поставете лактите на пода. Отпуснете корема и извийте гърба. Добре е някой да ви наблюдава за правилната позиция и особено за гърба, който не трябва да е равен нито изгърбен. Останете в тази позиция 1 минута. Упражнението възстановява липсващата ломбална крива и освобождава натиска върху диска.

5.   Въздушна пейка

Това упражнение подлага бедрата, коленете и глезените на опъване, като същевременно те са в паралелни позиции и под натиск. Най-добрият начин да застанете в тази позиция е да сте с гръб към стената. Притиснете долната част на гърба и хълбоците към стената, докато стъпвате по малко напред, свличайки се едновременно с това по стената до седнало положение. Спрете, когато достигнете ъгъл приблизително от 90 градуса. Коленете трябва да са на една линия с глезените (не трябва да виждате пръстите на краката си). Натиснете долната и средната част на гърба към стената, за да усетите квадрицепса в горната част на бедрото. Останете в това положение 1-2 минути. Това упражнение може да е малко трудно, но не се страхувайте да го направите. Ако мислите, че трае твърде дълго, опитайте го само за няколко секунди и станете за 1 минута. После повторете. Ако почувствате болка в капачките на коленете, изправете тялото си по стената, за да облекчите натиска. Като приключите се разходете за около минута.

Правете тези упражнения докато болката изчезне, обикновено отнема една седмица. След това сменете със следните упражнения:

6.   Статичен гръб

Легнете по гръб, с двата крака свити под ъгъл и качени на стол или блокче. Поставете ръцете си върху стомаха или на пода, под нивото на раменете, с дланите нагоре. Оставете гърбът да се отпусне на пода. Дишайте с диафрагмата (коремно дишане). Коремните мускули трябва да се вдигат, когато вдишвате, и да спадат, когато издишвате. Стойте в тази позиция 5-10 минути. Упражнението отпуска хълбоците и освобождава компенсиращите мускули, които участват в походката на стъпалото и глезена.  Уверете се, че столът или блокчето не са твърде високи и не повдигат долната част на гърба и хълбоците от пода. Това упражнение използва гравитацията, за да постави структурите на гърба в една равнина. Колкото и комфортно да се чувствате в тази позиция обаче, не прекалявайте. След 1 час тя вече ще има обратен ефект.

7.   Разтягане на слабините по гръб

Това упражнение успокоява мощните мускули от вътрешната страна на бедрата. Легнете по гръб с единия крак, почиващ върху стол или блокче, коляното сгънато на 90 градуса, докато другият крак е изпънат и лежи на пода. Двата крака трябва да са на една линия с хълбоците и раменете. Стъпалото на опънатия крак трябва да бъде подпряно вертикално, за да се предпази от завъртане настрани. Отпуснете се в това положение поне за 10 минути, след което сменете краката.

8.   Въздушна пейка (втора серия) – описана по-горе

Забележка: Ако болките продължават и не намаляват, оставете първите пет упражнения и правете само трите допълнителни (Статичен гръб, Разтягане на слабините по гръб и Въздушна пейка). Продължаващата болка ни казва, че първо трябва да премахнем допълнителната ротация в хълбоците. След около седмица се опитайте да включите първите пет упражнения отново, едно по едно през два дни. Оставете да ви води здравият разум. Болката в гърба е симптом за състояния, които се развиват с години. Ще са ви нужни повече от няколко минути, за да получите желаните резултати. Някои упражнения отнемат повече време от други, тъй като въздействат на различни мускули и функции.

Ще намерите книгата на Пийт Егоскю Без болка в СПИРАЛАТА, от където можете да я изтеглите безплатно. 

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Болят ме коленете,
какво да правя?

Девисил и артрози

Фокусиран ултразвук
може да замени
опиатите, предписвани
с рецепта

Девисил и артрози

Девисилът (Levisticum officinale), известен още като лющян, селим или смел се използва като подправка към различни ястия. Но наред с това той има голям потенциал като лечебно растение. Девисилът съдържа смоли, фуранокумарини, лецитин, захари, органични киселини, ензими, дъбилни вещества. Корените му са богати на етерични масла, захари, минерали, органични киселини, смоли, кумарин, пектин, скорбяла.  

Билката има широко приложение при хроничен гастрит, колит, жлъчни и бъбречни колики, лека степен на хипертония, пречиства на кръвта, стимулира функциите на централната нервна система и сърдечносъдовата система. Коренът на растението може се използва като пикочогонно средство.

Тъй като в последните си няколко статии говорихме за болки в ставите и артрози и наблегнахме на силата на упражненията (и още много ще говорим по темата), наред с това искаме да подчертаем значението на противовъзпалителната диета и билките при ставните заболявания. Една от тези билки е девисилът. Той има силно изразен противовъзпалителен ефект. Даваме ви точната дозировка, която взехме от книгата Въведение в природолечението, моята практика на д-р Атанас Михайлов. Рецептата е изпитана от негови пациенти с много добър резултат.

Девисил за артрози, рецепта:

1.   Пресен девисил – 1 с.л  нарязана билка се кипва за 1 минута в 500 мл вода

2.   Или сух девисил – 1 с.л. от билката се запарва 10 минути в 500 мл вряла вода

Количеството се изпива за деня, разпределено на 6 порции като се приема по 1 част преди и след всяко ядене

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Революционен метод за
спиране на хроничните
болки в костната система
Методът Егоскю

Болят ме коленете,
какво да правя?

Лечим ли е артритът
 и как да възстановим
повредения хрущял

Лечим ли е артритът и как да възстановим повредения хрущял

Ако сте били диагностицирани с артрит или имате някакви болки в ставите, вероятно сте чували лекарите да ви казват, че повреденият хрущял на ставите не може да бъде възстановен. И без съмнение сте го приели за истина. А запитвали ли сте се някога защо от всички тъкани в тялото хрущялът е единственият, който не се възстановява? Ще останете много изненадани от факта, че това не е истина! Лабораторни експерименти в Швеция са показали, че при подходящи условия хрущялът, подобно на всички тъкани, може да бъде възстановен. Още нещо, специалисти по спортна медицина отдавна са признали, че спортистите чрез подходящи тренировки могат да увеличат плътността и капацитета на хрущяла си, правейки го по-устойчив на различните удари. Хрущялът ще се възстанови, но само при условие че му бъде позволено да се възстанови. Една статия от Пийт Егоскю, която ще преобърне изцяло представите ви за артрита и болката и ще ви даде надежда.

Универсалната диагноза

Артритът причинява деформация на ставата. Следователно всички ставни деформации са причинени от артрит. Това недодялано упражнение в дедукция заслужава намаляване на оценката още в първи курс на колежа в час по логика. Но все още при повечето хора на възраст над четиридесет години артритът е сочен като причина за хроничните болки в ставите. В повечето случаи този артрит е всъщност симптом на костно-мускулни проблеми, които са лечими именно като такива.

Тазът съединява костно-мускулните компоненти на горната и долната половина на тялото. Той прилича на централен управляващ и балансиращ механизъм. Няма да е пресилено да кажа, че тазът е другият мозък на тялото - толкова е важен. Като съдим по количеството костна защита, която природата им е дала, черепът и тазът са определено в една дига. Както черепът, така и хълбочната кост е създадена, за да може да издържа невероятни груби въздействия, без да загуби основните си функции.

Въпреки това болката в тазобедрената става стана нещо обикновено. В повечето случаи за това се обвинява остаряването. Разтревожени от болка или скованост, лекарите преглеждат областта, където главата на фемура (бедрената кост) влиза в ставната ямка. Ако открият възпаление и или износване на хрущяла, те обикновено диагностицират състоянието като артрит. Думата артрит плаши хората, но обяснението й е просто това, което означава на латински - възпаление на става. Като допълнение към хрущяла, който обвива главата на фемура, тазобедрената става има също така и вътрешна обвивка. Позната като синовиална мембрана, тя секретира течност, която действа като смазка. Това е механизмът, който при артрит се възпалява (подува), но всъщност така той върши работата си. Синовиалната мембрана е там, за да защитава ставата и когато по някаква причина започне необичайно голямо триене или дразнене, тя генерира по-голямо количество течност. В ставата няма много място и допълнителната течност постепенно се сгъстява и затруднява функцията на главата на фемура в ставната ямка.

Отново трябва да кажем, че синовиалната мембрана не е виновна. Подуването е напълно разумен начин да предпази ставата да не се увреди сама. Действието й е подобно на въздушна възглавница, но такава, която се надува бавно, с течение на годините, а не за секунди. Когато имаме нарушение на костно-мускулната функция, дразненето на синовиалната мембрана не е заболяване и не е свързано със стареенето. По-скоро възпалението е причинено от изместване от вертикалата на рамене, хълбоци, колене и глезени, което изисква компенсиращо движение в тазобедрената става. Главата на бедрената кост губи нормалната връзка с другите стави и в резултат изпитва допълнителна ротация, триейки се в ставната ямка като чукче в хаван.

Независимо от огромните сили, които трябва да понася, синовиалната мембрана е повече от способна да защити тазобедрената става за час, ден и седмица. Но години натоварване и триене са в края на краищата твърде много за нея. Рано или късно хрущялът ще започне да се изстъргва, ограничавайки степента на движение на ставата. Ако синовиалната мембрана е въздушна възглавница, то хрущялът е предпазният колан. Там, където се срещат две кости, тази жилава хлъзгава тъкан образува обвивка и хлъзгава повърхност, която да избегне директния контакт на кост в кост. Без хрущял движенето на ставата е невъзможно, защото болката е твърде мъчителна. С постепенното увреждане на хрущяла походката се приспособява към използването на малкото останал хрущял, но това приспособяване съсредоточава натиска на бедрената кост и уврежда още повече изтънелия хрущял. Освен това парченца от хрущяла се откъсват и се намесват във фино калибрираното движение на глава-ямка на ставата. Това прилича на пясък, хвърлен в цилиндрите на двигател, когато буталата се движат нагоре-надолу.

Съвременната медицина нарича това състояние артрит. Казват, че това е заболяване с неустановен произход. Заболяване, което е нелечимо. Едно от леченията е смяна на тазобедрената става. При тази процедура главата на бедрената кост се отрязва и се поставят нова глава и ямка, направени от керамика, метал и пластмаса. След пет или шест часа на операционната маса и месеци рехабилитация вече няма синовиална течност и парчета от хрущяла, които да пречат на движенията на ставата. Тя се чувства по-силна, защото се губи усещането. Изкуствената става няма нерви. Но когато пациентът стъпи отново на крака, костно-мускулното изискване продължава и е непроменено - то все още е с нарушена функция. И тазът все още ще действа под неправилен ъгъл. Все още ще изпитва огромно натоварване и допълнителна ротация. Но човекът вече не изпитва болка, или поне не с новата тазобедрена става. Керамиката, металът и пластмасата са непроницаеми за болката. Лечението на артрита е успешно.

Но така ли е в действителност? Сега една изкуствена тазобедрена става, поставена на тридесетгодишен мъж или жена, ще трае около десет години преди да се счупи. Тя трябва да бъде заменена, което налага още един курс на сериозни операции и продължителна рехабилитация. При средна продължителност на живота от осемдесет години можем да предвидим поне пет смени на тазобедрената става за този човек.

Да, но него не го боли, ще кажете вие. Не бъдете толкова сигурни. Болката се появява в други стави, където тя е приписвана на разпространяващия се артрит, на инциденти, претоварвания или остаряване. Мускулната болка, която е придружавала „болната" става, си остава. Какво е решението? Може да се смени другата тазобедрена става, както и коляното, може да се изреже междупрешленния диск, оперативно да се свържат прешлени, може да се направи реконструкция на рамото. Или другият вариант: пациентът да послуша стандартния съвет и да се откаже от повечето форми на интензивна физическа активност, за да избегне износването и скъсването на новата става. Той ще може да се разхожда от време на време или да плува. Дори и така ще му става все по-трудно да се движи. Ще започнат извиненията: Изморен съм… Нямам време… Гърбът ми ме тревожи… Снощи не можах да спя… Тялото - машината, която се зарежда с движение, е докарано до неподвижност. Всички системи, които зависят от движението, включително храносмилане, кръвообращение и дишане, започват да гладуват и да се влошават.

Когато се поставя изкуствена става, мускулите не се подменят. Но мускулната болка причинява много от страданията, за които се обвинява „болната“ тазобедрена става. Тези мускули и структурите, които те задвижват, страдат от години тормоз на нарушена костно-мускулна функционалност. Ако това не се коригира, те ще продължат да болят. Здравият разум диктува, че ефективното лечение трябва да започне с работа по мускулната болка с неинвазивни процедури. И алтернативата е да накараме тазобедрените стави да се върнат на първоначалните си места, като въздействаме на мускулите. Тялото е проектирано да бъде двустранно. Ако дясната и лявата тазобедрени стави могат да бъдат накарани да функционират двустранно, няма причина, поради която и двете да не бъдат без болка...

Тук ще ви покажем най-леките упражнения, наречени егоскю упражнения (от името на автора им), с които можете да започнете като начало, за да върнете тазобедрените си стави в нормалното им положение, което със сигурност ще облекчи болките ви.

1. Разтягане в обратна посока

Поставете дланите върху бюро или маса, която е приблизително на височината на кръста ви (не пречи ако е малко по-високо или по-ниско). Наведете се напред с изпънати ръце в една равнина с главата. Стъпалата, глезените и коленете трябва да са на една линия, директно под тазобедрените стави. Трябва да отстъпвате по малко, за да постигнете пълно разгъване, без да чувствате неудобство в тазобедрените стави. Отпуснете главата надолу между ръцете си, с хълбоци наклонени назад и стегнати бедра. Останете в това положение 30 секунди. Упражнението освобождава хълбоците от свиване, възстановява S-кривата на гърба и освобождава раменете от тяхната компенсираща позиция.

2. Седящ на пода

Седнете с гръб, опрян на стена, и изпънати пред вас крака. Стиснете раменните лопатки и задръжте така. Не повдигайте рамената си. Стегнете бедрата и свийте стъпалата, така че пръстите да сочат към вас. Дръжте ръцете си отстрани или отпуснати върху бедрата. Останете така 4-6 минути. Това Е-упражнение укрепва връзката между рамо, хълбок, коляно и глезен. Концентрирайте се върху това да свивате стъпалата си едновременно. Упражнението въздейства на системите в долната част на тялото и на хълбоците.

3. Статичен гръб

Легнете по гръб, с двата крака свити под ъгъл и качени на стол или блокче. Поставете ръцете си върху стомаха или на пода, под нивото на раменете, с дланите нагоре. Оставете гърбът да се отпусне на пода. Дишайте с диафрагмата (коремно дишане). Коремните мускули трябва да се вдигат, когато вдишвате, и да спадат, когато издишвате. Стойте в тази позиция 5-10 минути. Упражнението отпуска хълбоците на пода и освобождава компенсиращите мускули, които участват в походката на стъпалото и глезена.  Уверете се, че столът или блокчето не са твърде високи и не повдигат долната част на гърба и хълбоците от пода. Това упражнение използва гравитацията, за да възстанови хълбоците в неутрално положение.

4. Разтягане на слабините по гръб

Това упражнение успокоява мощните мускули от вътрешната страна на бедрата. Легнете по гръб, с единия крак, почиващ върху стол или блокче, коляното сгънато на 90 градуса, докато другият крак е изпънат и лежи на пода. Двата крака трябва да са на една линия с хълбоците и рамената. Стъпалото на опънатия крак трябва да бъде подпряно право, за да се предпази от завъртане настрана. Отпуснете се в това положение поне за 10 минути, след което сменете краката.

Ще намерите книгата на Пийт Егоскю Без болка в СПИРАЛАТА, от където можете да я изтеглите безплатно. 

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Революционен метод
 за спиране на хроничните
 болки в костната система

Болят ме коленете,
какво да правя

HIFU – многообещаващо
съвременно лечение
при рак на простатата